„Зелените” гонят първи успех срещу „Акулите” в Бургас

Filed under: България - А група by: ceco

Категоричният успех на Лудогорец в последния кръг от първенството над аутсайдера Любимец, изми срама от унизителното поражение в началото на шампионата. Днес обаче „орлите” имат далеч по-трудната задача да се справят с „черната си котка” Черноморец. Сблъсъкът между „акулите” и шампионите е с начален час 18:00 и ще се проведе на стадион „Лазур”, в едноименния бургаски квартал. Двубоят ще бъде ръководен от габровския арбитър Георги Йорданов. Това е 6-та среща между двата отбора на ниво А група, в които предимството е на страната на „зелените”. Шампионите на два пъти спечелиха в Разград, съответно с 3:1, 3:0 и 1:0 но завършиха при нулево равенство и минимална загуба с 0:1 двете си гостувания на „Лазур”. Фактите показват, че двукратните първенци на страната срещат изключителни трудности, при госуванията си на „Акулите”, след като все още нямат записано попадение и са постигнали една –единствена точка. Това превръща състава на „акулите” в единствения, заедно с ЦСКА отбор в насоящия състав на майсорската група, който няма поражение от „зелените” в два домакински сблъсъка на ниво А група(„армейците” загубиха домакинството си срещу Лудогорец с 0:1, за Купата на страната). Интересно е да се отбележи обаче, че „Лазур” е „кошмарен” стадион за „орлите”, само когато става въпрос за двубои срещу Черноморец. Лудогорци имат великолепни спомени от стадиона в Бургас, след като вдигнаха два от 4-те си трофея, откакто са в елита, именнно на него. Пред бургаската публика, „зелените” първо грабнаха Купата на страната, а месец и половина по-късно, оформиха „златния си требъл” със Суперкупата на България. Нека припомним, че през тази година сблъсъкът за третия по авторитет трофей у нас бе проведен на националния стадион „Васил Левски”, поради факта, че Ботев(Пд) прие немския гранд Щутгарт на стадиона в Бургас. Както и в предишните 5 сблъсъка разликата в класите и моментното класира на двата отбора е очевидна. „Зелените” са в подножието на върха, с равен брой точки с лидера Литекс, на когото отстъпват единствено, поради загубата в директния сблъсък, докато „акулите” заемат незавидната 11та позиция с актив от 12 точки, които ги изпращат в „зоната на изпадащите”. Бургазлии записаха един от най-слабите си полусезони в последните 6 години, въпреки че на „кормилото” на има продължава да е един отт безспорно най-качествените треньори в България – Димитър Димитров. Дори и бившият наставник на националния отбор обаче не успя да предовраи „корозионните процеси” в отбора, предизвикани от некомпетентното управление на ръководството. Все пак Херо познава идеално качествата на „зелените” и със сигурност няма да се даде без бой. Именно Димитров бе първият наставник, който се осмели да се надиграва с шампионите и да ги пресира по целия терен, в сблъсък между двата отбора, завършил при резултат 0:0, в дебютния сезон на „Крейзи форест” в елита. Бившият селекционер на „зелените” Ивайло Петев изпитваше огромен респект къ Херо, тъй като бургазлията бе сред основните лектори на Кмета, по време на треньорските му курсове за „Пролиценз” в НСА. Стойчо Стоев обаче няма никаква психическа обремененост, спрямо Димитров и със сигурност ще иска да прекъсне „черната серия” в Бургас. Основната цел на рзградския специалист е да държи възпитаниците си здраво стъпили на земята, тъй като в някои от шампионатните двубои, ясно си проличава разликата в мотивацията, спрямо европейските сблъсъци. Най-сериозният проблем пред Соев продължава да е защитният вал. „Зелените” изпитват сериозни трудности при центрирания, а в последно време се наблюдава и изключителен асинхрон между Александър Барт и Козмин Моци. Явно липсата на конкуренция в центъра на оттбраната дава своето отражение, тъй като французинът и румънецът са без алтернатива близо месец. И ако на обори като Любимец им е трудно да се възползват от пролуките в защита, то един по-класен тим със сигурност няма да пропусне да накаже шампионите. Въпреки неособено „розовата ситуация”, старшията на „орлите”отново ще заложи на двамата „мохикани”. Неубедителното представяне на Шоко в дербитто с Литекс, ще го остави на скамейката за сметка на Йордан Минев, който ще оперира по левия фланг на отбраната, партнирайки си Кайсара в дясно. Титулярната позиция под рамката на вратата,отново ще заеме вратар номер 1 на България за момента – Владислав Стоянов. Двойката опорни полузащитници ще бъде сформирана от капитана Светослав Дяков и Фабио Ешпиньо. Пред тях топката ще контролира „маестрото” Марселиньо, а по фланговете ще сноват Иван Стоянов и Мисиджан. Атаката ще бъде водена от намиращия се в отлична форма Роман Безяк. Словенецът записа своеобразен „тетрис” в миналия кръг на първенството, когато цели 4-ри пъти прониза вратата на Любимец, а освен това подаде и за първия гол на Ернандес. За никого не е тайна, че нападаелят е един от любимците на Стойчо Стоев, който започна да го налага като титуляр в началотто на сезона. Словенецът напълно оправдава доверието на специалиста, а и с 7-те си попадения в първенството и Лига Европа, напълно заслужи и мястото си в националния отбор на родината си. Късметът определено е обърнал гръб на „зеления щаб” в последно време. Освен контузените Теро Мантула и Георги Терзиев, пациени на „лазарета” са и страдащият о стомашни болки Михаил Александров, както и контузилият се в двубоя с „дините” Мишел Платини, който със сигурност ще се възстановява поне две седмици. Единствената добра новина за „орлите” е завръщането на Кишада, който изтърпя наказание от един двубой, за безмисления си червен картон в последните секунди на дербито с Литекс. Тогава кариоката изблъска противников играч, на метър от тъчлинията, преди „оранжевите” да извършат последната си смяна. Днешният сблъсък е от изключителна важност за двата отбора, тъй като „кръга от кандидати за титлата”, нараства с всеки изминал мач, а битката за оцеляване е не по-малко ожесточена.

