Иконата на българския спорт „чукна“ 50

Filed under: Без категория by: ceco

България определено не е най-популярната дестинация в света. Непрестанната икономическа криза, в която се намираме и липсата на сериозна реклама в международен план, още повече ни изолират от света. В чуждите медии се говори за нас единствено, когато има избори, фалират банки или застрелят някоя мутра. Българското кисело мляко е единственият продукт успял да се наложи зад граница. На днешния ден преди 50 години в Пловдив обаче се ражда едно момче, което по-добре от компас и географска карта припомня на чужденците местоположението на България. Където и по света да споменеш името Стоичков ще видиш хората да се усмихват и да казват „България“ и дори да не знаят нищо друго за страната ни. Как е възможно едно момче, родено в обикновено семейство в Пловдив, да направи повече за България и да бъде далеч по-популярен, отколкото всичките ни политици взети заедно? Възможно е и още как! Защото това момче е „целунато“ от Господ и създадено за велики дела. Но още по-важното е, че никога не се е срамувало от произхода си, не е забравило откъде е тръгнало и никога не е отказвало да носи с гордост националната фланелка.

В спорта, а и в живота без силен характер и воля, няма как да преодоляваш трудностите, за да постигаш целите си, а Стоичков е идеалният пример затова. Ицо определено не е най-талантливият футболист, раждал се по нашите географски ширини. Самият той нееднократно е казвал, че пред очите му са минали уникални дарования, които не са успели да разгърнат потенциала си и рано са се отказали от футбола, поради липса на мотивация или хронични контузии. Христо обаче е устоял на всичко и въпреки, че е бил обявен за безперспективен като юноша и не е успял да стигне до така желания от него Ботев(Пд), не се предава да гони мечтите си. Когато набедените за бъдещи звезди – футболисти са ходили по кафета и момичета, след края на тренировката си, упоритото хлапе остава по 1-2 часа сам на стадиона, за да усъвършенства техниката и безпощадния си ляв крак. Трудът и усилията му са възнаградени по възможно най-добрия начин.

Всички знаят постиженията на Стоичков. Родителите купуват касети и дискове на синовете си, за да видят изпълненията му в ЦСКА, Барселона и националния отбор. В каталунската столица е считан за Бог, а навсякъде по света се избиват да се снимат с него. Няма да се впускам в ретроспекция на славната му кариера, която хората познават в детайли, но ще припомня някои позабравени забавни моменти от нея, които спомагат за изграждането на митичния му образ в българския спорт.

Малко хора знаят че на 18 години, единственият отбор от А група, който забелязва качествата му е Славия, но така и не се стига до трансфер. В последствие Камата играе в Хеброс (Харманли), където за 2 сезона изиграва 32 мача и отбелязва 14 гола. В този период е едно от емблематичните му изпълнения останали завинаги във футболния ни фолклор. При едно гостуване на тогавашния Лъсков(Ямбол), в двубой от първенството на Югоизточната В група, 20-тина минути преди края на срещата Стоичков показва среден пръст на местната публика, заради непрестанните обидни реплики по негов адрес. Поради липсата на сериозна охрана, 10-тина местни бабаити лесно стигат до терена и подгонват „острието“ на гостите. Бързоногият нападател, който можел да пробяга 100 м. За 11.1 с. обаче успява да избяга, излизайки от стадиона и достигайки до Тунджа. За да оттърве кожата си преплува от другата страна на реката, изчаквайки на разклона за Харманли автобуса със съотборниците си, който го взема от там след края на срещата. Поставените в „патова“ ситуация, футболисти на Хеброс няма какво да правят и доиграват срещата с човек по-малко. След това обаче всички си спомнят с усмивка забавната история.

Още с идването си на „Българска армия“ Стоичков демонстрира, че няма да се съобразява с тарторите в съблекалнята. Звездите на „армейците“ не гледат сериозно на младока и го питат защо изобщо е дошъл в ЦСКА, но Модерния ляв без никакъв свян отговаря, „защото съм най-добрият“. Когато един от тогавашните лидери на „червените“ Стойчо Младенов се шегува с тинейджъра и му казва да му лъсне обувките, Ицо отговаря с думите: „с удоволствие, но след като ти измиеш моите, защото са оцапани от калния терен, на който играх в Харманли“.

