„Орлите” се изправят срещу Ботев, в дербито на новобогаташите

Filed under: България - А група by: ceco

Терминът „дерби” все по-често се употребява за двубоите от първата седмица, както от футболните капацитети, така и от фенската маса. Безспорно с подялбата в първенството на две седмици, възловите двубои в първата половина на таблицата се увеличиха, но днешният сблъсък между Лудогорец и Ботев е с малко по-специален заряд. Без съмнение това са двата най-добре организирани и обезпечени финансово отбори в първенството ни. Иначе казано, „новоизлюпените” богаташи в българския футбол. Единствените, които могат да си позволят, във времена на сериозна финансова криза, да закупуват изключително стойностни и неособено евтини чужденци, да прибират най-доброто на родния пазар, включително от столичните ни грандове, както и да построят и разрастват двете най-кокетни футболни академии на територията на страната ни. Ботев предизвика „ефекта на Дежа вю-то”, още с завръщането си в елита, когато пое „по курса” на „зелените”, но за разлика от тях се спъна в собствените си очаквания, които още пречат на „жълто-черните” да разгърнат огромния си потенциал. През миналата година пловдивчани загатнаха за възможностите си, но класирането им за евротурнирите бе по-скоро неочакван подарък от колкото заслужен успех. Въпреки стойностната си игра в сблъсъците срещу Щутгарт, „канарчетата” показаха, че все още не са готови за сериозен пробив на Стария континент, макар да гонят европейките стандарти за качество, подобно на шампионите. „Късата резервна” скамейка през изминалата кампания и липсата на изграден стил, особено при отсъствието на някои ключови фигури, се оказаха решаващи за 4-тата позиция на тима в първенството. Когато пътят е утъпкан е по-лесно, но успешната схема, не винаги и не навсякъде, проработва според очакванията. С подобни темпове на развитие обаче можем да очакваме сериозен отпор от страна на пловдивчани, в следващите няколко години, в които двуполюсния модел на българския футбол може отново да стане актуален, но този път с провинциален полъх. Ботев все още не могат да се похвалят с успехите, които постигна, срещу Лудогорец, другият ни провинциален гранд Литекс, но не може да им се отрече, че се хвърлят на „кръв” в сблъсъците с шампионите. Двата тима са се срещали в официални двубои от елита 4 пъти, като в нито един от тях успехът не е бил с пловдивски адрес. На два пъти през миналата година „зелените” спечелиха двубоите си с „жълто-черните”, съответно с 0:1 на „Колежа” и 2:0, в Разград, докато през настоящата кампания записаха две равенства – нулево на „Лудогорец Арена” и 2:2 в ответния двубой „под тепетата”. Именно последният сблъсък, „Христо Ботев” бе първият, в който „канарчетата” отбелязаха гол на „орлите”. Подобно на ЦСКА и пловдивчани нямат отбелязн гол и спечелена точка, срещу „зелените” на Лудогорец Арена”. За сметка на това, двата сблъсъка на „Колежа” са едни от най-коментираните в българския футбол през послените няколко години. Минималният успех с 0:1 в полза на „орлите” през 2012 бе на път да доведе до „Революция” в Българския футбол. На преден план отново излязоха станалите модерни в последно време „декларации”, които приличаха повече на скечове от вечерно предаване, отколкото на сериозно-аргументирани обръщения. Намекна се за формално нарушаване на правилника и преиграване на срещата, което бе прието с отворени обятия от Лудогорец, въпреки че всички бяха наясно, че о подобен сценарий няма да се стигне. Да не говорим че „футболен титан” като Тити Папазов изключително „компетентно” нападаше ръководството на разградчани, след края на срещата. Стигна се до хвърляне на бутилки от страна на „бултрасите” по разграските привърженици, при излизането н втобуса им извън стадиона. Всякаш гузни от получилия се „сюжет” реферите, отмениха редовен голна разградчани в последния им сблъсък „под тепетата”, завършил при равенство 2:2. Неубедителната игра на „зелените” на „Българска армия” и напрежението, което се създаде след двубоя, наливат допълнително „масло в огъня”. На всичко отгоре наставникът на „орлите” Стойчо Стоев е опрян до стената от кадровите проблеми, които го съпътстват. Извън сметките му със сигурност са контузените: Барт Дяков, Витиня, а Кайсара продължава да е под въпрос за срещата. Кракът на бразилеца буквално бе продупчен от футболистите на Литекс в последния шампионатен сблъсък с „оранжевите”. Това поражда сериозен казус в разграския специалист, тъй като ако кариоката не може да започне двубоя, ще се стигне до вариант, в който Георги терзиев ще бъде преквалифициран в ляв бек на мястото на наказания Йордан Минев. Това не е напълно непозната територия за капитана на младежкия национален отбор, тъй като стоперът на „зелените” влезе в тази роля по време на последния двубой на разградчани през миналата календарна година, срещу Локомотив(Сф), спечелен с категоричното 4:0. При това стечение на обстоятелствата еинствен вариант за десен краен защитник ще бъде Шоко, докато двойката централни бранители ще бъде сформирана от Моци и Мантула. Финландецът не е влизал в игра от злополучния двубой с Валенсия на „Васил Левски”, където сканинавецът бе с основна вина за категоричния успех на „прилепите”. Незадоволителната му форма принуди Стоев да прибегне до рискования вариант с официалния дебют на Александър Александров със „зеления екип” в първия ¼ финален сблъсък за „Купата на България” срещу Литекс. Бившият бранител на „моряците” се оказа скритият „жокер в тестето” на разградския специалист и записа великолепен двубой срещу „оранжевите”. Едва ли и днес обаче старши треньорът на „зелените” ще му гласува доверие. Отсъствието на капитана Светослав Дяков заформя дуета – Златински и Ешпиньо в центъра на игрището. „диригентската палка оново ще бъдее поверена на <арселиньо. А по крилата ще сноват Върджил Мисиджан и Даниел Абало. Атаката ще бъде водена от Кишада, който в последно време по ефективен от колегата си на върха на нападението Роман Безяк. Ефективността на словенецът падна лавинообразно, след като се появиха множество информации за интерес към негоот редица европейски първенства. „Девятката на разградчани” няма отбелязан гол в първенствотоот отложената среща с Нефтохимик в средата на ноември. Любопитното е, че левият бранител на „орлите” Йордан Минев за втори път бива наказан, преди шампионатен сблъсък с „канарчетата”, което щему попречи да се изправи срещу своя брат-близнак Веселин Минев. Съдбата попречи на двамата да се изправят един срещу друг, пораи контузия на Веско и през миналата година. В какъвто и състав да излязат „зелените” със сигурност ще са пределно мотивирани, да заличат лошите впечатления,които оставиха в двубоя с ЦСКА, в миналия кръг на шампионата и да убедят собственика на тима Кирил Домусчиев, че ни най-малко не поценяват двубоите на родната сцена.

Вероятен състав на Лудогорец: Стоянов-капитан, Кайсара(под въпрос), Шоко, Терзиев, Моци, Златински, Ешпиньо, Марселиньо, Мисиджан, Абало, Кишада.

Резерви: Чворович, Мантула, Бургзорг, Ернандес, Луму, М. Александров, Безяк.

Наказани: Минев.