Вероятен състав на Лудогорец: В. Стоянов, Кайсара, Минев, Барт, Моци, Дяков – капитан, Ешпиньо, Марселиньо, И. Стоянов, Мисиджан, Безяк.

Резерви: Чворович, Шоко, Златински, Абало, Бакалов, Ернандес, Кишада.

Наказани: няма

Контузени: Александров, Мантула, Терзиев, Платини.

(букмейкър мач: 0:2)

Звездите на тениса за втори път са у нас

Filed under: Други спортове by: ceco

Краят на сезона в световния тенис наближава, а с него идва и времето на големите шампионки. Сцена за изпълненията на едни от най-добрите тенисистки на планетата, оново е столицата ни София. За втори пореден път WTA и ръководството на българската тенис асоциация организират авторитетния спектакъл – „Турнира на шампионките”, в който сили мерят победителките от турнирите първа категория, през годината, които не попадат в десетката на световната ранглиста. За удоволствие на българските зрители в престижната компания, благодарение на предоставения „уайлд карт”, попадна и първата ни ракета Цветана Пиронкова. Пловдивчанката записа най-слабия си сезон в последните 6 години, смъквайки се до 119 място в класацията на WTA. Именно битката в София е идеална възможност за Цвети да забрави несполуките през сезона и да зарадва любимците си в България. Вчера бе изтеглен и жребият за надпреварата, който изпрати родната надежда в група „Средец”, в компанията на втората поставена Ана Иванович, 4-тата Саманта Стоусър и 5-тата Елена Веснина. Безпорно задачата и да защити миналогодишното си представяне в надпреварата, когато достигна до полуфиналната фаза, изглежда изключително трудна. Първият двубой на Пиронкова е днес от 17:00 часа, срещу бившата номер едно Ана Иванович. Ракета номер едно на България и сръбкинята имат 3 двубоя по между си в професионалния тенис, като балансът по между им е 2:1 победи в полза на Иванович. И двете показаха сериозни колебания в играта си през този сезон. Иванович за първи път от няколко години насам остана без титла, но въпреки това запази 16-тата си позиция в световния елит. Сръбкинята е двукратна победителка в заключителния за годината турнир, но тогава надпреварата се провеждаше в Бали. Съпернички в другата предварителна група „ Сердика” са лидерката в схемата Симона Халеп, 3-тата поставена Мария Кириленко, номер 6 в турнира Анастасия Павлюченкова и 27-та в света Ализе Корне. Първите две от всяка група продължават напред, като на полуфиналите една срещу друга се изправят победителките и завършилите на втора позиция в двата потока. Шампионка през миналата година бе рускинята Надя Петрова.

„Сезонът на дините” приключи

Filed under: България - А група by: ceco

След поредната впечатляваща европейска победа на българския шампион Лудогорец, каквито и суперлативи да се кажат за играта на „зелените”, ще бъдат недостатъчни. Земята обаче продължава да се върти и колкото и да не им се иска на „орлите”, отново ги връща на родните географски ширини. Съперник в 14-я кръг на първенството е новакът Любимец. Срещата е с начален час 18:00 и ще се проведе на стадион „Лудогорец Арена” в Разград. Гостите от Любимец започнаха сезона с „летящ старт”, записвайки 4 победи в първите си 5 срещи, които ги отведоха до върха в елита. Още по-впечатляващото бе, че 3 от успехите им бяха срещу Лудогорец(1:0 като домакин), Локомотив(Сф) (2:1 като домакин) и срещу Ботев(Пд) с 1:2 на „Колежа”. Забележителни резултати за абсолютен дебютант в майсторската група. Първоначалното несериозно отношение на водещите тимове у нас към непретенциозния отбор на Любимец им изяде главата, но в последствие нещата си дойдоха на мястото и заедно с настъпването есента приключи и „Сезонът на дините”. В последните си 8 двубоя играчите от „града на любениците” имат едва 1 спечелена точка, което сериозно ги засилва към втория ни ешалон. Все пак важно е да се отбележи, че съставът на Любимец се явява коректив на лидерите в първенството. Единственият отбор от голямата провинциална тройка, който победи „дините” е съставът на Литекс и точно, поради тази причина „оранжевите” оглавяват временното класиране. Любопитен факт е, да се отбележи, че именно в Любимец започна треньорската кариера на Ивайло Петев и по ирония на съдбата, точно там приключи „златната му ера” в Лудогорец. В последствие дори се заговори за интерес от ръководството на Любимец към бившия наставник на „орлите”, но това изглеждаше меко казано несериозно на фона на качествата и амбициите на младия наставник. В крайна сметка „Островът на Афродита” приюти „изгнанника от „Герена””, който ще застане „зад кормилото” на местния АЕЛ ( Лимасол). Дали скромният тим на Любимец е направил услуга на бившия си наставник или е в основата на новата „ера за Лудогорието”, времето ще покаже? Едно обаче е сигурно напускането на Ивайло Петев бе основното „лекарство” за справяне с напрежението, което тегнеше в града на киселото мляко. Въпреки огромната разлика в класите и незавидната 10-та позиция на „любимците”, тимът на Красимир Мечев е изключително неудобен за разградчани. С победата в първия кръг на първенството Любимец се превърна в единствения отбор от настоящия формат на А група, който има положителен баланс срещу „зелените”( с категоричната си победа с 2:4 на „Лудогорец Арена”, Литекс, може да се похвали със същото постижение). Освен това гостите създават проблеми на „орлите”, още в съпърничеството им в Източната Б група. „Сините” са един от малкото отбори във втория ни ешалон, които могат да се похвалят с 2 равенства и една загуба в трите си двубоя, срещу двукратния първенец на България. Въпреки неособено „розовата статистика” за „зелените”, едва ли някой вярва, че гостите са способни на ново „чудо” и всичко освен разгромен успех на лудогорци би било прието като сериозна изненада. Напълно резонно наставникът на шампионите ще даде почивка на част от титулярите в Одеса. Промени няма да има единствено в „дефанзивното каре” на „зелените”, тъй като контузиите на Мантула и Терзиев, не позволяват никаква вариативност на селекционера. Под рамката на вратата ще за застане втория страж на шампионите Иван Чворович, който не бе особено стабилен в дербито с Ботев(Пд), но въпреки това получи повиквателна за националния отбор. Двойката деванзивни полузащитници ще бъде сформирана от капитана Светослав Дяков и Фабио Ешпиньо,който остана на пейката за двубоя с „моряците”. В ролята на плеймейкър ще влезе колумбиецът Ернандес, който ще замени изтощения до краен предел Марселиньо. По фланговете ще оперират Даниел Абало и Димо Бакалов, тъй като ще бъде даден заслужен отдих на вложилия много усилия в сблъсъка с Черноморец(О) – Иван Стоянов и на получилия стомашни болки, ден преди двубоя Михаил Александров. Атаката на тима ще бъде водена от Платини, който ще замени наказания Кишада. Нека припомним, че кариоката си изкара безумен червен картон в края на срещата с Литекс. Платини се включи в последните минути на двубоя с черноморци и дори изведе Мисиджан „очи в очи” с противниковия страж, но „лалето” така и не съумя да удвои резултата. Въпреки че не е напълно възстановен от неприятната контузия,коятополучи в европейската квалификация на младежката гарнитура срещу Естония, по всяка вероятност на скамейката на „Лудогорец Арена” ще бъде капитанът на младежите – Георги Терзиев, който все още не е дебютирал със „зелената фланелка”. 3-те точки са жизненоважни за шампионите, тъй като основните претенденти дишат във врата на разградчани, а временният лидер Литекс гостува на закъсалия Нефтохимик.

