Успешна 20014 година от редактора на сайта

Filed under: Без категория by: ceco

Скъпи читатели, на „prognozite.eu” и любители на спорта в България, измина една противоречива година, изпълнена както с множество успехи, така и с някои падения. Надявам да помните само хубавите моменти от нея и да погледнете с оптимизъм в следващата 20014. Пожелавам на всички да са живи и здрави и отново да сме заедно през следващите 365 дни.

Българският спорт през 2013

Filed under: Други спортове by: ceco

Годината приключва, а с нея и страстите по спортните терени, които вълнуваха запалянковците в продължение на 365 дни. След като приключих обзора на българския футбол е време да обобщя и най-важните моменти в останалите спортове през годината. България е спортна нация и винаги е раждала талантливи спортисти. Тези думи ни сгряваха, след поредицата от провали, чиято кулминация бе злополучната 2012, когато за първи път от 60 години насам останахме без златно отличие на Летни Олимпийски игри. Всичко това свърши, но летаргията, в която се намира българският спорт не е толкова милостива. И все пак през тази година се наблядава едно „пробуждане”, в някои от традиционните ни спортове, които бяха изчезнали от картата. Освен това за пръв път от няколко години насам достигнахме до световна титла в олимпийски спорт и тя не бе донесена от „златното” ни момиче Станка Златева. Световният връх бе покорен от бореца ни в класическия стил Иво Ангелов, който гарнира успеха си и с европейската титла, по-рано през годината. Какво по-хубаво от това и за каква криза в спорта говорим, ще кажят много хора. Но първо нашите спортисти са ни разглезили и сме свикнали да получаваме много повече и второ винаги сезонът, след Олимпиада е времето за отдих на големите сили, които не хвърлят най-доброто, с което разполагат, на най-големите състезания. Все пак борбата продължава да е „островът на съкровищата”, който носи медали, тогава когато всички други се провалят. Напълно заслужено на върха в класацията за „Спортист на годината” застана именно Иво Ангелов, който се превърна в първия класик триумфирал в престижната десетка от 35 години насам, а призът за най-добър треньор отиде при наставника му Армен Назарян. Натурализираният българин, който бе сред най-добрите на тепиха в продължения на дълги години, така и не успя да стигне до ценното отличие като спортист. Дебютът му на чело на националния обаче бе впечатляващ. Борбата бе на висота и в другото си подразделение – свободния стил, където младите Владимир Дубов и Тайбе Юсеин достигнаха до сребърни медали от Световно първенство. Имайки предвид предстоящото завръщане на Станка Златева можем да очакваме нови върхове през следващите сезони. Другият спорт, който ни отсрами на Олимпиадата в Лондон – боксът обаче претърпя истински крах. Великолепното представяне на Игрите във Великобритания беше чудесна предпоставка за възраждането на „спорта с ръкавиците”, но се случи точно обратното. След 4-те ¼ финала в Лондон, не успяхме да запишем класиране сред първите 8, нито на Европейското първенство, нито Световното, няколко месеца по-късно. За капак на всичко лидерите на тима Детелин Далаклиев, Тервел Пулев и Александър Александров, отпаднаха още след първите си срещи на Европейското, а „малката Кобра” и плевенчанинът, дори не участваха на Световното първенство. Явно част от боксовите ни звезди, по-важно е участието в реклами и телевезионни риалитита, отколкото защитаването на българския флаг. Все пак амбициозният президент на федерацията Красимир Инински постигна много неща, откакто взе властта „на ринга”. България си издейства домакинство на Световно първенство за кадетки в Албена, а освен това ще приемем и Мондиала за юноши и девойки, след две години. Именно от световния форум в Албена е и единствената ни световна титла в бокса през годината. Там Венелина Поптолева триумфира при кадетките. За потенциала, който притежават подрастващите спортисти в този спорт, говори и европейската титла на Даниел Асенов – Тайсъна при юношите. На фона на неуспехите на аматьорите, постиженията ни в професионалния бокс са изключителни. Звездата ни на профиринга Кубрат Пулев продължава да отвява конкуренцията и да се доближава все по-близо до така желания сблъсък с Владимир Кличко за световната титла във версия IBF. Кобрата защити на два пъти през годината интерконтиненталната си титла, с което затвърди позицията си на претендент номер едно за една от титлите на по-малкия брат Кличко. При добро стечение на обстоятелствата, двубоят между двамата може да се състои, още в края на следващата година. От бокса се насочваме към един позабравен, но изключително ползотворен за България спорт – вдигането на тежест. Щангистите ни бяха изпаднали в сериозна криза, след като не само нямахме медали от големи първенства, но дори отсъствахме от европейския и световния подиум. Това време отмина, но все още сме далеч мястото, което подобава на един от най-българските спортове. Сребърният медал