Приказката за Петев

Filed under: България - А група by: ceco

„Няма нищо вечно на този свят”. Това са първите думи, които чуваме, когато загубим нещо, което дълго време е било наше. Само в приказките всичко е идеално и завършва с „хепи енд”. За да си част от приказките обаче, трябва да си приказен герой, а Ивайло Петев определено не е такъв. Въпреки това историята на Ивайло Петев започна като истинска приказка с … „Имало едно време един младеж от Ловеч, който не постигнал много като футболист, но се амбицирал сериозно, да пробие на треньорското поприще. Както в повечето истории от книжките, съдбата на амбициозния младеж започва от малкото гранично градче Любимец с население от не повече от 6000 души, където футболът е вид разтоварване, но в никакъв случай начин на живот. Амбициозният, но чепат младеж успял да създаде колектив, с който да радва окото на малобройните привърженици на стадиона в едноименното градче. И точно, когато се превърнал в местния „любимец”, градчето му се сторило тясно. Тогава се появили Братя Домусчиеви, които като същински Братя Грим пренаписали историята на наставника. През 2010 Ивайло Петев се преместил в Разград, за който не бил чувал нищо, преди да стъпи на стадион Дянко Стефанов, бъдещата „перла” на Лудогорието. Младият специалист пристигнал в „града на киселото мляко” с амибицията да класира отбора в професионалния футбол за първи път от 2000 година насам. Не щеш ли, вълшебната пръчица на на „Феята-Орисница” се намесила в съдбата му и тимът на Разград 2000(предшественикът на Лудогорец 1945) получил възможност да се включи в Източната Б група, благодарение на фалита, който преустановил участието на Миньор(Раднево). Разбира се и тук нещата няма как да се случат без парите на Братя Домусчиеви, които са обезпечили участието на новака в професионалния футбол. Младият треньор все още е напълно непознат на футболната общественост, но започва да превръща „тиквата” във „златна каляска”. Така за по-малко от половин година „анонимният” отбор на Лудогорец се превръща в „Дрийм тийма” на втория ни ешалон, за когото усилено започва да се говори в цяла България. Пътят е труден и трънлив, но младежа гони своята цел с „зъби и нокти”. Непоколебимият му дух и амбиция бързо му спечелват доверието на собствениците, които се застъпват за него, когато тимът попада в „черна серия” от 3 поредни равенства в първенството. Босовете на Лудогорец гледат трезво на нещата и не се влияят от обществените нагласи, които красноречиво желаят уволнението на треньора. Петев се отблагодарява за пълния „картбланш” и подарява на тима промоция в елита. Идва много по-сериозното изпитание – първият сезон в майсторската група. Точно като в приказка дебютантът в елита не е считан от никого за претендент за титлата. Именно това е едно от основните „оръжия” на „героя” в нашата история. На него му е осигурена спокойна атмосфера, финансова стабилност, класни футболисти и стройна организация. Освен това не са афиширани грандомански амбици, като на преден план остава удоволствието от играта и развитието на новосфромираната академия. Именно великолепните условия и дисциплината в отбора, заедно със страотната физическа подготовка, за която не са изпозлвани „магически елексири”, както при едни други „герои” от местния „фолклор”, са основната причина „явлението” да се превърне във „фактор”. Скъпоплатеното хоби става дълготраен проект с европейски амбиции. Идва и „златния требъл”, след който всички „три дена яли, пили и се веселили”. И точно, когато новият идол на подрастващото поколение в Разград бе възпят в химна на тима(изпълняван от местния „Капански ансамбъл) дойде първият сериозен европейски „шамар”. Златото обаче блестяло толкова ярко, че замъглило съзнанието на собствениците, които не съзряват задаващата се „буря”. Когато се изкачиш бързо до върха трябва да внимаваш да не се подхлъзнеш, тъй като „свободното падане” може да е смъртоносно. Никой в тима обаче не си дава сметка за това, а индикации не липсваха. „Зелените” стигнаха до втора „корона”, но тя вече не блестеше, и дойде след „абдикацията” на основния конкурент, а не благодарение на превъзходството, което имаше отборът по време на първата шампионска титла. Кмета с „царски жезъл”, обаче няма как да бъде свален от „трона”, когато е на върха. Все пак победителите, никой не ги съди. Освен може би самите те. Колкото и да е жалко, Петев сам се постави на „подсъдимата скамейка”. Наставникът имаше всичко. Пълната власт в тима(Лудогорец е единственият от водещите отбори в България, който няма спортно-технически директор и тази длъжност се изпълняваше от наставника). Никой не му се месеше в трансферите, макар че именно доверието му в различни „приближени” на тима мениджъри му изядоха главата. Освен това имаше заад себе си един от най-добрите специалисти по физическата подготовка Георги Дерменджиев, който заедно с Иван Йовановски и Душан Стевич превърна „орлите” в „машини”. Тук идва екзистенциалният въпрос „защо се сгромоляса „Титана”, в който се превърна „футболното джудже” от Лудогорието. Отговорът е прост, колкото по голям си толкова по-големи са и очакванията към теб. За да понесеш тежестта на бремето трябва да имаш здрави плещи, а Петев определено не ги притежаваше. Много хора ще кажат, лесно е „На умряло куче, нож да вадиш”. Но ако не се приключи с агонията му, може да се стигне до сериозни последствия за целия отбор. Не случайно в цяла поредица анализи загатвах за предстоящия апокалипсис, но умишлено се въздържах от по-крайни заключения. Исках фактите сами да развържат „Гордиевия възел”, който измъчваше ръководството на „орлите” месеци наред. Петев бе „плодородното семе”, което бе посято на разораната нива, за да се стигне до „златните ябълки”, които лудогорци обраха в последните години. Когато обаче семето израстна и се превърна в плевел, който изсмукваше енергията на отбора, трябваше да бъде отрязан преди всичко да изгние. Истината е, че Петев бе амортизиран за отбора още по време на втория си сезон в А група, но никой нямаше смелостта да го заяви. Петев и Лудогорец бяха като „скъчени съдове”. Докато Лудогорец беше „явление”, приемано от всички за „фоейерверк”, бе лесно да бъде ръководен от треньор без визитка. Ловешкият спец определено се разви значително, но не успя да достигне класата на водения от него отбор. Нямаше как „бракът по сметка”да не приключи, след като единият партньор засилва другия към „бездънна бездна”. И така красивата приказка приключи в ресторант „Приказките”, където Петев прекара последната си вечер като наставник на тима. Той определено ще остави името си със „златни букви” в аналите на Лудогорец, но качествата си като треньор ще трябва да доказва на друго място и в други условия. А несъмнено комфортът, който имаше в Лудогорец, няма да го има никъде в България. „Всяко зло за добро” са казали хората. Ако Петев е бил единствената причина за кризата при шампионите, то нещата трябва да си дойдат на мястото. По време на двубоя в Братислава, след драматичната загуба на „зелените”, футболистите нямаха „очи”, с които да погледнат привържениците си, пропътували повече от 2000 килоемтра в двете посоки, за да подкпрепят любимците си. Тогава капитанът на „орлите” – Дяков, единствен намери сили и се запъти към агитката, за да подари капитанската си лента. От разочарованите привърженици, обаче се чу болезненото „Кажи на Петев, че не става за треньор”. Съни постъпи като истински лидер и застана зад треньора си, който не заслужаваше това, най малкото заради незабравимите моменти, които подари на „зелените ултраси”. Дали така постъпиха подопечните му по време на двубоя с Любимец, можем само да гадаем, но бездушната игра на футболисти като Моци, Деко, Златински, Ешпиньо, Безяк и Кишада, остава сериозно съмнение в лоялността им към треньора. Най-големите успехи във футболната кариера на по-голямата част от тях са именно титлите с Лудогорец. Въпреки това не защитиха честта на емблемата, която ги направи популярни. Един край, винаги е начало на нещо ново. От ръководството на „зелените” зависи в каква посока ще тръгне най-сполучливият футболен проект в България през последните няколко години. „Разковничето” за това ще бъде дербито със Слован(Братислава). Лудогорци определено са „зашеметени”, но един мощен „удар” може да им върне самочувствието, което демонстрираха през последните две години. Кризите са временни, но класата е вечна, ако разбира се е истинска, а не просто „балон с нагорещен въздух”. Колкото и да е трудно „зелените” трябва да се научят, че на удара се отговаря с удар. Ако нямат силата да се изправят в такъв момент, то винаги ще бъдат лесна „плячка” за европейските си съперници. В този ред на мисли, решението на ръководството, да гласува доверие на Георги Дерменджиев за предстоящия сблъсък изглежда най-мъдрото в случая. Бате Жоро, както го наричат футболистите, познава най-добре капацитета и психиката им, има уважението на всички в отбора, а и за никого не е тайна, че до голяма степен заслугата за успехите на тима е негова. Разбира се никой не е перфектен и Дерменджиев има своите косури, но назначаването на специалист, който е далеч от „кухнята” на отбора, точно в този момент би било равносилно на „харакири”. Още повече, че Дерменджиев няма да промени коренно стила на „зелените” и шампионите ще продължат да проповядват добре познатата комбинативна игра с максимално дълго притежание на топката. „Рибата се вмирисва от към главата”, но в случая трябва да се пипа внимателно, тъй като един необмислен ход, може да прати по дяволите великолепната огранизация, сериозните амбиции и огромните инвестиции, с които Лудогорец си спечели уважението в България.