Контузени: Барт, Дяков, Витиня, Кайсара(под въпрос)

(букмейкър мач : 1:0).

Фортуна носи късмет на шампионите

Filed under: България - А група by: ceco

В спорта успехите са немислими без спортен шанс. Той обаче винаги е на страната на по-силните и трябва да бъде заслужен. Несъмнено лудогорци изживяха своя „катарзис”, извървявайки „трънливия път” от злощастното отпадане на „Максимир”, през миналия сезон до „вълшебната европейска приказка”, през този. Не веднъж и два пъти, шансът покри „зелените” по време на европейските им сблъсъци, но „орлите” напълно заслужено се превърнаха в „екзекутори” на Слован(Братислава), Партизан, Динамо(З), ПСВ Айндховен, Черноморец(О) и Лацио. Последните дори открито демонстрираха уважението си към разградчани, подарявайки им символа си – „черната орлица”, с което разградчани се превърнаха в третия европейски клуб(след тези на Бенфика и Лацио), който изпозлва жив орел като талисман. При това положение, няма нищо изненадващо във факта, че именно римската богиня на съдбата – Фортуна е основен фаворит за „кръстница” на „зеления талисман”. Това е най-спряганото име в клубния сайт на шампионите, с 1666-те си гласа към 15:00 часа на 28 март. Останалите варианти за име на орлицата са: Глория( 1456), Вяра (1222), Слава(418), Победа(260) и Nike(232). Царствената птица вече направи своя дебют за лудогорци в първия осминафинален сблъсък в турнира – Лига Европа, срещу Валенсия на националния стадион „Васил Левски”. В последствие прелетя и над „Лудогорец Арена” в дербито на плейофите между Лудогорец и Литекс. Официалните резултати от анкетата ще бъдат оповестени, малко преди двубоя с Ботев(Пд) в неделя от 19:30 часа.

Шампионите се фукат с нов автобус

Filed under: България - А група by: ceco

В рамките на 3 години тимът на Лудогорец вдигна неимоверно „летвата” за останалите български отбори. „Орлите” доминират в българското първенство, а освен това оставиха и сериозна следа на европейската сцена. „Зелените” обаче превъзхождат съперниците си, не само в спортно-техническо отношение, а и в организационен план. Не случайно европейската асоциация за стандартазация ги превърна в първия български отбор със стандарт ISO:9001, с който могат да се похвалят само десетина футболни отбора на Балканите. Поредното доказателство, че ръководството на разградчани се стреми към европейския модел на развитие е новият клубен автобус на лудогорци. Модерното возило е един от най-новите модели на швеския гигант „Скания” – „Иризар РВ”. „Бижуто” на автобусите е на пазара от 2002 година, а професионалните критици го наричат „най-комфортното превозно средство, което някога сме карали”. Редица европейски грандове предпочитат ултрамодерния модел, като начело в престижния списък е тимът на Барселона. Ето и някои от екстрите, които предоставя луксозното возило: Дължината на автобуса, броят на осите и интериорът могат да бъдат оптимизирани. Притежава забележителен аеродинамичен дизайн. Разполага със сензори, които непрекъснато следят температурата и влажността, оптимизирайки техните параметри. Въздухът се обменя на всеки 60 секунди, с нов и свеж, отговарящ на съответната температура. Автобусът е изключително тих, с по-ниски децибели от повечето луксозни автомобили. За увеличаване на производителността, лекотата на управление и комфорта се използват най-мощният двигател на Скания и оптимизирано решение на предавателната кутия. Новата „каляска” на шампионите ще бъде представена в неделя от 16:00 часа в тренировачната база на лудогорци – „Гнездо на орли”. „Ролсройсът” на автобусите ще влезе в упореба за първи път, откарвайки „зелените” до „Лудогорец Арена”, където малко по-късно ще се състои дербито между „орлите” и Ботев(Пд). Досегашното клубно возило, което бе собственост на БМФ ще се изпозлва за целите на детско-юношеската академия на разградчани.

Смяна на ролите

Filed under: България - А група by: ceco

В театъра, количеството и разнообразието на ролите е сериозен атестат за качеството на един актьор Не така стоят нещата, обаче когато става въпрос за футбол. Ако един гранд често преминава през различни метаморфози, то това е ясен белег за липса на професионализъм и поглед в бъдещето. Тъй като с носталгия по старите лаври, живеят единствено легендите на клуба и по-възрастните фенове. Може би всички се досетиха, че става въпрос за „пораждясалата” слава на ЦСКА. Разчитайки единствено на името си, „червените” все по-често започнаха да се задоволяват с „поддържаща роля” в първенството и „Купата на България”. Не само това, ами и „персонажите”, в чиито „кожи” влизат „армейците”, изобщо не отиват на великата им история. Нека да се спра на някои от „най-епичните им спектакли” в последните години. „Лъжливото овчарче”, което дълго време мотаеше феновете от „Армията” с европейския лиценз, цял сезон държеше на „нокти” зрителите. Ако пред БФС „трагикомедията” мина на няколко пъти, то европейските „критици” поставиха „червените артисти” на мястото им. Преди няколко сезона актуална по българските „сцени” бе постановката „Да се снимаш с екип на ЦСКА”. Интересното за нея е, че можеха да участват и непрофесионални „артисти” със спорна биография, разспространявана главно във фейсбук. Имаше опити и за „евротурнета”, но успехът им бе правопропорционален на „сините представления” на Стария континент, които спокойно могат да съперничат на известното произведение на Достоевски – „Идьот”. Неотдавна столичани се превъплатиха и в една добре позната им роля от близкото минало. Това стана факт в класиката „Закуска за шампиони”, където „армейците” се почувстваха като такива, возейки се в брандиран с емблемата на Лудогорец самолет, използвайки чартърния полет на разградчани, за да спестят пари Най-актуален в последно време обаче е „фарсът” – „Странопроемница за стари коне”. В него има биографични елементи, описващи успешната кариера на застаряващите „армейци”, идващи на „Армията”, не толкова, заради емблемата, колкото да поиграят още малко, преди окончателно да закачат „бутонките на стената”. Трябва да им се признае, че се справят отлично, а и няма как да е друго яче, след като са „заслужили артисти”. Нека върнем лентата малко назад, в началото на суперпроекта „Лудогорец”. „Орлите” стартираха пътуването си към „червения килим” именно като отбор, който разчиташе на резерви и ненужни футболисти във водещите ни тимове. „Зелените” обаче не само възродиха кариерата на застаряващите „артисти”, но и грабнаха футболните „оскари”,под носа на изявените фигури, още в дебютния си сезон на „голям екран”. Иван Стоянов, Михаил Александров и Емил Гъргоров, които в един от най-трудните моменти в кариерата си, не бяха приютени в „Театъра на армията” се отправиха към никомунеизвестната разградска сцена, където оставиха имената си не само в местната, но и в българската футболна история със „златни букви”. Всички наричаха провинциалното „чудо” втори ЦСКА, но противно на очакванията, „червените” приличат много повече на разградски „сателит”, при цялото ми уважение към историята на клуба. Да оставим на страна симпатиите на сосбственика Кирил Домусчиев към столичния клуб и общия му бизнес с „Гърнетата”, като и финансирането на игрищата за школата. В чисто спортно-технически план ЦСКА сериозно отстъпва по класа,организация и песрспективи в бъдещето на новия български гранд. Какво да кажем за факта, че „червените” с отворени обятия посрещат всеки ненужен на „Лудогорец Арена”. На всичко отгоре тези футболисти бързо се превръщат във водещи фигури в „Борисовата градина”. Няма две мнениея по темата, че нито един водещ футболист на Лудогорец, няма да предпочете да премине в друг български отбор, когато има възможност да остане в Разград. Просто по-добри условия няма как да му бъдат предложени, а с поредния си отличен мач в първенството, „зелените” красноречиво доказаха, че могат да се справят с всеки отбор в елита, независимо от стартовия си състав и гъстотата в програмата. ЦСКА определено страда от комплекс „Лудогорец”, след като в досегашните си 6 двубоя в първенството, все още няма победа над „орлите”. „Зелените” са най-големият „кошмар” за столичани в А група и единственият отбор, срещу когото 31-кратният шампион на България няма отбелязан гол като гост. („Червените” загубиха трите си гостувания в Разград, съответно с: 1:0 на два пъти и веднъж с 3:0). При домакинствата си, „армейите” могат да се похвалят с две спечелини точки(при равенствата 2:2 и 0:0), както и 1 загуба с 0:2. Те обаче не са отбелзвали гол на „орлите”, в шампионатен сблъсък, игран в столицата, повече от 2 години. Единствената им офииална победа срещу „орлите” е в 1/16 финалния сблъсък за „Купата на България”, през миналата година, когато надделяха с 1:2 в Разград. Този резултат им бе достатъчен да продължат в следващата фаза на надпреварата, тъй като загубиха последвалото си домакинство с 0:1. В последно време се наблюдава „Ренесанс” на „Българска армия”. Привържениците на тима са на „седмото небе”, след третата поредна победа над Левски, която отвърди третата им позиция в подреждането с актив от 55 точки. Столичани изостават на 6 пункта от лидера в класирането Лудогорец, който има и мач по-малко от днешния си съперник. Възпитаниците на Стойчо Младенов обаче са на цели 6 точки пред четвъртия Ботев, което е сериозна заявка за бронзовите медали в шампионата. Все пак „червените” показаха, че продължават да изпитват колебания със загубените две точки в последния кръг от плейофите, срещу варненския Черно море. „Синята легенда” Георги Иванов – Гонзо спря победната серия на „армейците”, преди да се завърне на кормилото на Левски. Ако перефразирам думите на Александър Томов, „Ако ЦСКА играе всяка седмица с Левски, непременно ще е шампион, то спокойно мога да кажя, че ако „армейците” се изправят всяка седмица срещу Лудогорец, трудно биха оцелели в елита. В каквото и състояние да се намира ЦСКА, тимът е марка за българския футбол и двубоите му с Лудогорец винаги ще са едни от най-вълнуващите в първенството.

