Висша лига или странноприемница за грандове

Filed under: България - А група by: ceco

Българският футбол все повече губи популярността си и ако не са абсурдните решения на БФС, от където умишлено поддържат интереса към играта, може би тотално ще замре. Явно изхвърлянията от елита на редица грандове, неяснотите с лиценза, неразбориите с това, в кои точно ешелони трябваше да играят ЦСКА и Локомотив(Сф), реалното класиране в А група, недоизясненото „правило 21“, което доведе до комични ситуации, в които отборите вадеха младите си футболисти, след 10 минути игра, не са достатъчни за сезон и половина. Сега господата от „ Иван Асен II” искат за пореден път да запишат имената си с „черни букви“ в историята на българския футбол. И то по изключително неадекватен начин.

След като изхвърлиха ЦСКА, Литекс и Локомотив(Сф) от елита, футболните ни ръководители търсят начини да ги върнат. И трите отбора бяха напълно закономерно извадени от А група, след като бяха спазени всички разпоредби. Незнайно защо обаче почнаха да се търсят „вратички“, за да бъдат върнати. Това е демонстрация на всякаква липса на достойнство, след като от БФС „плюят“ върху собствените си правила. Никой не може да отрече, че това са големи отбори с общо 39 шампионски титли, със славна история и огромна заслуга за развитието на български футбол, но който сбърка трябва да си понесе последствията. В Италия никой не се съобразяваше с имена като Ювентус, Милан, Интер и Фиорентина, когато им наложиха изключително тежки наказания, а флорентинци извървяха пътя от най-долните ешелони в страната, за да се завърнат там където им е мястото. Защо за нашите отбори това да не важи?

Първо, както многократно алармирах ЦСКА, не трябваше да започва участието си от В група, а от областните групи, тъй като клубът бе обявен в несъстоятелност, но отново се намериха пролуки в системата, чрез които да бъдат нарушени наредбите. Искаха нов клуб щяха да го получат, но да започнат както си му е редът от „дъното“, така както направи тимът на Локомотив(Сф), който регистрира изцяло ново дружество, без никакви задължения. В ЦСКА обаче искат и „Вълкът да е сит и агнето да е цяло“. Е това няма как да се случи. Сега се говори, че новото дружество ФК „ЦСКА“ АД на Гриша Ганчев щяло директно да се включи в новосформираната Висша лига. Каква Висша лига ще е това и с какво ще е по-различна от доскорошната А група със 14 и 16 отбора, от която всички се оплакваха, заради голямата бройка на съставите, поради което нямало конкуренция, а двубоите лесно се манипулират. Нима с едно име ще сменим нагласите на хората и ще променим футбола си. Можем да го направи елитарен, но не и елитен. В тази Висша лига ще влизат само отбори с пари, а всички останали, които използват единствено футболни средства могат да гледат по телевизията футбол от „висша“ класа, за която вероятно ще се плаща още повече.

Защо в БФС позволяват на всякакви фалирали и пререгистрирали се отбори да прескачат по 1,2 или 3 сезона и да се включват директно в първия ни ешелон, докато другите години наред се борят за това право. Да за всеки е ясно, че А група без ЦСКА, Литекс и Локомотив(СФ) няма да е същата, но какво да кажат отборите от Б група, чиито квоти за майсторската ни група бяха намалени до 1+1. Освен това не е много сигурно, че отборът спечелил промоция като победител и евентуално вторият отбор спечелил баража ще покрият изискванията за новата Висша лига. Това може да обезсърчи редица кандидати още от сега и бързо да дръпнат „ръчната спирачка“, много преди края на сезона, което отново е предпоставка за „черно тото“. А и ако критериите за лицензиране във Висшата лига са по-сериозни от досегашните, кое гарантира че ще има 14 или 16 отбора, които да ги покрият, като се има предвид, че сега това е трудно и за 10-те ни участника в елита. Нима няма да се стигне пак до комична ситуация с малко отбори, но сред тях да са прогонените грандове. На всичко отгоре, ако наредбите се спазват докрай Литекс не би трябвало да има право да играе в първия ни ешелон през новия сезон, тъй като това е строго забранено. Новата Висша лига обаче няма да спазва никаква йерархия. В нея ще се влиза като на концерт, плащаш си и си вътре, не си плащаш гледаш по телевизията. Най-лошото е , че УЕФА няма право да се бърка във вътрешното структуриране на първенствата, така че тази пародия вероятно ще бъде осъществена.

