Орлите се готвят да „погребат“ Партизан за втори път

Filed under: Шампионска Лига by: ceco

Популярна българска поговорка гласи, че „повторението е майка на знанието”. Когато съдбата ти предостави втори шанс трябва да се възползваш от него, но и да си готов на всякакви изненади, без се осланяш на „старите лаври”. Това трябва да е добре залегнато в стратегията на Лудогорец за предстоящите сблъсъци от 3-я предварителен кръг на Шампионската лига срещу Партизан. Сърбите за втори пореден път се изправят срещу „зелените” в този етап на надпреварата. Този път обаче не са раздирани, до такава степен, от финансови проблеми. Не че са „цъфнали и завързали” в икономическо отношение, но поне не изхвърлят футболистите им от квартирите им, поради закъсняло изплащане на наема. Освен това, в каквото и състояние да е Партизан, той си е Партизан. Отбор, с който са се съобразявали и най-големите грандове в Европа. Приликите с миналата година са твърде много, но основната разлика е, че в момента „ореолът на фаворит” е в лагера на лудогорци. Това е тежка отговорност, особено когато се изправяш срещу отбор със сериозни традиции и постижения. Лудогорец неведнъж доказа, че не се плаши от напрежението, но може сериозно да се притесни от липсата на ефективност, в последните си срещи. Времето за компромисите приключи, дойде „часът на истината”. Досега българският първенец разкри повече от „жокерите” си в подготвителния сезон, отколкото в официалните двубои. Определено се наблюдава известна доза надменност в играта на „зелените”, която не носи нищо повече от ненужно подценяване и слаби резултати. Ако се доверим на безпогрешните анализи и прозорливост на Стойчо Стоев, трябва да очакваме от тима да навлезе в своя апогей за 4-я предварителен кръг на най-престижната клубна надпревара, но до тогава също трябва да покажат нещо впечатляващо, тъй като с изяви, подобни на тези срещу Хасково, Черно море и в реванша с Дюделанж, няма на какво да се надяват срещу „черно-белите”. Нека да видим какво се промени в Лудогорец в сравнение с миналата година. Продадените футболисти не бяха основни и тяхното освобождаване не бе обществена тайна, но и „подкреплението” не бе солидно. Незадоволителните изяви на Мишел Платини, който напусна „Лудогорец Арена” разочаровайки привържениците на тима, трябваше да подействат като „сигнална ракета” за спортно-техническото ръководство, но щабът на „зелените” така и не успя да си осигури услугите на класен централен нападател. Това все още може да се случи, преди груповата фаза на евротурнирите, но ще бъде изключително трудно да бъде намерен играч, който да отговаря на високите изисквания на тима и да се приспособи към стила на лудогорци за толкова кратко време. Най-качествена продължава да е средната линия на тима. Напусналите Иван Стоянов, Димо Бакалов и Митчел Бургзорг се превърнаха в „бреме” за тима и с тяното освобождаване се отвори път за свежите попълнения: Вандерсон и Анисе, които разнообразиха средата на игрището. Мадагаскарецът успя да се приспособи изключително бързо към тактиката на „зелените”, където получава изключителна свобода на действие, за да може да се изявява и в офанзивен план, въпреки че е нагърбен с по-дефанзивни функции. Освен това безмилостната конкуренция с капитана Дяков, Златински и Ешпиньо неимоверно ще повишат качеството на играта му. И Анисе и Ешпиньо притежават нужния потенциал в офанзивен план, за да се подвизават като плеймейкъри, в отсъствието на Марселиньо, въпреки че е трудно някой да замести бразилеца по отношение на влиянието му над играта. За сънародника му Вандерсон все още не може да се каже много. Кариоката безспорно е изключително талантлив, но проължава да му е трудно да се приспособи към българската действителност, а и „ролята” му на „дубльор” за основния плеймейкър, някак си не му е по вкуса. Може би южноамериканецът ще разгърне потенциала си, тогава когато започне да се разчита повече на него. Най-ключова за крайния изход в двубоя със сърбите, обаче ще се окаже отбраната на „орлите”. Именно тя е „ахилесовата пета” на разградчани в момента. Дербито с тима от Белград, със сигурност пропускат централните бранители: Барт и Терзиев, докато състоянието на Моци ще държи в „патова ситуация” треньорския щаб до последния момент. Ако румънецът не успее да се възстанови „дуетът” около дъгата на наказателното поле ще бъде заформен от Александър Александров и Теро Мантула. Съществува вариант и Светослав Дяков или Христо Златински да поемат функциите на втори стопер, но това е твърде рискован ход. Апокалиптичната картина в ариергарда допълват и контузиите на Минев и Ангуло. Това почти със сигурност означава, че като титулярни бекове ще започнат Кайсара и Шоко. За разлика от друг път обаче Кайсара ще оперира по левия фланг, тъй като Шоко среща сериозни затруднения, когато трябва да центрира с левия си крак. От изключителна важност ще бъде и отсъствието на Кишада, който продължава да изтърпява наказания, което автоматично превръща голмайстора на тима – Роман Безяк в единствена опция за върха на атаката. Играта,която изповадват „зелените” е отлично позната на сърбите, така че основното им „оръжие” ще бъде ефективността и бързото прегрупиране във фаза защита. „Гробарите” са майстори на бързите контраатаки и именно това ще бъде основният им „коз” в Разград. „Орлите” няма да имат особени затруднения във владението на топката, но ако не намерят верния път към наказателното поле на „черно-белите” ги очакват сериозни главоболия. Именно в такъв труден двубой трябва да се откроят лидерските качества на Марселиньо, който направи безобразна грешка през миналата година, довела до попадението на сърбите, след което вдигна оборотите и пое пълната на плещите си сериозната отговорност за обрата. Ако вдъхновението отново е със него, „зелените” могат да се надяват на успех. Честите смени по фланга, които се очаква да правят  Мисиджан и Абало също могат да объркат съперника. И двамата предпочитат атаките по левия фланг, но тъй като са съвременен тип крила и двамата играят по-добре с десния крак, което ги прави изключително опасни, когато навлязат във вътрешността на терена. Слабости при тях се забелязват, когато им се налага да играят в дефанзивен план. Липсата на сихрон между крайните защитници и крилата също може да създаде трудности на Стойчо Стоев, тъй като Кайсара е свикнал да си партнира най-вече с Михаил Александров и Луму по десния фланг, с които се дублира отлично. Формата на Шоко е обнадеждаваща, но той определено не може да се сравнява с международния опит, който имат Минев и Ангуло. „Епизод: 3” на „Балканската война” със сигурност ще прикове милиони привърженици на малкия екран и ще даде отговор на въпроса притежава ли Лудогорец потенциал, да се нареди сред най-големите отбори в Европа.

