Ивелин Попов – лидерът с острия език

Filed under: Без категория by: ceco

Футболът е магия, която успява да въздейства над всички социални прослойки с красотата, финеса и непредвидимостта си. Играта с кожената топка, обаче често се оказва и школа за изграждането на силни характери и морално училище, което води до превъзпитанието на разглезени мамини момчета. Примерите за подобни принцове във футбола са безбройни, но единици са тези, които успяват да се променят и да се превърнат в истински лидери с характер и чест, на които могат да завидят мнозина.

Безспорно такъв е случаят на чепатият Ивелин Попов, който покорява феновете в Русия със сърцатата си игра. Приказката за техничния халф започва в школата на Септември, където постъпва, още на 6 години. На 10-годишна възраст талантливото момче е забелязано от скаути на Левски и е привлечено на „Георги Аспарухов”. Попето прекарва там 4,5 години, но така и не достига до професионален договор със „сините”. Всички са изключително учудени, че футболистът не остава на „Герена”, но Ивелин търси своя шанс зад граница, след като получава оферта от Фейенорд. Прекарва една година в юношеската формация на ротердамци, но отново не подписва с първия отбор. Според голяма част от специалистите, основната причина за напускането му е конфликт с Андрей Жеков, който по това време е главен скаут на холандците за Източна Европа.

Кариерата на Попов изобщо не вървии гладко, но причината за това не е в липсата на качества, а най-вече в характера му. От най-ранна детска възраст Попето впечатлява с великолепните си индивидуални изяви, ювелирната си техника и футболната интелигентност, но всичко това е подплатено с огромен егоизъм. Юношата на „сините” се откроява от останалите, но изглежда че играе за себе си, а не за отбора. Не един и два са случаите, още в юношеските му години, когато отборът му губи катастрофално, но той продължава да се забавлява на терена, все едно е единственият там. Това много често му е докарвало „треньорски контузии”, които са го вадили за дълго от терена. До подобна „травма” се стига, заради „острия” му език, който не прости и на легенда като Люпко Петрович. Въпреки че Попов бързо се превърна в ключова фигура за Литекс, веднага след като напусна Фейенорд и премина в Ловеч, не случайно е запратен във втория отбор на ловчанлии, където прекарва няколко седмици.

За изпълненията му извън игрището се носят какви ли не легенди. Попето често закъснява или не идва на тренировки. Фука се с нови гаджета и автомобили, а режимът за него е абсолютно табу. Многократните му прегрешения биват прощавани, заради огромните му заслуги към тима, но въпреки че е безспорен любимец на Гриша Ганчев, дори собственикът на „оранжевите” вдига ръце от него в един момент и го заплашва, че ако до една година не се ожени ще го изхвърли от клуба. Това не се случва в посочения изпитателен срок, но малко след това Попето наистина надява брачния хомот, задомявайки се с попфолк дивата Елена Паришева. Малко след това изпълнителката на Пайнер се отказа от музикалната си кариера, за да се посвети на футболиста.

Въпреки буйния си нрав Попов винаги е притежавал лидерски качества. Почти навсякъде, където е бил е носил капитанската лента, а в младежкия национален отбор е предпочетен пред Валери Божинов и Ники Михайлов от съотборниците си. И тази чест не успява да повлияе на безотговорността му. Ивелин многократно се държи невъздържано със съдиите, което му носи червени картони в доста ключови моменти, които несъмнено ощетяват клубовете му. Христоматиен пример е отпадането от Жилина в турнира за Купата на УЕФА, след продължения, когато Попето извърши безмислено нарушение и остави съотборниците си с човек по-малко на игрището за около час.

През 2010, когато достига до титлата с Литекс се превръща и в най-младия капитан на мъжкия национален отбор, ненавършил все още 23 години. Това се случва в контролата ни със Сърбия на 17-ти септември. Същата година преминава в Газиантепспор, където нещата не потръгват добре за него. В началото му е трудно да се аклиматизира, но в последствие демонстрира качествата си и за двете години в турската Суперлига прави доста запомнящи се двубои. Турция обаче е твърде тясна за таланта му и не случайно поема към Русия.Следващата му „станция“ се казва Кубан(Краснодар), където прекарва 3 години от кариерата си. Още от самото начало на престоя си там успява да измести звезата на на тима Маркос Пицели от титулярната позиция и да се превърне в основна фигура. Попов е с изключителен принос в първия си сезон със зелената фланелка, когато тимът не допуска нито едно поражение.

Безспорна звезда на тима, записва 70 двубоя за състава от Краснодар, в които успява да реализира 19 попадения. През тези 3 години винаги е в подножието на върха в класацията за футболист на годината, но никога не достига до приза. Стига се до там и да бойкотира церемонията през 2013, когато отличието отива при Иван Иванов. Отново постъпка, която не приляга на един истински капитан. Големите са големи, заради това че могат да приемат загубите с достойнство, но Ивелин все още не се е научил на това. Доказателство е най-тежкият момент от кариерата му в националния отбор, когато пропусна дузпа срещу Малта. Ключовата европейска квалификация, в която допуснахме домакинско равенство с аутсайдера в потока, бе причината върху Попов да се излее невероятна „помия”. Капитанът до голяма степен си го заслужаваше, тъй като не пожела да говори с никого след мача и не пое отговорност за действията си, въпреки че записа един от най-слабите мачове за „трикольорите”.

След тази среща се заговори за напускането му на националния отбор, но точно тогава настъпи голямата метаморфоза с него. Ивелин преглътна всички обиди без да отговаря яростно. Сякаш осъзнаваше, че съдбата ще му се реваншира. Съгласи се и с наказанието лентата да му бъде отнета, но не предаде националния отбор, както направиха: Кишишев, Бербатов и Стилиян Петров, които заради различни конфликти и лични причини се оттеглиха от националния отбор.

И не само това. Попето преживя истински „катарзис”. Той се върна по-силен от всякога, показа че истинските генерали, носят пагоните в сърцето си и нямат нужда от лента, за да демонстрират качествата си. Направи превъзходни мачове с Италия и Малта, бе на висота с Норвегия и показа на всички, че може да поема отговорност в тежки моменти и да окрили младите си съотборници. На него обаче това не му беше достатъчно. Халфът показа, че има сърце и извън терена. Демонстрира огромния си патриотизъм и единствен се осмели да говори открито за проблемите на националния. Зададе въпроси, които много хора си задаваха на ум, но никой не се престрашаваше да отправи към БФС. Превърна се в закрилник на съотборниците си и показа, че милее за бъдещето на българския футбол. Този Ивелин Попов искаха да видят и именно този му образ заличи всички грешки от миналото, защото безгрешни хора няма, но малцина са тези, които успяват да си направят правилните изводи и да осъзнаят грешките си.

Не случайно новият Ивелин Попов се превърна в „марка“, веднага след като облече екипа на Спартак(М). Всички специалисти се изредиха да го хвалят и да обясняват колко класа е донесъл в халфовата линия на „червено-белите”. На няколко пъти през сезона успя да стигне до идеалната единайсеторка на кръга, а още два пъти бе избиран и за играч на месеца от феновете на Спартак(М). Руските специалисти му връчиха на два пъти и приза за футболист на кръга, а попадението му срещу Зенит, бе оценено по достойнство, като най-красивото за „червено-белите” през есента.

На фона на скромните изяви на останалите ни легионери и трагичното представяне на клубните ни отбори в евротурнирите, по всичко изглежда, че „звездата“ на Ивелин Попов най-сетне ще „изгрее“ и той заслужено ще достигне до приза „футболист на годината“.

Цветелин Петков

Leave a Reply