„Лъвовете“ отново без медал

Filed under: Други спортове by: ceco

Националният отбор на България отново остана в подножието на медалите в най-комерсиалния волейболен турнир – Световната лига. Възпитаниците на Камило Плачи загубиха решителния сблъсък за бронзовите медали, отстъпвайки драматично на Италия с 2:3 гейма. По този начин „трикольорите” достигнаха до 4-тата позиция за 5 път в историята на надпреварата. Така Цветан Соколов и компания опровергаха специалистите и достигнаха до втората позиция в предварителната си група, в компанията на световния шампион Бразилия, бившият носител на трофея Полша, както и миналогодишните вицешампиони в надпреварата САЩ. Все пак „лъвовете” не успяха да се реваншират за загубата си от Италия на „малкия финал” в Лондон, където загубихме с 1:3. Въпреки нелеките съперници в груповата фаза на финалната „шесторка”, българите достигнаха до полуфиналите, но така и не успяха да преодолеят своя „Рубикон”. След една победа и една загуба в потока, „лъвовете” се изправиха срещу тима на Бразилия във втория полуфинал от турнира. Родните национали бяха равностойни на „кариоките” единствено в третата част, в която пожънаха успех. Южноамериканците обаче бяха с класа над нашите в останалите части и заслужено достигнаха до 3:1 в тяхна полза. Въпреки че момчетата ни отново останаха на крачка от медалите, трябва да бъдат поздравени за сърцатата игра и колективния дух, които демонстрираха. Въпреки отсъствието на основни фигури като Матей Казийски, Андрей Жеков, Николай Николов и Теодор Тодоров, българите показаха, че са в световния елит. Участието ни в Световната лига е генерална репетиция за най-важното състезаание през годината – Европейското първенство в Полша и Дания през септември.

