Длъжник ли е Гришо на родината си

Filed under: Други спортове by: ceco

След настъпването на демокрацията у нас българският спорт се превърна в „бедното сираче“ отгледано от „злата мащеха“. От сериозен приоритет и марка за страната ни спортът се трансформира в излишен лукс за управляващите.
В края на миналия век и началото на този все още „беряхме от плодовете“ по спортните арени, но основната причина бе социалистическата система и кадрите от спортните училища, които бяха в зенита на кариерите си. Неслучайно футболистите ни достигнаха до бронзовите медали в САЩ 94, взехме 15 медала в Атланта и се окичихме с феноменалните 5 златни отличия в Сидни. Всичко това обаче беше инерцията на последния „тласък“ в края на 80-те години, когато България бе сред водещите страни на световната спортна карта и всеки един от най-добрите ни спортисти бе израснал в условия, които му позволяваха да мисли единствено за спорт, а не за оцеляването си.

Идването на пазарната икономика и „криворазбраната ни цивилизация“, приличаща повече на свободия „погребаха“ спортните ни успехи. Започна едно непрестанно оплакване от „общия хор“ на спортната ни гилдия, която не преставаше да говори за липсата на средства, организация, спортни бази, подготовка и т.н. Голяма част от качествените ни треньори напуснаха пределите на държавата, а тези които останаха бяха крайно демотивирани да създават шампиони. Огромният наплив на деца в школите пресъхна светкавично, обратнопропорционално на развитието на технологиите. Превърнахме се в една от най-болните нации, която отделя незначителен процент от бюджета си за масов спорт, а именно той е в основата на здравето на самата нация и едва на заден план се явява фактор за създаването на елитни спортисти. Децата, които обожаваха часовете по физическо, все по-често започнаха да ги избягват и да си намират бележки, за да не правят излишни натоварвания. Общо взето започнаха да спортуват, единствено децата на амбициозни родители и бивши спортисти, които все още вярваха, че с талант и характер можеш да успееш в живота.
От „икони“ за обществото спортистите се превърнаха в „безработни“ и хленчещи „просяци“, които търсят всякакви средства за финансиране и за тях се сещат единствено, когато постигнат значим успех и трябва да бъдат посрещнати на аерогарата от политическия ни елит, за да се снима с тях.

Нека припомним до какво доведе безхаберието на държавата ни към спорта в последните години. Загубихме едни от най-талантливите си спортисти, които в момента се състезават под чужди флагове. Олимпийската ни шампионка от Младежките игри в Сингапур през 2010 Боянка Костова, която бе определяна за истинско чудо, сега е една от звездите на азърбайджанския национален отбор, заедно с Валентин Христов, който достигна до бронзово отличие в Лондон. Двамата бяха продадени за 500 000 лв.
А къде отидоха тези пари? Защо не се появиха нови млади надежди след тях? Това са много пари за стандартите на спорт като вдигането на тежести, с които можеше да бъде подсигурен цял един олимпийски цикъл. Но не би. Не само, че това не се случи, а на всичкото отгоре за пореден път щангите бяха сринати до земята, лицензът ни бе отнет, правата на 11 национални състезатели спрени и почти на 100 процента сме лишени от право на участие в Рио де Жанейро. Прахосан половин милион, за който в момента търсим спонсори, за да платим наложената от Световната федерация глоба и да възстановим правата си.

Ами Александър Александров? Талантливият ни гребец, който безапелационно стигна до световната титла за юноши през 2007? Какво се случи в уж мирната ни федерация по академично гребане, за да изпуснем най-голямата си надежда, след отказването на вездесъщата Румяна Нейкова? Сашо, подобно на щангистите ни, пое към „обетованата земя“ за гладните ни таланти, наречена Азърбайджан през 2010 година. И бе приет като звезда. Азерите му осигуриха всичко и му предоставиха цяла година за климатизация, през която не изискваха никакви резултати от него и треньорката му Юлияна Стоева.
Мога да изброявам още много млади спортисти и техните треньори, които са поели в различен „курс“ на развитие, за да осъществят мечтите си, но това е болезнена статистика, която трябва да стои по стените на управляващите ни редом до портретите на Левски и Ботев, за да им напомня, че нещо трябва да се промени, за не продължаваме да гоним съвременните български герои, които са в състояние да обединяват нацията, ни както навремето са го правили възрожденците ни.

И за да не бъда крайно критичен, ще се спра и на един изключително популярен пример за български спортист, в който държавата е инвестирала сериозни средства, на фона на възможностите си, но в момента родната ни звезда не се отплаща подобаващо за подадената му ръка. Някои може би се досетиха, че става въпрос за Григор Димитров. Да, харизматичното и изключително талантливо момче от Хасково, което в момента сбъдва мечтите си. За Григор се говореше още, когато беше на 12 години, а на 14 вече беше номер 1 в европейската ранглиста за възрастта си. Само година по-късно спечели и неофициалното световно първенство за юноши „Ориндж боул“ и то във възрастта до 16 години, макар едва да бе навършил 15. Всичко това не остана незабелязано от родната федерация, която не преставаше да инвестира в него, дори Христо Стоичков бе запленен от качествата на момчето и на няколко пъти пое всичките му разноски по участията в международни надпревари. Малко по-късно спечели и целогодишна стипендия от фондацията на „Димитър Бербатов“, която го финансира до 2010 година. Година по-рано Григор Димитров започна да получава целенасочени държавни средства, след като премина при професионалистите и стартира в турнири от АТП веригата.