на Иван Марков от Световното първенство е голямата ни надежда, че съвсем скоро отново ще сме в елита. Част от щангистите ни, състезаващи се за Азърбейджан се завърнаха в България, а освен това подрастващото поколение показва, че все още сме школа в тежката атлетика. Друг български спорт, който до скоро носеше медали за България – кану-каякът също напомни за себе си. Европейската титла на Станилия Стаменова и великолепното представяне на Мирослав Кирчев на Световното първенство доказаха, че там където е текло отново ще тече. Разбира се и двамата са много далеч от нивото на Николай Бухалов и компания, но ако продължават да се развиват във възходящата линия, в която се движат, можем спокойно да ги обявим за олимпийски надежи. Един най-големите си успехи обаче постигнахме в нетрадиционен за България спорт. Григор Димитров взриви света с великолепното си представяне през цялата година в един от най-популярните индивидуални спортове – тениса. Хасковлията спечели първата си титла в АТР – веригата, след като грабна трофея в шведската столица Стокхолм. Въпреки че надпреварата не бе от най-високата категория, това бе най-големият успех в историята на българския мъжки тенис. Освен това Димитров записа исторически успехи срещу номер едно в света Новак Джокович (сърбинат оглавяваше световната ранглиста по време на сблъсъка им) и третия в световния елит Давид Ферер (испанецът заемаше тази позиция във финалния му двубой от турнира Стокхолм-250, срещу Григор). По този начин българинът завърши годината под номер 23 в ранглистата, което му дава великолепни предпоставки да не срещне играч от топ 8 на световния тенис до осминафилите на «Аустралиън опън», разбира се ако успее да задържи тази позиция до началото на турнира. Не толкова бляскава бе годината за леката ни атлетика, но и там имаме своята «бяла лястовица». Тя се казва Ивет Лалова. Лъчезарното ни момиче за пореден път отсрами родната атлетика с европейската си титла в спринта на 100 метра в Хелзинки. Освен това записа още няколко победи в престижни надпревари и достигна до две трети места в «Диамантената лига». Всичко това и отреди 5-та позиция в класацията за спортист на годината, а красивата ни спортистка блесна и с качествата си на водещ в церемоянията по награждаването на най-заслужилите ни спортисти. Друга българска красавица пък сложи край на професионалната си кариера. Примата ни в художествената гимнастика Силвия Митева записа великолепен сезон в турните за Световната купа и избра да се откаже, когато е на върха. Силви е изключително емоционален човек и никой не бе сигурен до последно за решението и, но все пак русенлийката избра да се посвети на треньорска и съдийска кариера, оставяйки уредите. Тя зае 8-ма позиция в надпреварата за спортист на годината, но тепърва и предстоят много успехи на треньорското поприще. Слединдивидуалните спортове е време да обърнем внимание на колективен спорт номер едно у нас – волейболът. Родните национали за поредна година доказаха, че са сред най-добрите в света, но след Олимпиадата в Лондон записаха още две четвърти места, съответно на Световната лига в Аржентина и Европейското първенство в Полша. Това засили спекулациите, че тимът ни все още няма нужната психика и манталитет, за да достигне световния връх. Освен това проблемът с липсата на Матей Казийски и Андрей Жеков стана все по-актуална. Много хора(сред които и аз) са на мнението, че присъствието на Матей Казийски щеше да е достаъчно за медал и в двете надпревари. Капитанът на националите Тодор Алексиев не притежава лидерските качества на Жеков, Константинов и Казийски, които доведоха «лъвовете» до няколко медала от големи първенства. Все пак този отбор е млад и тепърва ще разгръща потенциала си. С Матей казийски в Рио, могат да се очакват чудеса. Женското ни направление преживя иситнски «ренесанс», записвайки уникално постижение в дебютния си сезон в надпреварата «Гран При», която е еквивалент на Световната лига при мъжете. Възпитаничките на Марчело Абонданца достигнаха до 8-та позиция, като съвсем малко не им стигна да попаднат сред най-добрите 6, които си успорваха титлата във финалния турнир. На последвалото Европейско първенство обаче Елица Василева икомпания не издържаха на огромното напрежение и отпаднаха безславно от надпреварата, въпреки че победиха европейските шампионки Сърбия. Въпреки това се забелязва страхотен психологически растеж в националниките, което е добър атестат за по-нататъчното им развитие. Двете ни национални гарнитури ще започнат година със Световни квалификаци. Целта и на двата отбора, естесвено са квоти за Мондиалите. Да се надяваме обзорът на идващата 2014 година да бъде много по-обширен и изпълнен с постижения, както бе в близкото минало, когато беше трудно да съберем всичките си спортисти в десятката на годината, поради което имаше две отделни таблици за мъжете и жените. Пожелавам здраве и успех на българските спортисти, които са една от малкото гордисти за страната ни в чужбина.

