Апокaлипсис за спорта ни през 2012

Filed under: Други спортове by: ceco

Новата година „чука” на прага на старата, а с нея си отива и огромното разочарование от един изключително кошмарен сезон за спорта ни. Същият този спорт, който бе неизменна марка за страната ни и основна реклама за малката ни страна пред целия свят до началото на новото хилядолетие. Спортът бе едно от малките неща, чрез които все още можехме да се мерим с големите и гордо да развяваме българския флаг. Уви с края на света дойде и края на една епоха. Епохата на българския спорт. Преди началото на олимпийските игри някои крайни оптимисти до последно се надяваха, че Лондон може да се превърне във Възкресението на спорта ни, но уви британската столица се оказа „черна мащеха”, която погреба и последните ни надежди да излезем от кризата. Безспорно най-голямото спортно събитие през годината ни върна 60 години назад в развитието ни, когато спечелихме първото си отличие от Летни Олимпийски игри. Надълго и нашироко разисквах факторите, допринесли за най-голямата криза в спорта ни и тежките последствия, които ни очакват, ако положението не се промени драстично. Затова няма отново да се спирам на тях. Няма как обаче да не отбележим очевидните факти. България, която се намира на 23-то място във вечната ранглиста по медали от Летни Олимпийски игри с 214 медала, зае унизителната 63-та позиция със скромния актив от 1 сребърен и 1 бронзов медал, нареждайки се до световни „сили” като Малайзия, Китайско Тайпе и Черна гора. Страни, които не превъзхождат нито финансово нито с човешки ресурс страната ни. На какво се дължи това. На слаба политика, на лоша организация или липса на манталитет? Може би е злочеста комбинация от всичко, но смехотворните оплаквания, че липсват средства за подготовка вече не трогват никого. Само за тази Олимпиада бяха похарчени повече средства за предолимпийска подготовка, колкото в последните 2 Олимпиади. На всичко отгоре държавата осигури космически премии за титла, за които досега спортистите ни можеха само да мечтаят. За сравнение една Олимпийска титла за България се равняваше на 3 за Съединените щати в чисто финансово отношение. Американците обаче за пореден път бяха на световния връх докато ние нито веднъж не чухме „Мила, родино” на почетната стълбичка на призьрите. Все пак „светлина в тунела” има. Българският бокс подаде глава на повърхоността и се съвзе от тежкия нокаут, в който беше изпаднал в продължение на 8 години. Дано успехите на Албиона не са просто, „фойерверк”, а се превърнат в истински епос, какъвто представляваше ерата на Ангел Ангелов. Михаил Таков изглежда готов и уверен да върне поизбледнялата слава на спорта с ръкавиците. Наставника на „трикольорите” вдъхна нов живот на ветерана Александър Александров, който бе на косъм от исторически медал в кариерата си, но малшансът му отне полагащото му се. Същото се случи и с капитана на националите Детелин Далаклиев, който изтегли „късата клечка” във фазата на ¼ финалите. Като страхотно може да бъде окачествено и представянето на дебютанката ни на най-големия спортен форум Стойка Петрова. Състезателката от Добрич премина първия квалификационен кръг и намери място сред първите 8 на планетата, което план-максимум за първата ни ръкавица при най-леките. Истинският връх за боксьорите ни в Лондон, обаче бе представянето на Тервел Пулев. Столичанинът затвори устата на множеството спекуланти, които  го бяха отписали от големия спорт и зае третото място на почетната стълбичка. Успех до който не достигна именитият му брат докато се състезаваше при аматьорите. Този бронзов медал е великолепен трамплин за юношата на ЦСКА към професионалния бокс, където най-вероятно ще продължи кариерата му. Великолепната организация и спокойната атмосфера, която осигури новото ръководство на боксовата ни федерация се оказа изключително ползотворно за спорта. Това сочат и великолепните резултати при подрастващите от европейски и световни първенства. На другия полюс бе най-успешниятни спорт за всички времена борбата. „Ковачницата” ни за медали се отчете единствено със среброто на „златната” ни Златка, която направи толкова много за авторитета на Бълагария през последните няколко години, че няма как да и се сърдим за втората и поредна загуба на олимпийски финал. Единственото ни отличие от тепиха определено не сгрява сърцата на феновете, които очакваха минумум 3- 4 медала от състезателите ни. Високите очаквания към борците ни бяха обезпечени и от сериозни финансови средства, които ги превърнаха в привилегировани пред останалите ни спортисти в Лондон. „Голямата кошница” обаче остана празна след разходката в гората и хората се питаха как е възможно световни шампиони в категориите си да падат по изключително позорен начин дори без да запишат точка на игрите. Все пак поговорката „Там, където е текло пак ще тече” няма да подмие родната борба и при една бърза и адекватна реакция от страна на федерацията след 4-ри години отново можем да жънем плодовете нплодородната нива. Дано назначаването на легендата Армен Назарян да се окаже истинска революция, а не фарс чрез който някои главни действащи лица искат да измият ръцете си. Другият спорт, който до голяма степен изми срама от вялото ни участие, което бе на път да заприлича на скъпоплатена екскурзия бе волейболът. Родните ни национали показаха истински отборен дух и спортна злоба, която липсваше на повечето от състезаатели ни в другите спортове. Владимир Николов и компания показаха на целия свят, че разярения и ранен лъв е най-опасен. Въпреки скандалите, провокациите и тежката обстановка „трикольорите” намериха сили да покажат най-доброто от себе в най-подходящия момент. 4-то място в отборен спорт на Олимпийски игри е иситнски фурур, за който не можехме да мечтаем от далечната 1980 година. До известна степен дори постижението от Лондон е по-значимо от Москва, поради по-голямата конкуренция на Игрите в британската столица. За съжеление силното ни представяне на Острова се изчерпва с тези постижения. Много от елитните ни спортисти не оправдаха високите очаквания и се върнаха в родина с наведени глави. Ивет Лалова бе далеч от върховата си форма, която демонстрира по време на европейското в Хелзинки, колежката и Ваня Стамболова бе прекършена от контузия броени дни преди игрите, а примата ни в спортната стрелба Мария Гроздева и топплувецът Петър Стойчев бяха бледа сянка на себе си по време на Игрите. Докато за двукратната ни олимпийска шампионка логично оправдание няма, то възпитаникът на Красимир Туманов не се представи толкова трагично на фона на сериозната си възраст и факта, че дисциплината 10 км в открити води не е коронната му плувния маратон. Разбира се когато става дума за доайени на българския спорт няма как да не стне дума за легендарния ни гимнастик Йордан Йовчев, който влезе в историята на Олимпийското движение като първия съсътезател в този тежък физически спорт, взел участие в 6 поредни Олимпиади. Дълоголетието и непреклонимият дух на Данчо заслужават дълбок поклон, а 7-та му позиция във финала на халки бе допълнителен подарак за многобройните му фенове по целия свят. Въпреки че основното медийно внимание бе насочено към Олимпийските игри, не можем да не отчетем и участието на българските спортисти извън Лондон. За съжеление провалът в британската столица беляза цялата година и България за пръв път от много години остана без световна титла в Олимпийски