Друга любопитна история ни отвежда до запознанството му с един от идолите му Георги Димитров – Джеки. Стоичков по погрешка слага нещата си в шкафчето на именития си съотборник, който по него време не е бил в България, но останалите не споменават нищо, за да видят реакцията на капитана си, когато се върне. Изумената легенда на националния отбор поглежда спокойния Христо Стоичков и му казва „Знаеш ли, кой съм аз“, „след което устатият новобранец отговаря „ да, а ти знаеш ли, аз кой съм“, след което всички избухват в смях и Джеки потупва по рамото самонадеяния нападател, вдъхвайки му увереност, че ще стане голям футболист.

Малко след акостира в най-титулувания български тим, Стоичков се забърква в масовото меле с Левски, след което се взема решение от Политбюрото на ЦК на БКП, най-добрите български футболисти, участвали в стълкновенията да бъдат изхвърлени от футбола завинаги. Естествено в последствие държавниците ни „омекват“ пред угрозата да лишат най-популярния спорт от „каймака“ му, но съдбоносната година води до временната смяна в имената на ЦСКА и Левски, които носят имената Средец и Витоша, а Берое достига до първата си и единствена шампионска титла, възползвайки се от неразбориите в лагерите на двата гранда.

През 1989 година 23-годишният голмайстор се възползва от наивността на Пенев и го лъже, че отива да се разходи, след което се качва в колата на Хосе Мария Мингея и в последствие преговаря с каталунския гранд. Въпреки огромното желание на „блаугранес“ сделката не е лесна. „Желязната завеса“ все още не е паднала, а българските държавници не искат да го пускат. Все пак думата на Тодор Живков натежава и Камата преминава в Барса за колосалните за българските стандарти 4,5 млн. долара. 3 години по-късно вече е на европейския връх, след заслужен успех на финала в Шампионската лига. И там обаче не може да се мине, без да прояви характера си. Израсналият в Кършиака футболист излиза последен на подиума, грабва мечтания трофей в ръце и сяда точно пред стъписаната кралица на Англия, която му връчва отличието. Същата 1992 година, когато несправедливо му бе отнета „Златната топка“.

Във футболните среди през цялата година се говори, че Стоичков ще е носител на най-престижното индивидуално отличие, Камата е безспорен фаворит на треньорите и капитаните на националните отбори, но не попада в нито една от листите на 20-тина журналисти от Северна Европа, което се оказва решаващо за крайния резултат. Разочарованието не спира Стоичков. Пловдивчанинът е по-нахъсан от всякога и дори смело се хваща на бас със съотборника си Ромарио, че България ще бъде световен шампион през 1994. За съжаление загуби баса, а скандалният френски рефер Жоел Киню и досега е най-омразният образ в кариерата на Стоичков. Съдбата обаче го възнагради и след 2 „златни обувки“ и една „сребърна топка“ Стоичков покори „футболния Олимп“. Дълбоката му въздишка и погледът нагоре в небето, когато взе приза в ръце, бе красноречив и потвърждваше думите му пред Папа Йоан Павел Втори, които се твърди, че е изрекъл при единствената им среща: „Твоят шеф е благословил левия ми крак“.

Още много може да се каже за култовите му изпълнения. Фланелката с номер 4, след като отбеляза рекордните 4 гола във вратата на Левски във финала за Купата на страната, настъпването му плюенето му на съдиите, легендарното му „анцу, цвайцу, трайцу, дрън“, преди сблъсъка с Германия от Световното, но Стоичков винаги ще бъде запомнен със своята откровеност. Той не се промени през годините, не изневери на себе си и казваше това, което мисли в очите на хората, независимо от постовете, които заемаха. Може много хора да се шегуват с граматиката и острия му език, но Камата е един от малкото ни изтъкнати спортисти, които открито критикуваха властта и не позволиха на никого да злоупотреби с името му. Вероятно няма да стане велик треньор, но неговата харизма се крие в характера му и неподправения му стил, така че с каквото и поприще да се захване винаги ще бъде обичан от хората. Просто, защото е Христо Стоичков! Огромното уважение към него си личи и от съзвездието, което ще присъства на грандиозиня му юбилей на 20-ти май. Една малка справка с бенефиса на Пеле, показва, че дори там нямаше такова стълкновение от легендарни футболисти, както се очаква на „Васил Левски“.

Бъди, жив и здрав, Ицо и продължавай да прославяш името на България по света!

Leave a Reply