Литекс и Лудогорец в луда надпревара за върха

Filed under: България - А група by: ceco

Футболният сезон в България приключи, а с него и емоциите за родните фенове. Да вярно е, че идват коледните и новогодишните празници, които хората очакват с нетърпение, но те не могат да ни предоставят тази пикантност, която ни носи „коженото кълбо”. Няма как да не ни липсва интригата в последните две първенства, ексцентричните изказвания на местните босове, закачките със журналистите, фенските изцепки и прочие. Затова ще направим един кратък обзор на есенния дял от първенството за всеки един от членовете на така наречената ни майсторска група.

Литекс: Ловчанлии възвърнаха голяма част от шампионската си аура, без да афишират гръмки амбиции за титлата. „Оранжевите” запазиха политиката си от миналата година и продължиха да налагат играчи от собствената си школа за сметка на скъпоплатени и прехвалени звезди. „Всеки се разпростира, според чергата”, както е казал народа, но това не попречи на 4-кратните първенци на страната да попаднат на евтини, но ефикасни чужденци, които се вписаха идеално в схемата на Златомир Загорчич. Бившият бранител категорично показа, че не е просто заместник на Стоичков, а специалист с ясни виждания за играта. Да, няма как да се отрече, че ловчанлии не са толкова атрактивни, колкото през миналата година, но за разлика от миналогодишния шампионат не допускат елементарните грешки в защита, които им костваха участието в евротурните. Загорчич като типичен централен бранител залага на прагматичната ефикасност, която досега му носи успех. Едва ли някой е предполагал в началото на сезона, че именно Литекс ще бъде на върха в генералното подреждане, но с отличните си изяви през есентта и впечатляващата победа с 2:4 над Лудогорец в Разград, „оранжавите” не случайно са там. Все пак не трябва да забравяме, че ловчанлии се възползваха по най-добрия начин от наситената програма на „зелените”, а освен това възпитаниците на Стойчо Стоев имат един мач по-малко от тях. Чест прави на спортно-техническото ръководство на тима, че е здраво стъпило на земята и напълно осъзнава, че титлата ще бъде изключително трудноизпълнима задача.

Лудогорец: За Лудогорец вече съм казал всичко в материалите си през годината, въпреки че каквото и да се каже за „орлите”, след феноменалния им европейски поход ще бъде недостатъчно. Все пак нека щрихирам накратко поредния сезон, минал под „зеления диктат”. Лудогорци започнаха изключително неубедително сезона с три „грешни стъпки”, които костваха „скалпа” на Ивайло Петев. Това бяха загубената Суперкупа, поражението в Братислава, във втория предварителен кръг на Шампионската лига и резила в Любимец. Въпреки всичко, което постигна със „зелените”, Кмета от Баховица получи „жълт картон” от собствениците на клуба, още през миналата година. Неубедителните игри на „орлите” боядисаха официалното предупреждение в „оранжево”, за да „почервенее”, след „пародията” в Любимец. Един тежък момент за Лудогорци, който разгледах надълго и нашироко в началото на годината и продължавам да, смятам че това бе „необходимото зло”, което да излекува „нажежената атмосфера” в Разград. С идването на Добрия чичко – Стойчо Стоев започна и раздаването на „подараците”. Лудогорци, не само върнаха стария си блясък, но добавиха и още украшения към „шампионската корона”. Разградският спец не промени коренно играта на възпитаниците си, но обедини чужденците и българите, които заприличаха на добре смазана „машина”, която гази всичко по пътя си. Имаше ги и леките „подхлъзвания”, но всеки може да залитне в стремежа си да върви усилено към постигането на високите цели. След покоряването на „ЮНА”, „Филипс стейдиъм”, „Максимир” и пречупването на „железните” украинци, подобряването на множество рекорди и повишения национален коефициент, следващата цел е покоряването на Рим. Да ли българите ще се превърнат в съвременните гали завладяли „вечния град”, зависи само от тях. Лацио определено е преодолим съперник, а „зелените” са много по-уверени от сблъсъците си в Базел, когато липсата на рутина им поречи да покажат най-доброто от себе си. Потенциалът го има, колективът е налице, цяла Европа е вперила поглед в „полета на орлите”. Всички предпоставки за „втори дубъл” на европейската „приказка” са налични. Лудогорци са наясно, че са голям отбор, но за да се помни дълго време подвига им трябва да вземат „скалпа” на поне още един европейски гранд. Защо това да не е Лацио?

Левски: „Сините” преживяха много в навечерието на 100-годишния си юбилей. От „двойната калъфка” в края на миналия сезон до „голата революция” през този. Катаклизмите там бяха толкова чести и непредвидими, че все едно „Герена” се намира в Япония, а не в „Подуене”. За съжеление на „синяната” общественост, взривът на Сектор „А”, не бе най-голямата бомба на „Георги Аспарухов”. Световният отзвук, който получи скандалния „преврат” над Ивайло Петев, организиран от феновете, лепна огромно „петно” по авторитета и историята на клуба. Досега това бе запазена марка за ръководните органи в тима и футболистите, които ежегодно превръщаха „анонимници”от периферията на Стария континент в „евростращилища”. През тази кампания обаче разшириха географията си, след като бяха изхвърлени от казахстанския Иртиш, без да отбележат гол в двата си двубоя с казасите. Легендата на тима Наско Сираков акостира на „Георги Аспарухов” като „Месия”, но си тръгна като „селски шут”, след като дори неговата „аура”, не попречи на самозабравилите се привърженици, да унизят публично човека, спечелил „златен требъл” в дебютния си сезон, като наставник в елита, и двукратен първенец на страната, начело на „орлите”(Петев има още две шампионски титли, като футболист на Литекс). Тази срамна страница от историята на българския футбол повдига въпроса, кой допусна това да се случи и кой в същност взема решенията в най-високите етажи на 26-кратните шампиони. А предстои празнуване на юбилей. С какво ръководството на „сините” ще зарадва стотиците хиляди привърженици, след като титлата е „мираж”, а Купата е слабо утешение, макар че и тя не изглежда особено постижима цел. Стигна се дори до там, фенове на „сините”(става въпрос за фен клуба от Мездра) да предлагат услугите си, за да видят любимия си стадион, така както им се иска. Това ли заслужават те или ще трябва да посрещнат дългоочаквания юбилей в спомени от „златното минало” и надежди за „розово бъдеще”.