спорт. Световните титли в силовия трибой и спортното самбо придобиха известна популярност на фона на бедната от успехи година. До известна степен тинисът успя да отсрами спорта ни с престижните резултати на първите ни ракети при мъжете и жените Григор Димитров и Цветана Пиронкова. Гришо записа най-успешния сезон в кариерата след като за първи път сред най-добрите 50 в световния елит. Хасковлията ще запомни годината с 3 полуфинала от АТП веригата в индивидуалната надпревара и един финал на двойки. Младият талант записа и историческо участие на Олимпийските игри в Лондон, където достигна до втория кръг на надпреварата. Колежката му Цветана пиронкова задържа позициите си и за поредна година е в световния елит. Пловдивчанката също записа една победа на „свещената трева” в Лондон, което и отреди място сред първите 32 наа планетата. Цвети записа и историческо първо участие за България на един от най-престижните тенис турнири в WTA – „Турнира на шампионките”. Първата ракета на България получи „уайлд карт” от организаторите и се изправи срещу едни от най-добрите състезателки в първия турнир от подобен ранг, провел се в „Арена Армеец”. Пиронкова успя да опровергае мнението, че ще бъде абсолютен аутсайдер в турнира и достигна до полуфиналната фаза на надпреварата, където зпоакза зъби и срещу бившата номер 1 в света Каролин Вознячки. Освен това двете ни най-добри ракети се представиха отлично и в дебюта на България в неофициалния световен шампионат за смесени отбори „Хопмън къп”, където заеха престижното трето място. Въпреки че за първи път в кариерата си застанаха един до друг в дует на смесени двойки, тенис звездите ни спечелиха и трите си двубоя при дуетите. Няма  как да не отбележим и успехът и на първата ни дъска в шахмата Антоанета Стефанова. Ети разби на пух и прах доскорошните прогнози, че е и приключила със световния елит в шахмата и бе на крачка да постигне най-големия успех в кариерата си. Стефанова загуби след драматичен тайбрек финалния сблъсък на световното първенство по класически шахмат и пропусна да прибави титлата в най-престижното направление на шаха, до световния и връх в ускорената контрола. Безспорно най-големият връх в спорта ни през тази година обаче принадлежи на професилналния ни боксьор в свръхтежка категория Кубрат Пулев. Кобрата затвърди великолепната си форма отминалата година и не само спечели, но и защити на два пъти два от най-престижните пояси при свръхтежките, този за евроепйски и за интерконтинентален шампион. Победити на софиянецът набъбнаха на 17, а поразяващата му лява ръка все още не познава вкуса на загубата. В края на годината огромния труд на Кубрат бе увенчан и с напълно заслужения приз за „Спортист номер 1 на годината”. Добрите новини за Кобрата не свършиха до тук. Няколко дена преди Нова година европейския шампион научи, че при евентуална победа срещу полския си съперник през месец март, сблъсъкът му срещу Владимир Кличко за 3 от световни титли в най-престижната категория ще се състои идното лято. Това безспорно ще влезе в историята като един от най-големите спортни успехи за всички времена, но времето ще покаже дали Кубрат е способен да влезе в залата на славата на българските спортисти. Като за финал ще обърнем малко внимание и на отборните спортове с българска марка. Великолепният успех на волейболистите ни на Игрите в Лондон бе отбелязан вече в реттроспекцията на Олимпиадата, но няма как да не отчетем и успехите на българската волейболна федерация в оргяанизационен план. Въпреки че като цяло годината бе изключително противоречива за волейбола ни, колективен спорт номер 1 в страната спечели домакинствата на две престижни олимпийски квалификации, както и финалите за Световната лига. Нещо което ни се случва за първи път в историята. За съжеление клубният волейбол не бе на нивото на родните национали. Скандалите в родната лига за пореден път бяха белязани от грандиозни скандали. Стигна се до там титлата в мъжкотони първенство да бъде спечелена по служебен път, а не на волейболното игрище. Освен това съставът на Левски се превърна в истинско поссмешищеза Европа, след като ултрасите на тима превърнаха зала „Христо Ботев” в бойно поле. Но „каквато супа си надробиш, такава ще сърбаш”. „Сините” не си взеха поука от скандала с „кръвния” им враг ЦСКА в Шампионската лига и най-вероятно ще се простят с участие в турнирите на Стария континент за няколко години. Значителен прогрес през годината записа и женският ни волейбол. За първи път от много години насам, представителната ни гарнитура си спечели участие в най-комерсиалния турнир в света – Гран при сериите, еквивалент на мъжката Световна лига. Колкото и да е неприятно ще трябва да завършим анализа с монорен тон, идващ от баскетбола. Играта с оранжевата топка успя с гръм и трясък да разруши изградения авторитет през последните няколко години. Първо националният ни отбор се спука като  нагорещен балон в европейските квалификации,които на пръв поглед не трябваше да създадат особени затруднения на „трикольорите”. Скандалите и търканията в съблекалнята, довели до отказа да играят за националния отбор на двве от най-големите ни звезди братята Иванови, доведоха до позорно отпадане, въпреки новия формат на копнтиненталното първенство, койтопозволява на най-добрите 24 в Европа да се класират за финалите на форума. Нажежената атмосфера в залата, доведе до абдикацията на Росен Барчовски от тима, двва мача преди края на квалификационната кампания. Все пак легендата на ЦСКА демонстрира мъжество и приключи квалификациите, обявявайки че напуска отбора независимо от крайното класиране в квалификационния поток. Слабото представяне на „трикольорите” бе последвано от трагичен сезон и за евробоеца ни Лукойл-Академик. „Студентите записахаедно от най-слабите си представяния през последните години, след като не успяха да излязат от груповата фаза на втория по авторитет турнир в Европа – Еврокъп, въпреки че не можеха да се оплачат от изключително корави съперници в потока си, а като допълнение разполагаха с редица скъпоплатени звезди, някои от които пребивавали доскоро и в НБА. Това доведе до логичния гняв на изпълнителния директов Сашо Везенков, който изпрати на „дръвника” разглезените си американски звезди, обявявайки ги за туристи. Нищо не предвещаваше този кошмарен край на сезона. Противно на очакванията няколко седмици по-рано столичани сътвориха истински спектакъл срещу италианския Канту в ¼ финалната фаза на квалификационния турнир, даващ право на участие в Евролигата.  Още по-трагично бе представянето на женския ни национален отбор, който затвърди мнението, че е достигнал дъното и играе ролята на „боксова круша” за тимовете от Европа. Въпреки че бе привлечен испански специалист на чело на тима, „лъвиците” записаха един единствен успех срещу Германия по време на квалификационния цикъл за европейското първенство през 2013. Като цяло тежката година заспорта ниможе да се окаже крайъгълен камък за спортистите ни през следващата, година когато започва новия олимпийски цикъл. Неуспехите от 2012 трябва бързо да бъдат загърбени и да се гледа към Рио с надежда и амбиция, а не да се прват тъкнки сметки без крачмар, както част от спортистите ни се опитиха да постъпят в Лондон. Конкуренцията в световния спорт става все по-ожесточена с всяка изминала година и ако не започнем да вървим вправилната посока от сега, в Рио щесе питаме какво правим тук.

