Завръщането на „блудната дъщеря“

Filed under: Други спортове by: ceco

В забързаното ни ежедневие, все по-рядко обръщаме внимание на нравоучителните текстове в библията. Историята на тенисистката ни Сесил Каратанчева, обаче несъмнено ни връща към известната притча за блудния син. Интерпретирайки сюжета на поучителния разказ, можем да заключим, че софиянката е „блудната дъщеря”, завърнала се в изоставената си родина. За никого не е тайна, че Сесил не е  нито първата, нито последната българска спортистка, сменила родния трибагреник, заради по-добри финансови и спортно-технически условия. Въпреки това нейният случай е по-специален от останалите? За разлика от десетките ни щангисти, гребци, лекоатлети и прочие, избрали да продължат кариерата си в странство, Каратанчева бе заклеймена като „предателка” и бе обявена за „обществен враг”. Заслужаваше ли цялата „помия”, която се изля върху нея или просто се превърна в „проводник” на злобата, ширеща се в обществото ни?  Безспорно да си звезда в държавата на абсурдите и крайностите е сравнително лесно, но и опасно начинание. Измъченият български народ, лесно припознава кумирите си, но още по-лесно ги „анатемосва”. А когато „моралното правосъдие” ти лепне „етикета на предател”, никой адвокат или Пиар, не може да изчисти името ти. В комбинация с неукрепналата детска психика, тежката „присъда” на „народния съд” може да се окаже фатална за кариерата на един безспорен талант. Тук обаче идва на помощ силният характер и амбицията да опровергаеш „злите езици”, доказвайки че суперлативите по твой адрес, не са били пресилени. За да разберем дали Сесил притежава потенциала да се върне на „червения килим” и отново да спечели доверието на хората, трябва да проследим върховете и паденията в атрактивната и кариера, изпълнена с множество драматични моменти. Ще започнем ретроспекцията, връщайки „лентата” 14 години назад. Обявена преждевременно за дете-чудо, напористата и своенравна тийнейджърка бързо навлиза в „дълбоките води” на популярността. Талантът на Сесил прикова вниманието на специалистите, още през 2001 година, когато 11-годишната хлапачка се сдоби с престижния трофей – „Ориндж Боул”, побеждавайки на финала небезисвестната Алиса Клейбанова. Американската надпревара е със статут на неофициално Световно първенство за юноши и девойки и от нея са тръгнали не едно и две световни величия. Истерията около талантливото дете нараства главоломно, когато легендарният Ник Болитиери лично се заема с тренировъчния и режим и публично обявява, че това е новата звезда на женския тенис. Тези думи неимоверно „вдигнаха акциите” на българката, която успя да подпише договор с най-голямата мениджърска агенция IMG. Контракт, за който мечтае всеки прохождащ тенисист, но с който успяват да се сдобият малцина. За зла участ обаче надменноста и самоуверието на баща и Радослав Каратанчев, които преминават всякакви граници, се оказват сериозна пречка за развитието и. Бившият гребец се самозабравя, обявявайки гурото Болитиери за обикновен ментор, който не обръща внимание на възпитаниците си и 6 месеца по-късно се отказва от услугите му, разваляйки споразумението с IMG. В последствие абсолютният лаик в тениса, който непрастанно се меси в работата на треньорите, работили със Сесил през годините, се обявява за официален наставник на дъщеря си. Това решение е един от най-ключовите моменти в кариерата на тенисистката, а повечето специалисти смятат, че именно баща и е основната причина за нереализирания потенциал на тенисистката.  А за него загатват и успехите през 2003, когато дарованието достига до цели 3 титли от ITF. Любопитното е, че първият и трофей при жените, от турнира в гръцкия град Волос, е извоюван, след победа над Цветана Пиронкова във финалния сблъсък. Година по-късно тинейджърката достига до титлата на Ролан Гарос при девойките, а редица световни медии се надпреварват да я определят за бъдещата номер едно в света. В същия сезон печели и четвъртата титла в кариерата си. Софиянката достига до трофея в Палм Бийч Гардън, надделявайки над индийката Саня Мирза. Самочувствието и нараства успоредно с успехите и, а „хапливият и език” не подминава и Мария Шарапова. Нахалната българка заявява, че ще „срита задника” на надменната рускиня, която отказва да тренира с Каратанчева, по време на престоя им в академията на Болитиери. Въпреки успорвания двубой, опитът и класата на Шарапова се оказват решаващи за крайния успех в срещата, но за зрителите остава удоволствието от непримиримостта на двете състезателки, които не крият липсата на симпатия една към друга. 