Загубата на Григор – „Сигнална лампа“ за бъдещето му

Filed under: Други спортове by: ceco

Бързото достигане до върха, понякога се оказва пагубно, ако не си подготвен да се справиш с бурните „ветрове”, които го съпътстват. Това личи ясно от ужасната форма, в която се намира най-добрият български тенисист Григор Димитров. Гришо отново не бе убедителен в Акапулко и се прости с титлата си, след загуба с 5:7 6:4 0:6, в осминафиналната фаза на надпреварата, от 169-я в световната ранглиста Райън Харисън. Това е исторически успех за младока, който записа първа победа срещу играч от топ 10. Крайният резултат е изключително притеснителен, но още по-плашещо е поведението, което демонстрира българинът на корта. Хасковлията нямаше никаква мотивация, тонус и концетрация, почти през целия мач. Той бе бледа сянка на себе си, а многобройните му фенове не спираха да се питат: „къде остана хладнокръвният боец, който записа множество обрати през миналата година”. Димитров приличаше повече на емоционалния тийнейджър от началото на професионалната си кариера, когато губеше редица „спечелени” двубои, поради липсата на опит и неукрепналия си характер. Той обаче отдавна не е онова момче и подобни оправдания, няма как да утешат някого. Напротив, ако иска да се развива и да гони високите си цели, не трябва да допуска старите си слабости. Странното е, че на Аустрелиън оупън, всичко изглеждаше наред до 1/8 финала му с Анди Мъри. Какво се случи след това? Къде се изпари устремът на Григор? Хасковлията претърпя същинско фиаско в 4-я сет на двубоя, което го изхвърли от надпреварата в Мелбърн. Няма как да успееш в безмилостната „мелница” на елитния тенис, колкото и да си талантлив, ако не притежаваш „железни” нерви и шампионски манталитет. А това все още липсва в богатия „арсенал” на българина. Има и нещо друго. Може би медийните изяви му дойдоха в повече. Като прибавим към тях и огромното напрежение, продиктувано от високите очаквания ситуацията започва да се избистря. Григор изглежда изключително щастлив в компанията на популярната си приятелка, в множеството рекламни видео клипове и снимки в социалните мрежи, но за сметка на това изпада в абсолютна апатия на корта. Започвам да си мисля, че огромният интерес към личния му живот отнема голяма част от енергията му, което си проличава в професионалните му изяви. Григор трябва да се поучи от Шарапова, чиято пословична дисциплина, демонстрирана през годините, не позволява на емоциите в личния и живот, да се отразяват на кариерата и. Светът на тениса не е отрупан единствено със слава и пари. Той е изпълнен и с множество лишения, напрежение и разочарования.  Те са неделима част от професионалния спорт и ако Григор не узрее в най-скоро време и не се научи да преодолява стресовите фактори в лъскавия свят на елитните тенисисти, бързо може да слезе от „червения килим”. Потенциалът на Григор е огромен, но ако се съсредоточи усилията си в усъвършенстването на играта и психическата си подготовка, ще говорим за него като един от най-големите ни нереализирани таланти. Многократно съм обръщал внимание на прословутия българския манталите и влиянието му върху родните спортисти. Няма как да не го спомена и в момента. Ние българите се справяме най-добре, тогава когато сме поставени до стената. Примерите за това са много, а един от най-пресните е колежката на Григор – Цветана Пиронкова, която бе преждевременно „пенсионирана” от редица специалисти. Дори самата тя призна, че се е замисляла да сложи край на кариерата си, след катастрофалната 2013 година. Отписана от всички, тя се завърна завърна триумфално на голямата „сцена”, достигайки до първата си титла от веригата WTA. Човек би си казал, че изстрадалият ни народ до такава степен е свикнал с негативизма, че дори се стимулираме от него. След като живеем на инат, въпреки ужасните условия, защо и да не постигаме сериозни успехи, отново на инат, въпреки липсата на подкрепа. На другия полюс са нещата, когато се превърнем в център на внимание. Тогава не можем да задържим концентрацията си и да отговорим на високите очаквания. Тръгнеш ли да казваш„А”, трябва да си готов, да продължиш и с останалите букви, защото сензациите и еднодневките в големия спорт са неизброими, но истинските идоли са малко и именно те остават завинаги в историята.

Leave a Reply