Футболни Прогнози, Залози

След като Реал(М) разби на пух и прах мита за Байерн(М), е време да бъде определен и съперникът на „кралския” клуб във финалния сблъсък. „Кандидатите за слава” са английският Челси и испанският Атлетико(М). Едва ли има по-подходящо определение за днешния сблъсък от „апотеоз на дефанзифния футбол”. Това са двата отбора с най-добрите защити и великолепна игра на контраатака в Европа. Именно чрез този стил на игра командите на Диего Симеоне и Жозе Моуриньо достигнаха до този етап на надпреварата. Изключително грамотни тактически състави, които не остават никакви празни пространства във втората и третата третина на терена, и имат изключително бързо и компактно изнасяне в предни позиции. Тук обаче идва екзистенциалният въпрос „кой ще рискува повече”. Лондончани са домакини, но определено не им е по вкуса да притежават топката в продължителен период от време. Освен това един гол в тяхната врата на „Стамфорд бридж”, може да се окаже фатален. На свой ред „дюшекчиите” са единственият отбор в тазгодишното издание на Шампионската лига, който все още не е губил. Настаникът на мадридчани успява много умело да нагоди играта на тима си, спрямо стила на съперника, което поставя в „патова” ситуация противниците на Атлетико. Очаква се и двата отбора да подходят изключително внимателно в първите минути на срещата и единствено ранен гол би променил поведението им на терена. „Сините” са изключително ефективни, когато водят в резултата и почти никога не допускат да загубят, след като имат предимство. Друг въпрос е как ще бъде пробита изключително сгъстената отбрана на испанците. Прогноза 1:1 и класиране на гостите за финалния сблъсък.