Григор на крачка от втори финал в кариерата си

Filed under: Други спортове by: ceco

Ракета номер едно на България в мъжкия тенис Григор Димитров записа поредното си великолепно участие през сезона. Хасковлията достигна до полуфиналите на турнира в шведския град Бащад. Победната серия на Димитров бе спряна от 35-я в световната ранглиста Фернандо Вердаско. Испанецът надделя над Гришо след трисетова драма. Първият сет отиде в актива на специалиста на „червено“, след тайбрек, спечелен на 3 точки. През втората част Григор пое инициативата и в крайна сметка достигна до успех със 7:5. В  третата част испанецът поведе с 4:1, но великолепната игра на Григор доведе резултата до 5:5. За съжаление умората от изморителния четвъртфинал си каза думата и българинът напусна надпреварата, след 7:5 в заключителната част. С достигането си до топ 4, Григор защити точките си от миналата година. Това му гарантира запазване на мястото си в топ 30 на Световната ранглиста.

България на финалите в Аржентина

Filed under: Без категория by: ceco

Българският национален отбор по волейбол за мъже озакони участието си на финалите в Световната лига. Това стана факт, след като вицеолимпийският шампион Бразилия надделя над САЩ с 3:1 в първия двубой между двата тима. По този начин бразилците обезпечиха първата си позиция и осигуриха на България второто място в предварителна група А. Независимо от развоя на последните два мача в групата всички 6 участници на финалите вече са ясни. Съперниците на България във „файнъл сикс” са: домакините от Аржентина, победителят в нашата група Бразилия, победителят в група В Италия, първенецът в група С Канада и олимпийският шампион Русия. Преждевременното достигане до втората позиция в групата ще позволи на старши треньорът Камило Плачи да пусне в игра резервните състезатели, които получаваха по-малко възможности за изява в двубоите от предварителната фаза на надпреварата. Втората позиция в групата означава, че „лъвовете” ще попаднат в групата на домакините Аржентина, където компания ще им прави още съставът на Италия. За съжаление „трикольорите” се разминават със супераутсайдера Канада, но избягват и противопоставянето на фаворитите Бразилия и Русия. Тимове, които са ни спирали многократно в битката за медалите. България ще гони историческо класиране на почетната стълбичка, след като в досегашните си участия има 4 четвърти места.

„Машината” заскърца сериозно

Filed under: Без категория by: ceco

Лятото настъпи, а успередно с него и сезонът на отпуските. Явно това важи и за футболните ни „звезди”, които използват този период от годината, да разпуснат в поредното алпийско курортче, вместо да се подготвят пълноценно за предстоящите битки в Европа, които както обикновено приключват, преди да са започнали. Това повдига въпроса, защо собствениците на клубове в България дават толкова пари за скъпоплатени чужденци, които в крайна сметка ползват единствено за вътрешна консумация. Добре че е ентусиазмът на забравени евробойци като Ботев, да поизмие срама на „европейските шутове, за които явно европейската сцена е тясна, щом разшириха географията си с азиатски турнета. Тепърва ще анализирам участието на бълагрските отбори в Европа, но обект на материала е предстоящото участие на Лудогорец в Шампионската лига. В последния си официален мач, преди евросблъсъка в Братислава, „орлите” с нищо не убедиха, че са настоящият шампион на България. Както по-рано писах в други мои материали, лиспата на кондиционен специалист в щаба на „зелените” няма как да не се прояви рано или късно. За съжаление разградчани, не само че не опровергаха, ами дори преизпълниха „мрачната” прогноза. В двубоя с Берое в София, шампионите изглеждаха като „средняк”, който се стреми да отнема топката и да руши играта, вместо да мачка съперника, с присъщатата за първия сезон в А група преса по целия терен. Но не това беше най-трагичното. В по-голямата част от мача, „зелените” не успяваха да наложат и традиционния си стил, наподобяващ испанското „тити-кака”. Това бе последна възможност за Ивайло Петев да изпробва единайсеторката си за сблъсъците срещу Слован, но ловешкият спец не посмя да извади от титулярния списък асовете Марселиньо и Деко. Така с два „куршума” нямаше, нито един убит „заек”. Лудогорци не само, че не успяха да прибавят 5-ти трофей във витрината си, но и не успяха да изпозлват двубоя, за „учебна игра”, преди дербито със словаците. На всичкото отгоре загубиха и капитана си Светослав Дяков за първия шампионатен двубой срещу Любимец. Единственото хубаво от цялата ситуация е, че „кошмарът” в София, отрезви шампионите, които продължаваха да живеят с фалшиво „амплоа” на неподим отбор. Явно „орлите” си помислиха, че историческият требъл е някакъв „тотем за неприкосноеност”, който им помага да уцелеят в българския „Сървайвър”. „Аварийното кацане”, което старозагорци спретнаха на българския първенец, дойде точно на време. Именно на двубоя на националния стадион „кирливите ризи” излязоха на показ, а празнините в играта зейнаха като „дупки по магистралата”. Тук реплики от сорта на „Това са само контроли”, „Тимът създава положения, но не може да ги реализира”, „Лудогорец все още не е разкрил потенциала си” могат да служат само като оправдание пред семейството, но не и пред широката футболна общественост. Не случайно и собственикът на „орлите”, който определено не е „лукова глава,” започна да раздава „жълти картони” и да обръща политиката на тима в съвсем друга „орбита”. Успехите са си успехи и никой не може да ги отрече. Но, който живее със старите лаври си остава единствено с тях. Домусчиев доказа, че е лоялен към хората, които го изведоха до „светлината на прожекторите”, но демонстрира и характер, след като не се задоволи с „развитието в застой”, което царува на „Лудогорец Арена”. Вярно е, че типичният български манталитет ни кара да стоварим гнева си върху чирака, преди още да е счупил стомната, но няма как да не стане ясно за всички, че „кредитът на доверие” към Петев е почти изчерпан. Определено в „ногдаун” се работи трудно, но именно в такива ситуации големите се доказват. Не за първи път „тронът” на селекционера е разклатен, но винаги досега е остоявал на стреса и огромните очаквания. Затова засега ще се въздържа от апокалиптичните прогнози и ще съсредоточа вниманието си над моментното състояние на тима. За всички е ясно, че добре смазаната „машина” сериозно започна да скърца. Да когато има мощен двигател, може да кара и на „автопилот”, но рано или късно, развалените части трябва да бъдат сменени, за да не се закотви в „бокса”. Нека да разгледаме в детайли играта на „орлите” по време на сблъсъка с Берое.