Края на света дойде с апокалипсис на клубния ни футбол

Filed under: България - А група by: ceco

Пророчеството на маите не се сбъдна и света оцеля. Това не се отнася обаче за българският футбол. Родният елит отдавна се е превърнал в бездънна яма, но през тази година претърпя истински апокалипсис на европейската сцена. За първи път в историята на българския клубен футбол, всичките ни представители в европейските клубни турнири  вдигнаха „бялото знаме” и се прибраха позорно у дома, още след първите си две срещи на международния фронт. И ако за обезкървения Локомотив(Пд) и абсолютния дебютант Лудогорец това бе напълно очаквано, то за столичните грандове Левски и ЦСКА си беше поредната трагикомедия по софийски сценарий. Прехвалените грандове имаха за съперници две истински „страшилища” на европейския футбол в лицето на босненския Сараево и словенския Мура. За първите пътуването със самолет представляваше невъобразим лукс, докато вторите участваха на олимпийския принцип с белобради юноши, чиито имена знаеха единствено роднините им. Въпреки това анонимните отборчета унизиха най-титулованите български клубове и хвърлиха огромно черно петно върху нивото на цялата А група. Стигна се до там Левски да запише единствената ни победа в евротурните във всичките 8 двубоя на евроучастниците ни. След поредния „фарс в синьо”, дори Тодор Батков замълча от срам и за първи път от много време насам не се оправда със световната конспирация срещу Левски.  Загубата на „сините” се нареди в „златния им фонд” от шлагери, където са още БАТЕ(Б), Беверен, Тампере и други. Провалът на ЦСКА също доведе до обогатяването на фолклора на сините привърженици. Определено любимата вафла на сектор Б от тази година насам е „мурата”. Участието на пловдивските „смърфове” в Европа бе по-скоро байганьовщина с предизвестен край. Едва ли някой е очаквал раздирания от проблеми пловдивски тим да сътвори една от сензациите във втория предварителен кръг на надпреварата в Лига Европа. Хандбалното равенство на „Лаута” по-скоро затвърди безпомощността на „черно-белите”, отколкото да им вдъхне надежди за сензация в гостуването си на холандския Витес. Единственото лъч светлина в мрачното небе дойде от малкото лудогорско градче Разград. „Орлите” изнесоха истински шедьоври по време на двата си сблъсъка от Шампионската лига срещу хърватския първенец Динамо(З), но липсатана европейски опит, манталитет и престъпното съдийство от страна на немския рефер в реванша прекършиха крилете на тима. Все пак дебютът на лудогорци по никакъв начин не може да бъде окачествен като провал. Точно обратното. Загубата на „зелените” доби огромен отзвук в Европа и дори официалният сайт на УЕФА се изказа ласкаво за разградчани. Най-важното за тима на Ивайло Петев бе да си вземат поука от грешките в Загреб, да излекуват раните и да превърнат болката в допълнителен стимул за успех в Европа. Несъмнено „орлите” бяха абсолютен господар в родната А група, но „требъла” у дома се оказа Пирова победа в Европа, тъй като липсата на сериозна конкуренция в родния шампионат, опияни звездите на Лудогорец, които бързо си вирнаха носовете. След звучния шамар, който отнесе футболът ни, тимовете ни се прибраха в къщи и циркът се премести по родните терени. След като националната телевизия не успя да покаже пълното слънчево затъмнение в телевизионен ефир, макар че излъчва няколко часова програма посветена на феномена, успя да се реваншира по великолепен начин, предизвиквайки пълно медийно затъмнение в продължение на 11 кръга. Разбира се вината не е само на БНТ, но задълженията на телевизията към собсвениците на правата за излъчване на двубоите от шампионата наклониха везните в нежеланата посока и феновете трябваше да се задоволят със слушането на мачовете по радиото. Нелепата ситуация наля допълнително масло в огъня. Знайни и незнайни собственици и ръководители на клубове пропищяха за скандалните отсъждания на съдиите, изпозлвайки телевизионния мрак, за да измият ръцете си за незадоволителните резултати. Все пак светлината в тунела се появи в 11-я кръг, когато футболните босове си подадоха ръка и решиха казуса с телевизионните права. За съжеление голяма част от футболните привърженици пропуснаха много интригуващи сблъсъци и се налсадиха едва на една трета от двубоите през есенния полусезон. Тазгодишният шампионат се оформя като апотеоз на разцвета на Лудогорец и Ботев(Пд), спасителен пристан за Левски и същинска машеха за Миньор(П), Етър и Локомотив(Сф). Нека обърнем внимание на всеки един от отборите поотделно.

Лудогорец. Каквото и да се каже за „зелените” през изминалата календарна година ще е малко. Надълго и на широко анализирах представянето на „орлите” през миналия шампионат и през есенния полусезон тази година. Затова ще направя кратък очерк за представянето им в първия дял на новото първенство. Безспорният лидер през изминалия шампионат позагуби от неподражаемия си стил, но продължи да диктува модата и в тазгодишното първенство. „Зелените” запазиха гръбнака на отбора и за трети пореден полусезон са лидер в класирането. Ако успеят да задържат основните си футболисти и се подсилят с няколко класни попадения несъмнено ще са фаворити за втора поредна титла в първенството.

Левски. „Сините” излязоха от кризата, но са далеч от визията, която ръководството на тима обеща на привържениците. Финасовите средства отдавна не са проблем, но въпреки това Гаджев и компания са неубедителни в изявите си. Все пак „сините” са само на точка за лидера и „дишат във врата” на лудогорци. Ако се стигне до дългоочаквания контракт със световния гигант „Газпром” Левски несъмнено ще е се превърне в страшилище за съперниците си.

Литекс. Приятната изненада на полусезона определено се казва Литекс. Тимът от Ловеч се намира в най-трудната си година от ерата „Гриша Ганчев”, но въпреки това не загуби позициите си. Нещо повече всички очакваха тотален срив за „оранжавите” след свиването на бюджета. Не само че нищо от апокалиптичните прогнози за ловчанлии не се осъществиха, а тимът претърпя истинска революция и зае третата позиция в първенството със състав на средна възраст около 23 години. Нещо, което никой от грандовете не си е позволявал. В ловеч не само го направиха, но и доказаха че вложените пари в кадемията на тима дават плодове и клубът е готов да се бори за Европа, дори да е съставен почти изцяло от собствени кадри.

ЦСКА. Раздираният от проблеми тим на „армейците” показа сърце и успя да се измъкне от центрофугата. Без сериозни звезди, скуп неизплатени премии и заплати и огромни организационни проблеми тимът на „червените” показа че е боец и име в българския футбоПоемането на кормилото от Георги Йорданов – Майкъла се оказа ползотворно за „червените”. Той успя да стабилизира финансовата политика на клуба и да измие срама от лицето на „червения” клуб. Равенството в точковия актив с Литекс и класирането за ¼ финалната фаза на турнира за Купата на България вдъхват увереност на „армейците”, че отново ще се преборят за евровиза.

Ботев(Пд). Новият „голям” на сцената се нарича Ботев(Пд). „Канарчетата” се измъкнаха от омагьосания кръг на Христолов и закричиха уверено към висотите на българския футбол. Въпреки че не искат да бъдат сравнявани с Лудогорец, подобно на тях „канарчетата” се изстреляха като изстребител от аматьорския футбол в елита и още в дебютния си сезон за основен претендент за медали и европейска виза. „Жълто-черните” не загърбиха и детско-юношеската си школа, която се е доказала като една от най-големите люпилни на таланти. Грандиозният проект на Цветан Василев несъмнено е поредният оазис в пустин ята на родния футбол. Сериозните амбиции на тима се потвържадат и от привличнето на един от най-качествените български треньори Станимир Стоилов. Мъри не веднъж отказваше оферти на български отбори, но явно предложението на собственика на КТБ е било неустоимо за бившия наставник на националния отбор. С легандата на „сините” начело на тима и с няколко нови попълнения пловдивчани определено влизат в графата „сериозна заплаха”

Черноморец. Типично по бургаски „акулите” се представят на приливи и отливи. Черноморци започнаха сезона повече от катастрофално с поредица от слаби мачове, които ги закотвиха в дъното на класирането. Напористият характер и великолепната тактическа грамотност на Димитров Димитров отново се оказаха основния жокер на бургазлии. Херо за пореден път се превърна в „лазурския Хари Потър” и преобрази евтините чужденци от лесна плячка на зверовете в истински гладиатори на арената. Бургаският спец сътвори истински деликатес, без да му се предоставят качествени продукти. И въпреки че скандалът с черното тото хвърли мрачни облаци край морето, Черноморец не бива да бъде подценяван от никого през втората половина на шампионата.

Локомотив(Пд). Спасителна аптека или лаборатория на алхимици? Какво точно представлява тимът на Локомотив(Пд) през тази година? „Смърфовете” преминаха през странни метаморфози и крайности, за да финишират на 7-та позиция в края на есенния полусезон. Определено атмосфеерата на „Лаута” бе взривоопасна по времето на Коко Динев, но дали лекарството на тима се крие в аптеки „Марешки”. За повечето любители на коженото кълбо, влизането на Марешки във футболните среди е великолепна реклама за бизнесмена преди предстоящите парламентарни избори. Все пак няма как да не се отбележи позитивната промяна в нагласата на футболистите в последните няколко кръга на полусезона, които помогнахха на „смърфовете” да се изкачат до 8-та позиция. „Черно-белите” определено не влизат в сметките за европейски квоти, но винаги могат да объркат сметките на фаворитите.

