На прага на „вечността“

Filed under: Шампионска Лига by: ceco

Историята е изключително претенциозна и противоречива наука, с която злопоотребяват хиляди изследователи, стремящи се да митологизират определени образи или да очернят други, в името на политиката и националните ценности. Това, с което няма как да се спекулира или да бъде изтълкувано погрешно и което я „канонизира”, сред всички останали науки, обаче са фактите. Когато фактите говорят и политиката е безсилна. А те са повече от красноречиви. Историята помни победителите, а не победените. Не случайно отричаният от мнозина „доброжелатели” проект „Лудогорец” е водеща тема в спортните ни среди, през последните 4 години, именно защото „Крейзи форест” е създаден да побеждава. Ако първата титла бе плод на ентусиазма, втората на придобитата вече класа, то третата несъмнено дойде благодарение на огромното надмощие на „зелените”, спрямо всичките им опоненти. „Орлите” превъзхождат останалите български тимове по всички компоненти, но безспорно на най-високо ниво е организацията в отбора. Лудогорец е единственият тим в България, който въпреки тежката финансова криза, която бе налегнала страната ни, не само не продаваше водещите си футболисти, а винаги опитваше да надгражда състава си, привличайки качествени млади попълнения. Потвърждението на тази теза е Върджил Мисиджан, който израсна за отрицателно време и се превърна в един от лидерите на тима, въпреки крехките си 21 години. Разбира се нямаше как да не се стигне и до „греди” в селекцията, като тези с Йерон Луму и Стивън Петков, но поданикът на „ниската земя” и бившето крило на „сините” са по-скоро изключение от правилото, отколкото тенденция. „Погледът в бъдещето” от страна на спортно-техническото ръководство, ясно проличава и в привличането на юношеските национали Александър Василев и Преслав Петров, които бяха част от представителната ни гарнитура до 19 години. Сашо Василев дори записа 2 мача с първия състав на шампионите, оставяйки отлични впечатления с изявите си. „Универсалният боец”, който може да се подвизава, както по двата фланга на отбраната, така и в нейния център, несъмнено ще е една от звездите на българския футбол в следващите няколко години. Преди да достигнеш до бъдещето обаче, трябва да си наясно с настоящето. А то е свързано с груповата фаза на най-престижната европейска клубна надпревара – Шампионската лига. Мечтаният „бряг” за всеки източноевропейски „завоевател”, осмелил се да „окупира” западноевропейските „крепости”. За Лудогорец „златното руно”, обаче изглежда не е само мечта, а напълно достижима цел. Още във втория си сезон в евротурнирите, „зелените” оставиха траен „отпечатък” на Стария континент, достигайки до осминафиналната фаза на Лига Европа. Изключително престижно представяне, особено на фона на замиращите ни грандове. Това щеше да бъде напълно достатъчно за някои отбори еднодневки, които гонят европейски пробив, за да разпродадат футболистите си и да напълнят клубната каса, но не и за Лудогорец. Разградчани са съставени от друго „тесто”. При тях с изкачването на всяко едно стъпало се откриват нови хоризонти за покоряване. И няма как да бъде друго яче, когато условията, с които разполагат футболистите се доближават максимално до