ЦСКА: Какво може да се каже за ЦСКА? Дори гениален драматург като Уилям Шекспир, трудно може да сътвори подобна трагикомедия. Подобно на романите на Стивън Кинг, собствениците на най-титолования български отбор държаха в загадачно неведение феновете си, за това: какво се случва с тима, ще го има ли, няма ли да го има, в професионалния или аматьорския футбол ще бъде. За капак на всичко „Титан” и Александър Томов, подобно на улични „търговци” си играеха на „тука има, тука нема”, прехвърляйки отговорността върху собствеността на клуба. В „жертва” на сложната „математическа задача” се превърна и Христо Стоичков, който от спасител за”червените” се оказа безработен. Започна да се гради „нова политика” на „стар глас”, в която отново бяха привлечени футболисти със завидни визитки и липса на всякакъв потенциал и амбиция за доказване при столичани. Този път покупки на „килограм” и „фейсбук-идоли” нямаше, но за сметка на това „безплатния обяд” се оказа „горчив”. Свободните агенти бързо се оказаха освободени, а тези които останаха в тима го направиха, заради „армейското сърце” и надеждата да получат неизплатените си заплати. Жалко за талантливи момчета като Чочев и Долапчиев, които притежават качествата да променят облика на тима, в следващите няколко години, но с нищо не са стимулирани от отговорните кадри в тима. Все пак ЦСКА осъществи и един сполучлив трансфер. Това е преминаването на Платини на „Лудогорец Арена”. „С един коршум, два заека”. Хем се отърваха от разглезения си принц, хем го натрапиха на разградчани, без да се бръкнат за това. Освен това поставиха Лудогорец в „патова ситуация”, да се чуди, как да се оправя с ненужния бразилец.

Локомотив(Пд): „Смърфовете” подобно на съименниците си се превърнаха в иситнски хит през този сезон. Разбира се и там, както навсякъде в България не липсваха скандали и проблеми, но както казват феновете на Локомотив ” Един сезон е успешен, когато тимът е пред вечния враг Ботев”. Сакндалният бос Коко Динев се завърна начело и бързо взе „юздите” в свои ръце. Любителят на фолкпевици за пореден път демонстрира набитото си око и отново успя да привлече качествени чужденци, които бързо се вписаха в схемата на „черно-белите”. От средняци, пловдивските „железничари” се превърнаха в претендент за евротурнирите, а Сашо Станков намери най-подходящия пристан за своята позакърняла кариера. „Старото куче” Мартин Камбуров отново показа, че се преобразява, когато облече черно-белия екип, след като набързо се зае с фукцията на лидер и доведе съотборниците си до 5-тата позиция в първенството. Това е великолепна предпоставка за силна пролет, при положение, че предстоят поне още две дербита с Ботев(ако двата тима се срещнат за Купата на страната, сблъсъците могат да нарастнат на 3 или 4).

Черно море: Задрямалият звяр Георги Иванов се събуди от дългата летаргия и показа, че и треньорската професия не му е чужда. Гонзо преобрази „моряците”, които бяха близо до дъното през миналата година, превръщайки ги в „черна котка” за грандовете. Варненци успяха да победят всички отбори от първата седмица, без лидера Литекс. Това не само не им се беше случвало скоро, а дори беше немислимо, имайки предвид леките козметични промени в тима. Отборът демонстрираше характер, с който компенсираше значителната разлика в класите, както бе в двубоите с Лудогорец. До скоро „орлите” бяха непреодолимо препятствие за бурния пловдивчанин, докато през този сезон Гонзо успя да спечели цели 4 точки срещу шампионите. Основният минус на „моряците е „късата” резервна скамейка и прекалената зависимост от звездата им Георги Илиев, който е „въздуха и водата” за тима от „Тича”. Варненци трудно могат да се борят за Европа, но могат да се окажат непреодолимо препятсвие за всеки един от „кандидатите за слава”.

Ботев(Пд): Голямото разочарование тази година се нарича Ботев(Пд). „Канарчетата” бяха спрягани за един от основните фаворити за титлата, а се отеглиха в почивка, едва на седмата позиция. Сериозен бюджет, качествени попълнения, доказан треньор, сериозни инвестиции в базата! Къде е уловката, ще кажете. Ами няма! Просто не винаги, многото пари означават лесен успех. В Пловдив определено се надяваха, че са тръгнали по пътя на Лудогорец, но липсата на отборен дух, самочувствие и изграден стил, които притежават „зелените” са все още „химера” за „жълто-червените”. Няма как да се отрече на „канарчетата”, че са започнали мащабен и дългосрочен проект, но явно се нуждаят от време, за да разгърнат стратегията си. Базата в Коматево е великолепен атестат за амбициите на ръководството, които смело са отправили поглед към изграждането на талантливи юноши, които през годините винаги са се превръщали в „каймака” на тима. В първенството обаче, пловдивчани нямаха водещата роля, която всички очакваха. Великолепното представяне срещу Щутгарт вдъхна големи надежди за нещо голямо в настоящата кампания, но се оказа „буря преди сериозно затишие”. Въпреки всичко „жълто-черните” не бива да бъдат отписвани от сметките. Огромен инвеститор като Цветан Василев няма да остави „каруцата в калта”, прахосвайки финансите си. Така че Ботев има бъдеще, ако не в този то в следващите шампионати.