Вероятен състав на Лудогорец: Стоянов, Минев, Шоко, Мантула, Терзиев, Дяков – капитан, Златински, Марселиньо, Мисиджан, Луму, Безяк.

Резерви: Чворович, А. Александров, Ешпиньо, М. Александров, Абало, Ернандес, Кишада.

Наказани: Кайсара, Моци.

Контузени: Барт.

(букмейкър мач : 0:1)

Цветелин Петков

Провинциална „мелодрама” с латино привкус

Filed under: България - А група by: ceco

Родният екран все по-често бива „облъчван” от пропагандата на „сапунените сериали”. Обрулен от личните си проблеми, българинът търси спасение, взирайки се в „чуждата паница”, където актуален е любовният живот на поредната „Касандра” или по-популярния и еквивалент по нашите географски ширини – „Ферхунде”. . За жалост обаче „сапунените мотиви” започват да навлизат и във футболната ни действителност. Дербитата между Лудогорец и Литекс определено се оформиха през последните 3 години, като едни от най-качествените и вълнуващи в родния шампионат, но прекаленото театралничене извън терена, започва да идва малко в повече на българския запалянко. Няма как конкуренцията и сериозните амбиции в двата лагера да не наливат допълнително „масло в огъня”, но „словесните престелки” между двете ръководства са повече от екшън сцените в хитовия сериал „Под прикритие”. Нека проследим от къде започна провинциалната сага, която се превръща във все по-голяма конкуренция на „сериалите-касоразбивачи”. Двамата мастити бизнесмени Кирил Домусчиев и Гриша Ганчев никога не са таили „топли чувства” по между си, което не им попречи да си спретнат спаринг по между си, докато „зелените” все още се подвизаваха в Източната Б група. Това се случи в зимната пауза на първенствата, когато „орлите” бяха поканени на тристранен минитурнир в Симитли. Сензационно „страшилището” от втория ни ешалон надделя с минималното 1:0 над тогавашния първенец на страната, с гол на капитана си Шенер Ремзи(двубоят е с продължителност от 45 минути) и спечели своеобразната надпревара. Още тогава си пролича сериозният потенциал на разградчани, които се готвеха да се превърнат в явлението на българския футбол. Собственикът на ловчанлии не бе особено очарован от това, че друг бизнесмен с ловешки произход не само се опитва да „копира” успешния му проект, но и да го свали от върха, където е бил в последните две години. Заформилите се „искри” прераснаха в „пламъци” по време на първия им шампионатен сблъсък. В 10-я кръг на А група ловчанлии нанесоха първото поражение на лудогорци в елита, което не се понрави на ръководството им. Главният рефер Ивайло Стоянов бе обявен за „престъпник”, а на дневен ред излязоха топллите взаимоотношения между Величко Дихонов и съдийската бригада. Факт е, че преди този двубой петричкият рефер редовно свиреше възлови двубои на „оранжевите”, но отменения гол на Марселиньо преля „чашата” и собственикът на „орлите” обяви че от тук нататак „зелено-оранжевите” дербита ще бъдат свирени от чуждестранни съдии. Това разбира се не се случи по простата причина, че преди началото на първенството всички футболни бососве се разбраха да дадат „картбланш” на родните „чернодрешковци”. Скандалът поотихна с времето, но „раната” определено не бе зарастнала и „ураганът” изригна за втори път в Разград. Тогава на кормилото на ловчанлии вече бе Христо Стоичков, което дъпълнително засилваше напрежението. Крайният резултат 1:1 не устройваше нито един от двата отбора, тъй като „зелените” значително се отдалечиха от титлата, а ловчанлии все по трудно виждаха „пътя към Европа. Именно това бе основната причина напрежението отново да „ескалира” и да прерасне в словесни нападки между Ангел Петричев и Величко Дихонов, които можеха да прераснат и в нещо по-брутално, ако не бе намесата на длъжностните лица и на посредника Владислав Трифонов, който тогава се подвизаваше като пресаташе на ловчанлии. В крайна сметка не стана ясно влизал ли е Величко Дихонов в съдийската стая на полувремето, тъй като се чу за подобни обвинения, но така и не бе показан видео-запис. По време на самата среща правеше впечатление нвъзпитаното държание на спортно-техническия директор на гостите, който категорично отказа да седне във „ВИП ложата” на „Лудогорец Арена” до собствениците на „орлите”, където бе застанал и президента на ловчанлии Трифон Попов. Самият факт че Гриша Ганчев, нито веднъж не е стъпвал на стадиона в Разград е достатъчно красноречив за отношението му към „зелените”. След като лудогорци заслужено се окичих с титлата и записаха безпрецедентен требъл в дебютния си сезон в майсторската група, започна подготовката за евротурнирите. За никого не бе тайна, че категорията на „Лудогорец Арена” позволяваше на „зелените” да играят там единствено до 3-я предварителен кръг на Шампионската лига. Това пораждаше казуса, къде да домакинстват „орлите”, ако достигнат до плейофния кръг на надпреварата. Разбирасе алтернативата Ловеч моментално бе отхвърлена за сметка на Бургас по разбираеми причини. 3-ят епизод на драмата „Гордост и предрасъдъци” премина сравнително безоблачно. „Зелените” превъзхождаха по класа младия си съперник и нямаха особени проблеми да запишат първия успех над „костеливия си орех” с 0:2. Кулминацията отново бе на сблъсъка в Разград, завършил при нулево равенство. И то не бе подминато от претенции към съдиите до обвинения за предварителната им подготовка и прочие. С цел да нажежат атмосферата допълнително и двата отбора си спретнаха спонтанни „хайки” за непозволени меикаменти, преди дербитата си. „Грешници” така и не бяха открити, а и сериозен отзвук от това нямаше да има, тъй като благодарение на странните наредби на БФС проби се вземат на по двама състезатели на тимовете, които може и да не са играли в срещата, а служебна победа може да бъде присъден единствено, ако в единият отбор бъдат заловени трима или повече състезатели, използвали непозволени стимуланти. Но до тук с безхаберията на футболния съюз, на които ще наблегна друг път. В 5-я епизод на провинциалното дерби доминатора по нашите терени в последните два сезона и единствен евробоец записа най-тежкото си поражение, откакто е в първия ни ешалон. Разградчани загубоха за втори път в историята на „Лудогорец Арена”, отстъпвайки с 2:4 на „оранжевите”. Това безспорно бе един от най-красивите сблъсъци, не само в тазгодишното първенство, но и в последните няколко години. Двубоят се превърна в „апотеоз” на открития футбол, а неутралните любители на футбола потриваха доволно ръце и се чудеха дали, не са объркали канала и не гледат някоя среща от аглийската Премиершип. Този двубой свали донякъде „ореолът” на непобедимите разградчани и двъхна допълнително увереност на „оранжевите” в първенството. Сблъсъкът на „Лудогорец Арена” остава в историята и като първия официален двубой на „зелените” от както са в елита, в който срещу тях е отсъдена дузпа. Още един развенчан „мит”, който бе издигнат до пиадестал от съперниците на шампионите. С този успех ловчанлии се превърнаха и в единствения отбор с положителен баланс срещу разградчани в първенството, подпечатвайки и „визата” си за „черния” топ 3 на „орлите” от отбори, побеждавали „БГ Барса” на два пъти, където са още Черно море и Левски. Двата провинциални гранда не изпуснаха парата до края на редовния сезон и окопираха върха, отдалечавайки се на сериозна преднина от останалите. „Най-моролюбивият епизод” от съперничеството им безспорно бе 6-ят им шампионатен сблъсък. В него шампионите от последните 4 сезона в България мислеха повече за това как да опазят вратата си „суха”, отколкото да накажат съперника. Именно поради това сериозни ексцесии липсваха, а двете нули на светлиннното табло бяха най-логичния завършек на срещата. „Орлите” финишираха редовния сезон на върха, докато ловчанлии доволно дишаха във врата на Дяков и компания, с точка пасив. Точка, която ловчанлии спечелиха в първия кръг от плейофите срещу Черно море, но която определено може да бъде приета за сериозно разочарование. Все пак именно равенството с „моряците” остави „оранжевите” на върха, благодарение на по-добрите им показатели срещу разградлии в преките двубои. Разбира се лидерството им е напълно условно, предвид факта, че „орлите” са изиграли мач по-малко от най-сериозния си съперник за титлата. Съдбата не пожали двата най-силни отбора в последните няколко сезона и ги изправи еин срещу друг и във втория по значимост турнир в страната – „Купата на България”. И тук не се мина без инциденти, след като срещата бе изпъстрена в „жълто”, а след края на срещата и двете ръководства имаха сериозни претенции към съдийските отсъждания. Любопитното е, че преди началото на сблъсъка бладодетелят на „оранжевите” не пропусна възможността издразни съперника с изказването си, че за него няма проблем кой ще свири двубоя, като дори препоръча съдийска бригада в състав: Юли Москов, Владимир Зарков и Владислав Трифонов. Явно конфликтите относно съдийските назначения няма да секнат скоро, щом се стига до там арбитрите на днешното дерби да бъдат определяни с жребий. Двата отбора са основните движещи фактори на родния футбол, след „залеза” на столичните грандове и ако обръщат повече внимание на спортно-техническия аспект на играта, вместо да се „хващат за гушите”, във всеки одобен момент, най-популярният спорт безспорно ще просперира. В дерби без напрежение, не е никакво дерби, но нека се простира само на футболния терен, тъй като никой не печели от скандалите, след последния съдийски сигнал, които само оронват авторитета на и бездруго измъчения български футбол.

Вероятен състав на Лудогорец: Стоянов, Шоко, Минев, Моци, Терзиев, Дяков- капитан, Ешпиньо, Марселиньо, Мисиджан, Луму, Безяк.

Резерви: Чворович, Кайсара, А. Александров, Златински, М. Александров, Кишада, Платини.

Наказани: няма.

Контузени: Барт.

(букмейкър мач: 1:0)