Шампионите на „поправителен” срещу Черно море

Filed under: Без категория by: ceco

„Много по-лесно е да достигнеш до върха, отколкото да се задържиш там”. Българският шампион Лудогорец не трябва да забравя тази максима, въпреки че видимо превъзхожда всичките си съперници в родното ни първенство. За това говорят и катастрофалните резултати на останалите ни евроучастници, които все по-често се превръщат в „ПР-агенции” на анонимни отборчета, градяща имидж на техен гръб. За разлика от предходните си две участия в Европа, обаче и Лудогорец изневери на себе си и допусна дискредитация на ранен етап от евронадпреварата. Равенството с люксембургския първенец Дюделанж, не е предизвикало фатални последствия, но определено активира „сигналната лампа” на ръководството. След като в продължение на 4 години, „орлите” неизменно надграждаха, достигайки до висини, които се виждат единствено от тяхната „камбанария”, се оказаха неспособни да се справят с „дребните гризачи”, подвизаващи се в „низините”. Когато обаче подцениш „плячката” може да останеш гладен. Всички са наясно, че трагичното представяне срещу Дюделанж, не показа истинското лице на разградчани, но тази „маска” на „аристократи”, която лудогорци сложиха, след стъпването си във Великобритания, им носи единствено разочарование до момента. Какво се случи изведнъж с изящната „каляска”, за да придобие образа на „тиква”. Естествено най-големият проблем е „напомпеното” самочувствие, дошло след 5-те безответни победи на британска земя. Великопният нюх и перспективно мислене на Стойчо Стоев предугади това, още преди началото на сезона, заявявайки че Лудогорец не е непобедима „машина”, въпреки отличните резултати в предсезонната подготовка. Футболистите обаче не се вслушаха във воплите му и продължаваха да се взират надалеч, без да обръщат внимание на „меката почва” под себе си. Те все още робуваха на „европейската приказка” от миналата година, мислейки си, че скромният отбор от Люксембург и новаците от Хасково ще се депресират само при вида на емблемата им. Да, ама не. Световното първенство показа, че слаби отбори няма и ако не изковеш победата си със собствени сили, никой няма да ти я подари. Конкуренцията в Лудогорец се засили, но дори новите попълнения, не успяха да избегнат „приспивните вълни” от „Морето на спокойствието”, които заляха „зеления” лагер. Класата е на лице, но без мотивация, тя преддставлява едно „фалшиво украшение”.  „Перлата” в разградската украса безспорно е Марселиньо, но всякаш отборът продължава да е твърде зависим от него. Впечатляващите отигравания на Ернандес, сред хлапетата от дублиращия тим, вече не трогват никого, а докато Вандерсон спечели уважението на футболистите и достигне до „короната” на титулярен плеймейкър ще е нужно доста време. Кариоката определено е качествен футболист, но за пробив в Шампионската лига е нужен поне още един „клонинг” на Марсело, на когото отговорността да бъде вечният „диригент”, понякога му идва в повече. Докато халфовата линия и нападението продължават да са на високо ниво не можем да кажем същото за дефанзивния вал на тима. Централните бранители Моци и Терзиев бяха налагани от Стойчо Стоев като титулярен дует, но непрестанните контузии на бургазлията му създадоха сериозни главоболия. Още с влизането си на терена Теро Мантула показа, че му липсва игрови ритъм, а синхронът му с румънецът бе ужасяващ. Все пак индивидуалната класа си каза думата и това не си пролича, толкова явно срещу Дюделанж, но подобни грешки срещу партизаан могат да се окажат катастрофални, особено имайки предвид, че „гробарите” далеч не са в трагичното положение от миналата година и познават „зелените” великолепно. Нека обаче да се върнем на българското първенство, коеот много хора смятат, че ще бъде като сутрешен „джогинг” за лудогорци. „Дежа вю-то” от миналата година, отново застигна шампионите и те претърпяха „фалстарт”, срещу новак. Няма нищо лошо да насочиш вниманието си към Европа, но единственият път до „лигата на богатите” е шампионската титла, а тази година първенството е по-кратко и всяка загуба може да бъде решаваща. В този ред на мисли искам да обърна внимание на един изключително важен елемент в стратегията на „зелените”. Успехите на всички фронтове, които „орлите” постигнаха през изминалата година, се дължаха най-вече на многбройните ротации и дългата резервна скамейка. Сега обаче мотивацията липсваше, дори и в част от футболистите, които по-рядко получават възможност за изява. Това може да се превърне в сериозна пречка за тима, когато е налегнат от множество кадрови проблеми, каквито не липсват и в момента. Предстоящият сблъсък с Черно море от втория кръг на редовния сезон в А група, който ще се проведе във Варна, със сигурност пропускат Георги Терзиев и Александър Барт и Даниел Абало. На тяхно място, срещу „черната котка” на разградчани се очаква да излязат Козмин Моци и Теро Мантула и Йерон Луму, който ще си партнира със сънародника си Мисиджан, като двойка крила. Възможно е срещата да започне и Александър Александров, тъй като Моци не взе участие на последната тренировка, поради болки в бедрото. Добрата новина за наставника на „Крейзи форест” Стойчо Стоев е, че отново ще може да разчита на дефанзивния си полузащитник – Фабио Ешпиньо, който изтърпяваше наказание от 1 среща. Въпреки че португалецът се намира в отлична форма, едва ли ще започне като титуляр, тъй като бе сред основните футболисти на „орлите” в двата сблъсъка от втория преварителен кръг на Шампионската лига. Най-вероятно постъпите на противника към наказателното поле на „зелените” ще спират Светослав Дяков и Христо Златински. Организационните функции в офанзивен план, отново ще бъдат поверени на Марселиньо, който ще захранва с подавания от задна позиция крайния нападател Кишада. Вратарският пост за пореден път ще бъде поверен на Владислав Стоянов, докато като крайни защитници ще се подвизават Браян Ангуло и Кайсара. „Моряците” знаят много добре как се побеждава Лудогорец, след като са го правили и, както във Варна, така и в Разград, а през миналия сезон, загубиха от „орлите” единствено в последния кръг от плейофите с 1:3 на „Лудогорец Арена”. Времето за репетиции приключи и сега е моментът, Лудогорец отново да поеме инициативата в свои ръце, за да намали засилващото се напрежение в столицата на Лудогорието.

