Тоталната доминация в България вреди на шампионите

Filed under: Без категория by: ceco

„Когато се постигат успехи, промени не са нужни”. Това „неписано правило” във футбола се приема за общовалидно, но явно не е пряко относимо към българския шампион Лудогорец. Въпреки превърналите се в традиция ежегодни треньорски смени, „орлите” не само продължават да са тотален хегемон по българските терени, но и успяват да покоряват все по-обширни територии на Стария континент. Какво превръща тима на Лудогорец в неудържим „болид”, след като основните „механици” рано или късно напускат „бокса”? Отговорът е простичък: „двигателят” е един и същ – високият професионализъм и непрестанен стремеж към самоусъвършенстване, а целта на новия „инженер” в отбора, е единствено да го доразвие. Това не е никак лесна задача и не случайно треньорското „кресло” в Разград, се превърна в едно от най-несигурните в родната А група. Шампионската титла в първенството отдавна не е предизвикателство, а преднина от 8 точки пред втория се прима за неубедително представяне.  Богатото наследството, което получава всеки следващ наставник, наред с огормния „арсенал” от „смъртоносни оръжия”, представлява и тежко „бреме”, което във всеки един момент може да  го изхвърли от „борда”. Едва ли има друг отбор, който да уволнява толкова често треньори, достигнали до „златен требъл”, 1/8 финал в Лига Европа, групова фаза в Шампионската лига и титли в юношеските формации и т.н.. И то при положение, че са допуснали една загуба или няколко неубедителни игри. Като прибавим към сериозната „тесла”  и нетрадиционния период за смяна на наставниците, който най-често са предварителните кръгове в Шампионската лига, всеки страничен наблюдател би нарекъл тази политика – безумна. Колкото и странно да звучи обаче, тя е изключително печеливша. Най-вече в психологически план, защото футболистите осъзнават огромните очаквания към представянето им по европейските терени и показват най-доброто от себе си в точния момент. Съвсем друг въпрос е дали „пренесените” в „жертва” наставници са най-подходящият начин, да бъдат постигнати високите цели. Едно е сигурно, Лудогорец дава, но и взима много от наставниците, които оглавяват новоизлюпения ни гранд. Не един и двама футболни специалисти се изказаха критично, относно компетентността на Кирил Домусчиев в спортно-техническо отношение, но босът на „орлите” не сбърка при нито едно от назначенията си на насравници. С кратка ретроспекция ще припомня престоя на тримата идеолози, допринесли за светкавичното развитие на тима от Лудогорието. Младият Ивайло Петев, който скоро бе приключил криерата си на футболист, получи мечтания тласък и израсна в треньорската професия, пред очите на фенове и специалисти. Бившият футболист на Литекс пое тима на „границата” между Б и В група, без да разполага със сериозни имена в състава си. Въпреки това още по време на зимната пауза постави основите на бъдещото „страшилище” Само в рамките на година и половина се говореше, за него като за един от „архитектите” на новите шампиони, въпреки че не липсваха и „доброжелатели”, които умаловажаваха качествата му, изстъквайки високия бюджет на „орлите”. Веднага след като напусна „оазиса” на българския футбол, затвърди способностите си и в първенството на Кипър, където бе на крачка от шампионската титла, с отбора на АЕЛ(Лимасол), който не е сред водещите тимове на „Острова на Афродита”. В последствие записа престижен успех над Зенит в предварителните кръгове на Шампионската лига и напълно заслужено достигна до националния отбор. Кмета използва по най-добрия начин силните страни на Лудогорец, за да придобие опит и самочувствие, но в един момент нямаше какво повече да даде на тима. Неговото „бойно кръщене” бе факт, но амбициозният проект се нуждаеше от някой, който да надгради постигнатото. Тогава, когато всички очакваха някое голямо име да замени Кмета, собственикът на клуба отново „хвърли бомбата” със скромния откъм „визитна картичка” Стойчо Стоев. Белокосият спец пое кормилото в изключително тежък и решителен момент, но демонстрира самообладание и характер, дебютирайки с историческа първа победа в евротурнирите. Няколко месеца по-късно подценяваният от мнозина наставник, доказа красноречиво, че няма да бъде „безгласна буква” и наложи философията си, пренебрегвайки, дори един от най-заслужилите за