Но какво точно ще представлява така наречената ни Висша лига. Според запознати щяла да бъде по шотландски модел. Същият шотландски модел, по който някои наивници се опитваха да спасят ЦСКА и да запазят традициите на автентичното дружество. Да, но ние не сме Шотландия, при нас нещата се случват по коренно различен начин. Там всички 42 отбора от лигите им имат равен дял и вземат решения по разпределението на телевизионните права наредбите и всичко останало. Нещо подобно искат да се получи и при нас. Всеки един от участниците в Лигата ще има равен дял от фирмата, която ще администрира първенството. Тя може да избере борд на директорите, който да следи за изпълнението на правилника и разпоредбите, но единствено футболните клубове могат да налагат промени по устава за първенството. Изпадналите отбори ще губят дела си от дружеството, докато новите тимове автоматично ще се сдобиват с техния дял.

До тук добре нещата изглеждат демократични, но дали няма този „лъвски пай“ да се услади на по-богатите отбори и да превърнем лигата в затворено общество, както се е случвало с Висшата лига на Англия преди години. Да квотният принцип ще се запази ще има изпадащи и влизащи отбори, но при положение че разполагат със значително по-голям бюджет от тимовете в Б група дали няма да се превърнат в асансьорни отборчета, които лавират между двата ешелона, за да прибират нужните средства за съществуването си, докато сериозни футболни школи могат да преустановят мизерното си кретане в Б група, без никакви надежди за бъдещето.

Цветелин Петков

Чудят се за наказание на Минев

Filed under: България - А група by: ceco

Нов заплетен казус е на път да обърка тотално отборите в А група. Бранителят на Левски Веселин Минев получи жълт картон в дербито срещу Лудогорец, който трябваше да бъде 5-ти на сметката му, което да доведе до наказание от 1 мач. 4-тото официално предупреждение на Минев обаче е именно в последния двубой от първенството с Литекс, а мачовете на „оранжевите“ са анулирани. От Левски са изпратили запитване до БФС, но така и не са получи категоричен отговор и ще изчакват решението на дисциплинарната комисия.

БФС не излезе с категорична теза за картоните, както и головете от срещите на всички отбори, които са се изправяли срещу ловчанлии. По всяка вероятност обаче всякаква статистика от тези двубои ще бъде анулирана.

НАП иска още 8 млн. от ЦСКА

Filed under: България - А група by: ceco

НАП е отправила искане за нови 8 млн. лв. Задължения на ЦСКА. Става въпрос за последните 6 месеца от управлението на Александър Томов между 2013 и 2015 година. Първоначално Дора Милева отхвърли исканията, но крайното решение ще бъде на съда. Делото се отлага с около месец, тъй като съдията Цветан Ценов се самоуби през тази седмица.

Постоянният синдик на ЦСКА вече призна 11 млн. лв задължения към НАП, а общия брой до момента възлиза на около 21 млн.. Освен това възражения за още 4 млн, които бяха отхвърлени ще бъдат разгледани от СГС.

Защото школите ни не създават ново златно поколение?

Filed under: Без категория by: ceco

В България от край време се тиражира изразът, че „у нас от футбол и политика всички разбират“. Странно защо тогава със 7 млн. специалисти не можем да оправим нито футбола нито политическата обстановка в страната. Съвети всеки може да дава, но малко са хората които наистина полагат усилия, за да развиват българския футбол. А именно той е най-големият длъжник на спортните феновете, за които до края на 90-те години националният отбор се бе превърнал в икона. Много пъти сме обсъждали, кои са най-сериозните проблеми във футбола ни, но безспорно трагедията започва от основата на пирамидата. Да, точно от тази основа, която все повече разклаща „трона“ на „Цар Футбол“ у нас и заприличва на „Наклонената кула в Пиза“.

Не може да се каже, че през последните няколко години в българския футбол няма финансови инвестиции. Лудогорец се превърна в марка на българския футбол в Европа. Достигна до груповите фази на Шампионската лига и Лига Европа, подобрявайки десетки рекорди. До голяма степен обаче тези успехи бяха направени с добър маркетинг, качествени трансфери и завидна организация, а не благодарение на талантливите български футболисти. Всеки уважаващ себе си клуб със сериозни амбиции, трябва да обръща внимание и на детско-юношеската си школа, а не само на скъпоплатените наемници, които са най-лесното и бързо средство за постигане на краткотрайни цели. „Орлите“ несъмнено го правят с умопомрачителните средства, които инвестират в академията си, но школата им е все още твърде млада, за да имат възможност да берат „плодовете“ на „семената“, които са засели, а и като цяло „една птичка, пролет не прави“.