Пирин(ГД). Новакът от Гоце Делчев защити реномето на „македонската школа” в родния футбол. „Неврокопчани” се представят повече от великолепно в дебютния си сезон в елита и заемат 8-та позиция в подреждането. Те ясно показаха, че могат обезпечат оставането си в елита, без да разполагат със сериозни финансови средства и купища скъпоплатени чужденци. Въпреки всичко тимът от Югозападна България е само на 6 точки от опасната зона и ако не запази формата си от есеннта може да се окаже в „зоната на здрача”. „Неврокопчани” не бива да забравят, че под чертата в момента са тимовете на Локомотив(Сф) и Монтана, които определено няма да се задоволят с настоящата си позиция.

Славия. „Старата госпожа” за пореден път разочарова с непостоянството си. Дори в юбилейния за „белите” сезон, в който иначе стиснатият Венци Стефанов „развърза кесията” за няколко класни попадения, футболистите от „Овча купел” са бездушни туристи, които не се интересуват особено от крайния резултат на срещата, освен ако някой претендент за титлата не хвърли някоя пачка, за да ги стимулира. Все пак за столичани продължава да е леко открехнат „задния вход” за Европа. Противно на представянето им от миналия сезон „белите” достигнаха до ¼ финалите за Купата на страната и при добро стечение на обстоятелствата могат да се доберат до Евоизлаз на връх 100-годишния си юбилей.

Черно море. „Моряците” хвърлиха котва в средата на таблицата и не мръднаа от там през цялата есен. Тимът определено изпитва затруднения и е далеч от миналогодишната бомба със закъснител, която представляваше за отборите от челната 6-ца. В щаба на „зелено-белите” не направиха нищо, за да вдигнат нивото на тима, разчитайки на поговорката че и „сам война е войн”. Но вездесъщият Георги Илиев не е първа младост и определено изпитва трудности, да понася цялата отговорност на гърба си. Ако конкуренцията в тима не бъде засилена по време на зимната пауза, „моряците могат да се озоват в куриозната ситуация, да треперят до последно за оцеляването си в елита.

Ботев(Вр). „Симпатичният Давид” от Враца опроверга множеството спекулации, че финансовата криза ще сложи край на тима. Ботев не само „възкръсна от пепелта”, но показа дух за който могат да му завидят почти всички тимове от челото в таблицата. Въпреки сериозните проблеми в следствие на „италианската афера” и липсата на спонсори момчетата на Тони Здравков достигнаха до 11-тата позиция в таблицата с 3 точки преднина пред тимовете под чертата. Въпреки че бъдещето на тима е неясно амбизиозният треньор на врачанци е способен да сътвори „чудото” и да запази мястото на Ботев в елита.

Берое. Старозагорци са едно от сериозните разочарования през есенния полусезон. Въпреки финансовата си стабилност и нелошия набор от футболисти беройци заемат незавидната 12-та позиция, само на 2 точки от опасната зона. Това нямаше да е толкова странно, ако не беше откровенната надменност на наставника Петър Хубчев, който обяви непосилната за старозагорци цел евротурнири. На какво ли не сме се нагледали в българското първенство, но подобни изявления изглеждат меко казано глупави на фона на играта, която показват футболистите в „зелено”. Единствено късметът и тежкото положение на отборите в дъното на таблицата са причината беройци да зимуват „над чертата”.

Миньор(Пк). Миньорци са първият отбор в зоната на изпадащите. „Чуковете” претърпяха истинско крушение през тази година и от „екзекутор’ на грандовете се превърнаха в „боксова круша”. Основната причина за това е колкото очаквана толкова и лаконична – безпаричието. Все пак перничани стиснаха зъби и изкараха есенния дял на първенството на мускули, но ако по-голямата част от титулярите напуснат „Стадиона на мира” то положението с „жълто-черните” ще стане неспасяемо. Спасителен пояс за Миньор през пролетния полусезон могат да се окажат постъпленията от претендентите за титлата, които могат да се обърнат към перничани за помощ, както направиха и през миналата година. Друг е въпросът дали с моментното си състояние тимът на Николай Тодоров има нужните аргументи, за да заработи евентуалните премии.

Локомотив(Сф). Локомотивът скърца, а вагоните определено го теглят към втория ни ешалон. Столичните „железничари” претърпяха цяла поредица от кошмарни сезони, но този път кошмарът е на път да се превърне в реалност. Ако Кокала и компания не вземат спешни мерки нищо чудно да станем свидетели на историческо и сензационно отпадане от елита на 4-я във вечната ранглиста на А група. „Железничарите” и друг път са се спасявали от подобна ситуация, но сега във втпрата половина на таблицата силите изглеждат изключително изравнени, а и не е за пренебрегване фактът, че тази година от елита си отиват 4 отбора. Все пак последните двубои на „червено-черните” вдъхнаха надежда на феновете, че има има „светлина в тунела”.

Монтана. Тимът от Северозападна България е на необичайната за него в последните години 15-та позиция. В предходните сезони общинското отборче успяваше да демонсртрира характер и желание, които му осигуряваха място в „златната среда’ на класирането. Равностойното първенство и непостоянството в изявите на Монтана са основната причина, да заемат предпоследното място в таблицата. Все пак монтанци имат еднакъв актив с основните си конкуренти Миньор и Локомотив(Сф) и единствено по-лошите показатели в преките двубои ги оставят зад тях в подреждането. Съдбата на тима през пролетния полусезон определено ще се реши в директните сблъсъци с тимовете от втората таблица на класирането.

Етър. Дойде време да обърнем внимание и на „поробения старопрестолник” Етър. Великотърновци са може би най-странния тим в елита. Политиката на отбора прилича повече на покупко-продажба на стоковата борса, отколкото ръководене на футболен отбор. Проблемите на „виолетовите” започнаха още с пристигането на турските собственици във Велико Търново. Бизнесмените бяха посрещнати от агитката на тима като „поробители”, а не като „спасители” на тима от 15-годишната агония. И привържениците не сбъркаха. Липсата на всякаква компетентност от страна на ръководните фактори в тима доведе етърци до комичната ситуация, да излизат с различен състав във всяка следваща среща и да не знаят кой от футболистите им кога ще напусне стадион „Ивайло”. В рамките на 3 месеца в тима се изредиха повече футболисти, отколкото туристи, които ежегодно посещават историческия хълм „Царевец”. Ако анархията, която цари на „Ивайло” не бъде преодоляна то „виолетовите” ще са първите, които ще се сбогуват с елита през този сезон.

Националният отбор. Накрая, но не на последно място ще хвърлим и един бегъл поглед на представянето наа националния ни отбор през годината. Наставникът на „трикольорите” Любослав Пенев изпълни заканата си и отлепи „ютият от поставката”, за да започне началото на възхода за първата ни гарнитура. Още в контролните двубои с Унгария, Холандия и Турция Любо загатна за новия стил на националите ни и върна вярата на привържениците в „грешниците” от миналия квалификационен цикъл. Победата над вицесветовния шампион Холандия се превърна ескалатор на огромното желание на родните национали да си върнат позагубените позиции. Успехът в Амстердам бе напълно заслужен и бе с основна заслуга за повишеното самочувствие, с което Ивелин Попов и компания излизаха на „зеления килим”. Отборният дух и страхотната тактическа грамотност показаха на широката общественост, че с млад състав без скъпоплатени звезди като Бербатов, България е способна да поднася изненади. След 4-ри великолепни сблъсъка, в който не допуснахме нито една загуба заслужено излязохме на 2-та позиция във временното класиране с актив от 6 точки. Неписаното правило в българския футбол „слаби клубове” силен национален отбор и обратното се потвърди за пореден път. Но по-любопитнотто в случая е, че повечето от основните фигури в представителния ни тим са от родната А група. Това показва, че при добра работа и подходяща атмосфера в тима футболистите ни могат да разгърнат потенциала си и да опровергаят скептиците, че първенството ни не разполага с качествени състезатели.

