Сочи – Зимна мечта или луксозна екскурзия

Filed under: Други спортове by: ceco

22-рите Зимни Олимпийски игри са вече в историята. Те обаче завинаги ще останат в аналите на световния спорт с впечатляващата си мащабност и финансови ресурси, на които могат да завидят редица държави, с по-скромен БВП. „Зимната приказка” в Сочи надмина по-изразходени средства всички досегашни Олимпиади, включително летните, а освен това превърна доказани зимни центрове като: Инсбрук, Лилехамер и Солт Лейк Сити в евтини „увеселителни паркове” на фона на бюджетите, които са използвани в последните няколко Зимни игри. Това си има и своите логични обяснения. Русия е огромна, мощна и влиятелна страна, която е световна сила, но с изключително противоречив образ пред останалите страни. Руснаците се хванаха като „удавници за сламка”, за проекта „Сочи” и се опитаха да измият бремето на социалистическия блок и спомена за „Студената война” с една модерна интернационална визия. Не знам докаква степен успяха, при положение, че прокламираният от социализма идеализъм и превъзходство над останалите бе в основата на Игрите. Доминация, с която да си осигурят уважението на останалите. Руснаците определено не можеха да се похвалят с най-добрите и модерни спортни съоръжения преди Игрите, но самият президент Путин застана зад идеята, малкият черноморски Курорт – Сочи да се превърне в зимна спортна столица. И успяха. Да определено успяха да удивят света, след като за по-малко 7 години издигнаха над пустите пясъците на Черно море „Зимни дворци”, на които би завидял, дори легендарният Санта Клаус. Не можаха да избягат от едно нещо обаче. Етикетът на политизацията. Колкото и да се говори за олимпийската харта и принципите заложени в нея, идеологията на Игрите, възникнали в древността, като въхвала гръцките божества, бе жестоко погазена. Няма да се спирам отново подробно на ценноостите в олимпийското движение, които бяха забравени от членовете на МОК, но е достатъчно да се спомен, че едва ли Игрите щяха да се осъщестявят в морски курорт със сравнително мек за този период на годината климат, ако не беше внушителната политическа намеса. Като оставим настрана това обаче, те наистина бяха страхотно организирани, внушителни и запомнящи се. Телевизионното им излъчване удари в земята всичките им предшественици, като единствено Олимпиадата в Лондон може да съперничи на руснаците по отношение на ефирното време. Освен това от МОК проявиха завидна далновидност с решението си да увеличат екстремните спортове в програмата, с което регистрираха рекорден рейтинг, особено зад Атлантическия океан. Както всички Олимпийски игри и тези имаха своите върхове и спадове. Няма как да не отбележим постижението на живата легенда Оле Ейнар Бьорндален, който се превърна най-успешният зимен спортист в историята на Игрите. Норвежецът изпревари именития си сънародник Бьорн Дели в престижната класация, оформяйки отличията си от най-големия спортен форум на 13(8 златни, 4 сребърни и 1 бронзов), срещу 12-те на великия ски бегач(8 златни и 4 сребърни). За съжаление на всички любители на зимните спортове обаче, колосът в белите спортове официално сложи край на професионалната си кариера. Новата приятелка на 40-годишният „викинг” – Дария Домрачова, пък постави на колене съперничките си в женския биатлон. Връзката на беларускинята с Бьорнадален, несъмнено „окрили” Дария, след като 27-годишната състезателка се превърна в звездата на Игрите. Тя спечели безпрецедентните за женския биатлон – 3 златни медала и се превърна в най-успешната спортистка на бившата съветска република, за всички времена. Домрачова вече отправя поглед към Пьонгчанг, където може да атакува и успехите на своя любим. Друг от супергероите на Игрите бе кореецът с руски паспорт Виктор Ан. Личната история на Ан е впечатляващ пример за силата на човешкия дух и липсата на подкрепа от сънародниците ти в труден момент. Големият кореец превърна Олимпиадата в Торино в личен „рецитал”, след като достигна до 3 от 4-те златни медала в шорттрека. Малко след като се изкачи на светотвния връх обаче го сполетя тежка контузия, която го извади за дълго от спорта. Въпреки това Ван успя да се възстанови и да вземе участие в националния шампионат на Южна Корея, който е официална квалификация за Игрите във Ванкувър, но не успя да се сдобие с квота. От тук започват и конфликтите му с корейската федерация. От местната организация заклеймиха доскорошния си герой и го изпратиха в „десета глуха”. Упоритият кореец се опита да се върне в националния отбор, но категорично бе отхвърлен. Тогава достигна до трудното, но съдбовно решение да приеме офертата на Русия, да се състезава под нейния флаг. Този ход се оказва изключително ползотворен и навременен, след като Руснаците се готвят сериозно за домашната си Олимпиада и хвърлят огромни средства за подготовката на спортистите си. Руснаците натурализираха и други стойностни състезатели, които се окичиха с отличия по време на Игрите. Приказката на Ван е с изклчително щастлив край. Натурализираният руснак се намира в отлична форма по време на Олимпиадата в Сочи и достига до 3 златни и едно бронзово отличие, в четирите мъжки дисциплини. Ван е на „седмото небе”, а истинската му родина е опечалена, след като записа едно от най-слабите си представяния в най-силния си спорт от Олимпиадата в Нагано, насам. Явно максимата – „Никой не е пророк в собствената си родина” не важи само за нашите географски ширини. Съвсем друг въпрос е до каква степен руснаците се горедеят с постижението на Ван и това на родения в САЩ – Вик Уайлд, който им донесе два златни медала в паралелните дисциплини на сноуборда. Все пак „Сборная” изпълни целта си и достигна до първата позиция в генералното класиране по медали, но определени не убеди световната спортна общественост, че е най-голямата сила в „белите спортове” за момента. За това допринесе и скандалната титла на фигуристката Сотникова, чиято титла бе широко дискотирана, след края на волната програма при жените. Да не говорим за резила в „свещения” за руснаците – хокей, който ще се помни завинаги. Нека обърнем внимание и на българските спортисти, които до голяма степен участваха на Игрите на олимпийския принцип. Да България не е водеща зимна дестинация в световен мащаб и за никого не е тайна, че разполагаме с ограничен брой съоръжения за зимни спортове, но това не означава, че трябва да се сравняваме с екзотични дестинации като: Британските Вирджински острови, Ямайка Бразилия и други. А колкото и да ни е болно да си го признаем в някои от дисциплините спортистите ни приличаха повече на развълнувани туристи, отколкото на професионални състезатели. Не е нормално през 21-век, страна която претендира, че е демократична и с модерно мислене, да не може да осигури, макар и малоброен екип за състезателите си. Не говорим за нещо подобно на огромните щабове, с които разполагат скандинавци, американци и руснаци, а за трима четирима човека, на които могат да разчитат състезателите ни. Българските граждани заслужават нещо повече от превърналите се в клише изрази: „нямаме ски”, „ските ни не могат да се движат в тази киша”, „разполагаме с треньорски щаб от един човек”, „чупя щека и в продължение на 5 килоеметра, няма кой да ми даде резервна”, при положение, че плащат данъци, които отиват и за предолимпийска подготовка на състезателите. В замяна на това само хленчене, оправдания и обяснения, колко е хубаво в Сочи и колко добре си прекарват българските спортисти, които остават впечатлението, че са отишли да се забавляват, а не да защитават честта на родината си. Как ви се струва това световен шампион за юноши в ски скоковете, да заявява, че се стъписва от малката шанца в олимпийската столица, при положение че е скачал стотици пъти от подобно съоръжение, а и от много по-високи шанци. Това все пак е Олимпиада всички погледи са вперени в теб, нормално е напрежението да е по-голямо, но това не означава че трябва да се откажеш от състезание, както на няколко пъти направиха ски бегачите( Веселин Цинзов и Теодора Малчева) и то при положение, че до финала достигат страни, с много по-малки възможности от нашите, в зимните спортове. А какво да кажем за безславните отпадания на алпийците ни, които записаха 4 финиширвания, само едно от които в първите 30. Трябва да се отбележи, че и преекспонираното 23-то място на Никола Чонгаров бе постигнато в конкуренция от около 40 състезатели, голяма част от които отпаднали. Разбира се не искам да обезценя успеха му по никакъв начин, но това трудно би се повторило в състезание от Световната купа. Няма да отмина и „звучния шамар”, който получиха биатлонистите ни. Най-силният български спорт, където имахме сериозни очаквания за класиране в топ 10, претърпя гръмко фиаско. Не само че нямахме класиране в топ 10, но не успяхме да попаднем и в топ 40 в индивидуалните дисциплини, а фаворизираната ни щафета остана на цели 7 места, от заветната цел – 8-мото място. И тук основната пречка бяха ските и липсата на психическа устойчивост. Как за Бога, тези професионлани спортисти не са готови психически за Олимпиадата, при положение че единственият ни дебютант в отбора бе Иван Златев. На колко Олимпиади трябва да участва един състезател, за да е готов психически за сериозното изпитание. И то приположение, че не притежава физическата издражливост и огромната воля на Йордан Йовчев. Още един сериозен и болезнен въпрос изниква в съзнанието ми, след края на щафтата в предпоследния ден от Олимпиадата. Нашите състезатели постигнаха 15-тата позиция в крайнотокласиране със ските на сръбски състезател. Да, това не е шега! Сърбин! Възможно ли е Сърбия, която до голяма степен се учи от нас в зимните спортове, а елитните им състезатели често изпозлват нашите курорти за подготовка да разполагат с по-качествена екипировка от нас. Явно е възможно, щом Красимир Анев и съотборниците му красноречиво и без притеснение разкриха „горчивата истина”, около състоянието на българския биатлон. Къде тогава отиват средствата за олимпийска подготовка, за които толкова много говори министър Георгиева. Никой не се оплаква от липса на средства, но все екипировката ни е виновна. Може би Министерството на младежта и спорта трябва да следи за какво се изразходват осигурените от него средства, вместо да парадира с това колко сериозен приоритет за държавата е спортът. Все пак и тук в Сочи имахме своите секунди слава. Сноубордистката ни Александра Жекова се оказа „бялата лястовица” в скромната ни делагация. И нейните успехи обаче идват въпреки липсата на условия за подготовка, а не благодарение на тях. Сани вдигна на кръка българския народ, който в продължение на няколко часа се вълнуваше и следеше изявите в бордъркроса. Жекова се справи не само с изключително тежкото и дълго трасе(по думите на повечето специалисти най-трудното в света), а и със самата себе си. Много често преграда за големите постижения са собствените ни страхове. Сани обаче показа, че е мъжко момиче, игнорира „черната дата”- 16 февруари, която и донесе толкова много мъка преди 4 години, за да я превърне в един от най-щастливите мигове в живота си. За това се иска характер и манталитет, а тя безспорно ги притежава. Освен заризителната си усмивка и положителната аура, с която пленява не само българските, но и чуждите спортни привърженици, тя демонстрира и изключително спортсменство. Жекова е напълно наясно с това, какво и отне италианката Мейоли и фактът че може би никога няма да достиген до олимпийски медал, но обърна гръб на злобата и опрости постъкпата на съперничката си с думите „че всеки тук се бори за медал и действията на италианката не са умишлени. В сърцата на българите Сани ще си остане заслужен медалист, но по-важното е, че тя се превърна в герой и пример за подражание на младите. Първото нещо, което Сани направи след финала в бордъркроса бе да поздрави България. Тя предаде положителната си енергия на измъчения български запалянко, всякаш усещайки огромната подкрепа в родината. Никак не и бе лесно и няма как да е друго яче, при положение, че всички очаквания за добро представяне паднаха върху нейните плещи. Затова тя заслужава да изживее своя исторически успех. Не трябва да сме дребнави и да съжаляваме за изпуснатия медал, тъй като ако не бе упоритостта на баща и силната и воля, не само нямаше да се борим за медал, а дори нямаше да има за кого да стискаме палци. Покллонът на Виктор Жеков, след края на надпреварата е достатъчно красноречив за огромната стойност и канските усилия, които са положили, за да стигнат до тук. Още по-важното е, че Сани обеща на българите, да остане и за Игрите в Пьонгчанг, което само по себе си е огромен атестат за уважение. Тя пое отговорността отново да бъде „посланик” на зимните спортове и да вдъхва надежда на всички, които са се захванали с тежката задача да участват в надпреварите по „белите” писти. За съжаление личностите като нея са все по-голяма рядкост в българския спорт. След тоталният крах,който претърпяхме в Лондон и положението в зимните спортове не изглежда особено „розово”. Много се говореше за тези 18 квоти и какво сериозно положение са те, но истината е, че сме имали многоповече уастници на Зимни игри, а да не говорим че за първи път от 30-тина години насам нямахме нито един представител в кънки спортовете. По всяка това ще се превърне в тенденция, тъй като наследници на Албена Денкова и Максим Ставински, както и на трикратната ни медалистка от Олимпийски игри – Евгения Раданова, не се забелязват на хоризинта. Младата Десислава Стоянова пък е изключително далеч от класата на Екатерина Дафовска, Павлина Филипова, Ирина Никулчина и Радка Попова, за да разчитаме на нещо сериозно от нея в Пьогчанг. В Южна Корея своята „лебедова песен’ вероятно ще изпее Красимир Анев, който със сигурност ще бъде изключително мотивиран да заличи неприятните впечатления от Игрите в Сочи. Талантливият Владимир Зографски ще опита да пребори психическата си нестабилност и на зрялата за ски скоковете възраст 24 години ще направи всичко възможно да разгърне потенциала си. Имаме таланти и в алпийските ски, които са най-добре финансираният ни зимен спорт, но времето ще покаже дали момчета като Алебрт Попов могат да надминат батковците си. Ако искаме името на България да не бъде споменавано само по време на откриването и закриването на Игрите обаче, трябва сериозно да поработим над изграждането на съоръжения за зимни спортове, тъй като една зимна площадка не е достатъчна за ефикасното практикуване на спорт за зраве, а какво остава за високото спортно майсторство, което все повече се превръща в отживелица.

