Григор – любимец или предател

Filed under: Други спортове by: ceco

Никой на този свят не избира кога и къде да се роди. Ако си целунат от Господ обаче, нито лошите икономически условия, нито неблагоприятната за развитие среда могат да ти попречат да достигнеш до световните висини. Лошото е, че в повечето от случаите, стъпването на „червения килим“ те кара да забравяш откъде си тръгнал. Именно такава е ситуацията  и на суперзвездата ни в тениса Григор Димитров. Хасковлията се превърна в икона и в марка на българския спорт през последните няколко години. Многократно събираше милионите си фенове пред телевизионните екрани, независими от ранните часове на срещите му. Успяваше да обедини нацията ни и да накара изстрадалия българин да повярва в бъдещето на пораждясалия ни спорт, който беше най-голямата реклама за страната ни до средата на 90-те години.

Преди обаче да се превърне в „бляскъвия принц“ и сексимвол за милиони жени по света, талантливият българин тръгна от „блатото на българския спорт“. Това убийствено блато, което е спряло развитието на хиляди таланти през годините. Когато те подкрепят усилено е друго яче, а на Гришо никога не му е липсвала опора, нито от семейството нито от родната ни федерация. В семейна среда на спортисти детето-чудо лесно изгражда дух на победител и тръгва по стъпките на баща си, който поема подготовката му в ранна детска възраст. Нещо напълно типично за повечето професионални спортисти. За разлика от други българчета, занимаващи се с аристократичния спорт, обаче Григор бързо получава възможност за изява на международни турнири.  Разходите му за редица надпревари  в чужбина са поемани от федерацията, което облекчава семйния бюджет на Димитрови и помага на момчето да се концентрира изяцяло в изявите си на корта.

Потенцилът на момчето не остава незабелязан от футболните легенди Христо Стоичков и Димитър Бербатов, които застават зад гърба на хасковлията. Камата нееднократно вади пари от джоба си, за да подпомогне участието на голямата ни надежда в странство, докато фонадацията на „Бербатов“  му осигурява целогодишна стипендия за талантливи деца. Всички тези фактори са решаващи за европейската му титла за деца до 14 години, за това да спечели най-престижната юношеска надпревара „Оринндж боул“, която има статута на неофициално световно първенство за юноши, за достигането му до легендарната акдемия на Муратоглу и покоряването на Уимбълдън и US Open при юношите до 18 години, което напълно заслужено го превръща в най-силния тинейджър в света през 2008 година. Амбициозният младеж записва силни двубои и за националния отбор в турнира за купа „Дейвис“. Срещите при мъжете във формат 3 от 5 сета  са първите му по-сериозни изпитания във физическо и психологическо естество. Преходът от юношеския до професионалния спорт винаги е труден и Григор измина дълъг път докато се наложи в елита. Едва през 2011 успя да достигне до световния топ 100, но това го мотивира още повече и само в рамките на година намери място сред най-добрите 50 на планетата. Големият бум и превръщането му в най-младия тенисист в топ 30 на световната ранглиста го сблъска с огромната слава и популярността. Те обаче му отиваха. Харизматичността, която притежава , лесно му печелеше фенове в цял свят, а  в България бе поставен на пиадестал. Не закъсняха и първите титли от турнирите на АТР, а невероятната работа в кондиционно отношение на Роджър Рашийд, направиха от атрактивния техничар, завършен атлет, който може да бяга часове наред по корта. Перфектната сплав между строгата дисциплина на австралиеца и импровизацията на българина, логично го отведоха до топ 10.

8-та позиция в света, през лятото на 2014, която му осигури приза „Спортист на годината“ си остава върха в кариерата му до момента. Нека обаче да проследим метаморфозата, която настъпи в  Григор, след като бе заслепен от блясъка на славата. Определено връзката му с Шарапова повиши неимоверно самочувствието му, но и го отклони значително от основния му приоритет – играта. Освен това честите дестинации в различни световни медии и животът в САЩ, коренно промениха манталитета му. Комирът на на повечето български деца, все повече звучеше като американец, отколкото като българин и ако не се вслушаш внимателно в  думите му по време на последната пресконференция, на която присъства в София, няма как да разбереш какво точно иска да каже. За него стана по-важно да извежда кучето на бившата номер едно в света по парковете и  да и купува възглавнички от моловете, вместо да се съсредоточи над тренировките.