Една справка в регистрите на Министерството на младежта и спорта показва, че българинът е получил около половин милион лева от 2009 насам, само държавни средства. За сравнение само няколко спортни федерации в страната имат по-висок годишен бюджет от тази сума. Повечето от спортистите ни, сдобили се с олимпийска квота трябва да се вместят в бюджет от 30-40 хиляди.
Тези средства се харчат до началото на Игрите и то при положение, че са достигнали до „виза“, година преди началото на най-големия спортен форум.
За сметка на това Димитров е разполагал със 130 000 лв. за олимпийска подготовка само за Лондон 2012. Естествено феновете трябва да имат предвид, че българинът не е разчитал само на тези средства, защото на 21 години, родният талант вече можеше да се похвали с десетки лични спонсори зад гърба си, в това число и български фирми.

Всичко това звучи много добре и изглежда, че на Гришо не му е липсвал комфорт.
В това няма нищо лошо и българинът безспорно заслужава вложените в него средства, но не е ли меко казано нагло, този продукт на „Демократична България“, от която страдат повечето ни спортисти, да отказва да играе за националния отбор и да не се запише за участие в първия по рода си ATP-турнир в България.
Румяна Нейкова стана олимпийска шампионка с 10-годишна лодка, без спаринг партньори и с тренировки в блатата.
Екатерина Дафовска триумфира в Нагано с тренировъчните си „писалки“.
Известният художник Енчо Пиронков продаваше голяма част от картините си, за да осигури средства на внучката си Цветана Пиронкова, за да участва на международни състезания.
Ваня Стамболова бе две години сервитьорка във варненски заведения, преди Георги Димитров да се сети за нея и след още 2 години да я направи световна шампиона на 400 м. с препятствия.
А животът на Гришо изглежда като приказка, сравнен с тези примери. „ГосподинShowtime”, както го наричат чуждестранните коментатори, е имал възможност да обиколи някои от най-добрите световни тенис-академии като „Санчес-Касал“, „Муратоглу“ и „Great to good”, в които таксите само за една тренировка се равняват на разходите на подрастващите тенисисти в България за цяла година!

Защо при всичкото това внимание и огромната обич, която получава от българските фенове не успя да намери време да изиграе един „протоколен“ за него, но изключително важен за българския тенис бараж за влизане в Първа евро-африканска зона в турнира за „Купа Дейвис“?
Може би той и импресариото му Георги Стоименов не знаеха, че въпросният сблъсък с Унгария е първата ни подобна възможност от 28 години насам.
Оправдания като планирана, година по-рано, подготовка и срещи с Франко Давин, които можеха да се състоят по всяка време, могат да минат единствено пред пълни лаици или заслепените тинейджърки, които очакват всеки статус на звездата във Фейсбук. Вярно е, че в професионалния тенис програмата за подготовка се планира много по-рано, но стотици са световните примери, в които звезди от много по-голям „калибър“ са променяли програмата си, за да играят за националния отбор. Напълно подкрепям капитана на националния отбор Тодор Енев, който заяви, че Григор е изиграл необходимите си двубои за „Купа Дейвис“, за да получи право на участие в Рио и затова не е дошъл за сблъсъка с Унгария.
А какво да кажем за „Garanti Coza София оупън“?. Държавата и изпълнителният директор на турската фирма Ерхан Орал направиха всичко възможно да организират събитието в България, най-вече заради Димитров и огромната му популярност в България.
До последно му пазиха „уайлд кард“ с надежата да промени решението си и да участва в България, но „принцът“ на българския спорт предпочита топлите американски плажове и се насочи към северноамериканското турне, което го очаква.
Нормално – в България няма световни знаменитости от ранга на Никол Шерцингер, които да забавляват българина в студените зимни нощи.
Жалко, че министър Красен Кралев положи толкова усилия да доведе турския гигант „Garanti Coza” у нас, а сега с нескрито оскърбление изяви надеждата си, че Димитров ще благоволи поне да участва в следващите две издания на надпреварата, тъй като договорът на страната ни с АТР е до 2018 година.
Феновете в България искаха да видят теб, Гришо, а не Баутиста-Агут или Виктор Троицки! Те щяха да напълнят „Арена Армеец“ за теб! Същите тези фенове, на които непрестанно благодариш за безсънните нощи пред телевизора, в многобройните си интервюта в чужди телевизии, в които за щастие не ти се налага да говориш на български, тъй като видимо си го позабравил.
Да, ти дойде в София за демонстративния двубой с Монфилс, но сезонът беше свършил, офертата бе изключително изгодна във финансово отношение, а и успя да се позабавляваш без напрежение. Истинските фенове обаче искаха да видят идола си в състезателна обстановка, а не само на туристическа разходка.

Щабът на Григор не престава да го защитава, достигайки до крайно „словоблудство“ с твърдението си, че българинът дори не бил знаел, че ще има надпревара в София. Пълен абсурд, който граничи с цинизма! Щом е така, защо и той и мениджърът му говореха за надпреварата в София още през октомври?

Не обичам да се спирам на личния живот на спортистите, но не мога да не се върна на церемонията за Спортист на годината за 2014, когато Григор за първи път достигна до върха, но това не беше достатъчно да уважи връчването на наградите. До момента хасковлията не е присъствал на нито една от церемониите на спортните „Оскари“, поради ангажименти. Това обаче, не му пречеше по същото време да обикаля моловете в Лос Анжелис с тогавашната си половинка Мария Шарапова.

Никой не може да отрече, че Григор отделя внимание на българите, които го подкрепят на двубоите му по света и не е оставил нито едно българско знаме без автограф. Важното обаче е да се сети, че е българин, тогава, когато Родината му се нуждае от него, а не когато световните медии го определят за секссимвол.
В противен случай ще се превърне в поредния „антигерой“ и ще влезе в „черния списък“ на български звезди отказали се от националния отбор като: Димитър Бербатов, Благой Георгиев, Стилиян Петров, Деян и Калоян Иванови, Матей Казийски и други.

Leave a Reply