Откакто Лудогорец е в елита, всеки един от сблъсъците му със столичните грандове е определян като дерби. И няма как да бъде друго яче, след като „орлите” само в рамките на два сезона успяха да преместят „епицентъра” на българските футболни страсти в провинцията, така както го направи и Литекс, веднага след появата си в елита. Двубоите на Лудогорец с ЦСКА обаче винаги са имали по-специален заряд от останалите. За никого не са тайна „армейските” пристрастия на Кирил Домусчиев, който бе в управата на „червените”, преди да се захване с лудогорското предизвикателство. Именно анархията в организационен план, скандалите, непрестанните съдебни спорове, липсата на ясна концепция за бъдещето и не на последно място невъзможността да притежава абсолютната власт на „Българска армия”, прогониха бизнесмена от „Борисовата градина”, за да дадат началото на „европейската приказка” за Разград. Доста преди да се легитимира в елита и да наложи превъзходството си над останалите, Лудогорец бе приеман като „малко братче” на ЦСКА. Този „етикет” обаче бе „скъсан”, още в първата година на „зелените” в А група. „Орлите” превъзхождаха 31-кратните шампиони на България по всички показатели и напълно заслужено достигнаха до титлата в последния кръг на първенството, именно след двубой с „червените” на „Лудогорец Арена”, спечелен от разградчани с минималното 1:0. Подобен двубой за златните медали в първенството бе прецедент в последните 32 години. Интересът към него бе огромен и логично се превърна в зрелищна „гладиаторска битка”. Макар, че „везните” бяха наклонени повече към „червените”, „орлите” успяха да пренебрегнат традициите и да преобърнат хода на историята, достигайки до ценния трофей. Столицата на Лудогорието бе „залята” от шампанско и сълзи в следващите няколко дена, но ръководството на разградчани не се „опияни” от успеха, а използва инерцията, за да затвърди доминацията си и да достигне до втора поредна титлта. Този двубой бе изключително важен за „орлите”, не само в исторически, но и в чисто психологически аспект. Това бе една първите големи битки на разградчани, в които обстановката бе изключително взривоопасно, доста преди двубоя, а напрежението ескалираше по целия терен. Сблъсък за истински мъже с характер. С тази победа „орлите” показаха, че не са просто разглезени скъпоплатени „наемници”, а колектив, който притежава потенциал да е на върха. Самочувствието, което придобиха, след спечелената титла и последвалия „златен требъл”, вдъхна допълнително увереност на „зелените”, които по нищо не отстъпваха на Динамо(З) в първите си европейски „стъпки”, въпреки болезненото елиминиране от „модрите”. На свой ред пък шампионатът се превърна в „отъпкана територия”, по която разградчани крачеха все по-уверено, а доскорошните титани в А група излизаха срещу тях в „ролята” на аутсайдери. Никой не може да каже в каква посока щеше да поеме развитието на клуба, ако не беше стигнал до тази първа титла, но е безспорен факт, че именно тя се оказа мощният тласък, дал началото на огромната „вълна”, в която „орлите” „удавиха” редица европейски грандове. Аналогиите с двубоя от преди две години и днешния сблъсък са много, но истината е, че приликите са твърде малко. Първо през 2012 година, никой не слагаше Лудогорец в сметките за шампионската титла, а да не говорим за требъл, докато в момента, всяка равенство на „орлите” е гледано „под лупа”. Освен това напрежението в сблъсъка от преди две години бе много по-високо, тъй като двубоя бе заключителен и разликата бе минимална, докато сега титлата няма да бъде решена, независимо от крайния изход на срещата. Лудогорец бе в сериоен подем в последните си няколко двубоя, докато „армейците” бяха изтървали аванс от цели 8 точки. Да не забравяме, че и от чисто спортно-техническа гледна точка двата отбора изглеждаха далеч по-равностойни. Към днешна дата, в ЦСКА гледат на двубоя, по-скоро с романтична носталгия, отколкото като реална възможност да се върнат в борбата за титлата. Дори да сътворят „чудото” в Разград и да си тръгнат с 3-те точки, „червените” ще имат пасив от 1 пункт, спрямо „орлите”, и то при положение, че са с мач повече, на сметката си. Трудно е да се повярва, че опитен и боеспособен отбор като Лудогорец ще си позволи да изпусне спечелена титла, още повече, когато готви селекция за Шампионската лига. Разбира се историята не веднъж е показвала, че „обречените”, могат да се окажат най-големите герои, а и „марката” на столичани, не им позволява да се поримирят с „поддържащата роля”. Интересен момент, на който няма как да не наблегна, е че по време на решителния двубой за титлата, преди 2 години, имаше цели четирима бишви футболисти на „червените” в състава на „орлите”(става въпрос за Емил Гъргоров, Иван Стоянов, Йордан Минев и Михаил Александров), докато днес с с фланелката на ЦСКА ще излязат трима бивши възпитаници на „зелените”. Именно Иван Стоянов и Емил Гъргоров бяха в основата на първия шампионски отбор на лудогорци, преди отново да облекат червената фланелка. Бадема носи лентата на „зелените” в продължение на два сезона, докато племенникът на Йордан Лечков отбеляза 17 гола в дебютния си сезон за „орлите” и достигн до голмайсторския приз в шампионата. Ванката продължава да е лидер в още една престижна класация. Става въпрос за вечната голмайсторска ранглиста на „зелените” по отношение на шампионатните срещи в елита. Дори скоро да бъде изместен от върха, от звездата на тима Марселиньо, играчът с номер 73, завинаги ще остане в сърцата на разградските привърженици, които с умиление си спомнят двата прекрасни гола в предварителните кръгове на Шампионската лига срещу Слован(Б) в Разград и Базел, на националния стадион „Васил Левски”. Подобно на Гулдан, Голубович, Гъргоров и Генчев, преди него и Стянов стана „жертва” на неизбежното надграждане, от което имаше нужда отбора, за да повиши класата си и да се превърне в новия ни евробоец. Въпреки това и двамата си остават легенди на клуба, макар да не се разделиха по най-добрия начин с ръководството. От щаба на шампионите предложиха на Гъргоров договор за още една година със същите финансови параметри, но „фалшивата деветка”, отказа офертата, настоявайки за 3-годишен договор. До споразумение от двете страни така и не се стигна, а Бадема изпълни договора си като „заточеник” на резервната скамейка през пролетния дял на първенството. Подобна „опасност” грозеше и Иван Стоянов, който отказа удължаване на договора си за още една година с намалени финансови изисквания и след двумесечни преговори, прекратени с изплащането на едномесечна неустойка се стигна до разтрогване на договара му по взаимно съгласие. Гъргоров вече се изправи веднъж срещу шампионите на „Лудогорец Арена”, където беше провокиран, от някои разградски привърженици с думите „Нали искаше много пари, колко вземаш сега в ЦСКА”, на което юношата на Локомотив(Сф) отговори „Не всичко на този свят е пари”. Третият „изгнанник” на „Армията” е Неманя Милисавлевич. Той определено не носи „ореола” на любимец на публиката. Сърбинът акостира на „Лудогорец Арена” със статута на звезда в румънското първенство, но не оправда високите очаквания, които имаше към него. Въпреки че на няколко пъти загатна за сериозен потенциал, Милисавлевич така и не успя да се справи с жестоката конкуренция при фланговите футболисти на „зелените”. Допълнително утежняващо положението му обстоятелство бе липсата му на паспорт на страна от ЕС. Всичко това го постави на лидерска позиция в трансферната листа на тима, от което веднага се възпозлваха „армейците”. При „червените” Милисаавлевич успя да демонстрира универсалните си каччества, след като бе изпозлван на няколко различни позиции, за да се върне на любия ли ляф фланг на нападението. Именно с неговите изяви и тези на Гъргоров се свързва възхода на „червените” в средата на първенството. Двамата си паснаха като „скачени съдове” и бяха в основата на повечето опасни положения пред противниковите врати. В последно време сърбинът позагуби титулярното си място, но нищо чудно да избухне именно на „Лудогорец Арена”, където така и не беше оценен. Колкото и да се опитват да излязат от статуквтото на аутсайдер в Разград, „армейците” продължават да са еин от „абонатите” на двукратните шампиони. Тимовете на ЦСКА и Ботев(Пд) са иединствените от първата седмица в А група, които не могат да се похвалят с шампионатен успех срещу „зелените”. В досегашните си 7 двубоя от първенството, столичани имат записани 2 равенства и цели 5 загуби, при голова разлика 10:2 в полза на „орлите”. Освен това „червените”, никога досега не са отбелязвали гол на „Лудогорец Арена” в шампионатните си сблъсъци срещу „зелените” (две от срещите завършват при резултат 1:0, докато в последния сблъсък възпитаниците на Стойчо Стоев надделяха с класическото 3:0). „Черната статистика” за „армейците” не свършва до тук. Столичани нямат отбелязан гол срещу „орлите” и в трите си шампионатни сблъсъка през този сезон( загуба с 0:3 на „Лудогорец Арена” и още две поражения, съответно с 0:2 и 0:1 на „Българска Армия”), а единственият двубой, от първенството, в който успяха да разпечатат „зелената врата” датира от есента на 2011 година, когато в 15-кръг на А група двата отбора завършиха при равенство 2:2. Все пак 31-кратните шампиони имат победа срещу Лудогорец в турнира за „Купата на България”. „Армейците” постигнха единствения си успех над „зелените” в първия 1/16 финален двубой за „Купата на България”, игран в Разград, след 1:2 в тяхна полза. Любопитното е, че победното попадение на гостите в този сблъсък, бе отбелязано от настоящия играч на „орлите” Мишел Платини. В тима на домакините няма наказани футболисти за днешния сблъсък, докато извън сметките за „червените” остава Фо-Поре. Под въпрос за „орлите” е възстановяващият се централен бранител Георги Терзиев, който остана извън групата за дербито с Литекс. По всяка вероятност няма да се рискува с включването му и партньор в Моци, около дъгата на наказателното поле, отново ще е Александър Александров. Единствената промяна, спрямо сблъсъка в Ловеч, ще бъде включването в игра на Жуниор Кишада, който щезамени голмайстора на тима Роман Безяк. Словенецът има едва едно попадение от началото на пролетния дял в първенството, а формата му се движи „лавинообразно” надолу. Очаква се бившите футболисти на „зелените” да бъдат посрещнати с бурни аплодисменти по трибуните.