Вероятен състав на Лудогорец: Чворович, Кайсара, Минев, Барт, Моци, Дяков-капитан, Ешпиньо, Ернандес, Абало, Бакалов, Платини.

Резерви: В. Стоянов, Шоко, Терзиев, Златински, И. Стоянов, Мисиджан, Безяк.

Контузени: Мантула, Александров.

Наказани: Кишада.

(букмейкър мач : 3:0)

Златински е играч за големи мачове

Filed under: Лига Европа by: ceco

Всеки голям отбор се нуждае от звезди. Или поне така смята западната футболна общественост, която комерсиализира футбола до невиждани измерения. Няма нищо по-хубаво от това обаче, самият отбор да е „звездата на терена”. Десетки са световните примери, в които големите звезди развалят колектива и тимът не може да постигне очакваните резултати. В Лудогорец подобен проблем няма. В лагера на „зелените” има много качествени футболисти, които играят за отбора, а не за себе си. Един от „черноработниците” на шампионите е дефанзивният халф Христо Златински. Благоевградчанинът съчетава в себе си качествата на истински лидер с тези на „скрито оръжие”, което може да „изригне” във всеки един момент. Футболистът, който носи емблематичния за Лудогорец номер 23 ( с този номер се подвизаваше капитанът на „зелените” Емил Гъргоров, който е в основата на двете шампионски титли за „орлите” ) е заемал различни позиции на терена по време на кариерата си, но определено се чувства най-добре, когато е в ролята на дефанзивен халф. Бивш младежки национал, минал през различните юношески формации на представителния ни отбор, за да стигне до най-високото стъпало – първата ни гарнитура. И то при положение, че не във всеки мач намира място сред избранниците на Стойчо Стоев. Факт, който красноречиво говори за огромната конкуренция, при „орлите”. Бившият капитан на Локомотив(Пд) бе привлечен като заместник на освободения Станислав Генчев и акостира на „Лудогорец Арена” със статута на сигурен титуляр. Началният му период при „зелените” бе труден. Ицо не успяваше да се нагоди към комбинативния стил на игра, който изповядват разградчани, което му костваше титулярното място за сметка на новопривлечения Ешпиньо. Златински обаче доказа, че е иситнски мъжкар. Не се оплакваше, а стисна зъби и отново се пребори за място сред единайсетте, колкото и да е формално това в Лудогорец. Тъй като, който и да пусне в игра измежду Ешпиньо и Златински, Стойчо Стоев със сигурност няма да сбърка. Все пак манталитетът на Златински е такъв, че той е създаден за големи мачове. Въпреки трагичната си форма в подготвителния сезон, доказа на всички че неофициалните дввубои са оставени в миналото и направи великолепен двубой срещу Слован(Б) в Разград, с което помогна на шампионите да продължат в третия предварителен кръг на Шампионската лига. Там съперник на „зелените” бе не кой да е, а сръбският гранд Партизан. Успехите на „гробарите” не стреснаха „орлите’, които ги отстраниха, след две победи. Във втория двубой на „ЮНА” „златното” момче показа, защо бе привлечен от Ивайло Петев в състава на шампионите. През двете години, в които „зелените” налагаха надмощието си по родните терени, Гъргоров и компания така и неоткриха своя изпълнител на наказателни удари. В „черния списък” на „злощастните дузпаджии” влязоха : Иван Стоянов, Светослав Дяков, Станислав Генчев и Марселиньо, което дори коства Суперката на „орлите”. В решителния момент, в който трябваше да се действа, с отговорната задача изненадващо се нагърби именно Златински, който дори не трепна в 90-тата минута на двубоя, пред препълнената „Арена” в Белград. Последният сблъсък с Черноморец потвърди, че Златински е играч за големи двубои, след като отново дефанзивният халф на „зелените” донесе трите точки за разградчани. Ицо отново се нае с трудната задача да изпълни далечен пряк свободен удар в последната минута на първото полувреме, макар в състава на лудогорци да има великолепни изпълнители на статични положения, като Иван Стоянов, Мисиджан и Марселиньо. Лидерът обаче си е лидер. Навярно някои ще кажат, че и късметът е бил на негова страна, но без шанс в спорта не може. Освен това Златински изпълнява корнерите в Лудогорец, което не е особено типично за футболист с афинитет към дефанзивните действия, но това по никакъв начин не му пречи да се справя с набезите на противника. Естествено и Златински си има своите слаби черти. Определено не притежава класата в офанзивен план,с която се отличават Дяков и Ешпиньо, но винаги е насреща, когато трябва да подсигурява съотборниците си, които се включват в предни позиции. Трудно играе на скорост и срещу съперник един на един, но за сметка на това се пласира по великолепен начин, за да спира контраатаките на съперника. Пред Златински дълго тегнеше „сянката” на Генчев, който бе „мотора” на шампионите в последните два сезона, но безспорно полузащитникът е нещо повече от заместник на най-добре подготвения физически футболист на „орлите”, тъй като с решителните си изяви в Европа накара феновете да забравят за един от старите си любимци.

