Как „златното момче“ на бокса се превърна в „тиква“

Filed under: Други спортове by: ceco

Всеки един от нас е слушал като дете приказките, в които чудесата се превръщат в реалност. За съжаление животът не е приказен сюжет и често не протича, по начина, по който сме си мечтали. Идеален пример за това е широко обсъжданият професионален дебют на най-талантливия български боксьор, в последните няколко години Благой Найденов. Кариерата на софиянеца, при юношите, премина като сбъднат сън. 81-килограмовият ни талант достигна до европейската, световната и олимпийската титла за младежи, нещо което не се е отдавало на никой друг български спортист, и напълно заслужено бе удостоен със званието „най-добър млад спортист на България” за 2014 година. Успехите му не останаха незабелязани и от световния боксов елит. За него не спираше да се говори като за бъдеща звезда в професионалния бокс, а редица популярни мениджъри и промоутъри се „облизваха” за подписа на тийнейджъра.. В безнравствения и комерсиален свят, в който живеем, няма как множеството примамливи оферти да не размътят главата на голобрадия младеж. Изявите му на Световното първенство за младежи бяха следени на живо от редица боксови специалисти, а още преди напреварата в Нанджинг бе направен опит да премине при професионалистите. Юношата на Славия не отхвърли по категоричен начин атрактивното предложение, „открехвайки вратичка” за по-нататъчни преговори, но преди това попълни богатата си колекция от отличия със златния медал от Младежките Олимпийски игри. След като постигна  всичко на юношеско ниво, смело отправи поглед към професионалния бокс. Един твърде прибързан ход, в което Благой и неговият треньор трябваше да се убедят по болезнения начин. Народът е казал „Не казвай хоп, преди да си скочил”, но талантливият боксьор твърде рано си „полетя” във висините и реши, че няма нужда да трупа опит при мъжете в аматьорския бокс. Съвсем логично професионалният ринг се оказа твърде голяма „лъжица” за хлапака, който се „задави” още в първия си опит да опита от „лъвския пай”. Не всичко в живота е пари, но парите могат да развалят почти всичко. Именно така се случи и с боксьора, в който цяла България беше вперила поглед. Не случайно един от най-големите спортни меценати в страната Гриша Ганчев, се нае с отговорната задача, да задържи перспективния младеж при аматьорите, но опитът му „удари на камък”. Далеч съм от мисълта, че Благой Найденов сам е достигнал до „мъдрото” решение да откаже офертата на ловешкия бизненсмен и да се хвърли в „дълбоките води” на профибокса, но който и да е изиграл ролята на „сивия кардинал” в поредната „междуосойническа сага” в българския спорт, е искал да се облагодетелства от качествата на момчето. Разбира се това може да бъде прието за грешка на растежа. Мнозина биха казали „Кой не е правил глупости на тази възраст”, но това, че Благой допуска да бъде манипулиран толкова лесно и променя решенията си в рамките на седмица, не говори добре за нравствените му качества. Вярно е, че аматьорският бокс не предлага изкушенията, на които се радват професионалистите, няма същата популярност и финансово измерение, но е най-добрата школа за всеки амбициозен боксьор. Освен това Благой имаше възможност да демонстрира своя патриотизъм и да спечели уважението на нацията,оставайки при аматьорите, поне до Олимпийските Игри в Рио. За никого не е тайна, че спортът не е приоритет за изнемогващата ни икономика, но не са много и спортистите, които получават лично предложение от Гриша Ганчев да преминат на негова издръжка до предстоящите Олимпийски Игри в Бразилия. Преди време в подобна ситуация бяха борците в класическия ни стил, както и Кубрат Пулев. Въпреки че не всички достигнаха до световния връх, са показателен пример, че инвестицията му не е била напразна. За разлика от Благой обаче, Кубрат Пулев искаше да носи с гордост българския трибагреник на най-авторитетната спортна сцена – Олимпийските Игри. Именно затова напусна амтьорския бокс, след Игрите в Пекин 2008. Шампионът от