Вероятен състав на Лудогорец : Стоянов – капитан, Кайсара, Минев, Моци, А. Александров, Златински, Ешпиньо, Марселиньо, М. Александров, Мисиджан, Кишада.

Резерви: Чворович, Шоко, Мантула, Бургзорг, Луму, Платини, Безяк.

Наказани: няма.

Контузени: Барт, Дяков, Терзиев.

(букмейкър мач : 1:0)

Цена на билетите: „Централна трибуна” – 15 лева , Сектори: „А” и „Б” по 10, Сектори „В”, „Г” и „Д” по 8.

Интригата е налице, след като първият „епизод” на титаничния сблъсък между Реал(М) и Байерн(М) приключи. „Белият балет” спечели първия полуфинален двубой от тазгодишната шампионска лига с минималното 1:0 на „Сантияго Бернабеу”. Въпреки че инициативата в по-голямата част от мача бе на страната на баварците, „червено-сините” така и не успяха да създадат повече от 1-2 чисти голови положения. Именно тук излиза на преден план хипотезата, че играта „тики-така”, не е особено приложима в немски условия. Забавянето на топката и продължителното и владение по широчината на терена притъпява фланговете на германците, от което страда целият тим. Физическото превъзходство не винагио значава и голова мощ. А лишени от празни пространства по фланговете си, баварците определено изглеждат като „обезкървени”. Предимство за испанците ще бъде великолепната им игра на контраатаки, от която могат да се възпозлват в реванша. Офанзивните функции,които изпълняват бековете на Гуардиола ще бъдат сериозен „нож с две остриета”, тъй като в игра за гостите се завръща и Гарет Бейл. Определено за Байерн е много по-трудно да осъществява атаките си в дълбочина през центъра, когато защитата на съперника е сгъстена и изключително добре групирана, което принуждава крилата често да прибягват до „балонни” центрирания. Един ранен гол обаче би преобърнал до основи цялата концепция на двубоя, така че абсолютно нищо в крайния изход на срещата не е решено. Прогноза 1:0 за Байерн(М) в редовното време и успех с 2:1 за баварците, след продължения. Този изход от срещата ще изпрати мадридчани на финала в Лисабон.