„Лъвчетата“ с последен шанс за „виза“ на Мондиала

Filed under: Без категория by: ceco

След катастрофалното представяне на клубните ни отбори в Лига Европа, тази вечер предстои още едно важно изпитание за българския футбол. Юношеският ни национален отбор до 19 години се изправя срещу настоящия първенец на Европа – Сърбия в директен сблъсък за „виза” на Мондиала в Нова Зеландия догодина. Възпитаниците на Александър Димитров демонстрираха нелоша игра в първите си две срещи, но въпреки това записаха 2 загуби, съответно с 0:3 от Германия и 0:1 от Украйна, които им отреждат последното 4-то място в групата, без спечелена точка. За съжаление трябва да отбележим и безмислотната статистика, която показва, че представителните ни тимове в тази възраст нямат нито 1 отбелязан гол и нито 1 спечелена точка в досегашните си 5 двубоя на еврофинали. Развоя на събитията в груповата фаза, обаче ни позволява да се борим за участие на планетарното първенство, при евентуална победа тази вечер. Съперниците ни от Сърбия имат актив от 2 точки и евентуална загуба днес ще ги извади от топ 3 в потока, осигуряващ място сред най-добрите 24 в света. За разлика от нас, които загубихме теоритични шансове да продължим напред в надпреварата, Западните ни съседи могат да се класират за полуфиналите, единствено при победа. За момента лидерската позиция се заема от Германия с актив от 4 точки и голова разлика 5:2, следвани от Украйна със същия точков баланс, но головово съотношение 2:1. Победа или равенство на Германия със сигурност ще ги изпрати на първата позиция в крайнотоподреждане, докато евентуална загуба ще означава, че при победа с 3 гола разлика за Сърбия, могат да си отидат в къщи. Равенството не облагодетелства украинците, които ще трябва да треперят, Сърбия да не победи „трикольорите”. Положителното за нас е, че „Репрезентацията” няма да разчита на двама от най-добрите си футболисти, тъй като са извикани от клубното си ръководство в Партизан, за предстоящите сблъсъци с Лудогорец. Прогноза 1:1.

България(19)-Германия(19)

Filed under: Без категория by: ceco

След като в продължение на цял месец, целият свят бе вперил поглед в Световното първенство по футбол е време и за бъдещите звезди на магическата игра да излязат на голямата „сцена”. От днес през следващите 12 дни, най-добрите юноши до 19-годишна възраст на Стария континент ще се изправят един срещу друг в спор за европейската „корона”. За наше щастие за втори път в последните 6 години успяваме да класираме отбор в тази възрастова група, сред водещите 8 тима на континента. Последно това сториха възпитаниците на Михаил Мадански, които обаче не успяа да запишат точка,кактои да отбележат гол. Възпитаниците на Александър Димитров достигнаха до финалите, отсранявайки по пътя си сериозни съперници като Италия, Чехия и Швеция. Сега обаче задачата им е още по-трудна, тъй като попаднаха в далеч по-трудната група В на първенството, където са още тимовете на: Германия и последните два европейски първенеца, при юношите старша възраст – Украйна и Сърбия. Излизането от този поток ще бъде изключително трудно, но по-реалистично е да се мисли за третатата позиция в подреждането, която ще ни осигури участие на Мондиала в Нова Зеландия до година. Представителен отбор на страната ни не е участвал на най-големия футболен форум от 1998 година, когато националният ни отбор воден от Христо Бонев записа 7-мото ни участие на планетарен шампионат. Лидери на тима ще бъдат едни от най-малките в състава Антонио Вутов и Кирил Десподов, които рано успяха да се наложат в мъжките състави на Левски и Литекс. Немците са едни от фаворитите в надпреварата и всичко, освен почетна загуба, ще бъде страхотна сензация. Прогноза 0:2 за Германия.