Владислав Стоянов. Стражът на разградчани бе изключително убедителен през миналия сезон и бе с основна заслуга за втората поредна титла на „орлите”. В столицата обаче бившият вратар на Шериф(Т) бе бледа сянка на себе си. Стоянов не се намеси по най-добрия начин при гола на старозагорци, а и определено можеше да ръководи защитниците пред себе си по по-добър начин. Дузпите не са най-добрият критерий за качество на вратарите, тъй като една дузпа по скоро се пропуска от изпълнителите, отколкото се спасява от вратарите, но и в това отношение Влади е длъжник на отбора. 3 от ударите на Берое от „бялата точка” минаха под плонжа на вратаря, който не успя да отрази нито един. Разбира се тук трябва да отблежим заслугата на изпълнителите в „бяло”, които явно са се постарали, въпреки че наставникът им Петър Хубчев отрече да е обърнал внимание на дузпите, по време на последната тренировка на беройци.

Жуниор Кайсара. Бразилецът определено е една от „перлите” в миналогодишната селекция на лудогорци. И той обаче бе далеч от потенциала си в този двубой.До голяма степен причината, затова е, че се подвизаваше по десния фланг на защитата, което определено не е по вкуса му. За никого не е тайна, че силният крак на „кариоката” е левият и той срещаше значителни трудности при центриранията от дясно. Освен това липсваше синхрон между него и Иван Стоянов, което се отразяваше на играта, както в дефанзивен така и в офанзивен план. През второто полувреме, когато Минев заигра от дясно, Кайсара се чувстваше много по-уверен в себе си.

Витиня. Португалецът е един от най-противоречивите футболисит на „орлите”. Ибериецът е предпочитан пре Шоко, при отсъствието на Минев, въпреки че бразилецът е типичен десен бек. Слабата форма на младока обаче принуждава Ивайло Петев да преквалифицира Кайсара в десен краен защитник, за да пуска в игра втория си ляв бек Витиня. Ибериецът обаче определено няма афининитета към нападението, който има колегата му Кайсара. Това превръща левия фланг на „орлите” в безопасна зона”.

Моци. Любимецът на Кирил Домусчиев, който дойде в тима по личното му настояване, се превърна в основен стълб на отбраната, след напускането на Гулдан. Румънецът играе с оргомно желание и себераздаване, но често прекалява с грубостите. Липсата на синхрон между него и вторият централен бранител, бил той Мантула или Барт, се набива на очи. Въпреки това изявите на Моци дълбоко пред наказателното поле на разградчани и спечелените единоборства срещу Венцислав Христов предовратиха много неприятности за „орлите”.

Мантула. Младият финландец определено притежава потенциал, за което загатна в някои от двубоите през миналата година. В сблъсъка за Суперкупата, обаче определено бе сред най-слабите на терена. Скандинавецът сгреши при центрирането за гола на беройци, а освен това на няколко пъти закъсняваше и не покриваше зоната си, което създаваше допълнително работа на колегата му в центъра Моци. Изявите на финландеца на националния стадион със сигурност ще му изядат титулярната позиция за Братислава. Иска или не Петев, трябва да разчита на неособено убедителния в последно време Алесандър Барт, който за капак на всичко си счупи и носа.

Светослав Дяков. Дяков несъмнено е „моторът” на разградчани, но явно капитанската лента му тежи повечко. Благоевградчанинът бе далеч от най-добрата си игра и не успя да внесе нужното спокойствие в средата на терена. Имаше много брак в действията на Дяков, които се отразяваха и на цялостния облик на играта. Освен това невъздържаното му поведение за пореден път му спечели излишни каротни, които го вадят от сметките на Кмета за първия шампионатен двубой с Любимец. Дефанзивният халф трябва да е наясно, че отговорността е двойна, когато носи капитанската лента и подобно прояви са недопостими.