България отново е „зелена”

Filed under: Лига Европа by: ceco

„Пиянството на един народ” е заглавието на една от най-забележителните глави в епохалния роман на Иван Вазов – „Под игото”. Разбира се в нея „патриархът на българската литература” изпозва метафората, за да опише слепотата и безхаберието на на голяма част от българите, в навечерието на Априлското въстание. Аз обаче ще перефразирам това заглавие, за да опиша опиянението, в което се намира, ако не цяла България, то поне районът на Лудогорието, след поредната историческа победа на „Крейзи форест” в груповата фаза на Лига Европа. Много колеги, дори и най-големите противници на фактора Лудогорец, се изреждат, да демонстрират възхищението си от европейските победи на „орлите”, които са окичвани с какви ли не суперлативи. Естествено всеки един от тях е напълно заслужен. Всякаш обаче, все още не можем да свикнем или да повярваме, че ние от „малка България” можем да се съревноваваме с европейските колоси и дори категорично да ги надиграваме. Как ли не подценяваме много от успехите си или не ги превъзнасяме, за да ги сринем в земята, след първата несполука. Не веднъж и два пъти попадах на коментари, че Лудогорец е нещо страхотно за българския футбол, но друг въпрос е колко дълго ще го има. Ако това се случваше със софийските грандове едва ли някой щеше да се замисли за бъдещето, наслаждавайки се на грандиозното настояще. Да футболът ни се намира в един сън,от който никой не иска да се събуди. Този сън с приказни мотиви, започна точно като в книгите в едно малко градче, за да достигне до сърцето на Европа. Безспорно успехите на Лудогорец са с огромно национално значение. Всички европейски специалисти вече гледат с друго око на българския футбол. Никъде не са подминавани с лека ръка „зелените подвизи”. „Орлите” са в основата и на възхода, който преживя националния отбор. В последната квалификационна кампания между 3-ма и 5-тима футболисти на „орлите” редовно бяха, ако не в титулярния, то поне в групата за сблъсъците на „лъвовете”. Дяков и компания използваха нарастналото самочувствие от клубните успехи и съумяха да покажат класата си и с фланелката на „трикольорите”. Нека само да припомня, че в квалификациите за Европейското първенство през 2012 завършихме на последно място в групата си с една спечелена точка и нито един отбелязан гол в къщи. Любослав Пенев грабна присърце изповядваната от шампионите тактика и наложи „фалшивата деветка” и в своята схема. В рамките на 3 години Лудогорец наложи мода избяга от стереотипите, изгради свой собствен стил и идентичност и по никакъв начин не може да бъде сравняван с други подобни нему идеи. Надълго и на широко в моите анализи съм обръщал внимание на спортно-техническите достойнства и недостатъци на „орлите”. Със сблъсъка в Одеса, обаче те доказаха, че имат воля, борбеност, отборен дух и дисциплина, с която могат да надделяват над далеч по-класни и финансово обезпечени отбори. Да двубоят в най-голямото черноморско пристанище определено не бе най-добрият за „зелените”, но големите отбори затова са големи, за да могат да побеждават, дори когато не успяват да разгърнат потенциала си. Защитата на Лудогорец се представи много под възможностите си, но с общи усулия и „извънземен” Владислав Стоянов, лудогорци запазиха вратата си суха за трети пореден път. Иван Стоянов също не бе убедителен, но се раздаде за фланелката, все едно е юноша на клуба. Марселиньо правеше нетипични за него грешки в средата на игрището, но се връшаше в защита, както никога досега. Ако трябва да обобщя картината от стадиона в Украйна в едно изречение то ще бъде „Лудогорец игра като отбор и Господ му помогна да си тръгне с 3-те точки”. Да Господ обича смелите, но след поредната европейска лекция на Дяков и приятели, мога да кажа, че обича и лудите. Тези, които подлудиха България, оставиха имената си със „златни букви” в историята и са на път да подлудят и Стария континент Шампионите успяха да постигнат нещо много важно, което им липсваше и по което ги превъзхождаха тимовете с традиции, а именно раздаването до край за емблемата. Никой вече не може да каже, че футболистите на „зелените” са скъпоплатени наемници, които играят за пари. Такава битка и целеустерменост, няма как да бъдат част от арсенала на „разглезени манекени” . След всички статистически рекорди, които вече подобриха им остава, да станат и първият български отбор завършил на чело в групата си, за да си подсигурят място сред поставените в 1/16 финалния етап на надпреварата. Те го заслужават и могат да го направят. С този дух и борбеност и с още „трима като Мисиджан” през пролетта, както обеща босът на „зелените”, Лудогорец може да мисли и за нещо повече от попадане сред най-добрите 32 отбора във втория по авторитет европейски клубен турнир. Но за това има време. Сега трябва да подкрепяме отбора и да кажем едно „Голямо наздраве Разград”.