Лига Европа със сериозни тимове през този сезон

Filed under: Лига Европа by: ceco

Вторият по авторитет европейски клубен турнир по футбол Лига Европа продължава да се развива с огромни темпове. След като надпреварата неимоверно увеличи зрителския интерес и финансовите си параметри, несъмнено започна да засилва и интригата и конкуренцията си. Един пбърз поглед сред отборите, които ще участват в 1/16  финалната фаза на надпреварата, да ва ясна представа за нивото на турнира. Европейският шампион Челси, който претърпя истинско „корабокрушение“ на международната сецана през тази година, след като първо бе принуден да напусне турнира на европейските шампиони още след края на груповата му фаза, а след това трябваше дасе прибере в Лондонс с наведена глава, след като допусна да бъде попеден ио на финала на Световното клубно поървенство в Япония от първенеца на Южна Америка Коринтианс. Това определено не се е понравило на руския милиардер Роман Абрамович, който едва ли е очаквал подобен развой на събитията в есенния дял на настоящия сезон. Определено дори титлата в Лига ЕВропа няма да бъде посрещната с отворени обятия от собственика на „сините“, а ще бъде приета като утешителна награда, но това единствената възможност на лондончани да измият срама, с който се опръскаха от началото на сезона. На пръв поглед задачата на „островитяните не изглежда толкова трудна. „Фортуна бе сравнително благосклонна към тях и ги изпртави срещу чешкия Спарта(П) в първия им двубой от турнира. Евентуална елиминация на „спартанците“ ще изправи бившите „крале на Стария континент“ срещу победителя от 1/16 финалната двойка между евентуалния домакин на финалната среща в състезанието Аякс и румънския Стяуа. И в двата етапа от надпреварата лондончани са домакини в реваншите. Ето и всички сблъсъци от 1/16  финалите и 1/8 финалите на турнира:

1/16

Зенит-Ливърпул

Анжи-Хановер 96

Спарта(П)-Челси

Леванте-Олимпиакос

Наполи-Виктория(П)

Динамо(К)-Бордо

Байер(Л)-Бенфика

БАТЕ(Б)-Фенербахче

Аякс-Стяуа

Базел-Днепър(Д)

Интер-Клуж

Нюкясъл-Металист(Х)

Щутгарт-Генк

Атлкетико(М)-Рубин(К)

Борусия(М)-Лацио

Тотнъм-Лион

1/8

5-8

7-6

2-12

13-15

16-11

4-14

10-1

9-3

3 супердербита в турнира на шампионите

Filed under: Шампионска Лига by: ceco

2012 година се изнизва от календара, а заедно с нея и мачовете от най-популярния и комерсиален футболен турнир в Европа Шампионската лига. Все пак няколко дена преди коледните празници, футболните запалянковци се насладиха на емоциите, които им предостави жребият за осминафилния етап на надпреварата. Въпреки че на този етап от турнира случайни отбори няма, 3 сблъска определено приковават вниманието, повече от останалите двубои. Това несъмнено е супердербито между два от най-големите фаворити за трофея през този сезон Милан и Барселона. Два от най-титутолуваните отбора в Европа безспорно ще предоставят огромно зрелище на милионите привърженици на малкия екран. Безспорно сериозно внимание заслужават и сблъсъците Реал(М)-Манчестър(Ю) и Арсенал-Байерн(М). И трите двойки съперници се познават изключително добре, тъй като „Фортуна“ ги е изправяла един срещу друг на няколко пъти през последните 4-5 години. Двубоите са завършвали с променлив успех, като изключим разбира се категоричното превъзходство на „каталунците“ над италианския гранд Милан. Не по-малко интересни са и останалите осминафинални двойки, в които сили ще премерят тимове с нетолкова богата европейска визитка, но сериозни финансови възможности и авторитет създаден в последните няколко сезона. Останалите сблъсъци от най-авторитетния европейски клубен турнир в първата фаза на директите елиманции са :

Шахтьор(Д)-Борусия(Д)

Порто-Малага

Селтик-Ювентус

Валенсия-ПСЖ

Галатасарай-Шалке 04

Романтиката победи парите

Filed under: Без категория by: ceco

Края на миналото хилядолетие и началото на новото се превърнаха в апогея на комерсиализма в световния футбол. Отдавна отминаха годините на естетиката, любовта  към изкуството и стремежа за победа, който бе водещ в стратегията на водещите футболни клубове. Маркетинга измести романтиката на заден план, а зрелището се превърна в мощна машина за пари  и реклама, която вкара олигарсите във футбола. Това несъмнено отне от блясъка на южноамериканския футбол, където играта с коженото кълбо се превърна от спорт в религия. Бедните латиноамерикански страни нямаха финансовия капацитет да се противопоставят на европейските страни, грандовете от Стария континент обраха „каймака“ на южноамериканския футбол, без който безспорно европейския футбол нямаше да е това, което е в момента. В годините на разцвет за най-популярната колективна игра бразилци, аржентинци и прочие масово се насочиха в Европа, за да обезпечат бъдещето си. Да определено това е полезно и за двете страни, но не обезмисля ли инициативата на световната футболна централа ФИФА, да разширява географията на футбола на клубно ниво? След като сериозният футбол и огромната конкуренция са в Европа защо се прави световно клубно първенство и какви идеали защитава един подобен турнир? Нима световният трон за европървенеца не е само една досадна формалност, която трябва да узакони, след няколкодневен престой в „страната на изгряващото слънце“? Очевидно това не е точно така. Поне така изглеждаше на последния турнир за световния клубен трофей в Япония. Първенецът в „Копа Либертадорес“ бразилският Коринтианс строши изкуствено създаденото статукво и показа, че Южна Америка все още може да се противопостави на Европа. Вярно съвременните двубои между двата водещи континента в световния футбол не могат да се сравнят със зрелището, което предоставяха най-добрите футболни академии до 80-те години, но интрига със сигурност съществува. Едва ли на някой от телевизионните зрители му харесва, да наблюдава как бразилски тим се защитава като „опълченците на Шипка“, почти през целия двубой срещу европейския шампион Челси, но в крайна сметка историята помни победителите, а не начинът, по който е спечелен трофея. Определено този турнир е полезен не само от рекламна и пропагандираща гледна точка, но и от чисто емоционално-романтична. Колкото и да е на високо ниво европейският клубен футбол, не бива да се зачерква с лека ръка развитието на останалите континенти. Вярно е че по-голямата част от звездите в Европа са поданници на „червения континент“, но въпреки всичко Южна Америка се утвърждава като непресъхващ „кладенец“ за таланти.  Няма как днешните шамнпиони на Латинска Америка да преминават през европейските грандове като „валяк по магистрала“, но определено и не са „боксовата круша“, за която всички ги считат. В крайна сметка „Давид надделя над Голиат“, „Романтиката победи парите“ и това е изключително значение за не добре обезпечените финасово клубове, които разчитат на манталитет, който няма как да изградят без самочувствие и нагласа за победа. А когато видиш, че „дяволът не е толкова черен“ съвсем спокойно можеш да го хванеш за опашката и да му я откъснеш.

