Трифон Иванов – кошмарът на нападателите

Filed under: Без категория by: ceco

Днешната дата все повече „изветрява“ в българския фолклор и губи стойност за сметка на католическия празник 14-ти февруари. За старите винари и любители на чашката обаче никога няма да избледнее и винаги ще бъде актуален. Един от най-популярните именници днес безспорно е Трифон Иванов. Легендарният бранител, който представляваше истински кошмарът за противниковите нападатели е смятан за един от най-добрите централни защитници на България за всички времена. Емблематична и харизматична личност, притежаваща огромен хъс и заряд, с които успяваше да мобилизира съотборниците си, внасяше смут в съперника и много често бе „ключовата фигура“, която решаваше крайния изход на срещите.

Роденото в с. Горна Липница момче бързо е забелязано от школата на Етър, а още на 18 години подписва професионален договор с „виолетовите“ и остава там до 1988 година. Прекрасните му изяви във Велико Търново му осигуряват трансфер в ЦСКА, където печели 3 шампионски титли. През 1991 се връща да играе под наем за един полусезон на „Ивайло“ и помага на бившия си клуб да достигне до историческа титла, а в последствие играе с „болярите“ и в Шампионската лига.

Съдбата го отвежда до швейцарския Ньоршопинг Ксамакс между 1993-1995 година, но най-силните му години са между 1996-1998 в австрийския Рапид. Именно с “червено-белите“ Пирата достига до финал за КНК, срещу ПСЖ, но за съжаление късен гол на французите го лишава от заслужен трофей в евротурнирите. Все пак силният му сезон е оценен по достойнство от журналистите и Туньо не случайно достига до званието „футболист на годината“.

Иванов е един от най-резултатните централни бранители в българския футбол с отбелязаните си 51 попадения на професионалната сцена. Най-запомнищият се гол в кариерата му безспорно е този срещу фаворита в квалификационната ни група Русия за Световното първенство през 1998, когато „златният ни стопер“ порази вратата на „Сборная“ с глава и донесе победата с 1:0, която ни осигури участие на финалите във Франция. Никога няма да забравя и топовното му воле срещу Уелс за победата на „лъвовете“ с 0:3 срещу Уелс в европейските квалификации за първенството на Стария континент в Англия 1996. Тогава единствено благодарение на забавения каданс, който ни предостави телевизионната камера успяхме да проследим полета на топката при мощния му шут от 20-тина метра разстояние. В двата сблъсъка с „драконите“ в европейските квалификации тогава, Туньо успя да вземе страха на друг футболист с чудовищен имидж Вини Джоунс, който призна че българинът е уникален бранител.

За съжаление, когато футболната приказка приключи, дойдоха неприятностите за легендата ни. Както стана с повечето ни футболисти от златното поколение и Трифон Иванов с еоказа излъган от приятели неуспешен бизнесмен. Контактите с австрийски инвеститори му помогнаха да отвори верига от бензиностанции в България, но бившият бранител загуби всички вложени средства в рамките на няколко години. Емблематичният номер 3 се пробва и със заведения, където пак не изкара късмет. Гордият баща на три дъщери преживя два развода, а щерките му се отдръпнаха от него, заради любовта към чашката, която му създаде сериозни проблеми. В продължение на дълго време Иванов не се срещаше с никой и изпадна в тежка депресия, заради проваления бизнес и проблемите в семейството. Единственото му утешение бе алкохолът, който беше верен негов спътник и по време на професионалната му кариера. Не веднъж и два пъти негови познати са споделяли, че когато се напиел, не спирал да повтаря, че всички са го изоставили. През това лято оттеглилият се в Поликраище бивш национал получи инфаркт и бе откаран по спешност в търновската болница, но за щастие всичко мина успешно и бранителят бе изписан на следващия ден.

За винаги ще остане с култовите си изказвания преди най-великия двубой в българската футболна история ¼ финала с Германия, когато подпийнал и с кравясали очи казва на Димитър Пенев: Спокойно, бе, Пена. С тоя кръвожаден поглед ще им изкарам акъла на швабите. А на оня – Руди Фьолер, само като му дъхна, ще го пратя на земята!”

Носталгията по отминалото време няма как да не тежи на Пирата, но 50-годишният футболист, който не веднъж е носил и капитанската лента на националния отбор, сам се отдръпна от футбола, след като не пожела да влезе в ръководството на българския футбол и не записа треньорски курсове. Едва от лятото, след 7 години далеч от футлболните терени, бе назначен за председател на Зоналния съвет във Велико Търново, където вече години и половина ръководи футбола в най-бедния район в страната – Северозападна България. Новото поприще му се отразява чудесно, а Туньо макар и помъдрял, типично в свой стил не спестява нищо на хората и с твърда ръка ръководи местния футбол.

Leave a Reply