Мейуедър отново на върха, след скандална победа

Filed under: Други спортове by: ceco

Спортът отдавна не е просто социален феномен, а огромна финансова индустрия. Поредното доказателство за това бе грандиозната реклама на представяния като „мача на века” боксов сблъсък, между Флойд Мейуедър и Мани Пакяо. Месеци наред по всички медии се тиражираха финасовите параметри около зрелищния сблъсък, които надхвърляха границите на разумното. Но за какъв разум говорим, когато феновете плащат десетки хиляди долара, за да присъстват на кантара преди срещата, докато хората в Непал, няма къде да живеят. От договарянето на срещата до нейния край, а най-вероятно и дълго след това, журналистическата гилдия ще бъде ангажирани с една единствена тема – парите. Явно в деградиралия свят, в който живеем качествата на хората се определят, единствено от банковите им сметки. Вместо да се наблегне на спортно-техническите качества на двамата безспорни шампиони, се нагледах и наслушах, на това: колко милиона печелят двамата на час, колко струват правата за излъчването на срещата, какви крупни суми се залагат за единия или за другия, че дори какви средства отделял личният готвач на Мейуедър за чипсове, в рамките на една седмица. В нешно време да си звезда е въпрос повече на добър мениджмънт, отколкото на личностни качества. Не че двамата боксьори не ги притежават, но огромният шум, който се вдигаше около тях ги идеализира до такава степен, че средностатистическия зрител остана с впечатлението, че ще наблюдава битка между богове. Не съвсем не е така. Напълно отговорно мога да кажа, че въпреки огромната им класа и двамата са далеч от най-добрите си години и подобен интерес към този двубой, си е същински джакпот за майсторите на ръкъвиците. Да съгласен съм, че този двубой се чака отдавна, но защо бе организиран сега, а не преи 5 години, когато двамата бяха в своя апогей. Защото тогава мегакомпаниите HBO и shoutime нямаха нужда от него. Двамата боксьори се котираха отлично на пазара поотделно и се работе върху изграждането на „извънземния” им имидж, за да се остигне до тази „галактическа” битка. Ако това се бе случило по-рано, ева ли срещата щеше да генерира такава огромна аудитория. ПР-ите на двама от най-популярните боксьори на съвремемието ни изполваха максимата, че „забраненият плод е най-сладък”, за да умножат еуфорията, около знаменитостите. Каква обаче е реалността в момента? Мейуедър е в „залеза” на кариерата си, докато Пакяо отдавна загуби непобедимия си статут. Въпреки това старата слава, „ражда” не хваща и менижърските компания на двамата направиха всичко възможно да съживят мита за „мача на века”. Истински ли бе обаче този титаничен бой или поредната „предизвестена смърт”. За никого не е тайна, че боксьорите са „продукт” на перфектно структурираната „машина”, наречена промотъри. Никой добър бизнесмен не изтърва „златната си кокошка”, рискувайки да засенчят блясъка и. Примерите са много, но дали и преекспонираният двубой не е един от тях. Нека разгледаме по-детайлно шоуто, очаквано от милиони. Безспорно качествен двубой, но дали не бе преплетен в „конците” на „кукловодите”. Не мога да кажа, че нямаше заряд и не лиспваше желание за победа, но какво трябваше да направи Пакяо, за да спечели двубоя. Развитието на срещата и скандалното съдийство ме навеждат на мисълта, че ако Мейуедър бе нокаутиран, срещата щеше да бъд преиграна, поради „неволна контузия”. Как си обяснявате, че тактиката: „пласирам 2-3 нечисти удар на рунд и бягам от съперника” е печеливша за един от най-великите боксьори за всички времена. Единственото обяснение е, че 66-килограмовият „банкомат” е спокоен за крайния изход на срещата, независимо от многбройните си залитания е пердахът, който може да изяде, стига даостане на краката си. И как да не бъде така, при положение, че и тримата съдии, отсъждащи точките са американци, а двама от тях, дори са жители на щата Невада, където се проведе двубоя. Съгласете се, че и без „въоръжено око” и задълбочени боксови познания, е трудно да се възприеме резултат от порядъка на 118:110, в полза на американеца, какъвто присъстваше в един от съдийските листи. Може би вдигнатите ръце на Мейуедър и ехидната усмивка на Пакяо, след края на срещата са красноречиви, „актьорите” изпълниха великолепно своите „роли” и остава да приберат заслужения си хонорар.

Leave a Reply