Берое: Тимът на Берое достигна своя „Рубикон”, за да се свлече до нивото на посредствеността. Заралии спечелиха много симпатии в страната със великолепните си игри през миналата година и непримиримостта си към победата, без да блестят с кой знае какви скъпоплтени наемници. През тази година обаче „монетата” се обърна и старозагорци показаха другата си страна, а и именно липсата на постоянство. Нещо което им пречеше в предходни години и което се оказа слабост и сега. Явно някои от най-добрите футболисти на „зелено-белите” изчерпаха мотивацията, която защитаваха фланелката на тима, въпреки вярната публика, която ги следва навсякъде и търсят нови предизвикателства. Няма нищо лошо в това, но Берое определено позагуби своя чар, а скромният Петър Хубчев плю на реномето си с изцепките си, преди сблъсъците с Лудогорец за Купата, които допълнително нагнетиха обстановката между двата отбора. Ако не успеят да се доберат до първата „седмица”, както най-вероятно ще се случи, на беройци им предстои да изиграят една „нулева пролет”, тъй като определено превъзхождат съперниците си във втората половина на таблицата и ще бъдат крайно разочаровани от мястото им сред тях.

Славия: „Старата госпожа” на българския футбол започна вдъхновено календарната година, с надеждата да посрещне юбилея си с Купата на страната, но желанието за пореден път надхвърляще многократно моментните възможности. Остана единствено удовлетворението от погрома на един друг голям празник – този по случай 27-тата титла на Левски. А разбира се, да не забравя, не на последно място и прекрасният „вкус” от кафето „Ала-Домусчиев”. Лошият Чичо Венци прати титлата – там където растат само тикви(респективно Разград) и даде началото на европейските подвизи на „зелените”. Обвиняван в какво ли не Венци Стефанов, доказа едно, че не трябва да бъде смятан за „безгласна буква”, защото когато нещо зависи от него, винаги може да се обърка. През тази година Славия продължи да се представя традиционно слабо, но колкото и да е трудно достигна „дъното”, записвайки най-слабата си серия(под ръководството на Асен Букарев) в първенството от 1990 година насам. Все пак Венци има още нещо, с което да се гордее. Суперталантът Стефан Велков вечеря с Неманя Видич и видя отблизо най-високото ниво на световния футбол. Ако бъде одобрен от Манчестър(Ю), 17-годишният централен защитник ще се превърне в един от най-добрите български трансфери за всички времена.

Локомотив(Сф): Локомотив(Сф) абонира мястото си във втората таблица на родния шампионат през последните 3 години. А като си помислим, че само преди 4 сезона игра в Европа и имаше реален шанс за титлата, няколко кръга преди края на първенството. Явно обаче традициите на „железничарите” са значими само за възрастните им привърженици, които помнят какво е означавала марката „Локомотив”. А освен това с един страхотен футболист, като Маркиньос и 10-тима статисти, амбиции не можеш да имаш. Миналият шампионат бе иситнски „кошмар” за „червено-черните”, които преминаха през „иглени уши”, за да запазят мястото си в елита. И това едва ли щеще да стане, ако тимовете на Литекс, ЦСКА и Черно море не бяха проявили силна доза „феърплей”, оставяйки някои от основните си футболисти на резервната скамейка, за да могат „железничарите” да стигнат до животоспасяващите точки. „Минало сторено” е казал народа, но къде е поуката от допуснатите грешки. Дори селските идиоти в приказките не допускат едни и същи грешки, но явно Николай Гигов не е чел тази за лъжливото овчарче и нищо чудно след 2-3 неуспешни опита, локомотивци да допуснат унизително отпадане във втория ни ешалон, особено ако не запознаят Херо с тазгодишния „сценарий”.

Черноморец: Преди време в българския ефир на мода бе едно емблематично кулинарно предаване „От нищо нещо”. Заглавието му е изключително подходящо за обзора на бургаските „акули”. В продължение вече на няколко сезона „Майстор-готвачът” Димитър Димитров – Херо създаваше от нищо нещо, но тази година явно и Хари Потър не е способен да измъкне бургазлии от „тинята”. Ръководството на „акулите” умело разбиваше труда на Херо, продавайки всички новопривлечени от него футболисти, като единствено инатът на наставника и безспорните му треньорски умения спасяваха „сините” от неизбежния край. Тази година надеждата е свързана основно с квартал „Надежда”, но едва ли Николай Гигов и компания, които афишираха, че са великолепни математици, ще объркат тазгодишното „уравнение”.

Любимец: Отборът на Любимец безспорно е една от най-големите атракции в тазгодишното първенство. В рамките на няколко месеца достигнаха до „Рим” и точно преди да видят „Папата” се събудиха от съня, в който се намираха. Сезонът започна страхотна, като дори многозначително бе кръстен от някои мои колеги „Сезонът на дините”. Но с края на лятото и „дините” започнаха да се „вкисват”, връщайки се отново там от където са изникнали. Подобно на култовия български филм, футболистите на дебютанта в А група се превърнаха в Любимец 13. Не само защото се пръкнаха и изгряха скорострелно като героя на Апостол Карамитев, ами и защото останаха има няма 13 футболиста с договори. Не знам с какъв бюджет разполагат собствениците на клуба в момента, но ако искат да довършат първенството, то определено трябва да наемат охранители за футболистите си, за да не бягат от хотелските стаи преди мач или да плащат на таксиметровите шофьори, да ги водят до стадиона. Ако нещата в тима не се оправят, единственото с което ще се горедеят „любимците” са успешните кариери на Стойчо Стоев в Лудогорец и на Ивайло Петев в АЕЛ(Лимасол). Което между другото не е никак малко, на фона на колосалните загуби, които понесоха в края на есенния дял от първенството.