„Успехите са преходни, но славата е вечна”. За да достигнеш до тази слава, обаче трябва да демонстрираш стил и постоянство, а не да се крепиш на стари лаври и на името, което си си изградил. За съжаление това все по-често се забравя от редица български клубове, а други като Лудогорец, прекалено бързо се „опияниха” от успехите си и забравиха, че не са абонирани за трофеите в България, а трябва да се поизпотят, за да си ги заслужат. Освен това „орлите” трябва да са наясно, че популярността, особено по нашите географски ширини, може да се превърне в сериозно бреме, защото е изключително трудно да остане неопетнена. Няма как да няма атаки от различни страни и да се появяват спекулации, както е винаги със „силните на деня”. Подобно арогантно отношение, което демонстрира ръководството на клуба спрямо съперниците обаче, не говори добре за европейския имидж на отбора. Не може всяко изявление в медиите или провокация, да бъде контрирано с иронична декларация, в която се обеснява на широката футболна общественост, как Лудогорец излиза немотивиран и демонстрира около 30-процента от възможностите си срещу неконкурентноспособни отбори като Локомотив(Пд). Дори да е така, моралните норми и феърплея не би трябвало да ти позволят да унижаваш съперника си, а да сведеш глава и да признаеш слабостите си в съответния сблъсък. В България загубилите винаги търсят вината първо в другите и след това в себе си, но това не оправдава българския шампион, който претендира, че се различава коренно от останалите, стремейки си към европейски манталитет и начин на организация. С подобни изказвания „зелените” не само че плюят на марката, за която работят, но и отчетливо демонстрират, че е трудно да се избяга от българската действителност, въпреки превъзходството над съперниците си. Европейски отбор не се става само със силни мачове в турните на Стария континент, а и с европейски поведение, което да бъде за пример на останалите. Напрежението на родната футболна сцена винаги се надува изкуствено, дори там където го няма, но за да си на върха трябва да се научиш да се справяш с това. За никого не е тайна, че формата на „орлите” падна драстично от края на месец март до сега, но въпреки всичко „зелените” продължават да са най-класния отбор в А група. Факторите за спада в играта на разградчани са много и не веднъж съм се спирал подробно на тях, но разковничето в момента са перспективните планове на „зелените” за предстоящия сезон. Лудогорци се виждат на върха преди да са грабнали титлата и някак започнаха да гледат твърде резонно на двубоите в първенството, наосчвайки вниманието си към избистряне на състава, с който ще атакуват груповата фаза на Шампионската лига. Подобно на отбор от Формула 1, който подготвя болида си за следващата година. Няма нищо лошо в това стига, спекулациите за трансфери и все по-честите преговори за подновяване или прекратяване на договорите да не се отразяват на кондицията на футболистите. За да защитя ипотезата си с примери ще се върна на последните изяви на Себастиян Ернандес, Бургзорг, Платини и Абало. Ако изключим холандецът, който е сърцат футболист, но чисто спортно-технически отстъпва сериозно на колегите си в дефанзивния вал на халфовата линия, то другите трима все по-често се превръщат най-добри приятели на противниковите отбрани с пасивното си поведение и престъпните пропуски. Няма как да е друго яче, след като са изпозлвани като „жертвени агнета” в двубои с тимове сериозно отстъпващи на „зелените”, където основната им „роля” е да закърпят „дупките” в отсъствието на основните фигури. По време на зимната подготовка Ернандес бе нак-качественият футболист на „орлите”, загатна за сериозния си потенциал и дори се сдоби с картотека в Лига Европа, но след като не получи така желания картбланш, отново се изгуби в миманса. Абало бе „златната резерв” на „орлите” в евротурнирите, а в апогея на първенството все по-често е едва 4-ти избор по крилото. Играта на Платини няма какво да бъде анализирана, след като се възстанови от контузията си, бразилецът все по-често влизаше в групата на „орлите”, но така и не успя да се пребори с Безяк и Кишада за титулярно място. Нека обаче да се върнем към първата загуба на „орлите” в официален двубой по българските терени от 7 декември миналата година. В срещата-реванш за „Купата на България” „която приличаше повече на двубой в махалата(за това спомогна и липсата на публика), „зелените” дори не намокриха фланелките си и единствено блестящата намеса на Иван Чворович и неубедителното изпълнение на Мартин Камбуров от бялата точка, изпратиха възпитаниците на Стойчо Стоев във финалния сблъсък. Вместо да затвърдят авторитета си на най-добър отбор в първенството, футболистите в зелено бяха решили да направят поредната си седмична тренировка, преди решителния сблъсък за титлата в неделя. Златински икомпания трябваше просто данадиграят съперника си, за да затворят устата на всички „доброжелатели”, които обесняват успехите на тима със съдийски реверанси. Загубата обаче може и да е от полза. Поражението дойде в изключително важен момент и за радост на шампионите не е фатална. Сега ръководството и спортно-техническият щаб трябва да си направят необходимите изводи, за да не се повтаря повече „фарсът” от „Лаута”. Въпреки че слабите игри на „зелените” са по-скоро изключение от колкото закономерност, а ко изпуснат инерцията, последствията могат да се окажат необратими. Няма как когато летвата е вдигната високо.очакванията да не са огромни. Стойчо Стоев е изключителен психолог и е абсурдно да смята, че оставил футболистите си да се чувстват сигурни шампиони, но безспорен факт е, че и на него му е трудно да се справя в напрегната обстановка, в която от него се изискват само и единствено победи и то постигнати с красива игра. Ако не друго „орлите” не веднъж са показвали, че могат да се изправят на крака в най-трудните моменти, което ще направи дербито с Литекс още по вълнуващо. Това ще бъде 6-ти сблъсък между двата провинциални гранда през сезона. „Орлите” се поздравиха с успех в 3 от тазгодишните дербита(2 от победите за в турнира за „Купата на България), един от двубоите завърши наравно, а първата среща от 13-я кръг на редовния дял от първенството, играна на Лудогорец Арена”, завърши с успех 2:4 за ловчанлии. Именнно този резултат е най-категоричната загуба на Лудогорец, откакто е в елита. До съвсем скоро „оранжевите” бяха единственият отбор от майсторската група с положителен баланс в шампионатните си двубои с „орлите”, но класическото 3:0 във втория плейофен кръг промени статуквото в статистически план. До момента двата тима имат по 2 победи и равенства в 7-те си сблъсъка в пъвенството, но лудогорци имат предимство в головата разлика с 9 отбелязани и 7 допуснати попадения. След като съхрани силите на част от титулярите си в полуфиналния сблъсък за „Купата” срещу Локомотив(Пд), на „Лаута”, наставникът на „зелените” пуска най-доброто, с което разполага в Ловеч. Под рамката на вратата ще е вратар номер едно у нас – Владислав Стоянов. Пред него в центъра на отбраната ще са Козмин Моци и Георги Терзиев, докато като крайни защитници ще се подвизават Кайсара и Йордан Минев. Набезите на на противника в централната зона ще бъдат спирани от Златински и Ешпиньо, които ще бъдат подпомагани по фланговете от Върджил Мисиджан и Михаил Александров. Играта на шампионите отново ще бъде „проектирана” от Марселиньо, а нападението ще бъде водено от Роман Безяк. Емоции, придружени с прехвърчането на сериозни искри със сигурност ще има, но дали интригата в първенството ще се запази ще разберем, след последния съдийски сигнал.