Явлението се превърна във фактор

Filed under: България - А група by: ceco

„Всичко е добре, когато свършва добре“. Тази мисъл с пълна сила се отнася за българския шампион Лудогорец. Много се изписа и изговори за явлението в българския футбол, но това определение трябва „ритуално да слезе от сцената“ и да бъде заменено от далеч по-подходящия термин „фактор“. „Орлите“ напълно заслужиха това признание в последните две години. Разбира се всяка монета има две страни и „блатото“ на българския футбол нямаше как да не подмине „красивия оазис“ на Лудогорието. Типично по български всичко ново и непознато трябва да бъде сринато до земята още в зародиш, за да не се превърне в „плевел“, който източва източниците на енергия в „градината на българския футбол“. Разбира се далеч съм от мисълта, че моделът на Лудогорец граничи със съвършената методика на работа и в Разград са открили формулата за „философския камък“, но определено малкото североизточно градче неслучайно бе сочено за пример от много специалисти в България и чужбина. За тези две години името „Лудогорец“ се превърна в марка на българското първенство и във водеща тема във всяка спортна медия в страната. Това само по себе си говори, че в Разград не се хвърлят безразборни пари, а се работи целенасочено и дългосрочно. Лудогорец е сериозен тим, с класни футболисти, качествена стратегия и автентичен стил на игра. В това се обедиха всички и не го отричат дори основните конкуренти на „зелените“, но като една прохождаща идея с големи амбиции и в щаба на „орлите” се допускат грешки, които трябва да бъдат изчистени с времето. Въпреки спекулациите през миналия сезон, Лудогорец доминираше по „зелените килими“ в България и обеди всички, че е заслуженият шампион. Каква е разликата между „орлите“ през дебютния им сезон в елита и сега? И тогава и сега лудогорци  са лидери в класирането. Точковият им актив е почти същият, а главните действащи лица са обичайните „заподозрени”. До тук добре, разликите са трудно доловими. Но къде отиде миналогодишният блясък? Дори лаконичният, но свръх амбициозен специалист Ивайло Петев призна, че блясъкът на супершампионите е избледнял. Нека разгледаме причините за това. През миналия сезон никой не слагаше отбора в сметките за титлата, а комоли за спечелването на исторически требъл(нещо, което са постигали единствено грандовете ЦСКА и Левски). Познати и непознати футболисти, доказали се звезди и набедени за такива акостираха на „Лудогорец Арена“ през миналия сезон, заради тлъстите хонорари и конфликтите с бившите си отбори. Въпреки това в Разград се усещаше шампионски полъх още в Б група. „Зелените“ успяха да пречупят предрасъдаците на Гъргоров и компания и да създадат спокойна и уютна атмосфера, в която се роди отборният дух, от който имаха нужда лудгорци, за да започнат да пишат своята „вълшебна приказка“. Братята Домусчиеви като същински Братя грим дадоха живот на позабравени български футболисти, които търсеха поле за изява. И формулата сполучи и то много по-рано от очакваното. Героите на Лудогорието се отблагодариха на собствениците си и ги зарадваха с пълна с трофеи „кошница“. Това за пореден път доказа, че футболистите ни не са толкова лоши. Просто трябва да получат нужните условия, за да разкрият потенциала си. Една година по-късно превърналият се в хит отбор от Лудогорието не само защити, но и затвърди реномето си. Той обаче направи и нещо друго, което може да е изключително вредно за все още неопитния екип на отбора. Вдигната летвата твърде високо, за изключително кратко време. Всяко равенство или неубедителна победа на отбора започна да се разглежда под лупа, все едно футболистите са програмирани машини, които не могат да губят. Петев и неговоте подопечни демонстрираха манталитет и мъжество, които им помогнаха да се окичат с требъла през миналата година, но колкото и да е печеливша схемата на ловчанлията тя не е вечна. Една от основните грешки на разградчани бе прекаленото самочувствие на част от футболистите. След като взеха по безапелационен начин всичко, което можеше да се спечели в България и бяха напът да остранят от Шампионската лига един от най-големите грандове на Балканския полуостров в последните години Динамо(З), футболистите на Лудогорец си помислиха, че могат да печелят мачовете си в България още преди да са излезнали на терена. Спад във формата на футболистите има във всеки един отбор, дори на най-високо световно равнище и не това бе голямата трагедия. Липсата на мотивация и внасянето на смут в ‚идилията“, която цареше в столицата на Лудогорието бяха на път да преобърнат „каручката“. Както често се случва в световната история не външните фактори, а собствените кадри са в основата на едно падение. За щастие до това не се стигна. Ръководството на „зелените“ подходи с „твърда ръка“ и спря „гниенето” в начална фаза. Не може да се отрече че решителност на разградчани не им липсва, но колкото и да  се опитват, липсата на традиции и отвърдено име в българския футбол все още е пречка за задържането родните „звезди“. Преди време собственикът на „зелените“ Кирил Домусчиев твърдо обяви, че никой от титулярите и основни футболисти на отбора няма да бъде продаден. Явно това беше грешка в стратигическо отношение, тъй като голямата звезда на „орлите“ Марселиньо се почувства застрашен от зараждащата се опасност да завърши кариерата си в затънтеното лудогорско градче. Кариоката бързо забрави за великолепния си сезон през миналата година и се превърна в бледа сянка на „човека-оркестър“ от „златния сезон“ на „орлите“. Това неминуемо се отрази и на останалите основни фигури в тима, които твърде много разчитаха на формата, която демонстрира южноамериканецът. Но до тук с глезотиите на плеймейкъра. Никой уважаващ себе си отбор не трявба да разчита на един футболист, за да гони високите си цели. Спортно-техническият щаб на тима светкавично реагира на „тихата революция“ от страна на бразилеца и моментално го обяви за продан. Липсата на сериозен опит в Петев и еуфорията от изкачването на върха явно замъглиха съзнанието на ловчанлията, който забрави че разполага с повече от 14 футболиста и че „старите кучета“ могат да се отекчат от Разград и да погледнат в друга посока. Нека разгледаме тима на шампионите в детайли и да се опитаме да прогнозираме, кои от играчите на „зелените“ ще се окажат ненужни през зимната пауза.

Вратарският пост.

Шампионите често са сравнявани със световния гранд Барселона. В много отношения разградчани наистина приличаха на каталунците и една от приликите се набиваше на очи под рамката на вратата. Подобно на испанците, „орлите“ дълго време не могат да открият своя твърд титуляр в „малката пеналтерия“. Още от Б група на вратата се изредиха множество кандидати, но нито един не убеди, че заслужава да е неизменен титуляр в селекцията на Петев. „Зелените“ разполагаха с трима вратари през този полусезон, но нито един не спечели сърцата на привържениците и доверието на спортно-техническия щаб. Натурализираният сърбин Урош Голубович безспорно е с основна заслуга за титлата през миналата година, но слабостите му при ударите от далеч и статичните положения неведнъж лишиха „зелените“ от скъпоценни точки. Щабът на Петев привдидливо се насочи към по-млад вратар с големи перспективи, какъвто е новоизлюпеният български национал Иван Чворович, но и той е далеч от формата си през миналата година. Алтернативата на Голубович бе с основна вина за единствената шампионатна загуба от тима на Черноморец в Бургас. Освен това вирусно заболяване го извади от строя за повече от седмица, което определено се отрази на формата му. Не е розово положението и с третия вратар на отбора. Георги Аргилашки. Юношата на Марица определено е талантлив, но е далче от класата на двамата си колеги и едва ли скоро ще му бъде поверено титулярното място в отговорни срещи. Въпреки това спортно-техническият щаб на тима сериозно разчита на него в перспектива и младокът твърдо остава в сметките на Петев. Не така стои въпросът с титуляра от миналата година Урош Голубович. Договорът на Гълъба приключва в края на сезона, когато сърбина ще навърши 37 години. Това определено ще принуди ръководството да потърси друг вариант за заместник на най-опитния в отбора. Липсата на конкуренция във вратарския пост определено няма да е по вкуса на Ивайло Петев. Това отново извежда на дневен ред въпроса с Владислав Стоянов. Националът отдавна има мераци за българския шампион, но договорът му и ръководството на Шериф(Т) му създават пречки, относно евентуално преминаване в Разград. Сега обаче пътят изглежда „чист“. Влади е в конфликт с ръководството на молдовския тим и играе ролята на „заточеник“ в шампиона на бившата съветска република. Ако Стоянов премине на „Лудогорец Арена“ борбата за титулярното място в тима от Разград се оформя като твърде ожесточена.