“Нежната страна” на мъжкия спорт

Filed under: Без категория by: ceco

Футболът отдавна не е просто спорт, а социален феномен, който вълнува цялото човечество. Несъмнено в последните десетилетия жените се превръщат в неизменна част от най-популярната игра. За щастие не само под формата на новоизлюпилата се професия: „футболна съпруга” а и като отговорни кадри в администрацията и ръководството на водещите отбори. Не правят изключение и тимовете от А група. Нека да обърнем внимание на „нежния взвод” в лагера на шампионите. Безспорно най-открояващата се фигура е председателят на борда на директорите в Лудогорец – Теменуга Газдова. Въпреки че животът и отскоро е свързан с футбола, финасовият експерт на „орлите” определено е „дясната ръка” на Кирил Домусчиев в Разград и всяка една инвестиция на клубния бос минава през нейните ръце. Професионалната и биография е изключително богата и мястото на върха на „пирамидата” в най-добре организирания отбор в България не е случайно. „Желязната лейди” в ръководството на „зелените” е родена на емблематичната дата 8 март в София. Възпитаник е на немската гимназия в столицата. Висшето си образование завършва в УНСС. Работи в Министерството на финансите в продължение на 16 години, като последните 4 от тях са в Главно управление на данъчната администрация. Газдова е сред първите, които започнаха да създават новото данъчно законодателство в България. В частния бизнес се подвизава от 1995 година. Започва като финансов директор в застрахователно дружество „България”, което в момента носи името „Алианц България”. Две години по-късно е назначена за изпълнителен директор на Приватизационен фонд „България”, а малко след това и на Търговска банка „Алианц България”. Едновременно с това е избрана и за член на Съвета на директорите на „Биовет” АД. Интересното е, че през 2000 година става изпълнителен директор на Корпоративна търговска банка, чийто управител в момента е друг голям футболен меценат – Цветан Василев. В последствие изпълнява същата длъжност и в „Българо-американска кредитна банка”. В крайна сметка се озовава в Разград, където сега е управител на местния клон на фармацевтичната компания „Биовет”, като същевременнно с това е и член на управителния съвет на дружеството. От 2010 година е председател на Съвета на директорите в Лудогорец. В клуба има още 7 дами на различни длъжности. Една от най-разпознаваемите е Стела Симеонова. Преводачката е навсякъде с тима по лагери, като често се изявява и като асистентка на пресаташето на отбора Владислав Трифонов. Интересното е, че Стела е приятелка на бившата преводачка на отбора Диляна, която лично я е препоръчала за своя наследничка. 24-годишната блондинка говори свободно английски, португалски и френски. За разлика от други наши клубове в Лудогорец подхождат отговорно със служителите си и разполагат с отдел „Човешки ресурси”. Той е воден от икономистката Латинка Петрова. Бившата банкова служителка завършва Стопанската академия „Димитър. А. Ценов” в Свищов. Освен това е хористка в популярния местен хор „Железни струни”, с който често гастролира в чужбина. Тимът разполага с двама технически сътрудници в лицето на Николета Георгиева и Милица Недялкова. Първата можеше да бъде забелязана в компанията на Ангел Петричев по време на някои от церемониите по тегленето на жребия в Лига Европа. Ширококоментираните заплати на футболистите пък минават през ръцете на оперативния счетоводител – Марина Христова. Нарина е възпитаничка на Икономическия университет във Варна, където се е дипломирала в специалността „Аграрна икономика”. Като иситнска фенка на тима, тя неизменно е на официалната ложа на „Лудогорец Арена” по време на домакинските двубои на „зелените”. И накрая, но не и по важност са две момичета, които остават повече в „сянката”, но работата им е изключително важна. Това са рецепционистките Преслава Радкова и Диана Стоянова. Първата е възпитаничка на стопанската акдемия в Свищов, догато втората е завършила Русенският университет. Те отговарят за кетъринга на стадиона, както на официалната трибуна, така и във всеки един от секторите на стадиона. Важно е да се отбележи, че всички освен преводачката на състава са местни момичета, които са закърмени с любовта си към Лудогорец.

«Чудо» или достоен край

Filed under: Лига Европа by: ceco

През 2012-та година така и не дойде дългоочакваният край на света, но за сметка на това се зароди ново „явление” наречено „Лудогорец”. В началото то бе само на местно ниво, но бързо прерастна в сериозен фактор за българския футбол. Фактор, който остави „следи” и по европейските терени. Тези „следи” няма да бъдат заличени лесно, но трябва да бъдат използвани, като „маркер” за още по-сериозна „инвазия” в бъдеще. Преди всичко да е приключило обаче не можем да сложим финалния „акорд”, така че нека да изчакаме какво ще се случи във Валенсия. „Зелените” имат нужда от „чудо” с по-сериозни мащаби от това срещу Лацио. И то в момент, в който са поставени „до стената” от кадрови проблеми. Специфично за орлите е, че когато са ранени се извисяват високо в небесата, за да черпят сили от слънцето. Способни ли са разградските „орлите” да полетят високо към мечтите си и да сътворят една от най-големите сензации, които някога са се случвали на „Местая”? Ще разберем тази вечер, в 20.00 часа българско време, когато е реваншът от осминафиналната фаза на Лига Европа. За целта трябва да надскочат себе си, но те не веднъж загатнаха, че разполагат с невероятен характер и воля за победа, с които могат да „оскубят” крилатите бозайници или поне да ги измъчат, преди да се отправят към ¼ финалите. Нека видим какво е положението в лагера на испанците, преди решителния сблъсък от 1/8 финалите във втория по авторитет европейски клубен турнир. Валенсия изигра срещата си от 28-я кръг на първенството, като гост на Реал(С), загубена с 0:1. По-фрапиращото в случая е, че „прилепите” тотално