Нека се върна на доброто старо време, когато във всяко запостяло село имаше футболен отбор. Стадионите се поддържаха, а хората ходеха с цялото си семейство на футболни срещи, без да се притесняват от това дали противниковата агитка ще навлезе на терена. Разполагахме с 5 В групи, които спокойно мога да кажа че са били с 2 класи над сегашната ни професионална Б група и отборите не окапваха като узрели круши, много преди края на първенствата. Тогава обаче самата ни система е стимулирала децата да спортуват. Школи като Пирин, Марица, Спартак(Пд), Спартак(Вн), Спартак(Пл), Етър(ВТ), Академик(Св) и други бълваха национали докато сега ги няма на картата. Учители по физическо възпитание и спортни треньори се избиваха за най-талантливите и добре сложени деца в училище, за да подсилят школите си, докато сега треньорите се оплакват, че трябва да вземат позакръглени момчета, за да запълват бройките си в подготвителните групи. Само и само да се вземат пари от Министерството, се картотекират всички желаещи, а резултати от порядъка на 12:0 в зоналните първенства не са никаква рядкост.

Защо се получава това? Народът избяга от масовия спорт, като „дявол от тамян“. Останаха тук-таме амбициозни родители, които могат да покриват таксите на децата си в платените школи, да им осигуряват качествена екипировка и дори да плащат лагери. Тези момчета, които нямат щастието да имат богати родители, често са резерви за сметка на „привилегированите“, а отчаяни млади майки неведнъж са прибягвали до „нетрадиционни“ прийоми, за да осигурят светло бъдеще за наследниците си. Във футбола обаче нещата не стават с връзки. Може да плащаш на сина ти, за да играе до 19 години, но след това ако не разполага с нужния потенциал, никой няма да му предложи професионален договор. Тази политика обаче може да затрие други талантливи деца, които да се откажат от играта преждевременно. На какво да разчитат децата от школите, виждайки че водещите тимове все по-рядко използват собствени кадри? Може би на добър мениджър, но не всеки може да си го позволи. Когато нямаш перспективи просто се отказваш от футбола или играеш на село за удоволствие. Показателите на БФС за последните години са просто травмиращи. Едва около 14 000 подрастващи до 19 години се занимават с футбол в структурите на БФС към 2012 година . За сравнение бройката на юношите наброяваше повече от 40 000 преди настъпването на демокрацията.

България имаше 3 европейски титли за юноши, като дори можем да се похвалим с факта, че сме първата страна европейски шампион за юноши до 18 години. Имаме сребърен и бронзов медал от Олимпийските игри в Мелбърн 1956 и Мексико Сити 1968 година, а сега се радваме на 1 или 2 вкарани гола по време на юношески финали на Стария континент.

„Традициите не са това, което бяха“, както гласи популярен рефрен на рекламен клип от близкото минало. България взе не малки средства от 4-тото ни място на Световното първенство в САЩ и класиранията за финалите на Евро 1996 в Англия и Мондиала във Франция 1998 година. Защото се получи този огромен вакуум? България е талантлива спортна нация и не мисля, че проблемът е в липсата на материал. По скоро изтървахме момента да използваме огромната еуфория около националния отбор, за да подобрим инфраструктурата и да запалим децата. Бербатов, Мартин и Стилиян са последните кадри, които успяха да пробият на европейската сцена, но и те бяха далеч от класата на Стоичков и компания. В края на 90-те години единствено Литекс се захвана да прави сериозна академия, в която да влага средства. Там обаче се разчиташе изцяло на Гриша Ганчев, докато държавата тотално абдикира от водещите футболни школи. Стигна се до комични ситуации, в които юношески отбори като Локомотив(Пд), дори играеха официалните си срещи върху сгурия. Кой нормален родител ще пусне децата си да тренират при такива условия? В мутренските години се появяваха десетки отбори еднодневки като: Шумен, Спартак(Пл), Левски(Кн) и други, които бяха официални „перални“ за пари, но така или иначе пари в юношеския футбол не влизаха. От водеща европейска страна при подрастващите достигнахме до „10-та глуха“ на европейския футболен небосклон. Равенства със Сан Марино и Фарьорски острови от родните надежди бяха приемани за нещо напълно нормално. Децата ни видимо отстъпваха физически и кондиционно на връстниците и това се дължеше не само на липсата на целенасочена подготовка, но и на невъзможността на младите ни футболисти да играят на по-силно ниво.