колегите им от най-големите първенства в Европа. За да попаднат в „лигата на необикновените”, обаче „орлите” се нуждаят от един последен „полет над Балканите”. Случайно или не „балканските варвари”, които подчиниха грандове като; Лацио, ПСВ Айндховен и Партизан на два пъти ще се опитат да вземат „скалпа” на най-успешния тим на полуострова – Стяуа. Европейските шампиони от 1986 година изглеждат фаворити на „хартия”, но „суперорлите”, не веднъж показаха, че традициите не играят на терена. Въпреки това няма как да не отчетем сериозната визитка, която притежава тима от Букурещ, който на всичко отгоре се намира в отлична форма, след като записа 4-ри поредни успеха в първенството, оглавявайки класирането със 100-процентов актив. В генералната си репитиция за сблъсъка с Лудогорец, „звездашите” разгромиха състава на Пандури Търгу, отбелязвайки 6 безответни гола. За разлика от тях лудогорци записаха 1 загуба и 1 равенство от началото на шампионата в България. За всички обаче е ясно, че оснавната цел на разградчани е именно влизането в груповата фаза на най-авторитетния клубен турнир и цялата философия на подготовката е насочена към сблъсъците с румънците. Въпреки това проблеми в зимните лагери не липсваха, а контузиите постоянно преследваха играчите на шампионите. Пациентите на „лазарета” можеха да си сформират цяло дефанзивно каре, което принуждаваше бившия наставник на тима да прибягва до крайни мерки като преквалификацията на Светослав Дяков в централен бранител. Сега положението изглежда малко по-позитивно, след като сред картотекираните за двубоите със Стяуа успяха да попаднат: Моци, Терзиев, Ангуло и Минев. И четиримата имаха проблеми от началото на сезона, които им попречиха да бъдат част от състава на „зелените” в някои от изминалите двубои. Най-позитивно е завръщането на Георги Терзиев, който се превърна в твърд титуляр през миналия сезон, благодарение на отличното си пласиране, прекрасния синхрон с Моци и умението му да изнася топката. В негово отсъствие „орлите” имаха значителни трудности при опазването на противниковите нападатели, когато „зелената отбрана” бе изнасяна в по-предни позиции. Бившият бранител на Черно море Александър Александров изоставаше от румънския си колега и неколкократно покриваше изкуствената засада. Очаква се да има цели 9 промени в титулярния състав на „зелените”, спрямо дербито в първенството срещу ЦСКА. Под рамките на вратата ще застане представящия се отлично Владислав Стоянов, подпомаган от двойаката централни бранители Моци и Терзиев. като крайни бранители ще се подвизават Кайсара и Ангуло, докато в средата на терена ще оперират Дяков и Златински. Крилата са запазена територия за Михаил Александров и Мисиджан, докато атаката ще бъде водена от Роман Безяк. Извън групата за двубоя най-вероятно ще останат бразилците Шоко, Кишада и Вандерсон. За сметка на това на резервната скамейка своя шанс ще очаква новото попълнение. Юнес Хамза. Тунизиецът се намира в отлична форма, доказателство, за което са двете му попадения в първите му два мача със „зелената фланелка”. На прага на „вечността”, лудогорци и цяла България стискат палци на „зелените гладиатори” да се превърнат във втория български тим „щурмувал” гриповата фаза на Шампионската лига.