Страхотен Гридин в последния ден на Олимпиадата

Filed under: Други спортове by: ceco

С тъга в сърцето изпратихме 22-рите Олимпийски Игри, но с усмивки по лицата изгледахме последния ден от най-голямото спортно събитие. Часове преди полярното мече да духне олимпийския огън, българският ски бегач Андрей Гридин накара българските привърженици на зимните спортове, да се гордеят с него. Натурализираният казакстанец започна състезанието отлично, като до 35 километър се движеше плътно до най-изявените състезатели в спорта. 5 километра по-рано, дори успя да влезе в десетката, след като реши да не сменя ските си, които се движеха отлично в днешното състезание. Дълго време бе в светлината на прожекторите, като в определени моменти от състезанието се движеше рамо до рамо с живата легенда в спорта – Нортхуг. За съжаление повишеното темпо на основната група в последната обиколка на трасето го извади от „ветрилото” и в крайна сметка финишира на престижната за българското ски бягане – 41-ва позиция, при положение, че стартира под номер 60 в състезанието. Той остана на 4.46.5 минути от олимпийския първенец – Александър Легков от Русия. Това бе най-доброто класиране на Гридин в дебюта му на Олимпийски игри и заедно с 41-та позиция на Веселин Цинзов в скиатлона, е най-успешното ни представяне в надпреварата по ски бягане на Игрите в Сочи. За съжаление другият ни състезател в днешното състезание Веселин Цинзов се отказа, малко след контролата на 35-я километър. Българинът счупи щека и в продължение на 3-4 километра не получи нова, което му попречи да бъде конкурентноспособен. Бившият ски скачач пристична в Олимпийското село с много по-високи очаквания, но разболяване в навечерието на Игрите му поречи да разгърне потенциала си. Двамата ни състезатели са съответно на 25 и 26 години и по всяка вероятност ще продължат да се състезават за още един олимпийски цикъл. Определено демонстрират качества, но липсата на технически щаб и екипировка е сериозна пречка за развитието им.