развитието на Лудогорец – Георги Дерменджиев, който бе натирен в дублиращия отбор. Разградският специалист се възпозлва от предоставената възможност и работейки здраво над манталитета на тима, успя да го превърне в „екзекутор” на грандове, достигайки до 1/8 финалите в Лига Европа и гарнирайки европейския пробив с втори требъл на родната „сцена”. И за да потвърди поговорката, че „няма ненаказано добро”, бе осовободен, след една загуба от Хасково и равенство у дома, в третия предварителен кръг на Шампионската лига, срещу Партизан. Плелюдията, с която започнах анализа си, е добре позната на всички, но е необходима обосновка, за да изясним, защо напускането на Георги Дерменджиев бе напълно резонно. Бате Жоро винаги е бил „кардиналът в сянка” на „Лудогорец Арена”, но едва миналото лято получи дългоочакваното признание, поемайки шампионите. Угрозата от отпадане в третия предварителен кръг на най-авторитетната клубна надпревара, изискваше крупни мерки от страна на ръководството. Логично бе в този тежък момент, когато нямаше време за кардинални промени, да бъдат извършени „козметични”, но ефективни. Кой по-добре от Стратега на цялостната концепция в играта на БГ Барса, можеше да вземе нещата в свои ръце. Рискованият ход на Домусчиев се оказа гениален. „Зелените” не само отстраниха Партизан, след великолепен сблъсък на „ЮНА”, завършил при резултат 2:2, но в последствие оставиха имената си завинаги в аналите на българския футбол, достигайки до груповата фаза на Шампионската лига, след епичен трилър на „Васил Левски”, завършил с „безмъртния подвиг” на Козмин Моци, при изпълнението на дузпите. Румънецът бе митологизиран в жива легенда на клуба, а „вечният помощник” се трансофрмира в един от най-успешните български треньори на клубно равнище. „Приказката” обаче едва сега започваше. Типично за разградчани, „апетитът дойде с яденето” и амбициозното ръководство на тима обяви, че ще гони точки, победи, а защо не и втората позиция в групата, въпреки че бе определян за абсолютен аутсайдер, в компанията на европейски колоси като Реал(М), Ливърпул и Базел. Непреклонният дух на „балканските варвари” бе възнаграден и въпреки че отпаднаха от надпреварата, достигнаха до заслужени 4 точки и накараха цяла Европа да говори за тях с уважение. Още едно стъпало бе прекрачено, още една граница бе прескочена и мечтите се превърнаха в реалност, но най-важното бе, че благодарение на това се родиха, нови още по-смели. И тук идва въпросът, какво повече трябваше да направи Георги Дерменджиев, за да останае начело на тима. Отговорът е нищо. Кавото и да беше направил щеше да бъде освободен. Той изпълни това, което се очакваше от него, да легитимира тима в най-авторитетния клубен форум. От тук нататаък пред бързоразвиващото се „чедо” на братя Домусчиеви предстои ново предизвикателство, да затвърди успехите си. В един от миналогодишните ми анализи отбелязах, че Лудогорец е на път да се превърне в „българския Лион”. До няколко години лудогорци най-вероятно ще надминат успехите, които постигнаха французите на национално равнище, но сега по-важното е да се настанят трайно в „семейството” на големите европейски клубове, както направи никому непознатият доскоро – БАТЕ(Борисов). Да се върнем обаче на изминалия сезон и ръководството на Георги Дерменджиев.  Ако се вгледаме внимателно в детайлите, можем да открием много грешки в работата на пловдивчанина, но когато фактите говорят, всеки коментар е излишен. Все пак няма как да не обърнем внимание на най-често използваната дума в медийното пространство, когато ставаше въпрос за Лудогорец, през изминалия сезон, а именно „пренастройване”. В много от предишните ми анализи, аз също наблягах подробно на трудностите, които срещаха футболистите, когато трябваше да излизат срещу наглед непретенциозни тимове в първенството. Това обаче не беше толкова фатално, тъй като „орлите” се хвърляха тогава, когато имаше нужда от това и пестяха силите си във всеки удобен момент. „Неизбежното зло”, когато разполагаш с изключително качествени футболисти, превъзходащи по класа колегите си в първенството. Не трябва да забравяме и фактора „липса на мотивация”. Няма как да си пределно мобилизиран срещу Хасково и Марек, когато до преди няколко дена си играл със звезди от ранга на Роналдо и Бейл. Това разбира се не е оправдание за едни изключителни професионалисти, на