Шампионите «подгряват» за голямата цел с новак

Filed under: България - А група by: ceco

Тазгодишното лято по нашите географски ширини не предлага обичайната жега, но започващото футболно пъвенство със сигурност ще повиши градусите на настроението по трибуните и на телевизионните екрани. С най-голям интерес за пореден път се очаква 4-тата атака на шампионската титла от страна на Лудогорец. Шампионите вече откриха сезона, записвайки убедителен успех с 4:0 над първенеца на Люксембург – Дюделанж в среща от втория предварителен кръг на Шампионската лига. Въпреки наглед лесния успех, сблъсъкът приличаше повече на поредна контрола от подготовката, отколкото на официален сблъсък. «Зелените» несъмнено са проектирали потготвителния етап така, че да бъдат в оптимална форма в 4-я предварителен кръг на най-престижната европейска клубна надпревара, което обеснява някои от неточностите в играта им. Преди протоколния реванш с тима от Княжеството, на «орлите» им предстои да открият и сезона в А група. Съперник в първия кръг от майсторската група е новакът Хасково, а срещата ще се проведе на градския стадион в едноименния град. «Червените» финишираха на втора позиция изминалия сезон във втория ни ешалон, финиширайки с равен брой точки с третия в подреждането Добруджа, с които дори и преките сблъсъци бяха равни и се стигна до ситуацията – головата разлика да определи най-новия член на елита. Седмица преди жребия за първенството, хасковлии дори не получиха лиценз за елита, но в крайна сметка, след някои компромиси, БФС ги допусна до участие заедно с победителя в Б група – Марек. Един от футболистите с най-голяма заслуга за достигането им до елита бе централният бранител Тейнур Марем. 21-годишният защитник бе пуснат под наем от шампионите в родния си град. Изявите му при хасковлии бързо му спечелиха място в младежкия национален отбор, където записа няколко двубоя. Тази година Марем се завърна в Разград, където ще носи капитанската лента на дублиращия отбор до 21 години. Младокът има договор със «зелените» още от 2012 година, когато носеше капитанската лента и на юношеската формация до 19 години. Основната цел на Лудогорец – атака на групите на Шампионската лига и някои кадрови проблеми ще принудят наставника на тима – Стойчо Стоев да прибегне до промени в титулярния състав. Разградският спец не може да разчита на контузените: Михаил Александров и Георги Терзиев, както и на пропусналия втория етап от подготовката Браян Ангуло. Под въпрос за срещата е и друг централен бранител – Александър Александров. Добрата новина за Стоев е, че останалите му крила се намират в отлична форма, а освен това притежава още двама изклщчително универсални футболисти като Анисе и Вандерсон, които също могат да се подвизават по фланговете, ако се наложи. Под рамката на вратата отново ще е вратар номер 1 на България и футболист номер едно на тима през миналата година – Владислав Стоянов. Пред него мястото си в центъра на отбрната ще заемат Козмин Моци и Александър Барт, при които на моменти липсваше синхрон в действията, по време на сблъсъка с Дюделанж. Това не е толкова фатално със съперник от класата на люксембургци, но при един по-стойностен противник може да създаде сериозни неприятности. Французинът все още се опитва да се върне към върховата си форма, след през миналия сезон дълго време бе контузен и оставаше в сянаката на титулярните стопери Моци и Терзиев.  Като крайни бранители ще се подвизават Шоко и Витиния, докато на титулярите Кайсара и Минев ще бъде дадена почивка. Позицията на опорните полузащитници ще бъде поверена на новото попълнение Абел Анисе и Христо Златински. Мадагаскарецът успя светкавично да се приспособи към атмосферата на «Лудогорец Арена» и още в първите си минути на терена, показа че конкуренцията при дефанзивните халфове ще бъде изключително жестока. Бързината и креативните му решения в офанзивен план дори му дават предимство, пред Дяков и Златински, но да не забравяме и Ешпиньо който се намира в отлична форма и не се притеснява, на моменти дори да поема функциите на плеймейкър. «Дирегент» за «зелените» в този сблъсък ще бъде друг новобранец Вандерсон. Бразилецът вече загатна за качествата си, но днес се очаква за първи път да попадне в списъка с титулярите. Двата фланга ще бъдат поверени на Мисиджан и Луму, докато атаката ще бъде водена от Кишада. Кариоката демонстрира отлична форма в подготвителния сезон, която го прави първи избор за наставника на разградчани. Единствената причина нападателят да не започне като титуляр срещу Дюделанж бе наказанието му от миналия сезон. Недобрата форма на голмайстора на «зелените» от миналата година – Роман Безяк принуждава спортно-техническото ръководство да се оглежда за нов реализатор. За сега обаче всички опити удрят «на камък». Шампионите трябва да подходят сериозно към срещата, тъй като еуфорията от завръщането в елита е завладяла тимът на Хасково, а освен това «зелените» вече си изпатиха веднъж със загуба на старта на първенството от новаци.

Бразилия – „Цветна фиеста и горчиво разочарование”

