Защото школите ни не създават ново златно поколение?

Filed under: Без категория by: ceco

В България от край време се тиражира изразът, че „у нас от футбол и политика всички разбират“. Странно защо тогава със 7 млн. специалисти не можем да оправим нито футбола нито политическата обстановка в страната. Съвети всеки може да дава, но малко са хората които наистина полагат усилия, за да развиват българския футбол. А именно той е най-големият длъжник на спортните феновете, за които до края на 90-те години националният отбор се бе превърнал в икона. Много пъти сме обсъждали, кои са най-сериозните проблеми във футбола ни, но безспорно трагедията започва от основата на пирамидата. Да, точно от тази основа, която все повече разклаща „трона“ на „Цар Футбол“ у нас и заприличва на „Наклонената кула в Пиза“.

Не може да се каже, че през последните няколко години в българския футбол няма финансови инвестиции. Лудогорец се превърна в марка на българския футбол в Европа. Достигна до груповите фази на Шампионската лига и Лига Европа, подобрявайки десетки рекорди. До голяма степен обаче тези успехи бяха направени с добър маркетинг, качествени трансфери и завидна организация, а не благодарение на талантливите български футболисти. Всеки уважаващ себе си клуб със сериозни амбиции, трябва да обръща внимание и на детско-юношеската си школа, а не само на скъпоплатените наемници, които са най-лесното и бързо средство за постигане на краткотрайни цели. „Орлите“ несъмнено го правят с умопомрачителните средства, които инвестират в академията си, но школата им е все още твърде млада, за да имат възможност да берат „плодовете“ на „семената“, които са засели, а и като цяло „една птичка, пролет не прави“.

Нека се върна на доброто старо време, когато във всяко запостяло село имаше футболен отбор. Стадионите се поддържаха, а хората ходеха с цялото си семейство на футболни срещи, без да се притесняват от това дали противниковата агитка ще навлезе на терена. Разполагахме с 5 В групи, които спокойно мога да кажа че са били с 2 класи над сегашната ни професионална Б група и отборите не окапваха като узрели круши, много преди края на първенствата. Тогава обаче самата ни система е стимулирала децата да спортуват. Школи като Пирин, Марица, Спартак(Пд), Спартак(Вн), Спартак(Пл), Етър(ВТ), Академик(Св) и други бълваха национали докато сега ги няма на картата. Учители по физическо възпитание и спортни треньори се избиваха за най-талантливите и добре сложени деца в училище, за да подсилят школите си, докато сега треньорите се оплакват, че трябва да вземат позакръглени момчета, за да запълват бройките си в подготвителните групи. Само и само да се вземат пари от Министерството, се картотекират всички желаещи, а резултати от порядъка на 12:0 в зоналните първенства не са никаква рядкост.

Защо се получава това? Народът избяга от масовия спорт, като „дявол от тамян“. Останаха тук-таме амбициозни родители, които могат да покриват таксите на децата си в платените школи, да им осигуряват качествена екипировка и дори да плащат лагери. Тези момчета, които нямат щастието да имат богати родители, често са резерви за сметка на „привилегированите“, а отчаяни млади майки неведнъж са прибягвали до „нетрадиционни“ прийоми, за да осигурят светло бъдеще за наследниците си. Във футбола обаче нещата не стават с връзки. Може да плащаш на сина ти, за да играе до 19 години, но след това ако не разполага с нужния потенциал, никой няма да му предложи професионален договор. Тази политика обаче може да затрие други талантливи деца, които да се откажат от играта преждевременно. На какво да разчитат децата от школите, виждайки че водещите тимове все по-рядко използват собствени кадри? Може би на добър мениджър, но не всеки може да си го позволи. Когато нямаш перспективи просто се отказваш от футбола или играеш на село за удоволствие. Показателите на БФС за последните години са просто травмиращи. Едва около 14 000 подрастващи до 19 години се занимават с футбол в структурите на БФС към 2012 година . За сравнение бройката на юношите наброяваше повече от 40 000 преди настъпването на демокрацията.