Нефтохимик: Къде се е чуло и видяло „шейхове” без пари? О има, и то в България. Познатите с това прозвище футболисти на Нефтохимик, успяха само в рамките на една година да сринат изградения през 90-те години на миналия век авторитет на бургаския тим. От стращилище за всички грандове и най-вече на Левски, „Нафтата” се превърна в „боксова круша”. След цяла година на принципа „Ту в А, ту в Б”, бургазлии са на път да бъдат закрити, ако привържениците им не сформират квартално отборче, което да защитава цветовете на клуба, без финансови претенции. Ако не влязат свежи пари в касата на клуба отпадането от елита, ще е най-малкото зло, което очаква „шейховете”.

Пирин(ГД): Както всяка история и тази си има край. За разлика от американските филми обаче, мини-обзорът на А група няма да е с „хепиенд”. Трудно е да се каже къде точно е дъното на българския футбол, но Пирин(ГД) определено се е „закотвил” в това на първия ни ешалон. Тимът от Югозападна България остави страхотни впечатления през миналата година, но както повечето проекти без традиции и пари се оказа „чудо за три дни”. Неврокопчани не успяха да изпозлват енерцията от изминалото първенство и се свлякоха, при всякаква липса на ясни идеи за развитието на тима, Явно господата от Гоце Делчев си погаделичкаха егото, след един сезон в А група и си дадоха ясна представа, че няма смисъл от харченето на повече пари, още повече че истинският лидер на Югозапада е благоевградският Пирин и е трудно втори тим от подножието на Пирина да се нареди сред големите. Друг въпрос е дали някога и благоевградският Пирин ще си върне стария блясък или ще прави компания на много от залезлите школи в „Храма на забравените”

Байерн триумфира със Световната титла

Filed under: Без категория by: ceco

Европейският шампион Байерн(М) покори и световния връх, надделявайки над първенеца на Мароко и домакин на Мондиала – тим на Раджа(Казабланка). Германците не оставиха никакво съмнение в това, кой е по-добрият на терена и заслужено грабнаха златните медали, след успех с 2:0 на стадиона в Маракеш. Първото попадение за баварците падна още в седмата минута, когато точен бе Данте. 15 минути по-късно Тиаго Алкантара окончателно прекърши домакините. По този начин германците завършиха един от най-успешните си сезони, в който триумфираха с титлата на Германия, Купата на Германия, Суперкупата на Европа и в Световното клубно първенство. „Златната топка” за най-добър футболист в турнира, отиде при звездата на „червените” Франк Рибери, който получи и ключове за чисто нова Тойота. Негови подгласници останаха: съотборникът му Филип Лам и голмайсторът на Раджа – Яжур. Капитанът на германците грабна и приза за феърплей. С бронзовите медали в турнира се окичиха Атлетико(Минейро), които трудно надделяха над азиатския шампион Гуанджоу в „малкия финал” с 3:2. Главно действащо лице в двубоя, отново беше мегазвездата на бразилците – Роналдиньо, който изравни резултата в края на първото полувреме и получи директен червен картон в края на мача.

Русия взе приза „Футболист на годината”

Filed under: България - А група by: ceco

Краят на годината е времето, когато най-добре представилите се футболисти обират плодовете на пожънатото през сезона. Тазгодишната надпревара за „Футболист на годината” бе изключително успорвана и интригуваща. Не са много футболистите ни, които са водещи фигури в тимовете на най-силните първенства в Европа, но за сметка на това отборният дух на Лудогорец и великолепните изяви на футболистите в зелено, показаха, че българският футбол има своето достойно място на европейската карта. С 289 точки от гласувете на спортните журналисти в България, най-престижният приз в родния футбол през този сезон отиде при Иван Иванов. Русия изпревари основния фаворит за наградата, капитана на националния отбор – Ивелин Попов. Централният защитник изпраща най-добрия сезон в кариерата си, след като спечели шампионската титла на Сърбия и дебютира в Шампионската лига с тима на Базел. Юношата на ЦСКА се превърна в най-добрия чужденец в сръбската лига с екипа на местния гранд Партизан, а за изключително кратко време успя да се пребори и за титулярно място при полуфиналиста в Лига Европа от миналата година и безспорен доминант в швейцарското първенство в последните години – Базел. С „часовникарите” Иванов успя на два пъти да победи настоящия първенец в Лига Европа – Челси, но въпреки това отпадна от най-авторитетния европейки клубен турнир и ще продължи участието си в 1/16 финалната фаза в Лига Европа. Бранителят показа завидно постоянство и в националния отбор, където има огромна заслуга за израстването на „трикольорите”, които до последния двубой имаха шанс за класиране на баражите за Световното първенство през 2014 година. Въпреки заслуженото си първо място Иванов демонстрира безкрайното си уважение към Ивелин Попов, заявявайки, че именно Попето е бил неговият фаворит за първата позиция. Капитанът на „лъвовете”,който направи отличен сезон в Русия и попадна в идеалната единайсеторка на първенството, не уважи церемонията, което не му прави чест. Юношата на Левски за трети пореден път остава в подножието на върха и явно това го огорчава. Третата позиция остана за капитана на Лудогорец Светослав Дяков, който поведе „орлите” към европейския им поход. Съни бе основна фигура и в националния отбор, където впечатли много европейски специалисти с изявите си. Четвъртата позиция е за вратаря на „орлите” Владислав Стоянов, който се превърна в еталон с изявите си по европейските терени. 5-ти остана миналогодишният победител Георги Миланов. Останалите,които допълват десятката са : Тодор Неделев, Александър Тонев, Димитър Бербатов, Емил Гъргоров и Симеон Славчев. Именно младокът от Литекс грабна приза за „най-прогресиращ млад играч в първенството”. Наградата на феновете пък отиде при любимеца на „бултрасите” – Тодор Неделев. Най-добър чужденец в А група е звездата на разградчани Марселиньо, докато приза за най-добър вратар прибра съотборникът му Владислав Стоянов. Най-добър защитник за 2013 е Валентин Илиев. Светослав Дяков оглави класацията при халфовете, а Мартин Камбуров е номер едно сред нападателите. Треньор на годината е наставникът на шампионите Стойчо Стоев. Церемонията бе украсена и с номинации за най-красив гол, които бяха спечелени от футболиста на „шейховете” Цветомир Цонков, за гола му в двубоя Нефтохимик-ЦСКА, завършил при резултат 1:3 за „армейците”. Бяха връчени и още две награди: „За принос в развитието на българския спорт”, която отпътува за Пловдив, заради изграждането на великолепната база на Ботев в Коматево и „юбилейната награда” за 100-годишнината на Славия.