Само в рамките на последните 20 години Франция и Испания изградиха академии за пример, които в последствие им донесоха редица европейски и световни титли, както на юношеско така и на професионално ниво. При тях обаче 19-годишните момчета притежават всички качества да се състезават в мъжките отбори, докато ние често броим 22-23-годишни футболисти за перспективни или защото не са се наживяли още или поради факта, че не могат да се преборят с конкуренцията на множеството чужденци.

Все пак през последните последните години се правят решителни стъпки за подобряване на нивото на подрастващите с наемането на холандски и испански методисти, които да водят подготвителния процес. Старши треньорите на тимовете наблюдават изкъсо какво се случва в школите и налагат на колегите си в академията стила на мъжкия отбор. В Лудогорец, дори възприеха модела на Барселона с двама старши треньора във всяка група, за да може да се обърне по-голямо внимание на всички деца. „Правило 21“, което задължава тимовете от елита да използват по един футболист до 21-годишна възраст през целия двубой също спомага, за развитието на юношеския ни футбол, но същевременно е и доказателство, че водещите ни тимове нямат играчи в тази възраст на такова равнище, за да се справят с голямата отговорност.

В школите ни трябва да се работи изключително и с манталитета, дисциплината и възпитанието на футболистите, а не само с футболните им качества. Там където се насажда омраза младите футболисти стават гамени, които не уважават по никакъв начин арбитрите, футболните деятели и противниците си. Абсурдно е на срещи при 17-годишните да се чуват повече псувни, отколкото на опашка от тирове по границата. Родители да заплашват съдиите и дори треньорите, а някои от бъдещите гаджета на фолкдивите да демонстрират елементарно ниво, показвайки средни пръсти на публиката и отправяйки обидни реплики към нея. Тук обае нещата опират до първите 7 години. Ако те не са научени в къщи, няма как да бъдат превъзпитани и от треньорите. Въпреки това трябва да са наясно, че спортът е до време и ако не се превърнат в достойни хора, една нелепа контузия може да ги прати светкавично на трудовата борса, където ще са просто необразовани и нереализирани футболни таланти.

Орие се извини на парижани

Filed under: Франция - Лига 1 by: ceco

Защитникът на ПСЖ Серж Орие се извини публично за скандалното си поведение преди няколко дни. Бекът се нахвърли на треньора и съотборниците си във видео станало популярно в социалните мрежи. Веднага след тази постъпка котдивоарецът бе изваден от състава до второ нареждане, по личното настояване на президента Насер Ал-Хелаефи.

Бранителят явно е осъзнал грешката си и поиска прошка, заявявайки че е готов на всякакви санкции от клуба, както и а евентуалната конфронтация в съблекалнята, която го очаква, само и само да се врне в редиците на „червено-сините“. Орие заяви, че ПСЖ е един от ай-добрите клубове в света и за него е голяма гордост, че има възможност да защитава цветовете . Освен това допълни, че Лоран Блан е прекрасен треньор, който му е гласувал доверие да играе в първенеца на Франция.

Марсело готов за Рим

Filed under: Шампионска Лига by: ceco

Бранителят на Реал(М) Марсело е напълно възстановен от измъчващата го контузия в рамото. Бразилецът е изумил медицинския щаб на „белите“, който е смятал, че Марсело се нуждае поне още 2 седмици отдих.

По този начин бранителят ще е на линия за първия сблъсък от осминафиналите в Шампионската лига между Рома и Реал(М).

Модерни стадиони или складове за милиони

Filed under: Без категория by: ceco

Навсякъде в медийното пространство се тръби в колко окаяно състояние е спортът ни. Нямаме бази, нямаме съоръжения, нямаме специалисти, а най-големите таланти се състезават под чужд флаг. Това са само част от наболелите въпроси в един от отраслите, който ни караше да бъдем горди че сме българи, поне до края на 90-те години. За урбанизацията, която отдавна е обезлюдила селата пък няма какво да се коментира. Малките населени места с по-голям брой къщи, отколкото жители, преобладават в най-закъсалите ни региони.