Filed under: Без категория by: ceco

Ако има нещо, в този свят, което може да накара сърцата на хората да бият в един ритъм, в продължение на цял месец, то това безспорно е футболът. „Кралят” на спортовете прикова вниманието на човечеството в летните горещени, когато хората забравиха за битовите си затруднения и прекараха безсънни нощи в очакване на развръзката от Мондиала. Магическите изпълнения на футболните „артисти” накараха милионите привърженици да изпаднат в екстаз и да споделят мъката и щастието на любимците си. Време е обаче за тежката равносметка. Няма как да не отбележа, че въпреки апокалиптичните прогнози на редица специалисти, първенството в „меката” на футбола, не само не се превърна в тотално разочарование, по отношение на организацията, а дори бе оценено като едно от най-добрите до момента. Макар че бразилците се намират в нелека политическа ситуация, управляващите органи в страната и организационният комитет на надпреварата се справиха с тежката отговорност да реализират събитието по най-добрия начин. Да те пропуснаха почти всички срокове на ФИФА за изграждането и реконструкцията на стадионите, нямаха достатъчно време за инспекция и тестове на новите съоръжения, но в навечерието на шампионата, всичко бе наред и магията завладя планетата, оставяйки на заден план организационните неуредици. Притесненията от завишената престъпност, също се оказаха „нагорещен балон”. Влюбените до полуда в коженото кълбо бразилци, бяха вперили поглед единствено в случващото се на „зеления килим”. Разбира се не може да отминем с лека ръка протестите, но те са неизбежни провокации, свързани с всяко едно мащабно спортно събитие. Бразилия показа, че може да приеме най-престижната футболна надпревара, независимо от икономическите си затруднения в момента. А каква по-голяма реклама от това да си в „светлината на прожекторите” в продължение на 30-тина дни. До тук обаче с коментарите относно организацията. Нека насочим вниманието си към спортно-техническия анализ на първенството. С какво бе по-различно от останалите и с какво ще остане завинаги в историята на футбола. Когато един Мондиал се провежда в страната извисила най-популярната игра до ранга на религия, няма как първенството да не бъде по-необикновено от останалите. „Кариоките” носят играта в кръвта си и това ясно си личеше по погледите на ентусиазираните привърженици на домакините, които изживяваха всяко едно отиграване на националните си герои. Типично по латиноамерикански, първенството се превърна в една многоцветна Самба, която подлудяваше трибуните с приказните си изпълнения. Юбилейното 20-то първенство се превърна в апотеоз на офанзивния футбол, за разлика от първенствата през 90-те години на миналия век и началото на настоящия. Противно на очакванията обаче, атракцията не бе свързана с марка „Южна Америка”. Явно поучени от грещките си, латинограндовете изповядваха далеч по-прагматичен стил на игра, където единственото, което напомняше, че са родени отвъд Атлантика, бе липсата им на дисциплина. Най-странното бе, че тимове като Аржентина, Бразилия и Испания не очароваха с играта си в офанзивен план, за сметка на състави като Франция, Германия, Чили и Колумбия, които се забавляваха по терените в „страната на кафето”. Дори една Италия захвърли дълбоко в миналото популярното „Катеначо”, но това не им помогна да се измъкнат от „решетките” на предварителната фаза. Нещо, което винаги е било сериозен проблем за тях, за разлика от двубоите в елиминационната фаза. Ще се върна обаче на двата южноамерикански тима, които се преърнаха в едни от приятните изненади на надпреварата. Излизането на чилийците от предварителна група В изглеждаше абсолютна „химера” в компанията на еврострашилищата Испания и Холандия, но възпитаниците на Хорхе Сампаоли доказаха че разполагат с необходимите аргументи да сложат край на близо 6-годишната световна доминация на „Ла Фурия”. Победата с 2:0 над световните и европейски първенци, окончателно ги свали от футболния „трон”. Мечтите на „червено-сините” обаче не свършиха до тук. Артуро Видал и компания се бориха като равен с равен с Бразилия в осминафиналната фаза и единствено липсата на шанс при дузпите им попречи да запишат имената си със „златни букви” в чилийската история. Спомените от великолепната им игра обаче ще „сгряват” сърцата на привържениците им години напред. Още по-впечатляващо бе представянето на Колумбия. „Лос кафетерос” убедително завоюва първата позиция в груповата фаза с актив от 9 точки, надделявайки последователно над тимовете на: Гърция, Кот д`Ивоар и Япония, за да се изправят на осминафиналите срещу първенеца на Южна Америка – Уругвай. Тук завинаги ще остане въпросителната, дали колумбийците щяха да отсранят „Ла селесте”, ако звездата им Луис Суарес, не бе наказан, но „Канибала”, напълно заслужи своята санкция, а освен това воденият от Хосе Пекерман отбор, бе лишен от присъствието на най-голямата си звезда Радамел Фалкао. Аз лично съм на мнението, че при отсъствието на доказания голмайстор, останалите играчи на тима успяха да разгърнат потенциала си и да поставят на преден план отборния дух, което бе в основата на великолепното им представяне. Не е сигурно дали, ако Фалкао не се бе контузил, щеще да блесне толкова ярко звездата на Хамес Родригес, който безспорно е откритието на първенството, превръщайки се в безспорен лидер на тима си и голмайстор на шампионата. За него тепърва ще се говори, а нищо чудно скоро да се превърне и в една от най-големите звезди на световния футбол. В приятни изненади на шампионата се превърнаха и тимовете на Коста Рика и Белгия. Северноамериканците записаха историческо класиране на ¼ финалите, след като завоюваха първо място в „групата на смъртта”, където компания им правеха три световни шампиона: Уругвай, Италия и Англия. „Островитяните” не само че не изпълниха предварително определената им роля на „бръшнян чувал”, но дори обезпечиха преминаването си в следващата фаза с две поредни победи, което им позволи да съхранят част от силите си срещу световния първенец от 1966 година – Англия в последния си сблъсък от предварителната фаза, завършил при нулево равенство. Първата позиция в потока ги изпрати срещу друг сензационен участник в елиминационната фаза – Гърция. Момчетата от „богатия бряг” изхвърлиха европейските първенци от 2004, след изпълнение на дузпи, за да останат завинаги в историята, изравнявайки постижението на най-големия гранд от зона „КОНКАКАФ” – Мексико, който също е достигал до тази фаза на надпреварата. Уилсон Паласиос и компания можеха да направят „приказката” още по-тържествена, ако не бяха екстравагантните, но ефективни ходове на Луис Ван „Гениал”, който изпрати симпатичните костариканци в къщи, надделявайки отново след изпълнение на дузпи. Множеството равенства във фазата на директните елиминации показаха, колко изравнени са силите в съвременния футбол и как изненадите дебнат от всякъде. Другото откритие на шампионата Белгия бе предизвестена изненада. „Червените дяволи”, които се загубиха от „елитната карта” в последното десетилетие излязоха от „врящия казан на Ада”, за да напомнят за себе си. Това е може би най-талантливото поколение на държавата от Бенелюкс, което тепърва ще разгръща своя потенциал. Вторият най-млад отбор на шампионата, в който личаха редица имена на младежката формация до 20 години, достигнала до 4-тата позиция на планетарния шампионат преди няколко години, притежаваше палитра от талант, вдъхновение и изобретателност, примесени с липсата на опит, който лъхаше единствено от капитана Даниел Ван Буйтен. Именно липсата на рутина попречи на изключително перспективните „дяволи” да стигнат, още по-далеч в надпреварата. Тепърва обаче ще се говори за белстящите изпълнение на Азар, Фелайни, Янузай, Лукаку, Де Брюин и Куртоа, които са „апетитна хапка” за всеки един от европейските грандове. След като разгледахме представянето на сензациите е време да обърнем внимание и на големите разочарования. Най-потресаващо бе представянето на световния доминатор Испания. „Ла фурия” създаде неподражаем стил на игра, който ги задържа на „трона” в продължение на 3 големи първенства, но явно „старите кучета” се изхабиха и не успяха да покажат това, на което са способни. Все пак тактическата схема на испанците и иновациите, които прилагаха в последните няколко години са в основата на успехите в съвременния футбол, а испанската методика за физическа подготовка, продължава да е