надиграха съперника си, както по отношение на владението на топката, така и при головите ситуации. Въпреки това, поредната им грешка в центъра на отбраната, доведе до единственото попадение в срещата. Именно двойката централни бранители е най-слабото звено на валенсианци, на което наблягам в няколко от анализите си. Контузията на Рикардо Коща несъмнено разклати стабилността в зоната пред вратаря Диего Алвеш. Нито Сендерос, нито Матьо, а още по-малко Виктор Руиз са достойни заместници на португалеца. Все пак наставникът на „черно-белите” Пици заложи на тандема Сендерос и Руиз в сблъсъка с „баските”. Въпреки огромното желание за игра, което демонстрира швейцарецът, на няколко пъти в срещата оголваше зоната си, след като се включваше в атаките на съотборниците си. Формата на Руиз също е под всякаква критика, но той стартира двубоя, за да бъде запазен Жереми Матьо. По всички изглежда обаче, че испанецът ще бъде титуляр и в днешния сблъсък, тъй като Сендерос е получил контузия по време на една от последните тренировки на испанците. За вратаря на Валенсия няма какво толкова да се каже. Алвеш нямаше кой знае колко положения пред вратата си, а в ситуацията за гола не носеше абсолютно никаква вина, тъй като бе разстрелян от упор. Впечатление отново направи отличната му игра с крак, особено когато „прилепите” трябваше да изнасят топката в предни позиции по най-бързия начин. Като крайни бранители в тази среща се изявяваха Бараган по десния и Бернат по левия фланг. И двамата не записаха най-добрите си двубои, въпреки че бяха изключително активни в офанзивен план. Проблемите им идваха от бързите контраатаки на домакините, които бяха приели играта дълбоко в собствената си половина, но се изнасяха изключително компактно в предни позиии, когато отнемеха топката. И двамата изпускаха крилата на съперника на няколко пъти в срещата, а жълтите им картони са достоверен атестат за индивидуалните им сблъсъци с атакуващите полузащитници на Реал. В самия край на двубоя Бернат бе заменен от дефанзивния полузащитник Мичел, а испанците останаха с трима в отбрана. В центъра на терена се подвизаваше двойката Парехо-Кейта, които се представиха на ниво. Капитанът на „прилепите” не взе участие в първия осминафинален двубой за Лига Европа в София, поради наказание. Днес обаче бе познатият лидер, който поемаше отговорност в най-трудните моменти, въпреки това себераздаването му не бе достатъчно, дори за точка на „Аноета”. На свой ред малиецът се реваншира до известна степен за директния червен картон, който получи на първия двубой в София. По тази причина африканецът няма да вземе участие в реванша. Пред двамата дефанзивни полузащитници, като плеймейкър се изявяваше Жонас. В края на срещата, когато Пици преструктурира схемата на 3-5-2 изпрати бразилеца в по-предни позиции. По фланговете оперираха Фегули и Пиати, който не оправада очакванията на треньорския щаб и бе заменен още във 55-та минута на сблъсъка. Освен това лявото крило на Валенсия е получил контузия на една от тренировките на клуба и по всяка вероятност ще пропусне сблъсъка на „Местая”. За разлика от него алжирецът бе на познатото ниво и определено бе най-голямата заплаха за противниковата врата. Върха на атаката бе поверен на чилиеца Варгас, отново с идеята Алаксер да бъде запазен за днешния сблъсък. Варгас не бе особено ефективен, което доведе до смяната му в 68-та минута. На неговомясто в игра влезе Араухо, който също няма да се запомни с отлични отигравания. Интересно е да се наблегне на момента, че реал(С) успя да излъже Валенсия, без да ги превъзхожда в нито един от показателите. „Баските” използваха слабите места на съперника, разчитайки на контраатаки, нещо от което можеше да се възползва и Лудогорец в първата среща с испанците, вместо да се стреми да се наиграва с „черно-белите”. Каквото било било. Сега важното е разградчани да са направили своите изводи и да се представят, коренно различно на „Местая”. Това няма да е никак лесно, поради сериозните кадрови проблеми, за които споменах по горе в материала. Стойчо Стоев няма да може да разчита на наказаните Фабио Ешпиньо и Жуниор Кишада, както и на сериозно контузения Александър Барт. Под въпрос за двубоя са още Козмин Моци, Христо Златински и Даниел Абало, които се оказа най-големите потърпевши от „мелетата” в Ловеч. Централният бранители, дефанзивният полузащитник и крилото на „зелените” тренираха на облекчен режим, но отпътуваха с отбора. Докато испанецът и без друго не влиза в сметките на Стойчо Стоев поотношение на титулярната единайсеторка, то нещата с другите двама съвсем не стоят така. Контузията на румънеца може да създаде сериозни проблеми в дефанзивния вал на разградчани, тъй като наставникът на „орлите” може да разчита единствено на Теро Мантула и Георги Терзиев като стопери. И двамата обаче не са в оптимално състояние, имайки предвид слабия мач на финландеца в първата среща с испанците и липсата на игрови ритъм при капитана на младежкия национален отбор, който все още се възстановява от контузията си в коляното. Евентуално отсъствие на Златински също би било фатално, тъй като единственият избор на Стоев за партньор на Дяков в центъра на терена ще бъде четвъртият му избор – Митчел Бургзорг. А холандецът не е получавал възможност за изява в толкова важен двубой в евротурнирите. За останалите позиции на игрището нещата изглеждат ясни. Едва ли някой се съмнява, че Владислав Стоянов ще застане под рамката на вратата на двубоя във Валенсия. Като крайни бранители ще действат Жуниор Кайсара и Йордан Минев, а пред тях като флангови полузащитници ще се изявяват Михаил Александров и Мисиджан. Позицията на плеймейкъра ще бъде поверена на Марселиньо, а нападението ще води от втория най-добър реализатор в тазгодишната кампания на Лига Европа – Роман Безяк. Нека България бъде с Лудогорец, защото „орлите” го заслужават с великолепните „спектакли”, които изнесоха до момента.