Вероятен състав на Лудогорец:

Титуляри: Стоянов – капитан, Кайсара, Минев, Моци, Терзиев, Златински, Ешпиньо, Марселиньо, Мисиджан, М. Александров, Безяк.

Резерви: Чворович, Шоко, А. Александров, Абало, Луму, Кишада, Платини.

Наказани: няма.

Контузени: Барт, Дяков, Витиня.

(букмейкър мач : 1:1)

Великолепното представяне на младите ни боксьори на Световното първенство за юноши в София се увенча с титла. До планетарния връх достигна бургазлията Благой Найденов, който категорично се справи с конкуренцията в категория до 81 килограма. По мнението на дузина специалисти нашето момче несъмнено е един от най-техничните състезатели на първенството и безспорно има качествата да се превърне в сериозен доминатор в категорията си. Той успя да достигне до историческо постижение, превръщайки се в първия български боксьор с европейска и световна титла при юношите. С подобно постижение не могат да се похвалят, дори легендите ни: Петър Лесов, Ангел Ангелов, Серафим Тодоров, Тончо Тончев, Даниел Петров и други. Следващата цел на Благой е златото на Младежките Олимпийски игри в Китай през лятото. С квоти за най-големия спортен форум при младежите са още трима наши състезатели, но МОК позволява на страната ни да участва най-много с трима представители. Изключително положителни са и всички отзиви, относно организацията на събитието, в което участие взеха близо 500 спортисти и повече от 600 души делегации. Това е сериозен атестат, че БЪлгарската федерация по бокс, че е готова да организара и голямо боксово събитие при мъжете в най-скоро време.

Вторият по авторитет европейски клубен турнир достигна до заключителната си фаза. На крачка от върха достигнаха тимовете на Бенфика и Ювентус, които ще премерят сили в първия полуфинален сблъсък от надпреварата. Това безспорно са два от най-добре представящите се отбори в състезанието през този сезон. Те единствени не познават вкуса на загубата до момента. След тежкия удар, който получиха през миналата година „лисабонските орли”, успяха да направят и немислимото, за да спечелят шампионската титла на родната „сцена”, както и да достигнат до финала за националната купа. Мечтата за „златния требъл” отново е жива, но този път на пътя на португалците е не кой да е, а Ювентус. Въпреки сериозните традиции на италианците, торинци отстъпват в преките сблъсъци в евтурнирите на днешния си съперник. Освен това „орлите” са абсолютен рекордьор по брой изиграни двубои, постигнати победи и отбелязани голове, откакто турнира прие името и формата – Лига Европа. Лисабонци са изключително успешен домакин, а срещу тим, който изповядва открития футбол като Ювентус ще имат идеалната възможност, още по-пълноценно да разгърнат острите си набези по фланговете. На свой ред италианците са почти сигурни шампиони в Серия А, така че спокойно могат да се съсредоточат над изявите си в Лига Европа. Допълнителен стимул за „Старата госпожа” е домакинството във финалния двубой на надпреварата. Големият фаворит в турнира се представя отлично до момента. Именно „черно-белите” са единственият представител на Апенините в тази фаза на евротурнирите. До момента ювентинци съумяват да отбележат гол при гостуванията си, което се оказва изключително решаващо за елиминирането на съперниците им. Прогноза 1:1.