15-то място в щафетата и редица отпадания, бележат българското участие в предпоследния ден

Filed under: Други спортове by: ceco

Докато колосите в зимните спортове Русия и Норвегия си оспорват лидерската позиция в генералното класиране по медали, българските спортисти продължават с неубедителното си изяви. Надеждите за достойно представяне в най-българския спорт на Игрите – биатлона се изпариха в днешния ден. Щафетата 4 х 7,5 километра при мъжете завърши на 15-та позиция, доста под предварителните очаквания и поставените цели от ръководството на федерацията. Разболяването на Мирослав Кенанов избистри окончателния състава за очаквания с най-голям интерес най-важен старт в спорта с пушката и писалките. Овакантеното място на Миро в квартета, бе заето от младия и неопитен Иван Златев. Традиционно на първи пост стартира капитанът на националния ни отбор Михаил Клетчаров. Ветеранът стреля великолепно, завършвайки с един допълнителен патрон от положение легнал. Въпреки това Клетчеров не се движеше особено добре по трасето и предаде щафетата на предпоследната 18-та позиция. С втория пост започна и голямата трагедия за българите. Както прогнозирах вчера, най-рисковият ни състезател в стрелбата младия – Иван Златев, не издържа на напрежението и завъртя две наказателни обиколки, които окончателно ни отдалечиха от призовата десетка. На трети пост Владимир Илиев стреля сравнително стабилно, изпозлвайки 3 допълнителни патрона, но така и не успя да се придвижи по-напред от 18-тата позиция, която му предаде Златев. Най-добрият ни състезател Красимир Анев направи великолепен 4-ти пост. Краси стреля отлично, без да допусне нито една грешка и с добро придвижване по пистата, финишира на 15-та позиция. Анев показава завидна воля и характер, които липсваха на една от най-големите звезди на съвременния биатлон – Мартен Форкад, който подобно на смесената щафета, определено не даде най-доброто от себе си, за да помогне на съотборниците си в днешното състезание. Жалкото е, че най-добрият старт на Краси бе помръчен от не до толкова силното представяне на съотборниците му. В истински кошмар се превърна последната дисциплина от алпийските ски – слаломът. Само 49 състезатели финишираха от дългия списък със 116 участници. За съжаление сред 67-те,които не успяха да завършат състезанието попаднаха и тримата български представители. Георги Георгиев и Стефан Присадов напуснаха надпреварата, още в първия манш, докато Никола Чонгаров успя да финишира на 40-та позиция, след първото спускане, но пропусна врата в средата на второто си каране, което го остави извън класирането. Присадов записа второ отпадане в първи манш от двете си участия в Сочи. Преди това състезателят ни не успя да завърши спускането си и в гигантския слалом. Георгиев също записа две отпадания, след като не успя да финишира и в суперкомбинацията, но записа 39-та позиция в спускането. 23-тото място на Чонгаров в суперкомбинацията остава най-доброто класиране за алпийците ни. Именно по тази причина пловдивчанинът ще е знаменосец по време на церемонията по закриването на Игрите. Още едно отпадане с българско участие, беляза днешния ден. Ски бегачката Теодора Малчева се отакза от надпреварата на 30 километра масов старт, в свободния стил, след като ските и не бяха конкурентноспособни на съперничките и, в изключително топлото време. Малчева така и не успя да регистрира сериозен резултат в Сочи. Другата ни представителка Антония Бургова успя да финишира на 50-та позиция в крайното подреждане, с изоставане от 12.00.4 минути, спрямо победителката – Марит Бьорген от Норвегия. Бургова заяви, че е доволна от състезанието, тъй като това е максимумът на възможностите и в момента. Последният български участник в предпоследния ден на Олимпиадата бе сноубордистът ни – Радослав Янков. Съотборникът на Сани Жекова се представи изключително достойно, завършвайки на 21-ва позиция в квалификациите на паралелния слалом. Янков остана на 44 стотни от 16-та позиция на канадеца Мишел Ламбер, която даваше право на участие в 1/8 финалната фаза на състезанието. След 23-тата позиция в паралелния гигантски слалом родопчанинът, определено може да е доволен от участието си на Игрите. Той е дебютант на Олимпиада, а освен това се сдоби с квота, няколко дни преди началото на 22-те Зимни Олимпийски игри. В утрешния последен ден на Игрите ще имаме двама представители. Това са ски бегачите ни Веселин Цинзов и Алексей Гридин, които ще вземат участие в масовия старт на 50 километра. Дисциплината ще се проведе в свободен стил. Цинзов е с 37-ми стартов номер, докато Гридин ще носи фланелка с номер 60. И двамата се представиха под възможностите си до момента.

Киркова отпадна в слалома, Анев и компания гонят топ 10

Filed under: Други спортове by: ceco

14-ят ден от Игрите премина с изключително камерно българско участие. Единствено знаменоската на националния ни отбор – Мария Киркова се включи в състезанията от Олимпиадата. Алпийката ни се впусна в надпреварата нанпоследната дисциплина при жените – слаломът. Киркова финишира на 42-ра позиция от 88 записани състезателки, в първия манш на състезанието, изоставайки на 9,71 секунди от лидерката в класирането – Михаела Шифрин. Българката определено не бе доволна от скускането си и се опита да компенсира огромното си изоставане, но допусна сериозна грешка в средата на трасето от втория манш, с което участието и на Игрите приключи. Тя успя да влезе сред първите 40 в гигантския слалом, но и там изоставането и от най-добрите бе драстично. Предпоследният ден на Олимпийските игри – 22 февруари ще бъде с най-масовото българско участие. Цели 10 родни спортисти ще се представят в 4 вида спорт. Най-големите ни очаквания са свързани с мъжката ни щафета по биатлон(4 х 7,5 км). Представянето на българите до момента е под всякаква критика. Състезателите ни от най-успешния български спорт, така и не успяха да запишат класиране сред първите 30, а стрелбата им в изминалите стартове бе трагична. Наслушахме се на какви ли не извинения, но сега е моментът да разгърнат потенциала си, още повече, че за голяма част от тях, Сочи ще бъде последна Олимпиада. Целта, която обяви федерацията ни по биатлон, преди началото старта на Олимпиадата, бе попадане в десятката, но това определено ще е много трудно, на фона на показаното до момента. Заболяване на Мирослав Кенанов, което го извади от строя в последните няколко дни, окончателно оформи 4-ката ни за съботното състезание. На първи пост ще е капитанът на националния ни отбор – Михаил Клетчеров. Капитанът на националния ни отбор традиционно е в началото на щафета. Той не се слави с големи бегови възможности, но е постоянен в изявите си и дава солиден тласък на по-неопитните си съотборници. Рокадата в състава е свързана с втори и трети пост на тима ни. Изненадващо втората позиция ще заеме най-неопитният ни състезател – Иван Златев. Той е най-рисковият ни биатлонист, когато става въпрос за стрелба, но в бегово отношение резултатите му не са чак толкова далеч, от тези на съотборниците му. Най-бърз с писалките е Владимир Илиев. Владко не веднъж и два пъти е показвал, че е способен на чудесни резултати, когато се справи добре на огневия рубеж. За съжаление е изключително непостоянен, а стрелбата му в Сочи е направо кошмарна. Напълно логично на четвърти пост е най-добрият ни състезател Красимир Анев. Многкратно е вадил състава ни от трудни ситуации, ако утре има ден, можем да се надявам на сериозен резултат. Масирано участие ще имаме и в алпийските дисциплини. Цели трима състезатели ще се пуснат в надпреварата в слалома. Това са „универсалните бойци” – Георги Георгиев и Никола Чонгаров, както и специалистът в по-техничните дисциплини Стефан Присадов. Чонгаров е единственият ни алпиец, който успя да попадне сред най-добрите 30 в Сочи. Постигна го в суперкомбинацията, където зае 23-тата позиция в подреждането. Другите ни резултати в алпийските ски не се нуждаят от коментар. Попадане в топ 40 или незавършване в състезанието. Именно слаломът е най-силната дисциплина за нашите и тук са най-големите им надежди за по-сериозен резултат. При всяко положение, ако не успеем да класираме поне един скиор в първата 30-ца, представянето ни ще е равносилно на провал. В ски комплекса „Лаура” ще ни представят и двете ни състезателки по ски бягане Теодора Малчева и Антония Бургова. И двете останаха далеч от първата 30-ца в досегашните си стартове и не може да се очакват изненади от тях. По всяка вероятност Игрите в Сочи ще са последните в кариерата им. Последният ни участник в този ден е сноубордистът – Радослав Янков. Колегата на Александра Жекова се представи достойно в квалификациите на паралелния гигантски слалом, заемайки 25-тата позиция в крайното подреждане. Предвид фактът, че се сдоби с квота в последния момент, няма как да се искат сериозни резултати от него. По всяка вероятност няма да успее да достигне до елиминациите и в тази дисциплина.