Дефанзивният вал

Отбраната на Лудогорец бе един от най-силните елементи на тима през миналия сезон. Привличането на най-скъпоплатения футболист на „орлите“ Кейшара  бе прието като истинска трансферна бомба. Това се оказа и единственият сполучлив трансфер на Кмета. Въпреки че бразилеца загатна за качествата си още с първите си появи на терена и си бетонира титулярното място, сигурността в защитния вал на шампионите бе сериозно разклатена през есенния дял на първенствто. На пръв поглед  разградчани получиха само 3 гола повече от миналия полусезон, което определено не е трагедия, но елементарните грешки в центъра на отбраната свалиха доверието на Ивайло Петев към несменяемите Гулдан и Барт. Първият определено изневери на себе си и направи непростими грешки в двубоите срещу ЦСКА(за Купата на страната), Черноморец и Ботев(Вр), докато вторият сам си подписа заповедтта за уволнение с „пиянско си изпълнение”, напомнящо на „рециталите” му от времето, когато се подвизаваше в Литекс. Ръководството на Лудогорец демонстрра европейско поведение и мигновенно показа на обществеността, че не толерира подобни изцепки. Заплатта и премиите на централния защитник бяха орязани, а“грешникът“ бе изпратен на заточение на резервната скамейка. По всяка вероятност още в зимната пауза „купонджията“ ще търси нови дестинации, където да се отдава на страстта си към алкохола. Въпреки че синхрона между двойката централни защитници бе нарушен, Петев не може да се оплаче от алтернативата в лицето на бившия румънски национал Моци. Юношата на Динамо(Б) се превърна в любимеца на боса на тима и запълни празнината в центъра на отбраната.Наставникът на разградчани разполага с още едно качествено попълнение в средата на отбраната. Това е младежкият национал на Финландия Теро Мантила, който направи великолепен двубой срещу ЦСКА в сблъсъка от първенството, игран на „Лудогорец Арена“ и дори заслужи мястото си сред идеалната иденайсеторка на 6-я кръг.  Освен гореспоменатите футболисти,  старши треньорът на „орлите“ разполага с още двама младоци, които могат да се подвизават в центъра на защитата. Това са юношата на разградчани Диян Димитров и Метин, от втородивизионният Сливен, който бе поредното откритие на помощник треньора  Георги Дерменджиев. Засега сливналията се подвизава при юношите старша възраст на тима, но по всяка вероятност от следващия сезон ще стане част от мъжката формация. Положението с крайните защитници на отбора е малко по-сложно. Въпреки че Кейшара е може би най-класният ляв бек в българското първенство, а освен това може да се подвизава, както по левия, така и по десния фланг на полузащитата, кариоката има сериозни проблеми със сдържаността. Бурният характер на южноамериканецът често води до ненужни картони и наказания за играча с номер 80. Какви са алтернативите на Петев във фланговите позиции на отбранителния вал. Като твърд титуляр по десния фланг изглежда Йордан Минев. Националът определено е един от най-добрите на този пост в А група и неслучайно си заслужи титулярната позиция и в националния отбор. Въпреки това невъздържаният нрав на Данчо е една от сериозните му пречки, да бъде по-постоянен в изявите си. Футболистът от Пазарджик не бе в групата за последния мач от есенния дял на шампионата, което веднага засили спекулациите, че близнакът си търси нов отбор. Щабът на „зелените“ обаче прави всичко възможно да тушира тези съмнения и да преподпише договора със защитника. контрактът не десния бек изтича през лятото на 2013, което означава, че той има право да сключва предварителен договор с нов отбор още по време на зимната пауза. Ако това се случи определено ще зейне сериозна дупка в дясната част на отбраната, тъй като нито Шоко, нито Витиня се намират в нужната форма да заместят някой от титулярите. По всичко изглежда, че португалският бранител Витиня ще се раздели с ръководството на „зелените“ . „Конкистадорът“ не впечатли с изявите си през есента и не успя да се пребори за титулярна позиция в състава на шампионите. Сериозната визитна картичка на футболиста пораждаше очаквания, той да бъде един от основните играчи в схемата на Петев. При всяко положение тимът ще има нужда от поне един качествен краен бранител в зимния трансферен „прозорец“.

Халфовата линия.

Полузащитата на Лудогорец се превърна в сертификат за качество и запазена марка на тима. Безспорно най-силното звено на „орлите“ бе в основата на успехите и през този сезон. Разликата между Лудогорец и останалите идваше най-вече от стабилността и креативността, както на дефанзивните така и на офанзивните полузащитници. Дуетът Светослав Дяков и Станислав Генчев отново се превърна в „Китайска стена“ за противниковото нападение. Освен това и двамата се отличаваха от колегите си на тази позиция в конкурентните тимове, с изключителната си креативност. Едва ли има други полузащитници с дефанзивни функции, които да създават толкова голови положения, а и не рядко да реализират част от тях. Неслучайно за Дяков се носят легенди дори в италинските медии, където до скоро не знаеха и името му. Заместници на двете звезди в дефанзивната част на полузащитата са опитният холандски халф Мичел Бургзорг и младежкият национал Георги Костадинов. „Свещеникът“ се доближава доста до стила на предшественика си на тази позиция Кашчелан, но холандецът определено се отличава от черногореца по физическата издръжливост и афинитета към атаката. Въпреки че не успя да се пребори за титулярно място, рапарът внесе допълнително сигурност в средната зона на терена и определено направи качествени включвания, при отсъствието на някой от титулярите. За Георги Костадинов не може да се каже много през тази година. Младокът определено е талантлив, но при жестоката конкуренция на неговата позиция, той е едва 4-ти избор за наставника. За млад и напосрист футболист като него е по-добре да отиде в отбор, където може да се изявява като титуляр. Вече има запитвания за него от някоои втордивизионни италиански отбори и е твърде възможно Костадинов да поеме към „Ботуша“. Изключително изострена е и конкуренцията при офанзивните полузащитници. Наставникът на „зелените“ Ивайло Петев нито веднъж не изневери на изпитаната си схема 4-2-3-1, при която разчита на 3-ма халфа с офанзивни функции. Както през миналия сезон, така и през този това бяха Марселиньо, в ролята на плеймейкър и Иван Стоянов и Мирослав Иванов в качестовото на дясно и ляво крило. Деко успя да съхрани добрата си форма от миналата година и да бъде с основна заслуга за първата позиция на „зелените“ в края на полусезона. Неслучайно Деко се превърна и в любимец на феновете, които го наградиха с приза „футболист на полусезона“. Нисичкият полузащитник успя да успешно да се превъплати и в ролята на плеймейкър, при отсъствието на Марселиньо.  За съжеление голмайсотрът от миналата година не може да се похвали със същото. Племенникът на Лечков разочарова привържениците на тима с вялата си игра през цялата есен. Неубедителните игри на сливналията започнаха още в сблъсъците с Динамо(З) от втория предварителен кръг на Шампионската лига. Въпреки това Петев продължаваше да разчита на него и рядко даваше шанс на резервните си варианти Гела и Михаил Александров. Твърде голямото доверие на специалиста към Иван Стоянов, можеше да коства на наставника, дори „главата“ му, ако „орлите“ не бяха спечелили дербито срещу основния си конкурент Левски, с което излязоха от миникризата, в която се намираха и практически подпечатаха „есенната титла“. Котдивоарската перла определено вдъхна увереност на запалянковците, че са открили новата си звезда, но липсата му на сработеност с тима го извадиха от „релси“ в средата на полусезона. Контузията в рамото се оказа допълнителна пречка за съотборника на Дидие Дрогба и той определено не можа да разкрие потенциала си през пролетта. Представянето на Марселиньо не се нуждае от коментар, а и на дълго и на широко разгледахме изявите му през есентта по-горе в материала. Той определено се превърна в „падаща звезда“ за лудогорци. Тимът на ЦСКА отдавна се облизва за дясното крило на разградчани Мишо Александров, но едва ли юношата на „армейците“ ще остави доброто си заплащане в Разград, за несигурността  и анархията, която цари на „Българска армия“. Далеч от „светлината на прожекторите“ през този полусезон остана и любимецът на Жоро Дерменджиев – Димо Бакалов. Той определено беше една от „черните овце“ на отбора. Димо разочарова с представянето си през целия есенен полусезон и не случайно в няколко поредни двубоя бе дори извън групата на тима.

Нападението.