Вероятен състав на Лудогорец: Стоянов, Кайсара, Минев, Моци(под въпрос), Мантула, Дяков – капитан, Златински(под въпрос), Марселиньо, М. Александров, Мисиджан. Безяк.

Резерви: Чворович, Шоко, Терзиев, Ернандес, Луму, Абало(под въпрос), Платини.

Наказани: Ешпиньо, Кишада.

Контузени: Барт, Моци(под въпрос), Златински(под въпрос), Абало(под въпрос)

Вероятен състав на Валенсия: Алвеш, Перейра, Бернат, Матьо, Руиз, Парехо – капитан, Мичел, Фегули, Феде, Жонас, Алкасер.

Резерви: Гуаита, Бараган, Ромеу, Фуего, Порту, Араухо, Варгас.

Наказани: Кейта.

Контузени: Коща, Сендерос, Пиати.

(букмейкър мач : 1:1)

С класа над останалите

Filed under: България - А група by: ceco

Класата се изгражда в условията на конкуренция.Това е безспорен факт, който се приема като аксиома в световния футбол. Българският шампион Лудогорец обаче демонстрира, че класата може да убие конкуренцията на местно ниво. За никого не е тайна, че „зелените” играят най-добрият футбол в страната, а ако някой все още не вижда това, то най-вероятно не разполага с телевизор. „Зелените” демонстрираха огромния си потенциал и в Европа, където взеха „скалповете” на половин дузина сериозни тимове. За разлика от други европейски първенства, в които редица доказани отбори, не съумяват да играят равностойно на няколко фронта, „орлите” показаха че надграждат и в това отношение. Нека се върнем към първия им сезон в елита. В него „зелените” записаха исторически требъл, триумфирайки с титлата, националната купа и Суперкупата на страната. Успехът на местно ниво обаче не успя да им осигури нужното самочувствие и манталитет, за да отсранят балканския гранд Динамо(З) в пресявките на Шампионската лига. Въпреки това „зелените” излязоха с високо вдигнати глави от битката, без да бъдат надиграни от именития си съперник, загатвайки са сериозните си качества в двата сблъсъка от втория предварителен кръг на най-авторитетния европейски клубен турнир. Въпрекия „летящия старт” в родния елит, лудогорци не бяха убедителни във втория си сезон, където отпаднаха от надпреварата за „Купата на България” още на 1/16 финалите, а титлата, макар и напълно заслужена, дойде в последния кръг на шампионата. Освен това започнаха сезона с „фалстарт”, губейки Суперкупата, която стана притежание на Берое. Основната причина за „миникризите” в тима, които доведоха до драматичния развой на първите два шампионата бе прекаленият консерватизъм на Ивайло Петев по оттношение на състава. Кметът от Баховица разчиташе на една и съща единайсеторка, почти във всеки двубой, въпреки „дългата” резервна скамейка, на която чакаха бойците от „запаса”. Дори смените му се превърнаха „шаблон”, с който бяха наясно и невръстните деца. Идването на Стойчо Стоев начело на тима, тотално промени статуквото в стартовия състав. Разградският специалист бе наясно с класата на футболистите си и не се притесняваше да прибягва дори до 100-процентови ротации в двубоите от първенството. Така наречените „резерви” се отплатиха на наставника си по най-добрия начин, печелейки категорично шампионатните сблъсъци, между важните европейски дербита. По този начин Стоев успя да удари с „един коршум два заека”. Той не само съхрани звездите си за „европейската сцена”, но и подготви психологически заместниците им, които бяха на висота, когато се налагаше да заменят някоя от основните фигури в битките на Стария континент. Само погледнете до каква форма достигна Жуниор Кишада, който влизаше за не повече от 20-тина минути в игра, при Петев. Бразилецът показа, че всеки „войник носи в торбата си генералски жезъл”, поемайки отговорността в трудни моменти и носейки победата на „орлите” с безценните си голове. Кариоката повиши значително и въздействието си върху отбора, превръщайки се в един от лидерите му. Особено полезен бе в моментите, когато Безяк не бе особено ефективен, поради липсата на концетрации, заради непрестанните спекулации за трансфер в чужбина. Повишеното самочувствие имаше и своите негативни страни. Кишада се превърна в „скрита лимонка”, която както може да реши всеки двубой, така и може да постави съотборниците си в изключително деликатна ситуация, заради безмислените картони, които си изкарва. Истински „ренесанс” преживя и Себастиян Ернандес, който бе заклеймен като ненужен, а бе един от най-добрите футболисти на шампионите по време на зимната подготовка. Неслучайно бе картотекиран за сблъсъците с Лацио от 1/16 финалите на Лига Европа. Колумбиецът се отличи с няколко изключително красиви гола от началото на първенството, но „запазената му марка”, отново бяха асистенциите, които записа. Позабравеният любимец на разградани Шоко също подобри значително играта си и напомни за светкавичните си рейдове по десния фланг, с които обезвреждаше противниковата защита. С образцовите си центрирания с десния крак загатна, че може да бъде сериозна заплаха за всеки един отбранителен вал. Няма как да не спомена и Ешпиньо, който безспорно е един от най-универсалните играчи в разградския тим. Португалецът е изключително креативен дефанзивен халф, който се включва успешно в атаките на тима, а при отсъствието на Марселиньо се справя великолепно и с „диригентската палка”. За него е трудно да се говори като резерва, на фона на рекордните му 15 двубоя в евротурнирите, но все пак предпочитания дует от Стойчо Стоев в центъра на игрището се състои от капитана Светослав Дяков и Христо Златински. Кулминацията в ротациите на Лудогорец безспорно бе първият ¼ финален двубой за „Купата на България” срещу Литекс в Ловеч. В него Стойчо Стоев пусна в игра едва двама от твърдите си титуляри: Моци и Златински и то единствено поради факта, че изтърпяваха наказания в двубоя срещу Валенсия. Освен това единственият който излезе като титуляр срещу „прилепите” и след това попадна в стартовия списък за двубоя с „оранжевите” бе Фабио Ешпиньо. И всичко това при положение, че се изправяш като гост срещу временния лидер в първенството. По-смело решение от това здраве му кажете. Определено трябва да си мъжкар и да си напълно наясно с качествата на играчите си, за да постъпиш по този начин. Подобни действия са си позволявали много малко треньори в световен мащаб, освен ако не са искали да отпишат някой от турнирите на национално ниво. В съзнанието ми изникват подобни сцени в двубои на Манчестър(Ю), под ръководството на великия сър Алекс Фъргюсън, който не се колебаеше да пусне в игра дори юношески футболисти срещу Арсенал, Челси или Ливърпул, но това ставаше обикновено в сблъсъците за „Карлинг къп”(Купата на Лигата в Англия,която е третият по авторитет турнир на Острова). За някои хора това може да е публично „харакири”, но за лудогорци си бе поредната лекция. Силната мотивация на футболистите, които по-рядко влизат в плановете на треньорския щаб, компенсира липсата на срабетеност между отделните звена, за да запишат „орлите” заслужен успех с 1:2. Успех, който бе „изкован” още през първата част на двубоя, което позволи на разградчани да съхранят силите си през ворото полувреме. По време на срещата се случи още нещо любопитно, „новобранецът” Александър Александров записа официалния си дебют за „зелените”, но ако не беше сравнително непознатата му физиономия, едва ли някой щеще да забележи, че този футболист играе първа среща за „орлите”. Бившият стопер на Черно море бе играл в дует с Козмин Моци, единствено на тренировка, но Стоев не се поколеба да го хвърли в „огъня” срещу най-сериозния претендент на „зелените” за титлата. С Революционният си ход Стоев открито заяви на съперниците си, че в момента двата най-добри отбора в България са Лудогорец и резервите на Лудогорец. А всеки който иска да се бори с шампионите за някой от трофеите на национално ниво, трябва да има предвид всички 26 футболисти в „зелено”, а не „спецотряда” от 14-тина „командоси”, на които разчиташе Ивайло Петев.

