Днес България почита своята Екатерина Велика

Filed under: Други спортове by: ceco

През последните години нямаме много поводи за гордост, дори от изстрадалото „отроче“ на комунизма – българският спорт. За сметка на това имаме много годишнини и юбилеи, които ни припомнят великите постижения, но и навяват огромна носталгия по безвъзвратно отминалото време. Няма как да не споменем, че на днешната дата преди 18 години България записа най-големия успех в историята на зимните ни спортове. Примата на биатлона ни Екатерина Дафовска стана олимпийска шампионка в класическата дистанция на 15 километра по време на Игрите в Нагано през 1998 година.

Малка и скромна България, която никога не е била зимна спортна сила и до 1998 година имаше един-единствен бронзов медал на Иван Лебанов, спечелен през далечната 1980 година. Въпреки това едно талантливо 22-годишно момиче, което никой не спрягаше сред фаворитите в Япония, преобърна на 180 градуса историята на спорта и на олимпийското ни движение. И днес си спомням ясно ранната българска сутрин на 8-ми февруари, когато аз придвидливо пропуснах класното си по английски в 6-ти клас, за да не пропусна старта на Дафовска. Нищо не предвещаваше историческия успех тогава. Място в топ 10 за Дафовска или Павлина Филипова щеше да бъде прието за отлично представяне. Времето в Нагано бе спокойно, атмосферата бе приповдигната, а Уши Дизел и останалите германки очакваха поредните си отличия. На традиционната престрелка преди състезанието лидерката на националния ни отбор използва тренировъчните си ски, с които се чувства много добре и решава да заложи на тях, а не на специално подготвените за състезанието. Това се оказва най-съдбоносното решение в живота и след като в крайна сметка достигна до върха в кариерата си, много преди да навлезе в най-продуктивната за този спорт възраст. Българката, чиито първи 2 стрелби не бяха излъчени на живо, поради ниския интерес към нейното представяне, започна с 10 от 10 при първите си две излизания на рубежа. Третата и стрелба, която бе от положение легнал, също вървеше великолепно, но лекото и забавяне преди 15-я изстрел и изигра лоша шега и тя допусна грешка, която и донесе 1 минута наказателно време. При това положение едва ли някой в България е вярвал, че Дафовска може да стигне до титлата. Дори по-големите ни надежди бяха свързани с Павлина Филипова, която записа 15 от 15 и се движеше на първа позиция в класирането преди 4-тата обиколка. Дафовска обаче показа непоколебим дух и свали всички мишени в последното си посещение на срелбището от положение прав, докато съотборничката и Филипова се разколеба и сбърка 20-я си куршум. Всичко обаче предстоеше да се реши в последните 3 км. От състезанието. В тях Дафовска не бягаше, а „летеше“, тя записа по-добро бегово време на последна обиколка от голяма част от фаворитките за Световната купа, което изуми международните коментатори, а грешките, които допуснаха съперничките и позволиха да се окичи със златото. Филипова не можа да издържи на напрежението и последната и обиколка на пистата бе значително по-бавна от другите. Въпреки това тя до последно се бореше с времето на топзвездата по онова време Уши Дизел, но 2 десети от секундата я разделиха от бронзовия медал.

И днес думите на Вера Маринова, че България се е сдобила със своята Екатерина Велика отекват в съзнанието ми, а сълзите напират като гледам старите записи от официалното и награждаване. В момента площадът в родния и град Чепеларе носи името „Олимпийски“, в нейна чест, но въпреки изградения в последствие национален център за биатлон, няма никакви изгледи скоро от там да излезе новата Дафовска. Не, че сега нямаме талантливи деца, но просто системата не е същата и спортът отдавна не е приоритет за държавата ни.

Leave a Reply