“Орлите” гонят „виза” за 1/16 финалите, още в Одеса

Filed under: Лига Европа by: ceco

Миниполусезонът в новия формат на шампионата приключи, а лудогорци за първи път в историята си не оглавяват класирането в А група, след препулувяването на двубоите(полусезонът е само формален, тъй като след редовния сезон, всеки един от отборите изиграва по още 12 срещи.) Втората позиция на „орлите” е факт, след като загубиха дербито на върха, срещу Литекс с 2:4 и отстъпиха лидерската позиция, благодарение на предимството в преките сблъсъци, което „оранжевите” си осигуриха. Това е трети неуспех за „зелените” в тазгодишния шампионат, но едва второ поражение в първенството, на „Лудогорец Арена”, откакто „орлите” са в елита. Това едва ли притеснява разградчани, които са свикнали да зимуват на първата позиция и ще направят всичко възможно, да си подсигурят весело прекарване на коледните и новогодишните празници, завършвайки на върха. Кошмарният резултат в неделя трябва веднага да бъде забравен и отборът, отново да се върне към добре познатия си европейски облик, който накара много чуждестранни специалисти, да изразят възхищението си от стила на „зелените”. Това не е особено трудно за възпитаниците на Стойчо Стоев, които показват завидна психика в европейските си сблъсъци. Любопитен факт е, че всеки един от неубедителните резултати на разградчани в първенството, е моментално забравен, благодарение на последвалите го исторически успехи в Европа. Нека припомним, че преди да отсранят Слован(Б), шампионите загубиха от новака в елита Любимец с 1:0(тогава на чело на разградчани бе Ивайло Петев). Малко преди сблъсъка с ПСВ Айндховен, претърпяха поражение във Варна от местния Черно море с 1:3(между двата сблъсъка обаче, победиха Левски на „Герена” с 0:2). Разгромът срещу Динамо(З) в София, пък бе предшестван от неубедително 0:0, срещу Ботев(Пд) на „Лудогорец Арена”. Остава да видим какво са подготвили „орлите” на поредния си съперник във втория по авторитет турнир на Стария континент – Лига Европа. Днес в 22:05 часа евробоецът на България се изправя срещу украинския Черноморец(О) на едноименния стадион в Одеса. Българите заемат еднолично първата позиция в групата, след два успеха съответно с 0:2 над ПСВ като гост и 3:0 срещу „черната си котка” Динамо(З). Украинците също започнаха участието си в груповата фаза ударно, след успех с 1:2 над хърватския гранд на „Максимир”, но последва домакинска загуба с 0:2 от фаворита в потока ПСВ Айндховен. Това изпрати „моряците” на трета позиция във временното класиране с актив от 3 точки и голова разлика 2:3. Играчите от най-голямото черноморско пристанище се класираха за Лига Европа, благодарение на достигането си до финал за националната купа, който загубиха с разгромното 0:3 от шампиона Шахтьор(Д). Одесци не могат да се похвалят със сериозна визитка, въпреки 76 годишната си история. Никога не са достигали до титлата в първенството, като най-доброто им постижение в Премиер лигата са сребърните медали през 1995 и 1996 година. Имат две нациолни купи на страната, както и 1 бронзов медал в шампионата на СССР през 1974. Украинците са далеч от европейските подвизи на грандовете Динамо(К) и Шахтьор(Д), но определено имат заслуга за значителното повишаване на нивото на украинското първенство в последните няколко сезона. Съставът на „моряците” е най-евтиният от 4-те съперника в група, като възпитаниците на Роман Хрихорчук са почти 2 пъти по-евтини от тима на разградчани. През миналия сезон одесци завършиха на 6-та позиция в крайното класиране, но в момента се намират на 4-то място в подреждането с актив от 25 точки и голова разлика 13:8. В последния си сблъсък от местното първенство, „моряците” записаха авторитетно нулево равенство като гост, с временния лидер Металист(Х). Лудогорци добре познават украинския футбол, след като на няколко пъти се изправя срещу съперници от бившата съветска република в контроли. Сред спаринг-партньорите на Лудогорец бе и тимът на Велизар Димитров – Металург(Д), с когото „зелените” завършиха наравно. Преди две години „орлите” премериха сили и със сочения за еквивалент на проекта на Братя Домусчиеви втородивизионен Александрия, когото победиха в зрелищен сблъсък завършил, при 4:3 вполза на „Крейзи форест”. Любопитно е да се отбележи, че една от двете най-категорични загуби на „зелените”, откакто лудогорци се превърнаха в явлението на българския футбол е срещу украински отбор. Макар и в контрола непретенциозният средняк Волин(Лотс) победи резервите на Лудогорец с убедителното 2:6(„орлите” загубиха със същия резултат от бразилския Атлетико(Паранензе), в ¼ финален сблъсък от миналогодишното издание на приятелския турнир „Марбея къп”). Тимът на украинците няма сериозни кадрови проблеми, преди срещата и се очаква да излезе с най-доброто, с което разполага. Нека така стоят нещата в „зеления щаб”. Въпреки огромните усилия на медицинския екип и неколкократните посещения, при сръбската лечителка Марияна, централните бранители Мантула и Терзиев все още не са готови да влязат в игра. Капитанът на младежкия национален отбор започна да тренира, наравно със съотборниците си, но дебютът му за шампионите ще се отложи с няколко дена. Бившият младежки национал на Финландия, пък се контузи в 1/16 финалния двубой-реванш за „Купата на България” и от тогава не е вземал участие в двубоите на разградчани. Двамата не отпътуваха с отбора за Украйна, което редуцира групата на шампионите до 19 човека. (шампионите разполагат с 21 картотекирани играчи за груповата фаза на Лига Европа). Това утежнява сериозно тактиката на наставника Стойчо Стоев, който няма да разполага с резервни централни бранители. В подобна ситуация, селекционерът на разградчани изпадна и на двубоя с Дунав в Русе, когато за кратък период от време Ешпиньо, зае позицията на контузения Мантула. Тогава наставника на „зелените” не можеше да разполага с „универсалните бойци”, Дяков и Златински, които са играли на тази позиция, тъй като имаха ангажимент с националния отбор. Бившият капитан на Локомотив(Пд) влезе в ролята на стопер по време на световната квалификация с Армения в Ереван, когато бранителят на Литекс Николай Бодуров бе изгонен от терена. Вариант за зоната пред Владислав Стоянов е и 4-ят опорен халф на тима – Митчел Бургзорг, който се изявява на тази позиция, в някои от тренировките на тима. Изненади в титулярния състав на „орлите” не се очакват, като разградският спец ще заложи на футболистите, които се намират в най-добра форма. Единствената въпросителна е около втория бек на тима. Най-вероятно Стоев ще предпочете национала Йордан Минев, пред „виновника” за загубата от Литекс – Шоко. Това ще премести сънародника на кариоката – Кайсара по десния фланг, докато левия ще остане за Данчо Минев, който се подвизава на тази позиция от началото на сезона. Безмислено е да споменавам, кой ще застане под рамката на вратата, тъй като позицията му е по-сигурна и от титулярнотомясто на Кристиано Роналдо в Реал(М). За проблемите в центъра на отбраната и ограничения избор вече споменах по-горе. Двойката дефанзивни халфове отнове ще бъде заформена от капитана Светослав Дяков и Ешпиньо, докато свръзката с играчите в предни позиции ще е „човекът-оркестър” – Марселиньо. По фланговете ще сноват Александров и Мисиджан, докато атаката ще бъде водена от Роман Безяк. Предвид липсата на доверие към Платини,от страна на Стоев, се очаква бразилецът да остане извън групата на шампионите. Залогът в днешния сблъсък е изключително голям, тъй като една победа в Украйна, практически подпечатва „визата” на „орлите” 1/16 финалния етап на надпреварата. „Зелените” вече си създадоха име в Европа, остава да го защитят.