Раджа(Казабланка)-Байерн(М)

Filed under: Без категория by: ceco

Кулминацията на тазгодишното Световно клубно първенство противопоставя тимовете на Раджа(Казабланка) и Байерн(М). Домакините от Мароко сътвориха истинска сензация, след като достигнаха до възловия двубой за титлата. Тимът на Раджа се включи в надпреварата, с квотата на представител на страната домакин(домакинът на Световното клубно първенство има право да вземе участие в турнира, с националния си шампион) и се превърна в иситнски „кошмар” за тимовете от Американския континент. Мароканците трябваше да изграят един предварителен кръг, срещу шампиона на зона „Океания” – Оукланд Сити. Новозеландците оказаха сериозен отпор на домакините, но въпреки това напуснаха надпреварата, след 2:1 с гол дошъл, в последната минута на редовното време. Четвъртфиналният двубой на мароканците бе още по-драматичен. „Зелените орли” отсраниха шампиона на Северна Америка – Монтерей, отново след 2:1, но този път след изиграването на 120 минути, тъй като редовното време на двубоя завърши при равенство 1:1. Голямата „бомба” обаче бе хвърлена в полуфиналната фаза, където „жертва” на „орлите” стана шампиона в „Копа Либертадорес” – Атлетико(Минейро). Бразилците бяха отсранени от мароканския първенец, след 3:1, въпреки че до 80-тата минута резултата бе 1:1. Роналдиньо и компания бяха изключително разочаровани от провала, който доведе и до оставката на бразилския наставник. Победата на Раджа имаше голям отзвук в световните медии. Тимът от Казабланка, който назначи Фаузи Бензарти за наставник, едва седмица преди началото на Мондиала, тъй като освободи бившия си наставник, заради загуба във финала за „Купата на Мароко”, демонстрира великолепна форма и страхотни футболни достойнства, с което напълно заслужи мястото си на финала. Безспорно откритието на турнира е дясното крило на „орлите” Мутуали, който направи за смях бековете на бразилците в полуфинала на Мондиала. Трябва да се отбележи, че мароканците притежават завидна физическа подготвка, след като в рамките на седмица изиграха три двубоя, единият, от които с продължения и въпреки това не изглеждаха изморени в сблъсъка с „кариоките”. Интересно е да се отбележи, че Раджа е вторият отбор, извън Южна Америка и Европа, в историята на Световните клубни първенства, който достига до финалния двубой. Първият отново е представител на „Черния континент” и това е конгоанският Мазембе, през 2010 година. Тогава африканците бяха разгромени от европейския първенец – Интер. Фаворитът в надпреварата Байерн(М) се включи в турнира, директно от полуфиналната му фаза. Там баварците нямаха никави проблеми, срещу първенеца на Азия – Гуанджоу. Дори стратегията на легендата Джовани Трапатони, не помогна на китайците, които загубиха сблъсъка с категоричното 0:3. Ако германците не подценят съперника си за титлата, едва ли ще имат сериозни проблеми, но все пак трябва да имат „едно наум”, заради великолепния спектакъл, който изнесоха африканците в предишния си двубой. Прогноза победа за Байерн(М), в редовното време на срещата.

Атлетико(Минейро)-Гуанджоу

Filed under: Без категория by: ceco

Световното клубно първенство по футбол навлезе в заключителната си фаза. След като мексиканският първенец Монтерей разгроми първенеца на Африка – Ал Ахли, в двубоя за 5-тото място, завършил при резултат 5:1 за „кактусите”, останаха да се изиграят единствено двубоите за 3-4-то място и големият финал в турнира. И двата сблъсъка са тази вечер, като прелюдията, преди кулминацията, е двубоят между бразилския Атлетико(Минейро) и китайския Гуанджоу. „Кариоките” се включиха директно от полуфиналната фаза на надпреварата, където загубиха сензационно от представителите на домакините Раджа(Казабланка). Мароканците се класираха за финала, след 3:1 над Роналдиньо и компания. Това доведе до оставката на старши треньора на бразилците, който прие загубата като пълен провал. Очаква се тимът на Атлетико да бъде воден тази вечер, от доскорошните помощници на състава. Въпреки изявените си звезди, „черно-белите” се представиха много под възможностите си на полуфинала с мароканците, така че са длъжни да се извинят на привържениците си с успех в малкия финал. На свой ред китайците, водени от легендата Джовани Трапатони достигнаха до призовата четворка, след победа с 2:0 над шампиона на Африка – Ал Ахли. Китайците нямаха сериозни проблеми, срещу египтяните, но липсата на късмет ги изпрати срещу европейския първенец Байерн(М), в полуфиналната фаза на надпреварата. Германците се спреавиха, без особенни проблеми със съперника си, записвайки класическа победа с 3:0. Азиатците са аутсайдер и в двубоя за трето и четвърто място, но съставът на Атлетико не впечатли с нищо, в първата си среща от надпреварата, с което показа, че определено не е непобедим. Въпреки това по-големите шансове, безспорно са на страната на бразилците. Прогноза победа за Атлетико, в редовното време.