водеща в световен мащаб. За Италия и Англия, каквото и да се каже ще бъде много. Две суперсили, които винаги тръгват с „големи кошници”, но често остават празни. Няма как да не отбележим приятния и офанзивен футбол, който се опитаха да наложат, но за състави на подобно ниво, ефективността, която демонстрираха, бе трагична. „Тънките сметки” на Италия, останаха „без кръчмар”, а англичаните за пореден път се убедиха, че въпреки консерватизма и „старите лаври” на които се осланя страната измислила спорта с кожената топка, играчите от Албиона сериозно отсъпват на останалите си съперници, а силното им клубно първенство, заблуждава че националният отбор е сред водещите сили на планетата. Триумф и разочарование не липсваше и в голямата четворка. Разбира се най-серизоният крах на шампионата е свързан с представянето на домакините. Какво точно се случи със „Селесао”? „Кариоките” претърпяха втори „кошмар” пред собствена публика на най-високо равнище, но този път „шамарът”, който ги „отрезви” бе много по-силен. Истината е една. Бразилия не разполагаше с нужния характер, манталитет и отборен дух, за да покрие високите очаквания, които имаше към нея. Възпитаниците на Луис Фелипе Сколари станаха „жертва” на собствената си слава и напрежението. След като в продължение на година, след титлата от „Купата на конфедерациите”, „жълто-сините” мачкаха по световните терени в приятелки двубои, се помислиха за неуязвими, но далеч по-рано си личеше, че не притежават необходимия характер, за да донесат заветната 6 купа. Сколари изпозлваше еддин и същ състав, върху който падаха основните отговорности, а в рамките на година съперниците на тима, научиха и най-малките детайли, около тактическата му схема и качествата на играчите. Дори и с липсата на сериозен потенциал, великата Бразилия успяваше да скрие „пукнатините”, благодарение на гениалния Неймар. Когато обаче „каляската” се движи с един „кон” е лесно да я извадиш от строя, за да обезвредиш „кучияша”. Веднага след контузията на 22-годишния суперталант, Бразилия заприлича на банда недодялани квартални футболисти, в които липсваше типичната за страната изобретателност.Най-креативният футболист на „Селесао”, в отсъствието на Неймар бе Оскар, но полузащитникът на Челси, не бе готов да вземе „юздите” в свои ръце. Логично дойдоха загубите от Германия и Холандия, които попариха надеждите на близо 200 милиона техни сънародници и поставиха страната в „траур”. Неочаквани бяха резултатите, но бразилците са си бразилци във всяко едно естетство. Когато емоцията надделява над дисциплината, няма как да не се стигне до подобни драматични последствия. Бразилците са с „гореща кръв”, която може да ги докара до делириум, но и до дълбока депресия, когато нещата не се получават. Всичко това подплатено с огромните очаквания и смазващото напрежение, доведе до записването на една от най-срамните „страници” в бразилската футболна история. От това по най-добрия начин се възползва „немската машина”. Едва ли има по-заслужена титла на Германия от 4-тата им. През 1954, 1974 и 1990 година, германците разполагат с не по-лоши футболисти и колектив, но нито веднъж до сега не стигат толкова убедително до успеха. Винаги сред най-добрите в последните няколко години, но върхът все им убягваше. Перфектната им сработеност, уникалната концентрация и пословичната дисциплина напълно заслужено ги окичиха със златните медали. Тази титла бе чакана, бленувана, но и за нея се работеше с изключителен професионализъм. След като Байерн(М) и Борусия(Д) окопираха „високите етажи” на европейския клубен футбол, а германците плавно преминаха прехода от директния футбол към „испанското” „тики-така”, дойде „епохата на Бундестима”. Да играта им наподобяваше коментираното „тики-така”, но адаптирано за немския стил на игра, с бързо изнасяне на топката светкавични комбинации, масивна преса и предимство във физическо отношение. Най-силното от немския футбол в съчетание със съвременните тенденции е идеалната формула за успеха. Германците не робуват на звездите, там най-голямата звезда е колективът, затова не се притесняват от отсъствието на конкретен футболист, който е взаимнозаменяем. Тактиката на Германия се осланя на това, футболистите да се нагаждат спрямо нея, а не тя да зависи от конкретните имена. Не случайно немските национали публично заявиха, че ще се откажат от всичките си премии, ако не успеят да достигнат до световната титла. Немската федерация и държавата също са с огромна заслуга за историческия успех, превърнал тима във втория най-титулован на „голямата сцена”. Закупуването на „миниквартал” в Бразилия, година преди първенството, където футболистите да се аклиматизират, подготвят и изолират от света, концентрирайки вниманието си върху изявите по терена, бяха широко коментирани, и именно те са в основата на този задружен колектив, благодарение на който, немците се справиха с 12-я играч на Бразилия в лицето на ентусиазираната публика и един от най-големите футболни „диригенти” – „маестро” Лионел Меси. Именно присъствието и играта на Меси доказа, че „една птичка пролет, не прави”. Колкото и да е съвършен в техническо отношение, капитанът на „гаучосите” не успя да се справи с немската „лавина”. Алехандро Сабея обаче заслужава, адмирациите на всички, затова, че успя да накара аржентинците, да поохладят страстите и да изиграят много по-рационално най-големия футболен форум. Противно на очакванията, най-голямото им „оръжие” на „синьо-белите” бе защитата, а в полуфинала с Холандия, това си пролича най-добре, след като „гаучосите” разчитаха единствено на контраатаки, съсредоточавайки усилията си в уплатняването на зоната пред наказателното поле, за да нямат възможност „лалетата” да се възпозлват от скоростните си футболисти. Накрая ще отдам значимото и на големия Луис Ван Гал. Упрекван в какво ли не през годините, холандецът доказа, че е един от най-големите спецалисти във футбола за всички времена. Много критици ще кажат, че Холандия винаги е разполагала с големи футболисти. Това е така, но няма как да си изкривим душата и да кажем, че „оранжевите” разполагаха с множество суепрзвезди в Бразилия. Въпреки това играеха със завидно самочувствие, без да се стряскат от противника. Това се дължеше на великолепния поглед и усет към играта на Ван Гал. Той не се притесняваше да сменя тактическата постройка на отбора по няколко пъти в една среща. Често от привидното 3-5-2 в нападение и 5-3-2 в защита се прибягваше до далеч по-офанзивното 4-3-3. И това всеки път се оказваше ефективно. А какво да кажем за меко казано новаторските решения на Ван Гал при смените. Наставникът на холандците не се поколеба да смени титулярния си вратар – Яспер Силенсенс с по-опитния Тим Крул, минута преди изпълнението на дузпите, в ¼ финалния двубой с Коста Рика, спечелен с 4:3 точни удара от „бялата точка”. Именно двата отразени удара от стража на Нюкясъл, донесоха победата на „лалетата”. Това не само, че не се отрази на самочувствието на Силенсенс, а дори обратното. Младият вратар на Аякс се справи отлично и в полуфинала с Аржентина, но там „рулетката на дузпите” обърна гръб на европейците. Ван Гал бе и еинственият специалист на шампионата, който изпозлва всичките си 23-ма играчи. Като истински „шахматист” във всеки един момент, можеше да превърне „пешката” в „топ” или „офицер”, който да реши сблъсъка. В нито един от двубоите в надпреварата, тимът му не бе надигран, но съдбата отново не пожела до окичи холандците с „лаврови венци”. Така с трите си загубени финала и двата си бронзови медала „лалетата” продължават да са най-голямата футболна сила, която не е достигала до световната футболна корона. Една традиция бе спазена, но друга нарушена. Първенецът от „Купата на конфедерациите” отново не успя да триумфира с титлата, но за първи път в историята европейска страна се окичи със златните медали на шампионат, провеждан в Южна или Северна Америка. Това позволи на тимовете от Стария континент да се откъснат пред другата голяма футболна школа с 2 титли аванс, след като равносметката до момента е 11:9 в полза на Европа. Климатичните условия и темпераментът на южноамериканците не им помогна да достигнат до върха на собствена „сцена”, което затвърди мнението, че в момента водещ е европейският футбол. Дали пластовете ще се разместят в негостоприемната но величествена Русия след 4 години, когато първенството за първи път ще се проведе на два континента, предстои да разберем.