Европейско чудо или приказка без край

Filed under: Лига Европа by: ceco

За да вървим напред в бъдещето трябва да помним миналото си. А нашето минало, наред с всички трагичните моменти, може да се похвали и с редица велики личности. Такава безспорно е Хан Омуртаг, чието име според някои преводи означава орел. Българският владел, управлявал през 9 век, ше се помни с дългия мир и строителството си, но най-ярки са думите му, запазени върху каменните плочи: „Човек и добре, да живее умира, но идва друг след него”. Ако трябва да бъдат перефразирани перефразирани словата му на футболен език, биха звучали така: „Един отбор, колкото и добре да играе губи, но след него остават великите победи”. Да „полетът на „орлите”” бе прекършен от безмилостните „черно-бели прилепи”, които върнаха българския шампион на земята. Загубата обаче не може да открадне славата и авторитета, които си сепчелиха „зелените”. Няма нищо срамно в това да отпаднеш от 3-я най-силен отбор в Испания за последните 20-тина години, особено когато си го направил с високо вдигната глава, пред препълнен стадион и спираща дъха атмосфера. Трябва да се срамуват единствено тези, които на 13 март злорадстваха срещу еуфоията създадена от „орлите”, завиждайки на разградчани и правейки се на по-големи българи от останалите. Но да оставим настрана хейтърите и скептиците. Те могат от „10 кладенеца вода да изкарат”, но не и да намерят една добра дума за „бялата лястовица” на българския футбол, която накара повече от 40 000 всевъзможни разноцветни фенове да крещят в един глас „Лудогорец, оле” и „Българи, юнаци”, което само по себе си е по-голяма победа от всеки един трофей. Във въздуха още кънтят паметните победи срещу Лацио, ПСВ Айндховен, Динамо(З), Черноморец(О), Партизан и Слован(Б), но още по-важното е, че „орлите” върнаха вярата на българския запалянко, че и по нашите географски ширини се играе качествен футбол, с който трябва да се съобразяват най-големите в Европа. Дано този тласък не „рикушира” незабелязано сред останалите български отбори, а да образува „цунами”, което да предизвика „ударна вълна” и в другите български грандове, за да се върне българския клубен футбол, там където му е мястото. Нека да видим какво се случи в този епохален четвъртък, който бе най-важният „урок” в досегашната история на „зелените”. Както писах в някои от предишните си анализи, двубоят бе идеална възможност за „сверяване на часовниците” между „ученика” и „учителя”. „Часовата разлика” се оказа голяма, тъй като испанските „стрелки” избързаха с 3 гола, напред. Причините за това са много, но на първо място трябва да отбележа рутината, опитът и безспорната класа на испанците. Не е за пренебрегване и фактът, че „зелените” бяха изсотавени от късмета си в този двубой, но „Фортуна” помага на по-силните, а разградчани определено отстъпваха в този двубой. За пръв път от много време насам лудогорци не приличаха на себе си и не успяха да наложат своя стил на игра. Все пак всеизвестна максима е, че играеш толкова колкото ти позволи съперника, но фактът, че играта на „зелените” не им спореше е очеваден. И тук могат да се намерят редица обяснения. Всеки може да направи един слаб мач, особено ако ти липсва сериозен опит в Европа. „Давид” имаше една възможност да изтреля „камъче с прашката си” преди да бъде стъпкан от испанския „Голиат”, но прашката, в лицето на Роман Безяк трепна. Разбира се словенецът няма как да бъде винен за пропуска, тъй като ако не беше той, „орлите” едва ли щяха да достигнат до този етап на турнира. За съжаление обаче сериозен „дузпаджия” в лагера на пампионите, така и не бе открит. Единственият, който е изпълнявал 11-метров наказателен удар(в редовното време на официални двубои), който все още не е изпускал е Христо Златински, но благоевградчанинът не получи „кредит на доверие” по време на сблъсъка с Лацио в Рим, а за дербито с Валенсия бе наказан. Това не може да е оправдание, тъй като наставникът на „зелените” Стойчо Стоев разкри, че тимът му е тренирал наказателни удари, преди реванша с „римските орли” и би трябвало да има поне няколко опции за изпълнител от „бялата точка”. Въпреки че бе „ключов” момент в срещата, дузпата не бе най-решителният момент. Разградчани се „окопитиха” бързо и показаха добра игра и след пропуска на Безяк, но хитрите испанци изчакаха своя шанс, за да „нокаутират” съперника с втори гол, въпреки че бяха с човек по-малко на терена. Не може да се отрече, че Моци и Златински липсваха много на отбора, но „орлите” винаги досега успяваха да се справят с „патовите” ситуации, благодарение на „дългата” си резервна скамейка. Далеч съм от мисълта, че ако румънецът и Златински бяха на игрището, иберийците нямаше да стигнат до победата, но при всяко положение резултатът можеше да е различен. Стабилният в решителни моменти Теро Мантула „изгори бушоните” в двубоя на живота си, но финландецът е талантлив футболист, който тепърва ще разгръща потенциала си, така че привържениците на тима трябва да му простят липсата на опит. За съжаление опасенията ми, че синхронът му с възстановяващия се Александър Барт ще бъдат „ахилесовата пета” на тима се оказаха напълно резонни. Французинът все пак заслужава адмирации за това, че „стисна зъби” и даде най-доброто от себе си въпреки проблемите с прасеца. Явно каквато и „магьосница” да е сръбската лечителка Марияна, не е успяла да го възстанови напълно. Барт и Терзиев взети заедно се равняваха на един здрав стопер, но поотделно и двамата нямаха сили за 90 минути. Липсата