Властта и авторитетът на Рашийд, вече не бяха същите. Григор беше световна медийна звезда, а в света на тениса не е като във футбола. Това е индивидуален спорт и въпреки сериозния екип, с който разполагат водещите играчи, истинският шеф е тенисистът, а не наставникът му, който се задоволява с процент от печалбите на възпитаника си.

Стигна се до там „новоизлюпеният янки“ да не уважи церемонията по награждаването за „Спортист на годината“, въпреки огромното му желание да  заеме първата си позиция. Малко префърцунено и композно беше решенеито му да подготви видео-запис под формата на холограма., в която обяснява как се е отдал на усилени тренировки за новия сезон и поради тази причина не може да присъства на престижното събитие. В последствие се оказа, че тренировъчните занимания се изразяват в това да пренася коледни елхи, които своенравната му половинка не одобрява.

Върхът на „антибългарското“ му държание обаче беше преди няколко седмици, когато отказа да участва в историческия плейоф на националния отбор за попадане в първа евро-африканска зона на купа „Дейвис“, за първи път от 28 години насам. Вярно е, че Григор преживява тежка година. Раздели се с Шарапова изпадна в тежко психологическо състояние,  за което самият той призна, претърпя множество разочарования, понесе спад в ранглистата, сложи край на работата си с Рашийд, но въпреки всичко можеше да прояви малко характер уважение към всички българи, които редовно го подкрепяха по световните кортове или му стискаха палци пред телевизорите. За него щеше да е „детска игра“ да се справи  Мартон Фучович, Петер Наги и компания, въпреки че не се намира във върхова фора и да повдигне пооглозганото си самочувствие. Още повече, че щеше да превърне изминалия уикенд в иситнски празник за българските любителите на спорта. Освен това даде обещание да помогне на тима, месеци преди решителния сблъсък,но се отметна. Донесе успехите ни срещу Латвия и Люксембург, но когато трябваше да направим последната  крачка, реши че ще използва паузата от големи турнири, за да проведе индивидуална подготовка.

Нима 3 напрегнати дни, в които да защитава цветовете на Българи, нямаше да са полезни за формата му в края на сезона? Типично по български, щабът на националния ни отбор се „намокри от дъжда“ и едва тогава тръгна да си слага „качулките“. Защо никой не каза нищо за оттеглянето на Григор, преди двубоя с „маджарите“? Не се намери смелчага, който да се  възпротиви на решението му или поне да го разкритикува, но след поредния неуспех, всички се изредиха да споделят огоромното си разочарование от отсъствието му. Истината е, че не разполагаме с други тенисисти на такова равнище и самото участие на Григор щеше да подкоси краката на съперниците ни, които щяха да „подвият опашки“, респектирани от името му. Но не би! Гришо се присъедини към „звездния хор“ от абдикирали асове на българския спорт, като Димитър Бербатов, Матей Казийски, Димитър Златанов и други, които предпочетоха личния си комфорт и спокойствие пред стреса да облекат фланелката на националния отбор. Ако бхяме победители, никой нямаше да обели дума, за това че Григор е обърнал гръб на родината си, а това не е правилно, защото да играеш за България е дълг и чест, а не прищявка.

Мнозина от читателите ни не знаят, че правилата на АТР задължават професионалните състезатели да играят поне две поредни години за националните си отбори в турнира за купа „Дейвис“, за да имат право на квота за Олимпийскийте игри. Хасковлията изпълни тази норма с полуфиналния ни двубой срещу Люксембург и не сметна за необходимо да се разкарва до малката и незначителна страна, която му откри пътя към световния тенис. Един пост в социалната мрежа, не е достатъчен, за да измие вината, която носи към хората, които не веднъж са му подавали ръка. Защо когато баща му Димитър Господинов бе капитан на националния отбор, Григор играеше редовно за страната си, дори в по-ниски дивизии, срещу тенисисти, извън топ 1000 на световния тенис, за които спечелването на гейм срещу играч на такова ниво, е същински подвиг? Не ми се мисли, че някакви лични сплетни са в основата на отказа му да играе за националния, но е факт, че звездата на българския спорт, за пореден път постави личните си, пред националните интереси.

Leave a Reply