Германия-Аржентина

Filed under: Без категория by: ceco

Големият спектакъл, наречен Световно първенство по футбол ще „спусне завесите” тази вечер. След като в продължение на месец, светът беше футбол е време да разберем и кой ще бъде новият „крал” на най-великата игра. В суперсблъсъка от 22:00 часа българско време, един срещу друг се изправят тимовете на Германия и Аржентина. Две коренно различни концепции и философии, но една и съща цел – мечтаният трофей. Немците по традиция показаха, че са добре смазана „машина”, която може да се справи с всеки съперник, независимо от звездите, които притежава. Водещи за тях винаги са били дисциплинината и манталитетът. Германците не се нуждаят от ярко открояващи се звезди, които да „блестят на небосвода” и да предопределят тактиката и настроението на играта, защото имат великолепно окомплектован отбор. Именно това е най-силното им „оръжие”. Открития като Кроос и Мюлер и доказани имена като Клозе и Швайнщайгер само затвърждават тезата ми. На този Мондиал, обаче трябва да бъде отбелязан и същественият принос на великолепното скаутско звено, с което разполагат германците. 3-кратните световни шампиони пращаха по няколко съгледвачи на всеки един от сблъцъците на съперниците си, а освен това подробно анализираха стила им на игра, в дните преди срещата. За „желязната” дисциплина, не е нужно да споменавам, макар че и в това отношение от футболната асоциация на Германия се бяха погрижили да надградят. Месеци преди шампионата бяха закупени изолирани жилища, специално за националния отбор, където възпитаниците на Йоаким Льов, да не бъдат обезпокоявани. Това явно дава резултат, след като Бундестима мисли единствено за изявите си на „зеления килим”. Германците, които постоянно са в подножието на върха, в последните няколко големи първенства, са готови за 4-тата си световна титла, с която ще се изравнят с най-големия си съперник на Стария континент – Италия и ще се превърнат във втория най-титулован отбор на планетата, поради повечето си медали от „адзурите”. Срещу тактическата дисциплина и манталитетът на германците, Алехандро Сабея ще противопостави импровизацията и гения на Лионел Меси. „Бълхата” несъмнено е едно от най-големите футболни „бижута” за всички времена, но за да се нареди сред най-големите му е нужен най-престижният трофей във футбола. Капитанът на „Гаучосите” не се намира в най-добрата си форма, поради редицата контузии, които претърпя, но определено може да избухне в най-важния двубой в живота си. Проблем за „синьо-белите” може да бъде евентуалното отсъствие на Анхел ди Мария, но не е изключено звездата на Реал(М) да е напълно възстановен, а спортно-техническият щаб да спекулира с отсъствието му. Титла за Аржентина на „свещената” „Маракана” ще бъде последният „пирон в ковчега” на домакините, които и записаха едни от най-срамните страници в историята си. „Кръвният” враг на „Селесао” може да се превърне във втория южноамерикански гранд, който триумфира на митичния стадион за сметка на Бразилия, след като това стори тима на Уругвай през 1950 година. Ако успеят да направят това наследниците на Марадона ще се наредят в престижния „клуб 3+” на отборите с 3 или повече световни титли, където са още грандовете Бразилия, Италия и Германия. Предимството може да бъде на страната на аржентинците, които все още не са разгърнали потенциала си. Меси и компания достигнаха пестеливо до решителния сблъсък, а освен това не се притесняват по никакъв начин от климатичните условия. Важен фактор е и защитата на тима. Противно на очакванията, тя се оказа изключително стабилно звено. Прагматичният им стил, с мисъл за опазване на мрежата, им донесе невероятен успех. „Гаочосите” имат едва 3 допуснати гола от игра, имайки предвид, че два от тях бяха в почти безмисления сблъсък срещу Нигерия, където аржентинците играха по-разкрепостено. Тази вечер финалният сблъсък ще се превърне и в поредния апотеоз вечната битка между европейския и южноамериканския футбол. До момента титлите между двете най-големи футболни школи са 9:9 и след тази вечер един от континентите ще излезе с едни гърди напред. Традицията на Европа или „магията” на Южна Америка ще победи, предстои да разберем в едно от най-вълнуващите събития на гоината, което ще бъде наблюдавано от половината население на света. Прогноза 2:1 за Германия, след продължения.