Всичко това обаче не пречи на благородните ни партньори от ЕС да ни дават умопомрачителни средства за инвестиции в селата, за да станат по-привлекателни места за живот и хората да се върнат там отново. Именно това е целта на Програмата за развитие на селските райони и в частност новата мярка 321, за която много се говори в последно време. Тя дава предимство при оценката на проекти, които кандидатстват за създаването, реконструкцията и модернизацията на спортни съоръжение. Всеки подобен проект дава бонус 20 точки, което му осигурява сериозно предимство в битката с останалите, независимо от належащите нужди на съответния регион. Формулирана по този начин, мярката позволява на всяко село и паланка да създаде модерен, стадион, многофункционална зала или цял спортен комплекс.

Именно това се случва от няколко години насам. Селски кметове с гордост режат лентите на стадиони за милиони, все едно се подготвят за домакинство на селска Спартакиада. Това би изглеждало чудесно по времето на комунизма, когато масовият спорт и в частност този по селата е бил силно застъпен, а редица от най-големите ни състезатели са започнали кариерите си именно на подобни Спартакиади. Сега обаче реалността е коренно различна. Меко казано комично е населени места с около 1000 души да разполагат със съоръжения за 300-400 зрители, а модерният стадион в Долни Чифлик, където дори вече няма местен футболен отбор и школа да разполага със стадион „бижу“ за 732 зрители, плюс тренировъчна база в Шкорпиловци с площадки за волейбол, баскетбол и тенис кортове, която има капацитет от 640 зрители и всичко това на стойност около 6 млн лв. Нека да отбележа, че по последно преброяване община Долни Чифлик наброява около 7000 души. Интересно от кого ли очакват да се използва съоръжението при положение, че не повече от 7 процента са младите хора в общината? Долни Чифлик обаче не е единственото подобно място. Лесичово, Ружинци, Аспарухово, Алдомировци са малка част от селцата, които гордо парадират със съоръженията си. Региони с едно училище и без футболен отбор усвояват средства за милиони. Какъв е смисълът от всичко това? Нима пенсионерите, които от десетилетия мечтаят за канализация, диги, мостове, водоснабдяване, пътища и цялостно подобрение на инфраструктурата ще забравят за проблемите си, ще облекат спортните екипи и ще се възползват от новата придобивка в родното си място? Или пък елитните ни спортисти ще се преместят да живеят на село, за да тренират в подходящи условия? Не, по-скоро всяко едно от съоръженията ни ще се превърне в неизползваем склад, както много правилно се изрази Пламен Константинов. В заложената програма, която най-вероятно кметовете са прочели, пише че съоръженията трябва да запазят първоначалния си вид, поне през следващите 5 години. Това няма да е особено трудно, стига да бъдат добре поддържани, тъй като няма да изобилстват от спортни мероприятия, които да изпълват трибуните им до краен предел. И цялата тази пародия се намира в своя зародиш. Проектът за развитие на малките населени места е в сила до 2020 година, така че с тези темпове на развитие можем да очакваме още около 1000 селски стадиона. По груби сметки за 6-те години изпълнение на програмата, можем да изхарчим около 300 млн. лв за неизползваеми спортни съоръжения. Ехо, господа политици и местни кметове, та ние не разполагаме с толкова елитни спортисти, да не говорим, че масовият спорт отдавна не е приоритет за страната! На кого ще показваме ултрамодерните си съоръжения, като дори стигането до тях си е живо приключение? Какво го касае Дядо Добри от Долно Нанагорнище, че има модерна зала, като трябва да ходи по няколко километра, за да си напълни вода от някоя чешма? Нима не може тези колосални средства да бъдат използвани за нуждите на хората, след направата на експертиза в съответния регион или дори референдум сред местното население? Самият спортен министър Красен Кралев заяви, че нито един от тези проекти не е съобразен с Министерството на младежта и спорта.

Та кой по-добре от Министерството би могъл да знае къде е най-належащо построяването на подобно съоръжение. Във всеки район има различен брой спортни клубове и картотекирани състезатели. Изключително лесно и просто е да се направи една справка, да се определят приоритетните спортове и ако има нужда да се направи съответната зала или стадион, които да изпълняват нуждите на местните състезатели и аматьори. Това не само, че не се прави, ами местната власт дори се бие по гърдите, заради новите си придобивки. Нито един обаче не казва колко средства се влагат за развитието на местния спорт и защо всяка година фалират 10-ки селски отбори, въпреки че издръжката на един отбор от Областните ни лиги, при добра организация, може да не надхвърли 5-6 000 лв. годишен бюджет. Това е напълно по силите на почти всяко кметство или малка община.