Ешпиньо. Новото попълнение на „зелените” – Ешпиньо направи сравнително добър официален дебют за „зелените”. Правеше впечатление, че португалецът се нагърбва с нелеката заадача да изнася повечето топки в предни позиции. Освен това именно „конкистадорът” има картбланш от Ивайло Петев да изпълнява статичните положения в близост до противниковото наказателно поле. Именно португалецът щеше да е петият изпълнител на „зелените” от „бялата точка”, ако се бе стигнало до решителния удар. Слабост в играта му е липсата на сихрон със Светослав Дяков.

Марселиньо. „Диригентът” на разградчани съще не бе на познатата висота. Въпреки многбройните опити за индивидуални прояви, които да компенсират липсата на достатъчно комбинативност в предни позиции, коефициентът на полезно действие за „кариоката” бе изключително нисък. Очакваше се наличието на Ешпиньо, зад гърба на бразилеца да внесе допълнително острота в действията на „орлите”, но това не се случи. Вторият му пореден пропуск от „бялата точка”( след този на двубоя с Петролул) прати Суперкупата във витрината на беройци.

Иван Стоянов. Дясното крило на шампионите за пореден път не успя да реализира великолепните възможности, които му се отдадоха. Сливналията се отчете с греда и още две опасни положения, но „прокобата”, която го преследва от миналата година, явно продължава да тегне над изявите му. Ако слабата форма на Стоянов се задълбочи, като основен заместник по десния фланг на нападението се очертава новобранецът Даниел Абало.

Мирослав Иванов. Поредното разочарование в София бе левият външен полузащитник – Мирослав Иванов. Не случайно Деко бе заменен през второто полувреме от Златински, а Ешпиньо зае мястото му по лявото крило. Вторият капитан на „зелените” ще има достатъчно време да мисли за изявите си на терена, след като е наказан за три двубоя в евротурнирите.

Платини. Достигнахме и до „принца-просяк” Платини. Трудно е да бъде коментиран футболист, който определено има качества, но рядко ги демонстрира. Бразилецът бе поставен в сериозна изолация в предни позиции, за което основната вина не е в него. Липсата на достатъчно пасове към тарана го принудиха да се върне в задни позиции, откъдето да се опита да организира атаките на „орлите”. Няма как да се отрече, че въпреки сериозната опека, „кариоката” успяваше да увлича по двама футболисти на противника и да освобождава фланговете за съотборниците си. Платини обаче все още е далеч от стила, който проповядва Ивайло Петев и определено изпитва трудности, когато трябва да пресира отбраната на противника.

Йордан Минев. Десният бек на „орлите” за пореден път се прояви като истински лидер, стискайки зъби и влизайки в игра, въпреки счупената ключица на ръката си. Футболистът от Пазарджик замени Витиня през второто полувреме. По този начин спаси Кайсара от „бремето” да играе по десния флаг, внасяйки допълнително „острота” и спокойствие в представянето на Иван Стоянов. Минев определено ще е една от ключовите фигури на двубоя в Братислава.

Александър Барт. Французинът прояви характер и заигра през воторото полувреме с маска на лицето, поради счупения си нос. Централният бранител на „зелените” замени неубедителният си колега Мантула и не допусна фрапантна грешка, при някое от центриранията в близост до наказателното поле. Минус в играта му бе липсата на типичната за него агресивност при статични положения в противниковото поле, поради контузията на носа си.

Христо Златински. Националът дойде със статут на сигурен титуляр за „орлите”, но мястото му на терена „изтина” светкавично. Бившият капитан на Локомотив(Пд) разочарова с изявите си по време на контролите в Австрия, което принуди наставника на „орлите” да прибегне до отчаяния ход, да преквалифицира Ешпиньо в дефанзивен полузащитник. Златински все още не се е нагодил на стила, който практикуват шампионите, което затруднява играта и на партньора му в средата на терена Дяков. На 3 пъти през изминалия сезон, когато Лудогорец трябваше да се справя със сгъстени защити, Петев изпробва схемата 4-1-4-1. В този си формат, „орлите” разполагаха само с един дефанзифен халф. Предвид формата, в която се намира, на Златински трудно ще бъде поверена подобна роля.

След като обърнахме внимание на главните действащи лица в двубоя за Суперкупата е време да разгледаме и „грешниците”, които останаха „зад борда” за двубоите със Слован. Странно или не, без картотеки за евросблъсъците са: Кишада и Бургзорг. Две от най-скъпоплатените резерви бяха с основна „заслуга” за загубата от Левски, която за щастие на „зелените” не се оказа фатална. И тук, както много други пъти наставникът на „орлите” се показа като изключително злопаметен. Извън сметките на Петев останаха и Димо Бакалов, който пропусна цялата лятна подготовка, заради контузия, бившият младежки национал Георги Костадинов, който очаква трансфер, младокът Тейнур Марем и юношата Кристиян Китов, който записа първи лагери с мъжкия отбор. Това редуцира групата на „орлите” до 21 души. В тази бройка влизат и наказаните Марселиньо и Деко, които няма да вземат участие в първия двубой в Братислава. Изключвайки третия вратар Георги Аргилашки, който със сигурност няма да е в групата за дербито, напълно се избистрят 18-те, на които Кмета ще разчита на „Пасиенки”. Това са вратарите: Владислав Стоянов и Чворович.