Раджа(К)-Атлетико(Минейро)

Filed under: Без категория by: ceco

„Гвоздеят” на тазвечершната програма на Световното клубно първенство е двубоят между Раджа(К) и Атлетико Минейро. Шампионите на Мароко и Южна Америка се изправят един срещу друг, във втория полуфинален сблъсък на Мондиала. Тимът от Казабланка се справи последователно с шампиона на Океания – Оукланд Сити и колегите им от Севрна Америка – Монтерей. В предварителния кръг на турнира, домакините надделяха над „кивитата” с 2:1, изхвърляйки тима от Нова Зеландия, с гол в последната минута на срещата. Изключително драматично премина и ¼ финалния им двубой, срещу сочения за фаворит състав на Монтерей. Сблъсъкът завърши, при равенство 1:1 в редовното време, но африканците отстраниха северноамериканския тим, след гол в продълженията. Това е първи двубой на Атлетико Минейро, който се включва директно от полуфиналната фаза на надпреварата, като представител на Южна Америка. Само в един-единствен случай, досега в историята на Световните клубни първенства, южноамерикански тим не е достигал до финала, и това беше през 2009 година, когато отново африкански представител изхварли латиноамериканците от турнира. Едва ли ситуацията ще се повтори, тъй като „кариоките” са абсолютен фаворит в срещата. В състава им личат няколко бразилски национала, начело с Роналдиньо. Прогноза победа за Атлетико.

Ал Ахли-Монтерей

Filed under: Без категория by: ceco

Световното клубно първенство е в разграра си. Тази вечер ще се изиграят две срещи от Мондиала, като първата от тях е двубоят за 5-6 място в надпреварата, между египетския Ал Ахли и мексиканския Монтерей. Африкнският първенец загуби ¼ финалния си двубой с китайския Гуанджоу, който надделя с 2:0 над „фараоните”. Северноамериканският шампион, пък бе отстрнен изключително изненадващо от първенеца на Мароко Раджа(Казабланка), който участва в надпреварата благодарение на квотата за държавата домакин. Арабите хвърлиха „бомбата” в турнира, след като надделяха с 2:1, след продължения, срещу „кактусите”. И мароканците и мексиканците са многкратни шампиони, както в страните си така и в континенталната си надпревара. Освен това имат опит с участия в Световното клубно първенство, така че присъствието им в двубоя за 5-6 място е сериозна изненада. Все пак мексиканците превъзхождат тима от „Черния континент” и ако са достатъчно мотивирани в срещата, би трябвало да нямат сериозни проблеми. Ключов фактор е и наградният фонд в турнира, който не е никак малък. Прогноза победа за Монтерей.

Борбата «тушира» конкуренцията в спортист на годината

Filed under: Други спортове by: ceco

Спорт номер на България за всички времена, отново окопира върха в тазгодишната десетка за «Спортист на годината». Напълно заслужено европейският и световен шампион по борба класически стил – Иво Ангелов покори спортния връх на годината. Перничанинът се превърна в първия представител в класическото направление на древния спорт, който оглавява класирането от 34 години насам. Той «тушира» конкуренцията на Григор Димитров, който остана на 61 точки от първата позиция. Гришо записа най-добрия сезон в кариерата си, спечелвайки първия си турнир на ниво АТР и завършвайки годината на 23-та позиция в световната ранглиста. Призовата тройка бе затворена от интерконтиненталния шампион в свръхтежка категория на професионалния бокс Кубрат Пулев, който преди 3 дни направи поредната си защита на престижния пояс. Останалите отличени бяха: волейболистът Цветан Соколов, спринтьорката Ивет Лалова, щангистът Иван Марков, борецът Владимир Дубов, отказалата се гимнастичка Силвия Митева, гюлетласкачът Георги Марков и състезателката по кану-каяк Станилия Стаменова. Призът за треньор на годината, отново отиде в родната класическа борба. С престижното звание се окичи олимпийският ни шампион от Сидни 2000 Армен Назарян, който изведе Иво Ангелов до европейското и световното злато. Любопитното е, че въпреки огромните си постижения в борбата, натурализираният арменец нито веднъж, не успя да стане спортист на годината, докато грабна статуетка за треньор номер едно, още в първата си година начело на националния тим. Втори, далеч зад Армен, остана селекционерът на волейболния ни тим Камило Плачи, докато третата позиция заслужи старши треньора на Лудогорец Стойчо Стоев. Наградата за «млад спортен талант на България» единодушно получи състезателят по голф Любомир Костов, а статуетката за «най-добър спортист с увреждания» за поредна година отиде при лекоатлетката Стела Енева. Водещи на шоуто бяха Ивет Лалова и Орлин Павлов.