Вероятен състав на Лудогорец: В. Стоянов, Кайсара, Минев, Барт, Моци, Дяков-капитан, Ешпиньо, Марселиньо, Александров, Мисиджан, Безяк.

Резерви: Чворович, Шоко, Златински, Бургзорг, Абало, Стоянов, Кишада.

Наказани: няма

Контузени: няма

(букмейкър мач : 0:1)

Шампионите искат да засенчат “вечното дерби”

Filed under: България - А група by: ceco

Вчера на националния стадион Васил Левски се проведе емблематичното, наричано по какви ли не начини, дерби между двата най-големи български клуба ЦСКА и Левски. Безспорно това е двубоят, който приковава вниманието на най-много български зрители, но определено не е най-качественият двубой в родния елит, през последните 3-4 години. „Вечното дерби” позагуби сериозно от „свещената” си аура, след „голата революция” и „бунтът на празните джобове”. За сметка на това българската провинция спаси родния футбол с двата най-успешни проекта през последните 15-тина години Литекс и Лудогорец. Тези два отбора откриха формулата за „философския камък”, който съчетава в себе си, великолепна трансферна политика, благодарение на която се привличат качествени чужденци, развиване на талантливи юноши, чудесна организация, в която всеки знае какво прави и няма по 10-тина директори, които повече си пречат, отколкото развиват клубната марка, както и красив футбол, радващ окото. Вярно Литекс позагуби от осанката си в края на 90-те години на миналия и началото на този, но продължава да бъде най-сериозната люпилня на таланти за всички юношески формации. Именно в проекта на Гриша Ганчев повечето специалисти виждаха основите на явлението Лудогорец. По много показатели двата клуба си приличат, но никой не може да отрече, че „орлите” си създадоха собствена марка и то с европейско качество. „Оранжавите”, подобно на „зелените” започнаха да развиват мащабния си проект още в Б група. Скромният ловешки тим ЛЕКС, бе преименуван на Литекс, с което започна „златната ера” на „оранжевите”. През 1997 година подопечните на Гриша Ганчев достигнаха до промоция без особени трудности във втория ни ешалон, за да достигнат до две поредни титли през 98 и 99 година. Нещо, което постигнаха и разградчани в първите си два сезона в майсторската група. По какво обаче двата амбициозни проекта се различават. Литекс все още има повече успехи от разградчани на местна почва, но да не забравяме, че ловчанлии са в елита от 15 години. За този период достигнаха до 4 шампионски титли, две национални купи и 1 Суперкупа. Разградчани дишат във врата на „оранжевите” с 2 шампионски трофея, и по една купа и Суперкупа. Ловчанлии могат да се похвалят с два 1/16 финала във втория по значимост европейски клубен турнир(след прекратяването на КНК през 1999 година) „Купата на УЕФА”, докато „орлите” гонят исторически първи 1/16 финал в наследника на същия турнир „Лига Европа”. За разлика от разградчани, които още във втория си европейски сезон достигнаха до последното „стъпало”, преди груповата фаза на Шампионската лига, „оранжевите” никога не успяха да достигнат толкова високо( в различни сезони на турнира имаше 2,3 или 4 предварителни кръга, но в нито едно от 4-те си участия „оранжавите” не достигат до последния). В момента и двата отбора са основен източник за национали, с малко предимство за шампионите, докато ловчанлии водят убедително при кадрите в юношеските и младежката формация, където разградчани все още имат скромен принос. Друга съществена разлика е трансферната политика на двата отбора. Безспорно и Литекс и Лудогорец могат да се похвалят със страхотни скаути, които водят на тимовете си качествени чужденци на сравнително ниски за европейските стандарти цени. Разбира се в това отношение „зелените” превъзхождат съперника си, но и парите, които харчат сериозно надвишават бюджета, с който разполагат „оранжевите”. За сметка на това ловчанлии са продали дузина футболисти, в по-силни клубове, въпреки че са ги взели като свободни, агенти или на символична цена. Достатъчно е да споменен голмайстора на словенския национален отбор Миливое Новакович. За сметка на това Лудогорец запазва гръбнака на състава, отхвърляйки офертите за звездите си. „Зелените” не разчитат на печалба от трансферите, каквато бе основанта идея на ловчанлии до преди няколко години, а се стараят да създадат балансиран отбор със светло бъдеще. Основен приом за осъществяването на тази цел е премахването на изчерпалите се морално и физически футболисти, заменяйки ги с млади и амбициозни чужденци или младежки национал като Георги Терзиев. Все още в ръководството на Лудогорец обаче не може да си позволи да изпозлва собствени кадри във възловите двубои. Единственият качествен юноша, който получава шанс при мъжете е навършилият преди няколко дена 17 години Кристиян Китов, който дебютира в 1/16 финала за „Купата на България” срещу Дунав. Той обаче все още е далеч от класата на водещите футболисти в първия състав. За разлика от „зелените” основният състав на ловчанлии и пълен с местни юноши. Същите тези талантливи момчета, които през миналата година преживяха „катарзиса” на коренно различната политика на тима и дори бяха близо до евротурнирите. През тази година отново започнаха ударно, след като до загубата от ЦСКА, продължаваха да са единствения непобеден отбор в първенството. Именно поражението на „Армията” е единствената грешна стъпка на „оранжевите”, които заемат втората позиция в подреждането, само на 3 точки от лидера Лудогорец. Освен това футболистите от „града на люляците” имат третото най-добро нападение, след тези на Лудогорец и Ботев, с 22 отбелязани попадения. Сблъсъците между двата съперника се оформиха като едни от най-вълнуващите през последните две години, така че спокойно мога да нарека предстоящия двубой в Разград – „дерби на бъдещето”, а защо не и най-значимото провинциално съперничество. Първият двубой между двата тима датира от есента на 2011 година. Тогава ловчанлии спират устремения тим на „Крейзи форест” с 2:1 на „Градския стадион” в Ловеч, с което нанасят първата загуба на шампионите в А група. Този двубой е изпълнен с много напрежение, след като отсъжданията на петричкия рефер Ивайло Стоянов вбесяват ръководството на гостите. След този двубой Кирил Домусчиев пожела чуждестранни рефери за дербитата в шампионата, но предварителната спогодба между собствениците на клубовете го отказа от желанието му. Любопитното е, че именно станалият популярен по време на предаването „Моята телевизионна сватба” рефер ще ръководи днешния сблъсък на „Лудогорец Арена”. До преди две години Иво имаше реномето на „оранжев съдия”, тъй като често получаваше наряд за възловите двубои на ловчанлии. Това е едва втора среща на „орлите”, която Стоянов ще ръководи от скандалния двубой преди две години. Двубоят в Ловеч ще бъде запомнен и с това, че бе последната официална среща на Любослав Пенев като наставник на бившите шампиони, тъй като веднага след това пое националния отбор. Скандали не липсваха и по време на втория сблъсък в Разград. Ловчанлии бяха близо до сензацията, след като поведоха в резултата, но късният гол на Станислав Генчев съхрани шампионските амбиции на лудогорци. Точката спечелена в Разград се оказа изключително ценна, тъй като „орлите”, изпреварвайки ЦСКА с 1 точка. „Зелените” постигнаха успех срещу Литекс едва в третия двубой по между им( до тогава Литекс е единственият клуб в елита, който има положителен баланс срещу лудогорци). Възпитаниците на Ивайло Петев надделяха с 0:2 на стадиона в Ловеч, въпреки добрата игра на домакините. Последният официален сблъсък между двата най-силни провинциални тима бе през Април тази година. Дербито завърши при нулево равенство, което превърна тима на Литекс в единствения, от настоящите отбори в А група, който няма загуба на „Лудогорец Арена”( другият е съставът на Любимец, но „дините” все още не са гостували в Разград). Със сигурност наставника на разградчани Стойчо Стоев ще излезе с най-доброто, с което разполага, без да съхранява възпитаниците си, за предстоящия сблъсък в Лига Европа, срещу Черноморец(О). Под рамката на вратата ще застане националът Владислав Стоянов, пред него в центъра на отбраната набезите на ловчанлии ще спират Барт и Моци, докато като крайни защитници ще действат Минев и Кайсара. Двойката дефанзивни полузащитници ще бъде сформирана от капита Светослав Дяков и Ешпиньо, докато „диригентската палка” отново ще е в ръцете на Марселиньо. Позицията на дясното крило ще бъде поверена на Даниел Абало, докато от ляво ще му партнира Върджил Мисиджан/ Върха на нападението ще бъде поверен на словенеца Роман Безяк. Хубавите новини от „зеления лагер”са, че финландецът Теро Мантула е възстановен и ще бъде в групата за двубоя. Единственият пациент в „лазарета” е трайно контузеният Георги Терзиев. Все пак капитанът на младежкия национален отбор започна тренировки и се очаква до 2 седмици да дебютира за шампионите. Неделният сблъсък е пряка битка за първата позиция, тъй като евентуална победа на ловчанлии ще ги изведе до върха. Лудогорци обаче със сигурност са двъхновени от великолепните си изяви в Европа и ще гонят първи успех срещу състава на Загорчич на „Лудогорец Арена”.