защитниците: Минев, Кайсара, Витиня, Шоко, Моци, Мантула и Барт.

полузащитниците: Светослав Дяков-капитан, Златински, Ешпиньо, Иван Стоянов, Абало, Ернандес, Александров.

Нападателите: Платини и Безяк.

Липсата на втори дефанзивен халф в състава може да е изключително решаваща за „зелените”. Ешпиньо показа, че е универсален футболист, който може да заема различни позиции на терена, но Златински е далеч от познатата форма, която го доведе до националния отбор, а капитанът Дяков е твърде „рисков” футболист, който във всеки един момент може да си изкара картони, които да да се окажат фатални за тима му. Без сериозна алтернатива в предни позиции е и Мишел Платини. Именно допълнителната конкуренция, която можеше да му окаже Кишада щеше да е „ключа” за кондицията на бразилеца. „Кариоката” не трябва да влиза в ролята на незаменимия „супергерой”, която изпълняваше в ЦСКА, тъй като тогава се чувства прекалено спокоен и определено не дава най-доброто от себе си. Все пак бразилецът трябва да е на ясно, че не се намира в „спа център”, а в шампиона на България, който има за цел да напише поредната „златна страница” на разградския футбол.

Цветелин Петков

„Пъзелът“ в Световната лига се заплете

Filed under: Други спортове by: ceco

Остава по-малко от седмица до края на предварителния етап в Световната лига, а половината финалисти в надпреварата все още не са известни. Единствените сигурни за битката в Аржентина са домакините, вицеолимпийският първенец Бразилия и дебютантът Канада, който изключително сензационно зае първата позиция в група С, надделявайки над олимпийските шампиони от Атланта 1996 – Холандия.

Самото участие на финалната фаза е исторически подвиг за „кленовите листа“, за които всичко освен две почетни загуби в груповата фаза в Аржентина ще бъде прието като огромен успех. След вчерашния успех на Полша над САЩ, Бразилия се превърна в третия сигурен участник във финалната шестица.

„Кариоките“ заемат лидерската позиция с 19 точки актив и няма как да се смъкнат до третото място, независимо от резултатите в последните две срещи. Успехът на Полша „приземи“ американците, но успя да върне „Дружина Полска“ в битката за първите две места. В момента втората позиция в група А се заема от тима на Франция с 15 точки, но „петлите“ приключиха двубоите си от груповата фаза и практически няма как да запазят моментното си класиране.

Изключително заплетена е ситуацията между България, Полша и САЩ, които ще определят втория представител от потока(като изключим домакините от Аржентина, които се класират по право). „Лъвовете“ са трети в подреждането с 14 пункта. Точка по-малко имат Полша, а американците дебнат от „засада“, заемайки 5-тата позиция с 12 точки. Именно „янките“ обаче могат да се окажат най-привилегировани в последната седмица. Вицешампионите в Световната лига гостуват на фаворита Бразилия, но както вече споменахме „кариоките“ ще изпозлват сблъсъците, повече за обиграване, отколкото да се хвърлят в спор за победата.

Разбира се тук от съществено значение ще бъде „ролята“ на феърплея. Не веднъж и два пъти южноамериканците са демонстрирали липса на каквито и да е било морални ценности, за да постигнат целите си. Въпреки това двете точки аванс на българите пред американците, позволяват на Цецо Соколов и компания да обезпечат „билета“ си за Аржентина с две победи във Варна.

За да не са зависими от резултатите в Бразилия, „трикольорите“ трябва да спечелят 4 точки от двубоите си в Двореца на културата и спорта във Варна. Това означава, че „лъвовете“ се нуждаят или от две победи(независимо от крайния резултат) или от една „чиста“(с 3:1 или 3:0) победа и загуба с тайбрек. При това положение българите ще съберат 18 точки, колкото биха събрали и американците при два „чисти“ успеха при гостуването си на Бразилия Тогава обаче ще се гледа вторият показател – победите и загубите. Тимът на Камило Плачи ще има 7 успеха и 3 загуби, срещу 6:4 за „янките“. Разбира се това ще е нужно само при положение, че американците достигнат до двата „чисти“ успеха в Бразилия. Преди 4 години България беше в подобна ситуация, когато отново Бразилците объркаха „сметките“ на „лъвовете“. Този път обаче съдбата е в наши ръце, така че родните национали, няма на кого да се сърдят, ако не достигнат до финалите в Аржентина.