Кишада – „асото в ръкава на Стойчо Стоев”

Filed under: Без категория by: ceco

Всеки уважаващ себе си отбор се нуждае от „дълга” резервна скамейка, за да гони сериозни успехи. Максимата „количеството допринася за качеството” важи с пълна сила и за българския шампион Лудогорец. „Орлите” притежават по няколко равностойни футболисти на всеки един пост. За разлика от другите български тимове обаче, трансферната политика на разградчани е базирана на дълги и внимателни „сондажи”, а не на принципа „взимаме всичко, което ни се предлага, щом е безплатно”. Въпреки това и „зелените” не бяха застраховани от трансферни провали като: Бано, Кашчелан и Кабаселе, за които може да се каже, че са изключение от правилото. От тях се очакваше много, но така и не успяха да се наложат на „Лудогорец Арена”. Не такъв е случаят с „острието” на „орлите” Жуниор Кишада. Нападателят е третият бразилец, който акостира в Разград. Преди него в столицата на Лудогорието вече бяха пристигнали Гийерме Шоко и Марселиньо. Бъзрзоногият бек бе част от състава на „зелените”, още когато Лудогорец се подвизаваше във втория ни ешалон, докато звездата на тима – Марселиньо се включи в лагера на „орлите”, в началото на първия им сезон в елита, въпреки че подписа договор, малко преди края на първенството в Източната Б група. Именно Марсело да Коща е една от основните причини за трансфера на Кишада. Двамата са съотборници в бразилския Брагантино, където се разбират отлично. Дори е имало период, в който Кишада е бил основен плеймейкър на тима, за сметка на Марселиньо. За разлика от „диригента” на лудогорци, който получава сериозни предложения и сменя доста отбори(включително тимове от ОАЕ), кариерата на Кишада не се развива толкова блестящо. Именно затова, когато идва офертата от Разград, няма никакво колебание, дали да я приеме. Въпреки че не знае нищо за българската култура и в частност за Разград, Кищада е впечатлен от амбициозния проект, който се подготвя в малкото североизточно градче и на драго сърце поема към България. Макар това да е първото му излизане в Европа, дребничкият нападател успява бързо да се аклиматизира и да се сработи със съотборниците си, благодарение на двамата си сънародници. Тримата са неразделни в Разград и живеят като едно семейство, заедно с жените и приятелките си. Кишада пристига с визитката на „универсален боец”, но е налаган от Ивайло Петев като лек централен нападател. Предвид схемата на игра и тактиката, която изповядва Кмета, бразилецът остава твърда резерва на капитана Емил Гъргоров. Това не притеснява Кишада, който се раздава до краен предел на тренировките и очаква своя шанс. Контузиите на Бадема в началото на шампионата през 2011/2012 са великолепна възможност за бразилеца да се изяви и той не разочарова наставника си. Вкарва 2 от 6- те попадения за историческия разгром срещу Славия, на „Градския стадион” в Каварна, където феновете се захласват по изпълненията му. Въпреки това не успява да се преобори за титулярно място. Започва в стартовия състав на лудогорци едва 3-пъти през първия си сезон, в единия от които се изявява като ляво крило, но неубедителното му представяне го връща на обичайната му позиция. Все пак Кишада влиза в игра в 25-от 30-те двубоя на „зелените” през този сезон, в които отбелязва 9 попадения и добавя 4 асистенции. Това го превръша в „златната резерва” на българското първенство и в един от най-ефективните футболисти в Европа, с неверотния си коефициент на полезно действие. Кишада притежава типичните за повечето офанзифни футболисти от Бразилия качества. Техничен, бърз и изобретателен. Най-силният елемент от играта му безспорно е умението, да елиминира едрите и мудни централни бранители, с едно залъгващо движение с десния крак, веднага щом поеме топката. Има изключително точен диагонален удар и страхотен усет за пласиране, което е видно в много от двубоите,когато успява да отбележи, след разбъркване в наказателното поле. Умее да задържа топката, което е изключително полезно, когато „зелените” водят в резултата. Освен това е много повратлив и често се връща в по-задни позиции, за да помага на дефанзивните халфове или да поема топката в централната част на игрището. Тази характеристика му позволява да играе и като плеймейкър, което не е непозната роля за него. Кишада е поемал функцията на организатор на играта, в случаите когато Марселиньо не е на линия, а колумбиецът Ернандес, все още не бе привлечен. Ако изчисти някои слабости, като прекаляването с дрибъла пред и в наказателното поле и безмислените спорове с арбитрите, които често му носят наказателни картони, със сигурност ще бъде още по-полезен за отбора си. Доста са моменти, в които привържениците на „орлите” са изпадали в екстаз, заради негови голове. Един от тях със сигурност се е запечатал в спомените на разградските привърженици. Феновете на „орлите” вече се бяха примирили със загубата си от ЦСКА, по време на първия шампионатен двубой на „зелените” с „армейците”, когато кариоката влезе в игра, 15-тина минути, преди края на сблъсъка в София, за да даде началото на феноменалния обрат(2:2, от 2:0 за столичани), с което „зелените” си осигуриха първата позиция, в края на есенния полусезон. През миналия сезон ефективността му леко спадна, но бразилецът продължаваше да е „скритото оръжие” на тима, което може да накаже всеки противник, когато бъде заредено. 6-те му попадения в първенството през миналата година и дългото осъствие от терена, поради операция от херния, засилиха спекулациите, че южноамериканецът може да напусне тима. С идването Роман Безяк шансовете му за титулярна позиция, намаляха още повече, но Ивайло Петев така и не се отказваше от „жокера” си. Дори да не беше основна фигура, класата на кариоката винаги успяваше да вдигне нивото на конкурентите му в атака. Договорът на Платини, който пристигна в Разград със статута на звезда, съсвем утежни положението на Кишада Бившият голмайстор на ЦСКА обаче, така и не успя да разгърне качествата си, поради слабата форма, в която се намираше и последвалите контузии. Страхотните изяви на Кишада през този сезон накараха ръководството на тима и феновете му да забравят за несполуките на Платини, тъй като „лимонката” отново почна да нанася поражения. Играчът с номер 11 се е разписал цели 8 пъти в първенството, от началото на сезона, а освен това вкара и две изключително решителни попадения за „зелените”, срещу Динамо(Загреб), които затвърдиха европесйкото реноме на тима. Въпреки че много хора оспорваха класата му и твърдяха, че е футболист, който запълва зейналите празнини, кариоката все по-красноречиво демонстрира, че притежава лидерски качества, които му позволяват да поема отговорност в решителните моменти и да повежда съотборниците си към нови висини. Лъчезарният бразилец бе един от най-добре представилите се футболисти на „орлите” и в трите подготвителни лагера. Той отбеляза 3 попадения по време на спарингите(2 срещу Пирин(Благоевград) и 1 срещу Корона(Киелце), с което се превърна в едноличен голмайстор по време на зимната пауза. Това е сериозна заявка за титулярната позиция на върха на нападението, въпреки огормния интерес от страна на сериозни европейски тимове към голмайстора на „орлите” – Роман Безяк. Безспорно наличието на двама страхототни нападатели, като него и Безяк е същинска „химера” за останалите български тимове, докато Стойчо Стоев има привилегията да избира, кой от двамата да изпозлва, без да се притеснява, че може да сбърка.