Вероятен състав на Лудогорец:

Титуляри: В. Стоянов, Кайсара, Минев, Моци, Барт, Дяков – капитан, Ешпиньо, Марселиньо, Мисиджан, Абало, Безяк.

Резерви: Чворович, Шоко, Мантула, Златински, Александров, И. Стоянов, Кишада.

Наказани: няма.

Контузени: Терзиев.

(букмейкър мач : 1:0).

Цветелин Петков

Тренто срещу Локомотив(НС) във финал преди финала

Filed under: Други спортове by: ceco

Световният първенец Тренто се изправя срещу европейския шампион Локомотив(Новосибирск) в първия полуфинал от Световното клубно първенство по волейбол в Бразилия. Трентинци завършиха предврителната си група на втора позиция, което им отреди не леката задача, да се изправят срещу руснаците, които завършиха на първа позиция в своя поток. Дори великолепната игра на Цветан Соколов не достигна на италианците, които бяха надиграни с 3:2 от аржентинския първенец в спор за първата позиция в групата. „Жълтите” бяха напуснати от голяма част от най-класните си състезатели и най-успешния си треньор Радостин Стойчев, което доведе до първа загуба на 4-кратните световни шампиони в клубния мондиал. До загубата от „гаучосите”, Казийски и компания имаха 21 поредни победи. Сега целта им да завоюват 5-ти пореден трофей изглежда изключително трудна, без наличието на Императора и компания. Прогноза победа с 3:2 гейма за руснаците.