Европейки подвиг или „старата песен“ на нов глас, очаква Лудогорец

Filed under: България - Купа by: ceco

„Силата не се изразява в това, никога да не падаш на земята, а да съумяваш да се вдигнеш всеки път, когато паднеш“.
Тази максима може да се окаже изключително валидна за Лудогорец, ако шампионите „стиснат зъби“, загърбят разочарованията и поемат по пътя, който си предначертаха през миналата година. Подобно на зимния подготвителен сезон и сега „зелените“ изиграха ролята на „боксова круша“ по време на подготвителните си лагери. През пролетта обаче,спортно-техническото ръководство на тима показа, че си е извлякло поуките и достигна до втора поредна титла, въпреки че трофеят нямаше блясъка от миналата година. „Всичко обаче е добре, когато свършва добре“. Щом са достигнали до титлата, независимо от обстоятелствата в края на сезона, значи е заслужена. Друг е въпросът дали „орлите“ бяха най-добрият отбор или най-малко слабият от претендентите за титлата. Но сега на преден план е участието в Европа. Ръководството на разградчани отдавна се бие в гърдите, че проектът „Лудогорец“ е дългосрочна инвестиция с европейски мащаби, но „зелените“ все още са „стока“ за българския „пазар“. Никой не може да отрече стройната организация, финансовата стабилност и стилът, които придадоха идентичност на Лудогорец, но тук идва трудното. Когато достигнеш до висините, които си гонил твърде рано, е трудно, да се задържиш там. А свободното падане от високо боли. Всички се питат какво стана с „Крейзи форест“ след зашеметяващия първи сезон в „А“ група. Как „оазисът“ на родния футбол не успя да се предпази от „плаващите пясъци“ на „блатото“, в което е затънал целият ни спорт? Защо „летящия старт“ не доведе до високите обороти, с които Лудогорец да е без конкуренция в България и респективно, да е по-конкурентноспособен на Стария континент?
На дълго и на широко бях обърнал внимание на приликите и разликите между двете титли, затова тук ще се спра на състоянието, в което се намират „зелените“, след края на шампионата и по време на летния подготвителен сезон. Новият правилник на първенството бе посрещнат като „благодатен огън“ от българските тимове, но дали няма да се окаже „нож с две остриета“. Краткото време за подготовка принуди наставника на „зелените“ да форсира подготовката, за да вкара подопечните си в оптимална форма за двубоите със Слован. Мачовете с „небесносите“ обаче са само два, а предстои тежък сезон, гарниран с плейофи, където дългата резервна скамейка и добрата физическа подготовка ще бъдат основните оръжия. Има ли ги тях в Лудогорец? Това бяха два от факторите, с които Лудогорец превъзхождаше противниците си по време на дебютния си сезон в елита. Сега обаче нещата не изглеждат точно така.

„Зелените“ се разделиха с трима от най-добрите си футболисти: Емил Гъргоров, Станислав Генчев и Любомир Гулдан, които бяха с основна заслуга за двете поредни шампионски титли. За момента заместниците им не успяват да запълнят празнините, зейнали след тяхното напускане. Освен това от клуба си тръгнаха и двамата кондиционни специалисти(Иван Йовановски миналата година, а Душан Стевич през тази), което утежнява допълнително положението в тима. И с „невъоръжено око“ се вижда, че „орлите“ не са „зверовете“ от миналата година, които играеха в последните 15 минути, така всякаш мачът започва тогава. Така че двете основни оръжия на Лудогорец бяха сериозно „притъпени“. Понякога обаче и „халосните патрони“ убиват, така че „зелените“ никога не трябва да бъдат подценявани.
Нека обърнем по-сериозно внимание на новата „артилерия“, която подсили лагера на Петев. Капитанът на тима Гъргоров бе заменен от противоречивия нападател на ЦСКА Мишел Платини, който избяга от „потъващия кораб“, веднага щом получи част от парите, които му дължаха „армейците“. Разрази се истинска полемика, относно коефициента на полезно действие на Платини за тима на Лудогорец и дали няма да се превърне в най-голямата грешка за „зелените“.