Радо Янков 25-ти в сноуборда, бегачите с дебют в отборния спринт

Filed under: Други спортове by: ceco

Българският сноубордист Радослав Янков се представи достойно в първото си участие на Игрите. Състезателят от Смолян се впусна в надпреварата на паралелен гигантски слалом. Радо успя да финишира и в двата манша от квалификациите, но се нареди на 25-та позиция в крайното класиране, с изоставане на 2,32 секунди от 16-тото място, което даваше право на участие в елиминационната фаза. Предвид липсата на опит, представянето му е изключително достойно. Янков ще вземе участие и в дисциплината паралелен слалом. Бащата на Александра Жекова – Виктор отложи завръщането си в България, за да помогне на Радослав и неговия треньор, в паралелните дисциплини. Дебют в най-младата и изключително атрактивна дисциплина в ски бягането – отборен спринт, пък направиха двамата ни ски бегачи: Андрей Гридин и Веселин Цинзов. Дуетът ни зае 10-тата позиция във втория полуфинал на надпреварата, с изоставане от 1.44.93 минута, след победителите в серията – Финландия. В последствие представителите на Суоми, достигнаха и до титлата. Цинзов и Гридин попаднаха в много по-силния полуфинал. За това свидетелства фактът, че 4-ри от 6-те двойки, които се класираха за финалната гонка по време, бяха именно от втория полуфинал. Националите останаха на 19-тата позиция в крайното подреждане на надпреварата. Те ще се включат и в „кралската дисциплина” – 50 километра, която ще се проведе в последния ден на Олимпиадата. Последният ни участник днес бе алпиецът Стефан Присадов. Той стартира в гигантския слалом с номер 57, но така и не успя да завърши състезанието. Присадов нямаше много време да опознае пистата в Сочи, тъй като пристигна в Олимпийската столица два дни преди състезанието, след като приключи участието си на Европейската купа в Банско. 23-годишният ни състезател ще се включи и в слалома, където компания ще му правят съотборниците му Георги Георгиев и Никола Чонгаров.

Киркова 36-та, спуска се редом с Ванеса Мей

Filed under: Други спортове by: ceco

Изключително емиционален беше 11-ят ден от Зимни Олимпийски игри в Сочи. След драмата в масовия старт на биатлона и «руската рулетка» в сноуборд-кроса, последва и най-голямата атракция – екзотичното участие на световноизвестната цигуларка Ванеса Мей в гигантски слалом. Музикантката представи родината си Тайланд с моминската си фамилия Ванакорн. Спусканията и предизвикаха бурни аплодисменти, въпреки че изостана на повече от 50 секунди, от победителката Тина Мазе. В гигантския слалом бе и единственото българско участие на Игрите днес. Знаменоската на националния ни отбор – Мария Киркова се спусна с 57-ми стартов номер и завърши на 37-ма позиция, след първия манш. С предпазливо каране във втория, успя да мръдне с една позиция в генералното класиране, завършвайки 36-та на изоставане от 10,72 секунди. На фона на множеството контузии и малкото участия на международни състезания, през тази година, резултатът и е задоволителен. Софиянката ще вземе участие и в слалома, която е най-силната и дисциплина. Утрешният ден е наситен с българско участие. Трибагреникът ще защитават 4-ма наши състезатели в 3 вида спорт. Рано сутринта започва квалификацията в паралелния гигантски слалом, където ще ни представя Радослав Янков. Сноубордистът от Смолян си спечели квота в последния момент, след като FIS разпредели последните квоти за Игрите, между резервите, които първоначално останаха без “билет” за най-голямото спортно събитие в света. В подобна ситуация, на първа резерва, Янков се оказа и на Олимпиадата във Ванкувър, но тогава щастието не бе на негова страна. Възпитаникът на Георги Атанасов е млад състезател на 23 години, но въпреки това има цели 4 участия на световни първенства. Въпреки че изглежда изключително трудно, евентуално попадане в елиминациите ще е огромен успех за него. Малко по-късно ще се проведе и надпреварата в гигантския слалом при мъжете. Там ще бъдем представени от Стефан Присадов. Той пристигна в Русия преди ден, след като взе участие в Европейската купа в Боровец. Скиорът от Чепеларе е със стартов номер 57 и ще гони попадане в 40-тицата. Присадов ще вземе участие и в най-техничната дисциплина – слаломът, където се чувства в „свои води”. Там ще бъдем представени още от Георги Георгиев и Никола Чонгаров. Последните ни участници в утрешния ден са ски бегачите: Веселин Цинзов и Алексей Гридин. Двамата ще вземат участие в отборния спринт. Това е една от най-новите и атрактивни олимпийски дисциплини в Ски бягането. Представянето на двмата ще е официален дебют на България в тази надпревара.

Мария Киркова се пуска в гигантския слалом

Filed under: Други спортове by: ceco

Олимпиадата е в разгара си. След продължителните рочарования преживяхме своя момент с историческата пета позиция на Александра Жекова в сноуборд-кроса. Сега обаче трябва да се върнем в действителността и да обърнем внимание и на другите ни състезатели, които не са в световния елит, но гордо носят българския флаг на Игрите. Единствената ни представителка в утрешната надпревара е алпийката ни Мария Киркова. Знаменоската на България ще вземе участие в битката на Гигантски слалом. 27-годишната състезателка е най-добрата ни алпийка в последните години, а това е 4-та Олимпиада за нея. Най-добрата и дисциплина е слаломът и най-сериозните и амбиции са свързани именно с него. Нейният стартов номер е 59 и евентуално влизане в първите 50 ще е достойно за нея. Стартът в гигантския слалом е с начален час 7:30 българско време, поради множеството промени в програмата. Огромната мъгла, която се спусна днес над планинския комклекс отмени стартовете в няколко дисциплини, които бяха насрочени за следващия ден. Най-сериозната фаворитка при гигантиските е словенката Тина Мазе. Най-любопитната участничка пък е световноизвестната цигуларка Ванеса Мей, която ще представлява Тайланд на Игрите. Тя ще се спусне със стартов номер 87.