Титулярен състав на Лудогорец: Стоянов, Кайсара, Ангуло, Терзиев, Моци, Дяков – капитан, Златински, Марселиньо, Мисиджан, М. Александров. Безяк.

Резервен състав: Чворович, Минев, А. Александров, Анисе, Ешпиньо, Абало, Хамза.

Наказани: няма

Контузени: Барт

(букмейкър мач 1:1)

„Сивият кардинал“ се възкачи на „трона“

Filed under: България - А група by: ceco

„Зад всеки успял мъж, стои една силна жена”. Тази максима се е превърнала в „закон” за най-великите исторически личности. Спокойно можем да кажем, че тя има своя футболен еквивалент, гласящ „зад всеки голям треньор, стои един изключително трудолюбив и качествен помощник”. Точно такава е ситуацията в българския шампион Лудогорец. Грандиозният проект на Братя Домусчиеви започна със скромния, но изключително амбициозен Ивайло Петев, който само в рамките на 3 години, претърпя огромна еволюция. От никомонеизвестен млад специалист, който дори не притежаваше Пролиценз, който да му позволи да ръководи отбор в А група, до двукратен шампион на страната и ухажван от европейски тимове наставник. Качествата на Кмета от Баховица не са за подценяване, но няма как да не отчетем факта, че без подкрепата на Георги Дерменджиев, едва ли щеше да стигне до тези висоти. Бате Жоро, както е наричан от футболистите винаги е бил в „сянка”, но приближените до клуба са единодушни в мнението си, че именно той е „сивият кардинал”, който изгради „машината за победи” Лудогорец.  Дерменджиев беше като баща за младия Петев, който навлизаше в дълбоките дебри на треньорската професия под зоркото око на пловдивчанина, но поемайки цялата отговорност на крехките си плещи. Именно благодарение на Дерменджиев, „зелените” започнаха да изповядват по западен модел, добре познатата схема 4-2-3-1, без тежък таран, който направи играта им изключително подвижна и атрактивна. Неслучайно на разградчани бе лепнат прякорът „БГ Барса”, който най-добре характеризираше стила „тики-така”. „Орлите” се превърнаха в истински „господари” на терена, печелейки процентното съотношение във владението на топката, в почти всяка от срещите си, независимо от крайния резултат. Освен това превъзхождаха противниците си в кондиционно отношение, чиято заслуга отново бе основно на Дерменджиев.  За никого не е тайна, че първият асистент на Петев е най-добрият български спец в това отношение. Разбира се не липсваха и слабости, но те оставаха на заден план, отстъпвайки място на „зелената мощ”. Бавното изнасяне на топката, липсата на ефективност при сгъстена защита, еднотипността в атака и липсата на ротация в състава даваха известни шансове на противника, но не помръчаваха превъзходството на „орлите”. Първата титла под ръководството на дуета Петев-Дерменджиев се дължеше на невероятната форма, в която се намираха „зелените” и факторът „изненада”, но втората, в която „короната” на „орлите” не „блестеше” по същия начин, бе извоювана благодарение на вече изградената класа, позволяваща на „зелените” да излязат краен победител, дори когато не превъзхождат съперника си. Ако достигането до върха не е толкова трудно, до задържането там със сигурност не е лесна задача. А Дерменджиев демонстрира изключително постоянство. Неслучайно, след като шампионите загубиха сблъсъка си със Слован в Братислава и срещата от първия кръг на първенството с Любимец, единственият, който остана от щаба на Петев, бе Георги Дерменджиев. Верният другар на натирения наставник бе обвинен за предател, не само от доскорошния си началник, но и от водещи фигури в тима като Пламен Гетов и Ивайло Котев, но дали това е така знаят само хората от „кухнята”. Факт е, че Дерменджиев поиска да напусне състава, след треньорската смяна, но лично собственикът на тима Кирил Домусчиев настоя да остане, тъй като познаваше най-добре състава, а предстоеше изключително важният реванш със словаците. Оставам на феновете да преценят, дали това беше добре замислен „театър” или спонтанно решение, но „хирургическата операция” се оказа успешна и „орлите” излязоха „преродени”, оставяйки психологическото напрежение в миналото. Безспорно една такава смяна в момент, в който нещата не вървят по план има огромно емоционално отражение и лесно може да се превърне в „катарзис”, но няма как да не