на здрава двойка централни бранители срещу футболист като Алкасер си е чиста проба „предизвестена смърт”. Нека хвърлим един поглед и на останалите фрагменти от играта на лудогорци. Халфовата линия на тима, водена от „архитекта” – Марселиньо не бе на нужната висота. Полузащитниците в „зелено” така и не успяха да укротят топката и да поемат инициативата в центъра на терена, когато гостите прилагаха преса по целия терен. Имаше сериозен брак в пасовете, а Ешпиньо и Дяков трудно удържаха набезите на „черно-белите”, Марселиньо за пореден път показа, че е футболист от светона класа, създавайки пространства благодарение на брилянтната си техника, но на няколко пъти „прегоря” в опитите си да поеме отговорност и ударите му попадаха далеч от противниковата врата. Активен в предни позиции бе Върджил Мисиджан, но и той подобно на повечето си съотборници рухна психически, след второто попадение на Валенсия. По-статичен бе Михаил Александров, но това бе разбираемо на фона на изключително „острите” по левия фланг на „прилепите” – Бернат и Феде. Иситнски кошмар бе срещата за Роман Безяк. Не само, заради пропусната дузпа, но и поради фактът, че се включи в „общия хор” на играчите, които стреляха безцелно в опитите си да покорят бразилския страж – Диего Алвеш. Сблъсъкът с Валенсия на „Васил Левски”, определено няма да е от двубоите, които ще иска да си спомня. Последният „акорд” на „европейската симфония”, все още не е сложен, но единствено „чудо” на „Местая” би продължило „полета на „орлите””. Те показаха, че могат да играят красив футбол и именно тази тенденция трябва да затвърдят в Испания, където освободени от напрежение могат да се превърнат в легенди и да си спечелят респекта на всички испанци. Дори тазгодишната епопея да свърши, това не слага край на „зелените мечти”. Амбициозният собственик на клуба Кирил Домусчиев заяви открито, че ще разшири мащабите на отбора и догодина целите ще станат още по-големи. Нещо, което проектът заслужава, защото с темповете, с които се развива, бързо може да се превърне в траен фактор на Стария континент. Освен това през следващия сезон Лудогорци щеса далеч по-сработени и опитни от тази година, а и със сигурност подсилени от няколко качествени нови попълнения. Да не забравяме и, че няма да започнат от нулата, ккто го направиха през този сезон.Благодарение на високия си коефициент „орлите” си подсигуряват място сред поставените на жребия в Шампионската лига поне до 3-я предварителен кръг, което е великолепен атестат за основната им задача – попадане в груповата фаза на „Шампионската лига”. Нека припомня, че през този сезон „зелените” не бяха сред поставените дори и във втория предварителен етап на най-авторитетния европейски клубен турнир. Собственикът на клуба показа сериозните си намерения и извади поредния „ жокер от джоба си”. Това е новият спортно-технически директор на клуба Методи Томанов. Колкото и странно да звучи шампионите бяха единственият отбор в А група без човек, който официално да изпълнява тази длъжност. „Червената” легенда отдавна е със силни позиции в клуба, но досега изпълняваше функцията на главен мениджър. Бившият „армеец” е един от най-доверените хора на Кирил Домусчиев и е с основна заслуга за най-сериозните трансфери в тима. Томанов доведе Марселиньо, Кишада, Кайсара, Ешпиньо, Мисиджан и Луму. Именно негова е и последната дума, около трансферите на всички наблюдавани футболисти от широкото скаутско звено на „зелените”. Безспорно изборът на ръководството е възможно най-добрият, което е сериоен атестат за бъдещи успехи. Новият директор ще продължи да движи делата около трансферите в тима, но вече ще набляга и на спортно-техническия аспект в играта на тима. Запазят ли енерцията си от тази година, придружена с натрупаното самочувствие и изградения манталитет, „зелените” определено могат да вдигат на крака привържениците си в още много европейски спектакли. До тогава обаче ги чака много и малката надежда, че „раненният орел”, не е нанесъл последния си удар.

Монтана изненадващо грабна Купата при жените

Filed under: Други спортове by: ceco

Баскетболната купа при жените, подобно на мъжката надпревара, не мина без изненади. Спряганите за основни претенденти, тимове наЛевски и Дунав(Р) отпаднаха в полуфиналните си сблъсъци, съответно от Хасково и Монтана. Столичанки водеха през цялото време, срещу неопитния тим на хасковлийки, но „червените” успяха да докарат двубоя до продължение, след тройка в последната секунда. В добавеното време на срещата възпитаничките на Елена Станкова изхвърлиха софиянки, след 11 точки разлика. Втората среща се развиваше изключително равностойно до самия и край, когато състезателките от Монтана се оказаха по-съобразителни и достигнаха до финалния сблъсък, след победа с 2 точки разлика. По този начин прекъснаха серията на русенлийки, които бяха носителки на трофея в последните 4 години. В сблъсъка за трето и четврто място „сините феи” прекършиха съпротивата на Левски и се окичиха с бронзовите медали. Подобно на полуфиналния си двубой, хасковлийки се добраха до продължение в заключителния двубой на турнира, след кош в последната секунда. Този път обаче силите им стигнаха само до тук и Монтана прибави 5-та национална купа във витрината си. Любопитното е, че финалните сблъсъци се проведоха на 8 март, когато „златният отбор” на Левски-Спартак отбелязваше 30-годишнината на най-големия успех за българския баскетбол на клубно ниво, а именно спечелването на Купата на европейските шампиони.