Вял Лацио, очаква Лудогорец

Filed under: Лига Европа by: ceco

Исторически двубой не само за Лудогорец, но и за българския клубен футбол предстои да се изиграе този четвъртък. Цели 8 години, български отбор не бе достигал до 1/16 финалната фаза на втория по авторитет европейски клубен турнир – Лига Европа. Дербито между Лацио и Лудогорец чука на вратата, а зажаднелите за качествен футбол български привърженици, потриват ръце от възможността да гледат „римските орли” на българска сцена. Както винаги преди двубоите от евротурните, скаутингът на разградчани е на изключително високо ниво. Щабът на „зелените” вече изгледа на живо няколко двубоя на лациалите, а освен това, след всеки сблъсък на „небесносините” в Серия А, Стойчо Стоев и компания провеждат задълбочен анализ на срещата. Наставникът на лудогорци е ревностен привърженик на италианския футбол и при всяко положение е разузнал съперника, по възможно най-добрия начин. В навечерието на големия сблъсък предоставям на вниманието на феновете подробна „дисекция” на „римските орли”. Отборът на Лацио е с изключително противоречива история, но безспорно е един от най-обичаните отбори, не само в Италия, но и в целия свят. За това свидетелстват многобройните им фенклубове в различни точки на планетата, включително и в България. За съжаление в реванша между разградчани и италианците, най-вероятно отборът от Рим ще бъде подкрепян и от значителен брой български привърженици, но това е друга тема. Нека разгледаме в детайли силните и слабите страни на италианците, с които ще се сблъска българският шампион. Столичани се намираха в незавидно положение под ръководството на бившия си треньор Владимир Петкович. Те имах 5 победи в актива си, а на няколко пъти инкасираха изключително тежки загуби от отбори като Верона, Дженоа и Аталанта. Именно кошмарната загуба, която преживяха в „Града на Ромео и Жулиета”, с 4:1 от Верона, се оказа „точката на кипене”. Последва треньорска смяна и начело на „бианконерите” застана Едоардо Рея. Настаникът пое кормилото на столичани за втори път в кариерата си. Задачата му определено не беше лесна, но психологическият ефект от смяната бе мигновен и „орлите” записаха авторитетен успех в домакинството си на Интер, с минималното 1:0. В този двубой римляните заложиха на наситена халфова линия, която определено създаде неприятности на Интер. Рея използва схема 4-3-2-1, в която разчиташе на цели трима дефанзивни полузащитници в лицето на: Гонзалес, Ледесма и Ернанес, които са свикнали да изпълняват далеч по офанзивни функции. Нападението на тима бе водено от таранът Мирослав Клозе, който отбеляза единствения гол в срещата, а зад гърба му действаха Кандрева и Лулич. Като крайни бранители се подвизаваха Конко, заменен още в началото на двубоя от Каванда и Раду, докато центърът на отбраната бе поверен на Биава и Диас. Под рамката на вратата бе албанският национал Етрит Бериша, поради контузия на титулярния страж Федерико Маркети. Въпреки престижния успех в 18-я кръг на първенството, Лацио демонстрира старите си слабости оше в следващия си двубой. Столичани показаха уникална липса на ефективност и креативност в нападение, която им коства загубата на 2 точки при гостуването им на Болоня. Това обаче не бе най-страшното за тях. Въпреки че имаха превъзходство във владението на топката, те така и не можеха да развият атаките си на висока скорост, а освен това увисваха при почти всяка контраатака на съперника. В този двубой наставникът разчиташе на тактическа схема 4-5-1, при която Андерсон и Кандрева играеха по крилата, а Ернанеш, Ледесма и Гонзалес бяха в центъра на игрището.Нападението за пореден път се водеше от Мирослав Клозе, а защитата бе почти същата като в двубоя срещу Интер, с малката разлика, че в ролята на ляв бек влезе офанзивният полузащитник Лулич. Тази рокада се налагше, поради контузията на румънския национал Стефан Раду. Именно по левия фланг обаче бяха най-сериозните проблеми на римляните. Ако изобщо може да се каже, че имаха ляв фланг в този двубой, тъй като черно на бяло, не използваха лявата си половина, за да организират нападение, повече от два пъти за целия двубой. За вратаря на Лацио – Бериша, няма какво да се каже, тъй като голови положения пред неговата врата липсваха След двата поредни двубоя, в които Лацио не демонстрира агресивност в нападение, Рея реши да рискува с далеч по-офанзивното 3-4-3. Именно с тази схема лациалите излязоха в 20-я кръг срещу Удинезе на стадион „Фриули”. Крилата отново бяха поверени на Каванда и Лулич, докато „карето” в центъра на игрището допълваха Онази и Билия. Флокари и Кандрева пък бяха изтеглени напред като нападатели. Може да се каже, че този ход на Рея се оказа ”нож с две остриета”. Каванда и Кандрева си партнираха отлично по-десния фланг и римляните определено бяха по-активният отбор, но играта на Лулич и белгиеца, които трябваше да се подвизават като халф-бекове, в дефанзивен план бе под всякаква критика. Именно това бе основната причина „черно-белите” да повеждат на два пъти в резултата. Все пак благодарение на Кандрева, който отбеляза от дузпа, автогола на Лазари от домакините и попадението на Ернанес, в самия край на срещата, Лацио стигна до измъчени 3 точки. Неубедителен в тази среща бе стражът на римляните Бериша. Албанецът прояви неувереност при някои от центриранията, а намесите му при головете не бяха от най-високо качество. Последва престижно равенство срещу лидера в класирането Ювентус. Римляните успяха да спрат победната серия на шампионите след 1:1 на „Олимпико”. Важно е да се отбележи обаче, че „Старата госпожа” остана с човек по-малко на терена, след като капитанът на „бианконерите” Джанлуиджи Буфон получи директен червен картон за нарушение в наказателното поле. Основният изпълнител на 11-метрови наказателни удари в състава на Лацио – Кандрева отново не пропусна да отбележи за „небесносините”. И в този двубой Рея заложи на офанзивното 3-4-3. Освен 27-годишният нападател в предни позиции за лациалите бяха още Клозе и Ернанес. Халфовата линия на „небесносините” бе съставена от: Каванда, Ледесма, Билия и Конко. Подобно на двубоя с Болоня атаките на домакините преминаваха основно по десния фланг, където реализатора на „орлите” и бързоногият белгиец си партнираха чудесно. За сметка на това обаче Кандрева отново бе изключително слаб в деванзивен план и не успяваше да се спре набезите на торинци. Изключително стабилно в отбрана се представиха Биава, Кана и Диас, като на висота този път бе и Бериша. Впечатление правеше че домакините изключително бързо се прегрупираха в защита и не оставяха празни пространства в собствената си половина. След сериозното изпитание – „Ювентус”, последва сблъсък срещу един от най-сериозните противници(в исторически план) на „бианконерите” – Наполи. Двубоят бе ¼ финал за Купата на Италия и се проведе на стадион Сао Паоло“. Въпреки че са настоящият носител на трофея и именно по тази причина получиха правото да участват в Лига Европа, столичани съхраниха доста от титулярите си. Това им изигра лоша шега и неаполитанците продължиха напред в надпреварата, след гол в края на двубоя. Извън състава останаха звездите Клозе, Кандрева, Биава и Каванда. Все пак последните двама се включиха по време на втората част, но не успяха да помогнат на съотборниците си. Изненадващо като централен нападател в срещата се изявяваше камерунския младок Кейта. Това определено не е «коронният» му пост и това си личеше през всичките 90 минути. Явно Рея искаше да види младата си генерация в действие, срещу сериозен съперник, поради което другите му двама нападатели бяха: 20-годишният бразилец Андерсон и 21-годишният колумбиец Браян Перея. Те обаче не оправдаха доверието му, въпреки че безспорно разполагат с качества. Сериозна изненада имаше и в центъра на отбраната. Редом с Диас и Сиани около дъгата на наказателното поле действаше и аржентинецът Новарети. Стоперите на Лацио бяха сравнително стабилна до гола на домакините. Не може да се каже същото за халфовата линия на отбора, която тотално загуби битката в центъра на терена. Често се налагаше на Ледесма и Онази да играят като защитници, а нигериецът определено не е в стихията в тази роля. Най-сериозни бяха проблемите по фланговете, където типичният краен защитник Конко и лявото крило Лулич не се справяха с функцията си на халф-бекове. Предвид сериозното опълчение, победата на Наполи бе напълно резонна. Това бе първа загуба за Рея, от както пое тима, а отборът му значително намали шансовете си да се класира за евротурните догодина. Римляните успяха да закърпят положението, след победа в гостуването на Киево, с 0:2, но разочарованието от пропусната възможност продължаваше да тежи на отбора. Автори на победните попадения бяха Кандрева и Кейта. Въпреки несполуката в Неапол, Рея отново заложи на любимото си 3-4-3. Този път нападението се водеше от «обичайните заподозрени»: Клозе, Кандрева и Кейта, като камерунецът отново бе върнат в дясната зона на нападението. В центъра на терена действаха: Каванда, Билия, Ледесма и Лулич. Белгиецът и босненецът отново бяха нагърбени с «ролята» на халф-бекове, докато Ледесма и Билия оперираха зад тримата нападатели. В игра за «орлите» се завърна румънецът Раду. Футболистът с номер 26 несъмнено е един от най-сериозните бранители на римляните, което си пролича и в този двубой. Въпреки продължителното му отсъствие от терена, той бързо навлезе в обстановката и демонстрира впечатляващ синхрон с колегите си Диас и Биава. Албанецът Бериша нямаше много работа в този двубой. В «Битката за Рим» наставникът на лациалите се върна на схемата с четирима защитника. Едоардо Рея започна двубоя с основната мисъл да не го загуби и успя. Въпреки «грозната картинка», която представляваха «орлите», успяха да опазят вратата си «суха». Основната причина за това бе вликолепната игра на дефанзивното «каре» Конко, Биава, Диас и Раду, както и съобрзителните действия на стража Бериша. Не може да не отчетем страхотното прегрупиране на «небесносините». Клозе бе сериозно изолиран в този двубой, но за сметка на това полузащитниците на тима умело помагаха на колегите си в отбрана. «Вълците» владееха инициативата през всичките 90-минути, но така и недостигнаха до заветното попадение. Лацио успя да запази традицията да не губи дербитата, въпреки сериозната разлика в класите. 4 дни преди възловия двубой с Лудогорец дойде и първата шампионатна загуба на тима под ръководството на Рея. «Орлите» станаха жертва на «опашкаря» Каляри, след 3:1 на стадион «Анджело Масимино». Единственото попадение за гостите бе дело на Стефано Маури. Любопитното е, че за първи път «бианконерите» заложиха на системата 4-2-3-1, която изповядват разградлии. Това не се оказа добър ход и столичани допуснаха гол още в началото на срещата. Трябва да се отбележи, че още в началото на втората част Рея промени тактическата си постройка и отново заложи на любимото 3-4-3, но безобразните отигравания на централните бранители бяха основната причина за загубата. Наставникът на «небесносините» стартира с Бериша на вратата, Диас и Биава бяха поставени пред него, а Конко и Раду, действаха като крайни защитници. По фланговете оперираха Лулич и Кандрева, а в средата на игрището се разпореждаха Билия и Ледесма. Зад нападателя се подвизаваше Стефано Маури, докато атаката водеше Клозе. Германецът за пореден път не бе убедителен и няма да се запомни с нещо сериозно. Внушително бе присъствието на Маури. Той често се нагърбваше с организацията на атаката, а освен това бе най-острият футболист на «орлите» и отбеляза единственото им попадение. За Лудогорец е изключително ценно, че римляните заубиха последния си двубой, преди решителните сблъсъци от 1/16 финалната фаза на Лига Европа. Все пак Лацио е изключително опитен отбор и едва ли ще допусне сериозен психологически срив, преди двубоя на «Олимпико». Лудогорци обаче няма, от какво да се страхуват и безспорно могат да накажат италианците, ако демонстрират играта си от есента.