Бразилия-Холандия

Filed under: Без категория by: ceco

Световното първенство навлезе в решителната си фаза. Преди дългоочаквания сблъсък за титлата обаче предстои битката за 3-то и 4-то място. Съперници в „малкия” финал са тимовете на Бразилия и Холандия, които изпиха „горчивата чаша” на разочарованието в полуфиналните сблъсъци. За разлика от холандците, които отпаднаха достойно, след „рулетката на дузпите”, бразилците записаха най-катастрофалната загуба в историята си и то на Мондиал. Дори да постигнат престижен успех в този подценяван от много хора и определян за безмислен двубой, „кариоките” няма да могат да изтрият срама от случилото се. „Кошмарът”, който преживяха около 200 милиона бразилци хвърли в „траур” страната и трудно ще бъде забравен. Определено психологическото напрежение и отсъствието на звездата Неймар се оказаха рещаващи за погрома, но „Селесао” са задължени да излязат с чест от собствения си Мондиал. Определено холандците няма да са мотивирани до краен предел, след като дори Луис Ван Гал заяви, че не намира смисъл в провеждането на тази среща. Може да се очаква резултатен и атрактивен двубой без особено напрежение, в който Бразилия ще се опита да покаже най-доброто си лице. Прогноза 3:1 за Бразилия.

Холандия-Аржентина

Filed under: Без категория by: ceco

Тази вечер ще бъде определен и вторият финалист на Световното първенство по футбол. След изключителното фиаско, което претърпя фаворит номер едно за титлата – Бразилия, всичко е възможно. Тимовете на Холандия и Аржентина изглеждат сравнително равностойни, въпреки, че „гаучосите” несъмнено все още не са разгърнали пълния си потенциал. За разлика от други големи първенства, сега южноамериканците опитват да разпределят силите си, така че да са във вихъра си в заключителната фаза на шампионата. Най-големият им плюс е великолепната форма на Меси, който наказа критиците си, превръщайки се в безусловен лидер на тима. Чудесните игри на Анхел ди Мария, който си партнира отлично със своя капитан, също са сериозна предпоставка за добро представяне. Леките проблеми в дефанзивен план, могат да „обърнат каручката”, но аржентинците доказаха, че се учат от грешките си в двубоя срещу Белгия. На свой ред холандците са в отлично кондиционно състояние и са способни да надиграят тактически всеки един отбор. Луис Ван Гал се доказа като отличен специалист, след като в почти всеки двубой до момента променяше тактическата постройка на възпитаниците си, което се оказваше изключително ефективно. Рискованият и нестандартен ход, който направи по време на ¼ финалния сблъсък с Коста Рика, заменяйки титулярния си вратар му спечели уважението на целия свят. Въпреки, че „лалетата”, нямат звездния си състав от преди 4 години, изглеждат много по-уверени и готови за първата си световна титла. Прогноза 2:1 за Холандия, след проължения.

Бразилия-Германия

Filed under: Без категория by: ceco

Първият от суперсблъсъците на полуфиналната фаза на Световното първенство е този между Бразилия и Германия. Два от най-големите колоси на световни футбол ще определят първият финалист на 19-я шампионат на планетата. Това са и двата отбора с най-много двубои на Мондиали, както и най-постоянните в изявите си. Немците спазиха традицията и отново са в топ 4, докато това бе непозната територия за кариоките в последните два планетарни шампионата. Сега обаче „Селесао” изглежда напълно готов за историческа 6-та титла. Прагматизмът на бразилците е в отлична комбинация с генетичната им техника и възпитаниците на Филипао крачят уверено към единствената си цел. Най-сериозният им враг бе напрежението, но до момента се справят успешно с него, прибягвайки дори до услугите на психолог. За тяхно нещастие обаче се появи нова заплаха в лицето на контузията, която получи Неймар. Сърцатата звезда на бразилците призова привържениците в страната, да подкрепят отбора и да вярват в момчетата, които имат сили за титлата и в негово отсъствие. Най-вероятният му заместник ще бъде Жо, освен ако Сколари не предпочете схема с по-наситена халфова линия. На свой ред германците могат да разчитат на най-доброто, с което разполагат, а чудесната форма на Мюлер може да бъде „ключът” към развалянето на „фиестата”. Възпитаниците на Йоаким Льов демонстрират отлична физическа подготовка. Те са може би най-добре приспособеният европейски отбор на първенството. Това ясно си пролича в продълженията, които изиграха срещу Алжир и в дербито с Франция, където не изпуснаха инициативата. Ако успеят да обезвредят фланговите атаки на домакините, могат да се надяват на успех. Прогноза 2:1 за Бразилия, след продължения.