Шампионите определено потъпкаха един от основните си принципи, да не разчитат на футболисти със скандален имидж и непрофесионално отношение. Пробойните на върха на атаката обаче принудиха разградчани да обърнат поглед към бразилеца. За никого не е тайна, че Лудогорец има огромна нужда от реализатор,така че защо да не се възползва от „промоцията“, която им предостави „сергията“, наречена „Българска армия“. Платини „акостира“ на „Лудогорец Арена“ без пари, благодарение на дълговете на „Титан“ към Кирил Домусчиев. Най-важният въпрос тук е дали ще пасне на схемата на „зелените“. Кмета изповядва тактика с „фалшива деветка“, която да пресира съперника дълбоко в собствената му половина и да поема топката далеч от наказателното поле, увличайки централните бранители на противника. От това, което показва в контролите, ясно си личи, че бразилецът все още търси своето място „под слънцето“. Кариоката е изключително непредвидим играч. Когато е в добро настроение може зарази целия отбор с „духа на победата“, но за отрицателно време може и да се превърне в „къртицата“, която да провали тима. За радост на разградските привърженици, конкуренцията му с Безяк и Кишада ще го държи в напрежение и няма да му позволи, да се помисли за незаменим, както беше на „Армията“.
Неостаряващият Генчев, който бе „моторът“ на тима в средата на терена пък бе заменен от Христо Златински. Безпорно качествено попълнение, което може да внесе „свежест“ в тима на „орлите“. Но формата, която показва бившият капитан на „смърфовете“ и липсата му на достатъчно опит в Европа, определено не са от полза за Лудогорец. Веднага след пристигането му при шампионите се заговори, че ще заеме мястото на Гената до Светослав Дяков. Великолепният синхрон, който постигнаха Генчев и Дяков, обаче няма как да бъде достигнат с 2-3 контроли. И в 4-те двубоя, в които Златински взе участие си пролича, че халфът все още не е готов за комбинативния стил на „орлите“ и цялата отговорност по изнасянето на топката в предни позиции и „свръзката“ между различните постове падна върху капитана Дяков. Това принуди Петев да изпробва друг новобранец – Ешпиньо като опорен полузащитник. Въпреки че не това е стихията на ибериецът, той се справяше по-успешно от родния национал. Именно португалецът се превърна в един от любимците на Петев по време на предсезонната подготовка. Ловешкият спец разчиташе на него в почти всички двубои. Наставникът на „орлите“ изпробва „осмицата“ като плеймейкър, дефанзивен халф и дори ляво крило. Може да се каже, че бившият играч на Морейрензе се справяше еднакво успешно на всички позиции“ Това почти със сигурност му гарантира титулярната позиция за сблъсъка със Слован на 17 юли, особено имайки предвид,че Деко и Марселиньо остават извън сметките на Петев за двубоя в Братислава.
Оценка на последното ново попълнение Даниел Абало, няма как да бъде дадена по простата причина, че испанецът не взе участие в нито един мач от подготовката. Офанзивният полузащитник пристигна в лагера на шампионите с не лоша визитка. Юношата на Селта демонстрира завидно самочувствие, по време официалното си представяне, заявявайки че ще помогне на тима да достигне до груповата фаза на Шампионската лига. Основната позиция на испанеца е на дясно крило, но нищо чудно да бъде преквалифициран, за някой от възловите сблъсъци на „зелените“. Конкурентитите му по десния фланг на нападението ще са Иван Стоянов и Михаил Александров. Засега като фаворит за титулярната позиция се очертава юношата на ЦСКА – Александров.
Единственият от „Г-3″, на когото не бе намерен заместник бе централният бранител Любомир Гулдан. Словакът безспорно бе един от най-добрите на поста си в българското първенство и напускането му бе прието с недоумение от местните привърженици. Дори сънародникът на Гулдан, Мариан Ярабица остана изключително изненадан от напускането на словашкия национал, който бе основната причина за непоклатимата защита на „зелените“ през сезона. От „запазена марка“ и „сертификат за качество“, обаче отбраната на „орлите“ се превърна в „ахилесова пета“ на тима. Явно Петев разчита, че при наличието на: Моци, Барт, Мантула и Марем, отсъствието на Гулдан няма да е фатално, но поне засега надеждите му не се оправдават. В официалните проверки ясно си пролича, че Моци и Барт са далеч от сработката, която имаха румънецът и словакът. За капак на всичко Барт счупи нос, а по всичко личи, че младоците Мантула и Марем не са готови за отговорни европейски сблъсъци. Безспорно талантливият финландец не успя да убеди спортно-техническия щаб, че заслужава титулярна позиция, след грешките, които инкасира при центриранията по време на двубоите в Австрия. Ако Барт не се възстанови напълно до сблъсъка в Братислава, може да се наложи да бъде привлечен още един качествен централен бранител.
Остана да обърнем внимание и на положението под рамката на вратата. Като сигурен титуляр там се очертава националът Владислав Стоянов. Бившият страж на Шериф(Тираспол) се намира в отлична форма, а до голяма степен, благодарение на великолепните му прояви в малкия пеналт, „зелените“ защитиха титлата си от миналата година. Не така стоят нещата с първия му подгласник Чворович. Натурализираният сърбин бе изключително колеблив в двубоя срещу Петролул, когато бе на вратата през цялата среща. Слабата игра на бившия национал може да бъде оправдана с контузията, която получи по време на приятелския турнир „Марбея къп“ през миналата година. Чворович счупи китката си, след като беше настъпан от противников футболист и това го извади от строя за целия пролетен полусезон на първенството. Третия варант за треньора на вратарите Тодор Попов е Георги Аргилашки, но той все още е далеч от класата на Стоянов и Чворович. Освен това най-вероятно юношата на Марица ще поеме към Разлог, за да изкара първия дял на първенството под наем във втородивизионния Пирин.
Проблемите пред Ивайло Петев са много, а „жълтият картон“, който получи от Кирил Домусчиев е надвиснал като „Дамоклиев меч“ над главата му. Въпреки това, Кмета не веднъж е показвал, че в най-напрегнатите моменти успява да вдигне отбора на крака. Този път препятствието е по-леко, а и липсата на опит не е вече на дневен ред. В Братислава ще си проличи, дали тимът притежава европейски манталитет и загубата от Динамо(Загреб) е ценен „урок на съдбата“, а не „звучен шамар“ с тежки последствия.

Радванска изхвърли Цвети от Уимбълдън

Filed under: Други спортове by: ceco

Най-добрата българска тенисистка Цветана Пиронкова приключи участието си в тазгодишния Уимбълдън. Цвети достигна до осминафиналите на надпреварата, но бе прекършена от 4-тата в световната ранглиста Агниешка Радванска. Българката започна великолепно двубоя, повеждайки с 4:0 в първия сет. В последствие полекинята се окопити и изравни играта, но силите и стигнаха само до загуба с 4:6 в първия сет. Втарата част на двубоя започна ударно за Радванска, която побеведе с 3:0 гейма. Пловдивчанката се опита да се върне в сета, но не успя да се противопостави на съперничката си и загуби с 3:6. В решителния сет полекинята взе ранен пробив и до края на двубоя, не изпусна преднината си. Тя затвори двубоя, след 6:3 в последната част. След тази победа, Радванска остана най-високопоставената състезателка в схемата на турнира. Първите три поставени в турнира,, бяха отстранени в различни етапи на състезанието. Това бе поредното великолепно участие на Пиронкова в Уимбълдън. Преди турнира на „свещената трева” Цвети имаше изключително слаб сезон. Достигането и до първите 16 в схемата ще я върне в топ 60 на света, в началото на следващата седмица.