акцентирам на факта, че в двубоя със Слован, фукциите на старшията изпълняваше Дерменджиев, докато Стоев бе зрител от скамейката. В последствие много хора смятаха, че разградският специалист ще се превърне в „безгласна буква”, която ще „опере пешкира”, но „добрият чичко”, прояви характер и показа на всички, че притежава лидерски качества, с които може да потуши „бунтът на тарторите в съблекалнята”,който прерасна в „революция” довела до напускането на Кмета, както самият той призна, след загубата от абсолютния дебютант в елита – Любимец. „Тихата вода се оказа изключително дълбоко” и за отрицателно време, не само че осмири звездите на тима, но и спечели доверието до такава степен, че „зелените” изглеждаха изключително мотивирани във всеки един двубой и се раздаваха за своя наставник. Влиянието на Дерменджиев над футболистие явно се превърна в проблем за Стойчо, който допусна най-фаталната си грешка. Извади любимеца на собственика от треньорския си щаб, превръщайки го в старши треньор на дубала. Още преди това да се случи, Стоев малко по малко избутваше пловдивчанина в „зоната на забравата”, увеличавайки правомощията на добрия си приятел Явор Вълчинов, който иззе функциите на първи помощник и отговаряше за проучването на съперниците в Европа и цялостния им анализ. Нещо, на което Петев се доверяваше напълно на Дерменджиев. По този начин 59-годишният асистент все повече приличаше на черноработника, който отговаря за физическата подготовка, но с привличането на двамата испански кондиционни специалисти, окончателно пое ролята на „статист”, за да се стигне до неизбежното му „разжалване” довело до понижението в дубъла. Не бих искал да коментирам спекулациите, че Дерменджиев е „ухо” за Домусчиев, но ако това е вярно, ходът на Стойчо Стоев е напълно логичен. Няма как да не направи впечатление изказването на бившия наставник, че тимът му не е играл лошо, поради което не е дал обяснение за слабата игра на отбора. Слаби резултати да, но не и незадоволителна игра. Лудогорец обаче отдавна не е отбор, който просто да радва окото, а мощен банкомат, който бълва милиони, в замяната на които се гони пробив във Европа и възвращаемост на средствата. Запознати до клуба твърдят, че собственикът на „зелените” е останал изключително недоволен най-вече от изявите на определяния като грандиозен трансфер Браян Ангуло. Колумбиецът не впечатли с изявите си, но като оправдание трябва да изтъкнем контузията, която има и пропуските в подготовката, поради проблемите с визата му. Все пак, ако южноамериканецът, който може би притежава най-високата заплата в българското първенство, не покаже това, на което е способен и не оправдае вложените в него средства, най-потърпевш ще бъде приближеният на собственика спортно-технически директор Методи Томанов, който отговаря за трансферната политика. Да се върнем обаче на Георги Дерменджиев, който е главен герой на анализа. Защо точно той и защо точно сега ще попитат повечето привърженици на тима? Отговорът е лесен. Когато една формула е печеливша не се променя. Успехите в България не бива да се пренебрегват, но те се превърнаха в „междинна гара” към европейските върхове,които са основната цел на ръководството. Така, че каквото и да си постигнал не си незаменим, ако не надграждаш. А надграждането в случая, колкото и нескромно да звучи е влизането в групите на Шампионската лига. След като миналата година „рокадата” подейства е време поредният „офицер” да се превърне в „цар”. А защо точно сега. Защото, когато си поставен в „цайтнот” няма средно положение и трябва да рискуваш. Друг въпрос е дали думите на Ангел Петричев, че Дерменджиев има пълен картбланш и не е временно решение са достоверни. Реваншът в Белград ще предопредели целия сезон на разградчани, така че и Йохан Кройф не може да се счита за сигурен наставник при загуба на „ЮНА”. Дори да изпозлва инерцията и да отсрани „гробарите” от дерменджиев ще се очаква много. А вечният асистент, никога не е поемал толкова голяма отговорност и тепърва ще трябва да доказва, че притежавала потенциала да издържи на напрежението и от чичкото, говорещ с журналистите на полувремето да се превърне „императорът”, който ще покори митичната крепост наречена Шампионска лига.