България имаше 3 европейски титли за юноши, като дори можем да се похвалим с факта, че сме първата страна европейски шампион за юноши до 18 години. Имаме сребърен и бронзов медал от Олимпийските игри в Мелбърн 1956 и Мексико Сити 1968 година, а сега се радваме на 1 или 2 вкарани гола по време на юношески финали на Стария континент.

„Традициите не са това, което бяха“, както гласи популярен рефрен на рекламен клип от близкото минало. България взе не малки средства от 4-тото ни място на Световното първенство в САЩ и класиранията за финалите на Евро 1996 в Англия и Мондиала във Франция 1998 година. Защото се получи този огромен вакуум? България е талантлива спортна нация и не мисля, че проблемът е в липсата на материал. По скоро изтървахме момента да използваме огромната еуфория около националния отбор, за да подобрим инфраструктурата и да запалим децата. Бербатов, Мартин и Стилиян са последните кадри, които успяха да пробият на европейската сцена, но и те бяха далеч от класата на Стоичков и компания. В края на 90-те години единствено Литекс се захвана да прави сериозна академия, в която да влага средства. Там обаче се разчиташе изцяло на Гриша Ганчев, докато държавата тотално абдикира от водещите футболни школи. Стигна се до комични ситуации, в които юношески отбори като Локомотив(Пд), дори играеха официалните си срещи върху сгурия. Кой нормален родител ще пусне децата си да тренират при такива условия? В мутренските години се появяваха десетки отбори еднодневки като: Шумен, Спартак(Пл), Левски(Кн) и други, които бяха официални „перални“ за пари, но така или иначе пари в юношеския футбол не влизаха. От водеща европейска страна при подрастващите достигнахме до „10-та глуха“ на европейския футболен небосклон. Равенства със Сан Марино и Фарьорски острови от родните надежди бяха приемани за нещо напълно нормално. Децата ни видимо отстъпваха физически и кондиционно на връстниците и това се дължеше не само на липсата на целенасочена подготовка, но и на невъзможността на младите ни футболисти да играят на по-силно ниво.

Само в рамките на последните 20 години Франция и Испания изградиха академии за пример, които в последствие им донесоха редица европейски и световни титли, както на юношеско така и на професионално ниво. При тях обаче 19-годишните момчета притежават всички качества да се състезават в мъжките отбори, докато ние често броим 22-23-годишни футболисти за перспективни или защото не са се наживяли още или поради факта, че не могат да се преборят с конкуренцията на множеството чужденци.

Все пак през последните последните години се правят решителни стъпки за подобряване на нивото на подрастващите с наемането на холандски и испански методисти, които да водят подготвителния процес. Старши треньорите на тимовете наблюдават изкъсо какво се случва в школите и налагат на колегите си в академията стила на мъжкия отбор. В Лудогорец, дори възприеха модела на Барселона с двама старши треньора във всяка група, за да може да се обърне по-голямо внимание на всички деца. „Правило 21“, което задължава тимовете от елита да използват по един футболист до 21-годишна възраст през целия двубой също спомага, за развитието на юношеския ни футбол, но същевременно е и доказателство, че водещите ни тимове нямат играчи в тази възраст на такова равнище, за да се справят с голямата отговорност.

В школите ни трябва да се работи изключително и с манталитета, дисциплината и възпитанието на футболистите, а не само с футболните им качества. Там където се насажда омраза младите футболисти стават гамени, които не уважават по никакъв начин арбитрите, футболните деятели и противниците си. Абсурдно е на срещи при 17-годишните да се чуват повече псувни, отколкото на опашка от тирове по границата. Родители да заплашват съдиите и дори треньорите, а някои от бъдещите гаджета на фолкдивите да демонстрират елементарно ниво, показвайки средни пръсти на публиката и отправяйки обидни реплики към нея. Тук обае нещата опират до първите 7 години. Ако те не са научени в къщи, няма как да бъдат превъзпитани и от треньорите. Въпреки това трябва да са наясно, че спортът е до време и ако не се превърнат в достойни хора, една нелепа контузия може да ги прати светкавично на трудовата борса, където ще са просто необразовани и нереализирани футболни таланти.

Leave a Reply