2005-та година се превръща в най-успешната и същевременно най-злокобната в кариерата на Сесил. Тя демонстрира постоянство в изявите си, достигайки до основната схема на няколко силни турнира от веригата на WTA. Те са гарнирани с историческата титла от отборния шампионат на Стария континент, спечелена заедно със съотборничките и от тима на Черно море Елит, където се подвизава и Цветана Пиронкова. Кулминацията обаче настъпва през месец май, когато 14-годишната сензация достига до ¼ финалите на Ролан Гарос. Успехите я превръщат в най-бързо прогресиращата тенисистка, след като в рамките на две години успява да се предвижи от 526-та до 35-та позиция в световната ранглиста. Не случайно попада в десетката за спортист на годината, а името и е сред най-популярните в средите на тениса. Малко след невероятния триумф в Париж, обаче «приказката» започва да придобива размерите на «трагедия». Детето-чудо губи няколко поредни двубоя, за по-малко от час, като в една от срещите, дори не успява да отбележи повече от 10 точки. Трудно е да се каже дали това е психологически ефект от «предизвестената смърт» или слаба форма, но фактите са красноречиви: в кръвта на българската тенис звезда са открити завишени количества надролон. Скандалът придобива огромни измерения, след като тинейджърката се опитва да оправдае положителната допинг – проба с мнимата си бременност, която  така и не бе остановена. Това не попречи на нея и баща и да поддържат тезата, че 15-годишната софиянка е абортирала. В крайна сметка последва наказание от 2 години, придружено от задължението да бъдат върнати всички пари спечелени от наградни фондове, след установеното провинение. В този период Каратанчеви не престанаха да обвиняват федерацията за своите грешки и да заявяват, че са били напълно забравени. Разюзданата тинейджърка се появяваше в медиите единствено с многбройните скандали, около нея. Липсата на какъвто и да е било професионализъм, бе изместена от спекулации за безразборни връзки, пиянски изцепки, еротични смс-и от Бойко Борисов и какво ли още не. Човек би си помислил, че става въпрос за документален филм посветен на холивудска звезда, а не за ежедневието на тийнейджърка, но явно желанието да бъде в «светлината на прожекторите» превишаваше многократно всякакви етични норми. След катастрофалния развой на събитията, Сесил трябваше да започне от нулата. Отрицателният имидж, който и създаде употребата на допинг и създаваше проблеми с организаторите на турнирите, които не предоставяха «уайлд карт» на извергнатата състезателката. Каратанчева бе принудена да стартира 2008 година, участвайки в нефоциален турнир, който и осугури квота за квалификациите на надпреварата «Сърпрайз». Въпреки това българката премина успешно през пресявките и в последстивие достигна до титлата в Аризона. Това накара организаторите на турнира в Ла Куинта(Калифорния) да я допуснат до основната схема, където отново се поздрави с титлата. В годината на завръщането си достигна до още два финала от  ITF – надпреварите, но постиженията не «укротиха опърничавата», която продължаваше да води «словесна война» с федерацията. Конфликтът приключи с натурализирането на Сесил, която премина в редиците на Казакстан, подписвайки договор с азиатската страна възлизащ на 65 000 долара годишно. Казашкият период на Сесил започна успешно, след като се превърна в двойна шампионка на страната. Каратанчева спечели титлите на сингъл и двойки от националния шампионат на Казакстан. След това обаче разочарованията следваха едно след друго. За 5-те години, които прекара в Казакстан прибави към колекцията си една титла и 3 финала в турнирите от ITF, но така и не успя да се завърне в световния топ 100. Търпението на казакстанците «преля» през миналата година, когато договорът на българката и местната федерация бе прекратен, а Сесил отново започна да се състезава за България. И всякаш, за да докаже максимата, че българите са най-добри, когато са поставени «до стената», нарочената за предателка състезателка «възкръсна», когато всички я отписваха за големия тенис. Явно мотивацията да се докаже пред българските любители на тениса и въздейства благоприятно, след като прогресира от 158-ма до 109 позиция в ранглистата, успявайки да достигне до основната схема на всички турнири, в които участва. Освен това записа най-добрия си резултат в последните 5 години, намирайки място във финалната четворка на турнира в Акапулко. Всичко това ни кара да се запитаме, защо Сесил не бе поканена в състава на националния отбор за „Фед къп”, но явно личните взаимоотношения във родната федерация са по-важни от националните интереси. Няма защо да си кривим душата, Сесил и баща и „опетниха” имиджа на българския тенис, не само с допинг аферата, но и с многобройните скандали, които предизвикаха в медиите, но това не е причина да се умаловажават успехите и желанието и да се реабилитира пред българския народ, напомняйки му за детето-чудо, с което толкова се гордеехме до 2005 година. Загубиш ли достойнството си губиш себе си, но Сесил все още има възможността да покаже, че успехите и в миналото не са случайни и тя има какво още да даде на българския тенис.

Leave a Reply