Вторият полуфинален сблъсък за Лига Европа изправя един срещу друг испанските тимове Севиля и Валенсия. След като трябваше да преминат през „иглени уши” в градското дерби срещу Бетис, за да достигнат до топ 4, севилци отново се натъкнаха на сънародници. Макар да не се намират в най-доброто си сътояние и двата отбора доказаха, че са сериозни турнирни бойци. „Прилепите” дори постигнаха впечатляващ рекорд в ¼ финалната фаза на надпреварата, превръщайки се в първия отбор елиминирал съперника си, след пасив от 3 гола в първия двубой. Това е и великолепна възможност за двата тима, да си гарантират европейска „квота” през следващия сезон, тъй класирането им през първенството, съвсем не е сигурно. Въпреки че се познават много добре, никога досега не са се срещали в евротурнирите. За сметка на това и двата отбора могат да се похвалят с титли в предшествениците на надпреварата. Сблъсъкът е изключително вълнуващ и труднопредвидим. Фаворит за крайния успех все пак са валенсианци, имайки предвид силните им изяви на „Местая”. Ако домакините не успеят да стигнат до благоприятен резултат, определено ще имат неприятности в ответния сблъсък. Прогноза 1:1.

Явно най-светлите християнски празници не са никаква пречка за обезумелите футболни привърженици, да демонстрират „животинско” поведение. На връх Възкресение Христово група тинейджъри от разградската Природоматематическа гимназия „Никола Обрешков” пътуват до Видин на екскурзия без да предполагат, че ще засегнат нечии футболни пристрастия и ще се превърнат в „изкупителни жертви”. Около 18:30 часа на 20 април автобусът с разградска регистрация, превозващ екскурзиантите, паркира в близост до музея във Видин. Малко по-късно до превозното средство спират два леки автомобила, от които излизат неизвестни лица, нахлуват в автобуса и започват да се саморазсправят с младежите, подхвърляйки обидни епитети по адрес на Лудогорец. За щастие повечето от децата и учителките им се оказват, извън автобуса и успяват да подадат сигнал до полицията, след което четирима мъже на възраст 25-26 години са задържани в местното РПУ. Предполага се, че това са привърженици от фракцията на „сините” – „Vidin boys” Според родителите и преподавателите, децата с нищо не са предизвикали нападателите си. Една от версиите води към видинчанин, юноша на „зелените”, който познавал част от пострадалите ученици. Въпросното момче е намерено и разпитано от ръководството на шампионите, пред което отрича каквато и да е било вина. Говорителката на Районното управление във Видин обяви, че е повдигнато обвинение на общо 6-тима младежи, но не пожела да говори, относно основната версия за инцидента. Ръководството на „зелените” излезе с официална декларация по случая, която гласи:

„Ръководството на ПФК Лудогорец ще изпрати официално запитване до областната дирекция на МВР във Видин по повод появилите се информации, че представители на групировката „Vidin boys“ са нападнали ученици от разградската природо-математическа гимназия „Акад. Никола Обрешков“, които са били на Великденска екскурзия в града.

Според информациите нападателите се представили за ултраси на ЦСКА и са проявили агресия заради факта, че учениците са от Разград и вероятно подкрепят Лудогорец. В тиражираните информации бе намесено името на състезател в ДЮШ на Лудогорец, който бе сочен като подбудител на нападението. Ръководството на нашия клуб разговаря с въпросния състезател. Той увери, че не само няма нищо общо с инцидента, но е готов и да съдейства на органите на реда за изасняване на случая. Въпреки всичко, ПФК Лудогорец ще настоява за официална информация от видинската полиция, за да станат ясни всички детайли по неприятния инцидент.

Междувременно лидери на различни фракции от агитката на ЦСКА е свързаха с ръководството на Лудогорец и се разграничиха от хулиганската проява във Видин. Според тях привържениците на ЦСКА не са участвали в организация на нападение над разградскити ученици, като неприятният инцидент е чисто криминална проява.

ПФК Лудогорец благодари на видинската полиция за бързата реакция и се надява, че извършителите на нападението срещу беззащитните деца, тръгнали на Великденска екскурзия, ще си получат заслуженото”.