Атаката на „орлите“ определено не е най-силното звено на отбора. Това несъмнено е така, поне що се отнася до реализирането на стопроцентови ситуации и намирането на качествен таран. Вездесъщият Емил Гъргоров определено е на висота и се справя отлично с ролята си на “фалшива девятка“, но това не винаги е ефективно, особено що се отнася до завързан двубой, когато противникът сгъстява защитата си и затваря постъпите към собствената си врата. Въпреки че е изключително техничен и креативен футболист, Бадема изпитва сериозни трудности, когато трябва да играе в наказателното поле срещу двама снажни стопери. Надеждата за окончателното решаване на проблема с реализатора на тима се криеше в новото попълнение Роман Безяк, който няма да се запомни с нищо друго освен няколкото си нескопосани удара по посока на противниковата врата. Определено по-ефективен, макар и нетипичен таран е бразилецът Кешада. Кариоката се превърна в златната резерва на тима още през миналия сезон и несъмнено е „бомбата със закъснител”, от която има нужда наставникът на „зелените“.  Ако до края на сезона Безяк не покаже качествата, които Петев неведнъж твърдеше, че словенецът притежава, бившият възпитаник на Целие със сигурност ще си тръгне от Разград. Горчивият опит в евротурните недвусмислено показа, че без качествен централен нападател в Европа се пробива трудно. Освен това кондиционните треньори на лудогорци трябва сериозно да помислят за физическата подготовка на възпитаниците си, които определено не изповядват пресата по целия терен и териториалното превъзходство, с което мачкаха съперниците си в заключителните минути на срещата. Ако тази есен  ранното начало на подготовката за евротурните беше оправдание, то подобни извинения през следващото лято няма да трогнат никого. Защото амбициите и организацията на „зелените” определено не са за вътрешна консумация, но „европейската сцена“ не е лъжица за всяка уста. Ако искат да оставят трайна следа в турните на Стария континент „орлите” определено трябва да засилят конкуренцията във всеки един от постовете. В противен случай евроамбициите отново ще се превърнат в мираж.

Владо Илиев си направи предколеден подарък

Filed under: Без категория by: ceco

Българският биатлонист Владимир Илиев със сигурност ще запомни тази седмица като една от най-успешните в кариерата му. Само преди два дена Владо влезе завинаги в историята на българския спорт с „писалките” и пушката, записвайки втори най-добър резултат в индивидуален старт от състезанията за Световната купа. Младият български биатлонист се нареди на 6-та позиция в спринта на 10 километра, в словенския зимен курорт Поклюка. Никой български биатлонист не бе достигал до подобен успех в последните 23 години. С чистата си стрелба и великолепното бягане Влади остави зад себе си цяла плеяда звезди на „белия” спорт.  Пасивът от едва 28 секунди зад победителя в спринтовата дистанция Якоб Фак, вдъхна сериозни надежди на българина, да повтори успеха си и в преследването. Въпреки че Влади не оправда очакванията и завърши на 23-та позиция в преследването на 12,5 км, той заслужава адмирации. Със спечелените 18 точки той се доближи максимално до първите 40 в генералното класиране, но все още не може да се превърне в първия българин участвал на масов старт, в състезание от Светованата купа. В тази изклчително престижна дисциплина, в която състезателите стартират в общ старт имаат право да участват единствено най-добрите 40 в генералното класиране за Световната купа. Дано великолепните изяви и белстящата форма на родните национали се запазят до февруари месец, когато ще се проведе Световното първенство в Чехия. Там по всяка вероятност България ще получи 4-квоти в мъжкото направление. Между впрочем другият изявен български състезател Красимир Анев завърши на 44-та позиция днешното преследване и само 4 места не му стигнаха, да запише поредните си точки в световния елит.

Зографски продължава да “твори” в състезанията от Световната купа

Filed under: Други спортове by: ceco

Най-добрият български състезател в ски скоковете за пореден път напомни за себе си. Световният шампион за младежи Владимир Зографски стигна до престижното 10-място в надпреварата на голяма шанца, провела се Ендебург днес. Това е второто най-добро постижение в кариерата на Влади. Зографски започна състезанието по отличен начин, след като остана на 14-та позиция в провелите се вчера квалификации. На следващия ден талантът от България и неговият треньор се възполваха по великолепен начин от страхотните условия на шанцата и с опит от 130,5 метра, Влади достигна до 8-то място, след първия манш. За разлика от други състезания, младокът демонстрира завидна психическа устойчивост и манталитет и записа втори силен скок в рамките на 128,5 метра. По този начин Зографски отстъпи две позиции назад, но се нареди сред най-добрите 10 в световния елит. Това е уникален успех за българските ски скокове, тъй като класиранията в първата деесятка на състезания от Световната купа се броят на пръстите на едната ни ръка. Най-добрият млад спортист на България за миналата година прибави към актива си 26 точки. По този начин точковата сметка на българина набъбна на 58 пункта, които изкачиха Зографски до 26-то място в генералното класиране за големия кристален глобус. Нека припомним, че Владо е едва на 18 години и ако продължава да се развива по този начин, можем да очакваме от него престижно представяне и на Олимпийските игри в Сочи 2014.

Челси „измива” срама със световна титла

Filed under: Без категория by: ceco

Месец декември е време за преосмисляне, анализ и почивка за хората. Не така стоят нещата в професионалния футбол обаче. От няколко години насам в края на годината се провежда Световното клубно първенство по футбол. Наситеният календар на ФИФА е допълнен от атрактивната надпревара провеждаща се в Япония. И тази година 7 клубни тима се включиха в определянето на световния клубен шампион за 2012 година. 6-те континентални първенеца бяха придружени от шампиона на Япония Санфрече Хирошима. След изиграването на предварителните кръгове се стигна до финалната фаза на надпреварата. Очаквано сериозни изненади липсваха и фаворитите Челси и Коринтианс извоюваха мястото си на финала. Световните шампиони от 2000 година отстраниха в полуфиналната фаза първенеца на Африка, египтския Ал Ахли, след минимална победа от 1:0, докато европейският първенец Челси стигна до спора за златото след победа с 3:1 над северноамериканския шампион Монтерей(Мекс). Преди това съперниците на двата поставени отбора в турнира се справиха със съпротивата на двата азиатски участника. Това бяха шампионите на „жълтия континент” Юлсан Хюндай от Южна Корея и домакините от японския Санфрече. Междувременно двата отбора се срещнаха в сблъсък за петото място в турнира. Домакините излязоха краен победител от срещата, след голов трилър завършил с 3:2 в тяхна полза. Надпреварата завършва в неделя, когато ще се изграят последните два мача от турнира. Ал Ахли и Монтерей излизат в спор за бронзовия медал в 9:30 българско време, а Коринтианс и Челси ще определят световния шампион в 12:30 българско време.

Черногорци „скъсаха” „студентите” и на „поправката”

Filed under: Други спортове by: ceco

Злополучно завърши участието на баскетболния ни шампион Лукойл-Академик във втория по авторитет турнир в Европа Еврокъп. „Студентите” се нуждаеха от успех с 4 или повече точки разлика, за да изместят съперника си за второто място в групата Будучност и да се класират за 1/8 финалите на турнира. Това не само, че не се случи, а и тимът на софиянци претърпя една от най-срамните си загуби в последните години. Въпреки че имаха преднина от 5 точки на полувремето „червено-белите” допуснаха кошмарно поражение с 55:74 от черногорците, които не бяха спрягани за сериозен конкурент в групата. Тимът от Подгорица, който не може да се похвали с висок бюджет и скъпоплатени състезатели натри носовете на прехвалените американци в състава на Лукойл. Това вбеси изпълнителния директор на тима Сашо Везенков, който заяви, че повечето от „легионерите” си заминават от отбора, тъй като няма смисъл отбора да държи такива скъпоплатени състезатели за вътрешна консумация. Третото място в крайното подреждане на потока бе прието като провал от щаба на домакините, които си бяха поставили цел минимум участие сред най-добрите 16 в надпреварата. В крайна сметка софиянци завършиха участието си на международната цсена със скромния актив от 2 победи и 4 загуби. Този трагичен завършек на сезона напълно заличи добрите впечатления, които оставиха възпитаниците на Докузовски по време на квалификационния турнир за Евролигата, игран в Канту. Там въпреки че отпаднаха още в първия кръг на надпреварата, българите показаха зъби и бяха напълно равностойни на победителя в пресявките, домакина на турнира Канту