Мач на честта или „скрита лимонка“

Filed under: Без категория by: ceco

Утре вечер е заключителният етап от груповата фаза на Световните квалификации в зона „Европа”. Българският национален отбор, който все още заема втората позиция в група Б излиза на националния стадион „Васил Левски” в решителен сблъсък срещу 4-тия във временното класиране Чехия. Победа срещу чехите и успех на Дания с по-малко от 7 гола разлика, срещу Малта, ни гарантира втората позиция в потока, но не ни осигурява „виза” за баражите. За съжаление достигането до баражите минава през сложни сметки, в които отпадналият от борбата за класиране на Световното първенство – тим на Норвегия, трябва да победи в къщи втория в подреждането – състав на Исландия, а Словения и Швейцария да завършат наравно и то само при положение, че нашите надделеят утре, с 3 гола разлика или 5:3(и по-голям резултат с 2 гола разлика). Съществува още една възможност на теория, свързана с групата на Турция, но там условията, които трябва да бъдат изпълнени са толкова невероятни, че не си струва да им обръщаме внимание. Както и се очакваше в Армения, нашите загубиха двама от ключовите си футболисти за последния сблъсък. Това са централният бранител Николай Бодуров и опорният полузащитник Светослав Дяков, които напуснаха терена преждевремнно, заради червени картони. Историята не веднъж ни е срещала с чехите като за съжаление баланса ни е отрицателен. Най-болезнена за нас обаче си остава загубата с 6:0 на 6 октомври 2001 година в квалификациите за Световното първенство в Япония и Южна Корея през 2002. В никакъв случай обаче нашите не трябва да мислят за реваншизъм или за сметки, а да покажат духа, който радваше българските привърженици по време на целия квалификационен цикъл, този дух, който върна доверието към националния ни отбор. Важно е да подкрепим „лъвовете” и да повярваме в успеха им. Те го заслужават. Ако чудото не стане утре, то със сигурност в следващия квалификационен цикъл Ивелин Попов и компания ще притежават нужното самочувствие за подвизи. Прогноза победа на България с 2:1( при този резултат ще запазим втората позиция в крайното касиране на квалификационна група Б, но ще останем на девета позиция сред всички втори тимове в квалификационната кампания и няма да достигнем до баражите).

Дяков – огромен талант, подплатен с необуздан нрав

Filed under: Без категория by: ceco

За българския манталитет и народо-психологията ни са изписани тонове хартия. Научните трудове обаче бледнеят пред непреклонноста и ината на българите от македонския край. Школата на Пирин е всепризната, като най-плодотворната(заедно с тези на пловдивските Марица и Спартак, които преживяха финансов колапс и са в най-ниското ниво на родния футбол) в българския футбол, дала хиляди професионални футболисти, стотици представители на тимове в елита и множество национали във всички възрастови групи. Един от тях е и капитанът на Лудогорец Светослав Дяков. Съни, както го наричат всички приятели, вече 3 години е част от изключително сполучливия проект „Лудогорец”, с който вдигна 2 шампионски титли една национлна купа и една Суперкупа на страната. Краиерата му се разви вихрено, веднага след като напусна столичния Локомотив и подписа с новака в А група Лудогорец. За кратко време се превърна в основна фигура на отбора и „мотор” в центъра на терена, който вдъхваше самоувереност и на съотборниците си. Още с идването си на „Лудогорец Арена” измести сърцатия Николай Дюлгеров, любимец на разградската публика в Б група, и заформи „железен тандем” с опитния Станислав Генчев. От титулярното му място не успяха да го изместят, нито младежкия национал Георги Костадинов, нито борбеният Митчел Бургзорг, нито разбивача Младен Кашчелан, който дойде при „зелените” със статута на черногорски национал, участник в барижите за Евро 2012. Дори идването на безспорно класните попълнения Ешпиньо и Златински не застрашиха мястото му в основния състав, а само засилиха конкуренцията по между си. Нещо повече с двата си великолепни сезона в България, а в последствие и в Европа, се превърна в най-добрия дефанзивен халф в България и неслучайно бе привлечен от Любослав Пенев в националния отбор. Същият Любослав Пенев, който няколко месеца по-късно призна, че започва да реди титулярния си състав с опорния полузащитник на „зелените”. Не случайно медиите в Италия започнаха да се питат, кое е това момче с номер 21, напълно непознато на „Ботуша”, което спираше скоростните атаки на офанзивните им полузащитници по време на двубоя от Световните квалификации в София. Дяков обаче не е типичният дефанзивен халф – „черноработник”, който открадва топката или пресира противника в средата на терена. Именно комплексните му качества и най-вече креативността на благоевградчанина го различват от колегите му на този пост. Дяков не се страхува да поема инициативата, да задържа топката, да се включва в нападение и много често да изненадва съперника с решителен пас. Не му липсва и голов нюх в ключови ситуации, когато е очи в очи с противниковия страж. Когато е в настроение, Съни може да подаде повече от 20 точни подавания, без да сбърка нито веднъж или да си поиграе на „пиян морков” с скъпоплатените звезди на ПСВ, пред собственото си наказателно поле. Както всичко в живота, обаче и при него има баланс. Най-големият враг на талантливия полузащитник е избухливият му нрав. Още от юношеските си години Дяков, редовно е оцветяван в „жълто”. Това се случваше в Пирин, а след това и в Локомотив(Сф). За съжаление и спортно-техническият щаб на „зелените” не успя да да „превъзпита” „македонеца”, който не веднъж и два пъти поставя съотборниците си в трудна ситуация, получавайки неоправдани картони и наказания в първенството и евротурнирите. С червения си картон срещу Армения успя влезе в историята на българския футбол, като един от малкото получили 2 червени картона в един квалификационен цикъл и може би единственият, който е изгонен на два пъти, срещу един и същ отбор. В началото на сезона се стигна, дори до комичната ситуация да изтърпява едновременно две наказания, както за „трикольорите”, така и за клубния си отбор. Спокойно може да се каже, за твърдението че Дяков започва двубоите с един жълт картон, не е просто метафора, а самата истина. Доказа го в протоколното гостуване на „опашкаря” Пирин(ГД), където успя да се скара с публиката на домакините и получи официално предупреждение, въпреки че бе на резервната скамейка. Много хора бяха на мнение, че капитанската лента ще го вразуми и той ще смекчи характера си, но не би. Не бих искал да ставам банален, включвайки се общия хор в медийното пространство, където алегорията с вълка е изключително популярен приом в последните няколко дни, но няма как да не спомена популярната българска поговорка, която гласи: „Вълкът козината си мени, но нрава не”. Никой не може да отрече, че капитанската лента на шампионите напълно заслужено е на ръката на Дяков, но като един истински лидер на тима, полузащитникът на „зелените” трябва да се научи да задържа емоциите си, тъй като в един момент, може да се окаже „лошия герой” в отбора.