Съдбата може да бъде незаменим съюзник за някого и сериозен враг за друг, но така или иначе никой не може да избяга от нея. Всеизвестната на всички приказка за грозното патенце е изключително показателна за хората, които са отричани от останалите, но въпреки всичко не се отказват от амбицията си и в крайна сметка достигат до целите си. Когато си роден за победител, рано или късно нещата си идват на мястото и достигаш до бленувания триумф. Такъв победител безспорно е един от любимците на разградската публика – Михаил Александров. „Червената жилка” и „армейското му сърце” го отвеждат в детско-юношеската школа на ЦСКА, още на 6 години. Няколко години по-късно качествата му не остават незабелязани от специалистите на „Армията”. Стига се дори до там, да бъде обявен от „червената” легенда Спас Джевизов за най-големия талант на „армейците” за всички времена. При положение, че Джевизов не е особено щедър на похвали, това може да бъде прието за изключително признание, което разбира се тепърва ще трябва да бъде защитавано. Мишо преминава през всички юношески гарнитури на националния отбор, където е основна фигура и носи капитанската лента. Едва на 17 години получава възможност да се присъедини към първия отбор на ЦСКА и записва 3 двубоя с червената фланелка. Завидните му технически умения, изключителната линейна бързина и погледът към играта правят впечатление и на редица европейски специалисти. Не закъснява и поканата от Ливърпул, но Албионът, така и остава не осъществена мечта за Александров, поради пролебми с работната му виза(в английската Висша лига има строги изисквания, относно броя на изиграните двубои за националния отбор, за бъде издадена работна виза). Поговорката : „Всяко зло за добро” влиза в сила за „червения” юноша и немският гранд Борусия(Д) се възпозлва от открилата се възможност, за да привлече таланта, който става част от състава на вестфалци през август 2007. Младокът прекава 3 години на „Вестфален щадион”, но играе основно за втория отбор и така и не успява да се наложи в гранда. Въпреки това демонстрира изключителните си умения в атрактивната надпревара за дриблиране с топката – „Льо Дуел”, организрана от Франк Рибери през 2009. Александров напуска Германия година по-късно, но завързва добри приятелства с голяма част от звездите на „жълто-черните”, сред които и Марио Гьотце. Несъмнено престоя в Германия му се отразява ползотворно, тъй като Мишо е един от най-дисциплинираните и трудолюбиви български футболисти. Любимият му клуб ЦСКА му обръща гръб, при завръщането в България, поради което е принуден да продължи кариерата си при „опашкаря” в елитната ни група Академик(Сф). И там обаче не всичко е „по мед и масло”. Александров не успява да се наложи в титулярния състав и често остава на резервната скамейка. В една възраст, в която трябва да започне да разгръща сериозния си потенциал, Мишо е недолюбван от наставника на „студентите” и е обявен от мнозина за поредния нереализиран талант на българския футбол. Упоритостта и огромното му желание за изява обаче го отвеждат в непопулярния, но изключително амбициозен проект „Лудогорец”. Мишо не пропуска открилата се възможност и подписва със „зелените”. Там обаче титулярната му позиция изобщо не е гарантирана. Оказва се, че в състава на Ивайло Петев конкуренцията е по-изострена от редица тимове в майсторската ни група. Въпреки че отбелязва гол в първия си официален двубой срещу Добруджа, завършил с 6:0 за „орлите”, Александров дълго време се изявява като „дубльор” на Димо Атанасов и Зоран Златковски по фланга. Търпението и себераздаването в тренировките обаче се оказват „ключа” към успеха. Младокът не се оплаква от статута си на резерва си и продължава да чака своя шанс. За съжаление и контузиите са чест спътник на таланта, но благодарение на силния си характер, Мишо успява да ги превъзмогне. Много скоро „грозното патенце” се превръща в основна фигура, докато съперниците му за титулярната позиция преминават през различни перипетии, за да достигнат съответно до Черно море и втора дивизия на Азърбейджан. Мишо се превърна в един от любимците на разградската публика , заради сърцатата си игра и доблестното поведение. Не случайно той и Шоко са единствените футболисти, които продължават да са част от „зеления лагер”, още от зимата на 2011 година, когато Кирил Домусчиев взе „под крилото” си скромното разградско отборче, за да го превърне в евробоец и доминатор на българската сцена. Най-върлите привърженици на „орлите” винаги ще помнят искрените сълзи в очите на софиянеца, след края на двубоя срещу Славия, по време на дебютния им сезон в А група, когато лудогорци записаха трета поредна загуба в първенството, отстъпвайки на Славия с 2:3 на „Овча Купел”. Тогава именно той единствен се усмели да отиде при агитката и да се извини за загубата. Доблестната му постъпка бе посрещната с радостни възгласи и окуражителните думи „Горе главата, Мишо”, тъй като играчът с номер 7 бе видимо разочарован от представянето си. Именно това сърцато момче вдъхна увереност на ултрасите, че любимците им, не са просто скъпоплатени „наемници”, а герои за пример, като каквито са посрещани винаги в столицата на Лудогорието. Мишо доказа, че е константна величина, независимо от многборйните идващи отиващи си офанзивни полузащитници. Макар че конкуренцията сред фланговите футболисти в Лудогорец винаги е била най-сериозната, единствено той успя да се пребори със скъпоплатените чужденци за титулярната позиция. Нито котдивоарският национал Гела, нито Милисавлевич успяха да се преборят с напрежението и да спечелят благоволението на Ивайло Петев, който с лека ръка се отказа и от любимците си Зоран Златковски и Димо Атанасов за сметка „седмицата”. Мишо бе най-сериозният „жокер” за разградчани, когато слабата форма на Иван Стоянов и Мирослав Иванов – деко започна да се превръща в проблем за тима. Привличането на холандските „остриета” Мисиджан и Луму, както и на испанското попълнение Даниел Абало само засили амбицията на софиянеца да бъде сред титулярите. Усилията му се увенчаха с успех и Стойчо Стоев възнагради дясното си крило, гласувайки му доверие в най-възловите европейски сблъсъци на „орлите”. Един от най-конвертируемите футболисти на „зелените” се превърна и в основна „мишена” за дузина европейски тимове, прекрасните му изявипо терените на Стария континент напълно заслужено му спечелиха и първа повиквателна за националния отбор. Всеки би искал да притежава в състава си футболист с подобен дух и техника, в който няма и капка егоизъм, и който е склонен тотално да загърби офанзивните си фукции, за да се върне в задни позиции и да подпогне отбраната на тима, тогава когато се налага. Перфектното му центриране с десния крак и нестандартните му решения не веднъж и два пъти са „матирали” противниковите играчи, но слабото му място продължава да е ефективността в завършващата фаза. Въпреки всичко казано до момента, смело мога да твърдя, че въпреки нетипичната за възрастта му зрялост, Мишо все оше е един „нешлифован диамант”, който тепърва ще разкрива на какво е способен.