Нанджинг не спря да се оплаква от несериозното отношение на държавата към него, но много бързо забрави, че да си обещаващ спортист, не те прави звезда от световна величина. Найденов можеше да изиграе поне един силен турнир при мъжете, вместо да прибързва с далеч по-силовия професионален бокс. Нима четрицифрена месечна заплата, плюс държавните средства за предолимпийска подготовка, а и евентуални премии при титла в мъжкото направление са твърде малка награда за самонадеяния тийнейджър, който „вирна нос”, след първите слухове за интерес от странана на мениджъра на Джей Зи? Къде останаха националните идеали и мечтата му за Олимпийска титла? Явно тлъстият хонорар е по-важен от стъпването на най-високото стъпало на  почетната стълбичка, с петте преплетени кръга и извисяването на българския флаг? Когато пренебрегнеш принципите си, несъмнено получаваш заслужен „шамар” от съдбата. Неговата „плесница” се казваше Йонут Илие. Никомо неизвестен румънец, който прилича повече на уличен бияч, отколкото на елитен боксьор. Нискоразряден спаринг партньор, който яде бой за хонорар, но въпреки това „натри носа” на „златното ни момче” И то по какъв начин! С нокаут във втория рунд, на двубой, който трябваше да има характера на протоколен. Аз изгледах въпросния рунд и няма да бъде преувеличено, ако кажа, че успехът на румънеца бе меко казано странен, тъй като съдията прекрати срещата, след като Благой бе повален на земята, въпреки че се изправи и даде индикации, че е готов да продължи, но това не го оправдава по никакъв начин. Изненадващата му загуба ме накара да си спомня думите на Михаил Таков, който придвидливо заяви, че Благой е все още дете, а мъжката експлозивност и сила в бокса се постига едва на 22-23 години. Разбира се не само това е причина за сензационното поражение от непретенциозния румънец.  Може би българският талант е подходил самонадеяно към срещата, може би не е очаквал подобен отпор или просто му липсва необходимата рутина, за да се справи с мощните удари на опитните си съперници? При всяко положение Благой няма как да разчита, единствено на великолепната си техника и леките удари, които му носеха точки при аматьорите. Трябва да усъвършенства мощността си, за да се превърне в нокаутьор, което не само ще му носи успех, но и ще го направи по-атрактивен за телевизиите.  Причини за загубата му могат да се търсят от всякакво естетсво, но едва „когато каруцата се обърне пътищата стават много”. Твърде се спекулира в медийното пространство с опитите, загубата му да бъде прикрита. Не знам дали това е така, но подобни действия са изключително наивни и със сигурност няма да  бъдат от полза за младия боксьор. Не трябва да изпадаме в крайности и да проявяваме за пореден път пословичния си манталитет, благодарение на който превръщаме в „грешник” доскорошния си герой. Благой притежава изключителен потенциал, а кариерата му не е приключила с тази загуба, но трябва да си направи необходимите изводи и да осъзнае, че към славата минава през множество трудности. Не една и две легенди на бокса са започвали с „фалстарт” при професионалистите, но са реализирали потенциала си в следващите години. След тази загуба младокът при всяко положение ще трябва да мине през множество рейтингови сблъсъци, за да достигне до  какъвто и да е двубой за титла, но това може би не е толкова лошо за него. По този начин ще натрупа нужния опит и няма да бъде в ролята на „боксова круша” в решителен двубой за някой от поясите на световните федерации. За Благой най-важното в момента е да разбере, че е още в твърде ранна фаза от развитието си и се нуждае от време, за да премине оромната психологическа граница, която разделя мъжкия и юношеския спорт. Той направи своя избор, независимо добър или лош, а за да можем след време с високо вдигнати глави и чиста съвест да се гордеем с успехите  му, трябва да покажем съпричастност и да го подкрепим сега, защото силата не се крие в това, никога да не падаш на земята, а да успееш да се вдигнеш, всеки път когато си повален.

Leave a Reply