Шампионите гонят първи успех в първенството

Filed under: България - А група by: ceco

В навечерието на третия кръг от българското футболно първенство, тоталният доминатор в родния футбол Лудогорец, все още няма отбелязан гол и постигната победа. Тази потресаваща статистика изпраща „орлите” на катастрофалната 10-та позиция, точно над „зоната на изпадащите”. „Зелените” и друг път не са започвали първенството по най-добрия начин. Вглеждайки се назад в хронологията на участието им в елита виждаме, че официалният им дебют в майсторската група завърши с безлично нулево реми срещу Локомотив(Пд) на стадиона в Каварна, където лудогорци домакинстваха, докато течеше реконструкцията на „Лудогорец Арена”. След това обаче започна „наказателната” им акция, която ги отведе до върха. През миналата година „зелените” допуснаха сензационно поражение от абсолютния дебютант в първата ни дивизия – Любимец с 0:1 като гост, което доведе до уволнението на Ивайло Петев. Последва обаче поредица от силни мачове, които бързо заличиха срамното „петно”. Тази година за първи в историята си, „орлите” не успяха да запишат успех в първите 2 кръга от шампионата. Първо новобранците от Хасково записаха исторически успех с 1:0 над евробойците ни, последван от нулево реми във Варна срещу Черно море. „Фалстартът” в родната А група, придружен от неубедителните равенства срещу Дюделанж(1:1 в Люксембург) и Партизан(0:0 като домакин), доведоха до смяната на Стойчо Стоев с Георги Дерменджиев. По ирония на съдбата, бившият селекционер на тима извади наследника си от треньорския си щаб в началото на сезона, изпращайки го начело на  дублиращия отбор. Да, ама не. „Фортуна” бе решила друго и „сивият кардинал” пое „короната”, към която отдавна се стремеше. Дали „рокадата” ще се окаже правилен ход или ще задълбочи кризата в столицата на Лудогорието предстои да видим. Едно е сигурно прилив на емоционален заряд ще има и футболистите ще се опитат да се вдигнат на крака, преди решителния реванш на „ЮНА”. Съперникът на „орлите” до последно висеше на косъм, след като БФС им даде „червена светлина” по отношение на лиценза. Малко по-късно, все пак дупничани получиха разрешение да се включат в майсторската група. Те не започнаха сезона по най-добрия начин, след като претърпяха съкрушително 1:4 в София, срещу Славия, но в следващия си двубой, който се превърна в своеобразно дерни на новаците записаха успех с 2:1 над Хасково. 3-те им точки ги изкачиха до 6-тата позиция във временното подреждане, преди днешния сблъсък в Разград. „червено-белите” не могат да се похвалят с гръмки имена, но впечатление правят тримата ветерани Джайоба, Близнаков и Бибишков, които бяха водещи фигури в елита, преди няколко години. Интересно е да се отбележи, че титулярен страж на гостите е Емил Михайлов. Юношата на Славия обличаше „зеления” екип преди 4 години, когато разградчани се подвизаваха в Б група и бе с основна заслуга за промоцията в първия ни ешалон. Столичанинът обаче напусна тимът след привличането Урош Голубович. Сега ще има страхотна възможност да се докаже пред бившите си работодатели. Контузиите продължават да са основният проблем на „злените” преди днешния сблъсък, най-вероятно двубоя ще пропуснат бранителите Минев, Витиня, Терзиев и Барт. Почивка пък ще бъде дадена на Моци, Ешпиньо и Безяк, които хвърлиха много усилия в битката срещу Партизан. Очаква се на вратата да застане Владислав Стоянов. Пред него  центъра на отбраната ще окопират Мантула и Александров, докато като крайни защитници ще действат Кайсара и Ангуло. Свойката опрни полузащитници ще бъде сформирана от Дяков и Златински, докато играта ще бъде дирижирана от Марселиньо. По крилата ще сноват Мисиджан и Абало, докато на върха на атаката ще застане Кишада. Бразилецът не се намира в най-добрата си форма, въпреки блестящите си изяви по време на подготвителния сезон. Наказанието му в евротурнирите изтече и ако иска да се пребори с Безяк са титулярната позиция в евросблъсъците, трябва отново да демонстрира головия си нюх. Предвид характера на Георги Дерменджиев се очаква отборът отново да заиграе с повече подавания по хоризонтала, с които да си осигури териториално надмощие.

Вероятен състав на Лудогорец:

Титуляри: Стоянов, Кайсара, Ангуло, Мантула, А. Александров, Дяков – капитан, Златински, Марселиньо, Мисиджан, Абало, Кишада.

Резерви: Чворович, Шоко, Моци, Анисе, Ешпиньо, Луму, Безяк.

Контузени: Барт, Терзиев, Витиня, Минев.

Наказани: няма

(букмейкър мач : 3:0)