„Битката на гигантите”, „суперсблъсъкът на Европа”, „финал преди финала”, „черешката на тортата” са само част от патетичните епитети, които се приписват на вълнуващия сблъсък от полуфиналната фаза на Шампионската лига между Реал(М) и Байерн(М). Според широката футболна общественост това са двата най-качествени клуба на планетата в момента. Двата най-сериозни претенденти за европейската „корона” не успяха да се избегнат на жребия преди финала, но за сметка на това зрителите ще могат да им се насладят два пъти. Много специалисти смятаха, че баварците са достигнали своя апогей през миналия сезон, в който размазаха конкуренцията, както в Европа така и в Германия. Когато един проект е печеливш обаче, дивиденти от него могат да се трупат и за напред, а защо не и да се надгражда. Именно това е идеята на ръководството на Байерн, които смениха изключително успешния си наставник, за да инвестират в бъдещето. Доминацията на германците е явна. Те подобриха всички рекорди през настоящия шампионат в Бундеслигата, осигурявайки си титлата далеч преди последния кръг. В едно първенство, където се конкурираш с тим като Борусия(Д), това определено не е толкова лесно. Трудно е да се определи, дали Байерн на Гуардиола е по-атрактивен от този на Яп Хайнкес, но резултатите са красноречиви. Испанецът не само използва „инерцията”, а успя да засили „скоростта” по пътя към успеха. Разбира се не всички виждания на треньора в Барселона са приложими в баварския тим, но за сега ефективността е основният движещ фактор. В публичното пространство се появяват и мнения, че тимът печели, заради силните индивидуалности, а не поради „прозорливите” решения на мениджъра си, но така или иначе успехите, няма как, да не бъдат съвкупност от много елементи. Два от най-успешните европейски клуба излизат един срещу друг в Шампионската лига за 21-път в историята си. Германците имат убедително предимство в преките двубои, още повече, че голяма част от срещите им са именно на полуфиналната фаза в състезанието. „Белият балет”, който през този сезон се бори на три фронта има 7 победи и 2 равенства и 11 загуби на сметката си в двубоите си срещу гранда от Мюнхен. Стастиката на иберийците в двубоите като гост е оше по-фрапираща. Там „белите” имат едва едно равенство, срещу 9 загуби. Възпитаниците на Карло Анчелоти вече достигнаха до един трофей през сезона. Роналдо и компания триумфираха в турнира за „Купата на краля”, надделявайки над вечния съперник Барселона с 2:1. Мадридчани продължават да се борят и за титлата в първенството, където се намират на трета позиция с изоставане на 6 точки от лидера Атлетико(М) и и две от Барселона, но и една среща по-малко от основните си конкуренти. Реал са безпогрешни в домакинските си сблъсъци през този сезон, а завръщането на Роналдо, след контузия вдухва допълнително увереност на тима. Прогноза 2:1.