които им се плаща да играят във всяка една среща. Едва ли обаче, което и да е било европейско „светило” би се справило по-добре от Дерменджиев с нагласата на футболистите, имайки предвид слабата конкуренция в А група. Тук няма как да не се върнем на екзестенциалната тема за нивото на първенството ни. „Орлите” не веднъж са доказвали, че и „сам войнът е войн”, но при всяко положение, кондицията на футболистите щеше да бъде на далеч по-високо ниво, ако всяка седмица имаха трудни сблъсъци. По никакъв начин не можем да определим представянето им в шампионата като блестящо, на фона на предходните три кампании, но показателното е, че „орлите” се научиха да печелят решителни сблъсъци с характер, дори когато не показваха най-доброто, на което са способни. Миналогодишната еуфория в евротурнирите бързо главозамая част от „зелените” звезди, които започнаха да се „облизват” за апетитни оферти от чужбина. Това при всяко положение ще окаже негативно влияние на концентрацията им по време на подготовката. Доказателство за това е шумотевицата около Роман Безяк, след великолепното му представяне в Лига Европа, през сезон 2013/2014. Словенецът не успя да запази високото си равнище през пролетта, тъй като главата му бе размътена от редица гръмки предложения от водещи европейски клубове. Именно централният нападател на „орлите” е един от напусналите през тази година. Бившата „голова машина” на тима бе „заточена” на резервната скамейка, след като не пожела да поднови договора си излгеда по-голямата част от пролетния дял на първенството, извън терена. Още трима от основните футболисти на „орлите” напуснаха „Лудогорец Арена”. Това са полузащитниците: Ешпиньо и Абало, както и колегата им от отбраната им Александър Барт. С първите двама се преговаряше в продължение на цяла година, но и двамата отказаха да парафират с нови контракти.Положението с французина бе малко по-различн, тъй като стоперът бе загубил титулярното си място, но след контузията на Георги Терзиев успя отново да се наложи и да се превърне в ключова фигура през пролетта. Лагера на „зелените” напуснаха още: Гилерме Шоко, Теро Мантула, Иван Чворович и Йерон Луму. Първите трима разтрогнаха по взаимно съгласие, след като загубиха доверието на треньорския щаб, докато последният бе уволнен дисциплинарно, заради поредица от нарушения на вътрешния правилник. За сметка на това има само две нови попълнения до момента. Бившият вратар на Раднички(Ниш) – Милан Борян, който записа уникален сезон в сръбското първенство и заслужено спечели приза за най-добър вратар и ексфутболистът на ЦСКА – Лукас Саша. Какандаският страж е страхотна алтернатива на Владислав Стоянов, особено имайки предвид факта, че футболист номер едно на България се възстановява от контузия.  Това е вторият период на „кленовото листо” в Разград.  27-годишният национал на Канада бе привлечен „на пожар”, преди първия сблъсък от груповата фаза на Шампионската лига, срещу Ливърпул, поради наказанието на Владислав Стоянов и контузията на Иван Чворович. Борян се представи на висото, не само на „Анфийлд”, но и в шампионатните срещи, в които заместваше титулярния страж на шампионите. След като Чворович се възстанови от претърпяната операция на ръката, ръководството не поднови договора на Боря, който изтече в края на календарната година. Бразилският халф Лукас Саша пък акостира на „Лудогорец Арена” като заместник на един от най-ефективните футболисти на шампионите – Ешпиньо. Кариоката трябва да засили конкуренцията в дефанзивния вал на полузащитата, където действат още: капитанът Светослав Дяков, Христо Златински и Абел Анисе. Южноамериканецът умее да задържа топката и при нужда може да се изявява и като плеймейкър. Въпреки многото напуснали ядрото на тима се запази,което не предполага драстичен спад в играта. И двете нови попълнения познават обстановката в България и няма да се нуждаят от аклиматизация. При всяко положение обаче ще са нужни поне още 2-3 качествени трансфера, за да не се получи вакуум в някои зони на терена и да се атакуват отново групите в Шампионската лига. Най-големите проблеми могат да дойдат от факта, че все още не се знае името на новия наставник, а това ще създаде значителни трудности по време на подготовката, тъй като спецът ще има нужда от време, за да се запознае с обстановката и да наложи методиката си на работа.

Leave a Reply