Изводи:

Вратарският пост: въпреки че помощникът на Стойчо Стоев – Явор Вълчинов, заяви че очаква Маркети да се завърне в игра за сблъсъците в Лига Европа, аз не съм на същото мнение. Италианският национал не е влизал в игра от 22 декември 2013 година, когато «небесносините» загубиха гостуването си на Верона с 4:1. Макар да попада в групата на отбора, Маркети е загубил игрови ритъм и едва ли ще се рискува с пускането му, точно за сблъсъците с Лудогорец. Ветеранът определено е по-класен от Бериша, което е добра новина за «зеления» щаб. Албенецът демонстрира непостоянство в изявите си за римляните. Неубедителен е при центриранията и има проблеми в разбирателството с централните бранители. За сметка на това има отличен рефлекс и често се намесва великолепно при удари от близко разстояние.

Защитата: «Традициите не са това, което бяха», гласи рефренът на една известна реклама. Същото може да се каже и за италианското «катеначо». От доста време насам италианците не са старомодните «разрушители» в отбрана, а тенденциите показват, че «адзурите» предпочитат все по-открит стил на игра, за което свидетелства и схемата с 3-ма бранители, която се изпозлва в националния отбор. Това е честа практика в последните 2-3 сезона в Серия А и Лацио определено са заразени от «модата». Друг въпрос е до колко е ефективна подобна схема на игра, ако не разполагаш с нужните изпълнители. В доста от двубоите на Лацио се забелязват проблеми за халф-бековете Каванда и Лулич, при играта им в дефанзивен план. Не покриват зоните си при контраатаки и позволяват на противниковите крила да центрират необезпокоявано. Рея разполага с «дълга резервна скамейка», но въпреки това, все още не е открил точната формула. Той продължава да лавира между 3-4-3 и 4-5-1(най-често с разновидността 4-3-2-1), нагаждайки се спрямо противника. Това създава известни затруднения на защитниците, които трябва често да се пренастройват. Когато изпозлва схема с трима бранители, изпълнители най-често са Биава, Диас и Сиани. След възстановяването на Стефан Раду обаче, румънецът все по-често заема мястото на Сиани. При схема с 4-рима бранители, румънецът изпълнява функцията на ляв бек, докато по десния фланг се подвизава Конко. Именно французинът е едно от слабите звена на тима и често, най-опасните положения са в неговата зона. Това е добре дошло за звездата на Лудогорец Мисиджан, чието опазване ще е основната задача на французина. Съществува възможноста и Каванда да и играе на тази позиция, макар схемата да е с четирима защитници. По-сериозни трудности ще има другият холандец в състава на «зелените» Луму с опеката на Раду. В последния двубой на тима, срещу «опашкаря» Катания – Биава и Диас бяха най-големите грешници. Въпреки това най-вероятно именно те ще попаднат в стартовия лист за двубоя в Рим. И двамата не се славят с особена бързина и може да им се противодейства, ако бъдат изтеглени в по-предни позиции. Безяк може да се справи с това предизвикателство, стига да се открият повече свободни пространства пред него. Това няма да е толкова лесно, тъй като едно от най-силните качества на италианците е умелото затваряне на постъпите към наказателното поле. Дефанзивните полузащитници се прегрупират изключително бързо и подпомагат колегите си в защита, когато това се налага. Съставът на «римските орли» се стреми бързо да отнема топката и го постига с преса по целия терен. Именно тази преса може да създаде сериозни неприятности на Лудогорец. Шампионите имаха трудности при изнасянето на топката в предни позиции, по време на подготвителния период. С тази роля най-често се нагърбва Александър Барт, но французинът пропусна почти всички контроли на разградчани. Моци и Мантула несъмнено му отстъпват по този показател, което означава, че ако Барт не е в игра, с тази задача ще се нагърбва основно капитанът Светослав Дяков.