Още по-трагичното е, че красиви стадиони започнаха да се появяват на 15-тина километра разстояние. Пример за това е община Ружинци. Тя е част от най-бедния регион в Европейския съюз, но това не и пречи да разполага с 2 футболни съоръжения на обща стойност 7 млн. лв. За някои села най-близкият хранителен магазин е на по-голямо разстояние. Но пък като се замисли човек, докато отива да си купи нещо за хапване може да се наслади на две местни дербита между тамошните кози и крави, които гордо ще се пасат трева за милиони. Ами фирмите, които реализират тези излишни проекти? Ако техният потенциал бе използван за нещо, от което наистина има смисъл, нямаше ли да бъде по-полезно за българската икономика?

Имаме толкова запустяли спортни зали и стадиони, които с едни по-скромни средства могат да бъдат вдигнати от прахта и по-важното да фунционират по предназначение, вместо лъскавите си наследници по селата, които ще събират погледите на зрителите само на снимки. За градовете и големите населени места обаче няма такива проекти. Там единственият шанс е публично=частната собственост, от която преди 3 години се възполва Крил Домусчиев, за да развие футболното чудо Лудогорец и да създаде ултрамодерен стадион и база. Монтана и местната власт пък са най-добрият пример за развитието на местния спорт. Без спонсори или европейски проекти една от най-бедните големи общини в страната поддържа професионални отбори по футбол, волейбол и баскетбол, които са на изключително високо национално ниво. Докато София, Пловдив и Варна дават оскъдни средства за спорт с оправданието, че имат твърде много спортни клубове и ако дадат на едни трябва да дадат на всички. Чудя се толкова ли е сложно създаването на една 4-5 годишна програма за приоритизирането на спортовете и клубовете им, според резултатите, които постигат, за да могат средствата да бъдат разпределяни целенасочено. Нима 100 „празни чинии“ ще нахранят повече хора, отколкото десетина пълни. Спортът е социален феномен и не трябва да разглежда спрямо населеното място, а нуждите на хората в съответното населено място.

Колкото до прогресиращите ни селски спортно-технически ресурси, ни остава единствено да се надяваме скоро МОК да позволи и на селските региони да кандидатстват за домакинство на Олимпийски игри, за да можем да покажем пред света колосалните си придобивки. Тогава понятието „олимпийско село“, няма да бъде употребявано като метафора, а в буквален смисъл.

Терзиев преподписа с „орлите“

Filed under: България - А група by: ceco

Бранителят на Лудогорец Георги Терзиев преподписа договора си със „зелените“. Стоперът от дълго време преговаряше с ръководството и настояваше за по-високи финансови параметри в контракта си. УС на шампионите в крайна сметка се е съгласил и е решил да повиши заплатите на всички българи, които имаха претенции, че чужденците вземат в пъти по-високи възнаграждения от тях. Споразумението на Терзиев с „орлите“ изтичаше през лятото.

Терзиев е в клуба от 2013 година, когато премина на „Лудогорец Арена“ от състава на Черноморец.

Меси възобнови тренировките

Filed under: Испания - Примера дивизион by: ceco

Суперзвездата на Барселона Лионел Меси възобнови тренировъчния си процес. Бълхата получи два дни почивка, след като изтърпя оперативна намеса за отстраняване на камъни в бъбреците. След като всичко е преминало успешно и южноамериканецът е решил медицинските си проблеми от днес тренира наравно със съотборниците си. 5-кратният носител на „Златната топка“ не взе участие в полуфиналния сблъсък за Купата на краля срещу Валенсия, завършил при равенство 1:1.

Очаква се аржентинецът да е на линия за двубоя от 24-я кръг на Примера дивизион срещу Селта.

Грациите ни представиха новите си съчетания

Filed under: Други спортове by: ceco

Националният ни ансамбъл по художествена гимнастика участва в първото си контролно състезание преди началото на официалния сезон. Грациите ни представиха двете си нови съчетания, с които ще участват на Олимпийските игри, изигравайки ги по два пъти пред компетентното жури от изтъкнати специалисти като: Мария Гигова, Мария Петрова, Камелия Игнатова, Деспа Кателиева и други.

Композицията на 5 ленти е по музика на Георги Андреев и съдържа фолклорни мотиви, докато съчетанието на 2 обръча и 3 чифта бухалки е по музика от филма „Матрицата“.

Президентът на родната федерация Илиана раева също присъства на контролното състезание и поговори с гимнастичките ни след края на изпълненията им.

Първото международно състезание за „златните“ ни момичета ще бъде между 19-ти и 21-ви февруари на „Гран При“ в Москва. През миналата година нашите достигнаха до титлата в многобоя.