Халфовата линия. Това е най-силното звено на тима. Това важи в най-голяма степен за наситената от дефанзивни полузащитници линия, която създава сериозни проблеми на противниците. Бонус за иаталианците е завръщането на Стефано Маури, който може да изпълнява функцията на плеймейкър. Ветеранът бе дълго време извън терена, заради изтърпяване на наказание за манипулация на футболни срещи. Веднага щом «помириса» тревата обаче даде заявка, че отново ще е водеща фигура за «орлите». По всяка вероятност той ще бъде част от стартовия състав на италианците и ще заеме позицията зад централния нападател. В по-задни позиции като дефанзивни полузащитници ще се подвизават Билия и Ледесма, докато крилата ще бъдат поверени на Каванда и Лулич. Забележителен е синхронът между белгиеца и основния реализатор на тима Кандрева. Голяма част от попаденията и опасните положения за Лацио са именно в дясната зона на нападението. За сметка на това левия фланг е изключително изолиран. Независимо дали е в ролята на десен външен халф или на нападател, най-опасният футболист на тима безспорно е Кандрева. Италианецът има 7 попадения в 25 двубоя от началото на първенството. Освен това може да се похвали с цели 6 асистенции. Той е и основният изпълнител на наказателни удари за римляните. Статистиката показва, че в 85 процента от случаите, наказва противниковите стражове с удар в левия ъгъл на врата. В този ред на мисли най-много работа ще има левия бек на лудогорци Минев, който трябва да бъде подпомаган сериозно и от Върджил Мисиджан. Освен десния фланг на нападението трябва да се внимава и при статичните положения, тъй като Ледесма е един отличен изпълнител на пряк свободни удари, а да не забравяме, че римските «орли» разполагат и с цяла плеяда мощни физически футболисти, които могат да бележат с глава. Добрата новина за лудогорци е, че един от най-качествените футболисти на лациалите – Ернанес напусна тима и няма да вземе участие в предстоящия сблъсък.

Нападението. Безпорният «коз» в атаката на «бианконерите» е голмайсторът от Световното първенство през 2006 година Мирослав Клозе. Германецът е «машина за голове», но в последно време блясъкът му все повече изстънява. Последният гол на тарана бе на 6 януари, тази година, при победата срещу Интер на «Олимпико» с 1:0. В много от двубоите остава изолиран и няма много възможности да играе с топката. Въпреки това опитът, който притежава е безценен и почти със сигурност ще е в титулярния състав. Централните бранители на Лудогорец винаги трябва да са на щрек и да не позволяват на германеца да се обръща с лице към вратата. Внимание трябва да се обърне на 18-годишния Кейта. Камерунецът е изключително талантлив футболист, но не е много постоянен в изаявите си. Забелязвате ли приликите с набора му Луму? И двамата са футболисти, за които тепърва ще се говори в бъдеще. Кейта е изключително изобретателен футболист. Техничен е и обича атрактивните отигравания. По-силен е по фланга, но може да играе и в центъра на нападението. Друга опция за «бианконерите» е 21-годишният колумбиец Браян Перея, но южноамериканецът разочарова в ¼ финалния сблъсък за Купата на Италия срещу Наполи, когато игра по десния фланг. За щастие на разградчани новото попълнение Елдер Пощига няма право да бъде картотекиран за сблъсъците в Лига Европа, така че лациалите не могат да се възпозлват от качествата му.

Вероятна схема : 4-5-1

Вероятен титулярен състав : Бериша, Каванда, Раду, Биава, Диас, Билия, Ледесма, Маури, Кейта, Кандрева, Клозе.

Голям ден за България, Жекова на крачка от медал

Filed under: Други спортове by: ceco

Най-добрата българска сноубордистка Алесандра Жекова винаги ще помни 16-ти февруари 2014 година. Сани записа исторически успех за българския зимен спорт, достигайки до 5-тата позиция в крайното подреждане на сноуборд-кроса. Софиянката започна първия манш в квалификацията изключително предпазливо, след като две състезателки преди нея получиха тежки контузии, по убийственото трасе. Въпреки това достигна до единайстата позиция, която и осигури място сред поставени, които не се спускаха във втория квалификационен манш, а директно бяха разпределени в ¼ -финалните серии. Това и даде възможност да си почине и да се настрои за решителните сблъсъци в елиминациите. Там Сани се изправи срещу: олимпийската шампионка Доминик Малте от Канада, Зоуи Джилиганс от Великобритания, италианката Рафаела Бруто, холандката Бел Бергхюс и японката Юка Фуджимури. Българката стартира отлично, като позволи единствено на канадката да мине пред нея. Сани успя да задържи втората позиция и напълно заслужено се класира за полуфиналите. Освен победителката в нейната серия – Доминик Малте и британката Зоуи Джилиганс претендентки на Жекова за големия финал бяха още: Линдзи Джакобелис от САЩ, италианката Михаела Мийоли и представителката на Австралия – Бела Брокхоф. И тук Жекова стартира по великолепен начн, което и помогна, отново да финишара на втора позиция, отстъпвайки на фаворитката Малте. Последният „билет” за финала грабна италианката Михаела Мийоли. От другата полуфинална серия до последния етап на състезанието достигнаха: Ева Савкова от Чехия, французойката Члое Треспеч и единствената оцеляла американка Фей Голини. Въпреки авторитетната компания, нашето момиче не трепна и отново стартира по великолепен начин. След първия вираж отстъпи първата позиция на безапелационната през този ден Ева Савкова, но продължаваше да се движи на втора позиция, докато Доминик Малте не я затвори на един от завоите в долната част на пистата. Италианката Михаела Мийоли се възпозлва от понижената скорост на Жекова, за да я застигне на последния вираж. Въпреки това Сани умело защитаваше третата си позиция, докато представителката на Апенините, не опита изключително рисковано разминаване от вътрешната страна, зад гърба на българката. Мийоли не прецени ъгъла на атаката си и защипа борда на Жекова, което доведе до падане на двете съзтезателки. Най-печеливша от ситуацията бе французойката Треспеч, която достигна до бронзовия медал. Въпреки липсата на шанс, Жекова финишира на пета позиция и вдигна победоносно ръце на финала. Няма как да е иначе, при положение, че Сани е като „последния мохикан” в „белия керван” и въпреки липсата на средства и екип успява да се нареди сред най-големите в спорт,който България никога не се е славила с традиции. Баща и Виктор Жеков бе изключително емоционален, след края на състезанието и призна, че дъщеря му се е състезавала със счупена опашна кост, а по време на тренировките е изпитвала сериозна болка. Сани обаче се оказа „мъжко” момиче, стисна зъби и зарадва многобройните си привърженици в България. Жекова бе доста сдържана в изказванията си след надпреварата и призна, че не мисли за евентуално участие в Пьонгчанг, а ще се съсредоточи в изявите си за Световната купа до края на сезона. Софиянката се намира на пета позиция в класирането за „Кристалния глобус” в кроса. Още двама българи взеха участие в Игрите през днешния ден. Това бяха бойците ни в алпийските ски Георги Георгиев и Никола Чонгаров. Те се впуснаха в надпреварата на Супергигантски слалом, където се представиха достойно. Чонгаров финишира на 39-та позиция с изоставане 4,45 секунди от победителя в надпреварата – Шетил Янсруд. Георгиев бе с 13 стотни по-бавен от съотборника си, което го нареди на 41-ва позиция в крайното подреждане. Георгиев и Чонгаров няма да вземат участие в гигантския слалом. Там единственият ни представител ще е Присадов, който взе участие в Европейската купа, проведена в Боровец. Тримата ще бъдат част от стартовия лист в най-техничната дисциплина – слаломът.