Абало- „Пощальона с хирургическа точност”

Filed under: Без категория by: ceco

В основата на фундаменталните успехи в отборните спортове, винаги стои колективният дух. Няма как да се достигне до върховете, в конкурентната среда на все по-бързо развиващите се, във всяко едно отношение, спортове, ако не бъде изградена стройна „машина”, съставена от разностранните качества и характери на отделните личности в нея. Идеален пример за това, във футболно отношение е българският шампион Лудогорец. „Зелените” се превърнаха в абсолютен доминатор по българските терени и марка за страната ни на европейската „сцена”, без да разполагат със суперзвезди от световна величина. Не случайно в последните няколко месеца редица изявени специалисти от цяла Европа обръщат сериозно внимание именно на колективния дух на „орлите”, който се оказва все по-непреодолима преграда за европейските грандове. Завидният манталитет и дисциплина,които притежават футболистите на Лудогорец до голяма степен успяват да неутрализират липсата им на опит в евротурнирите. И най-здравата „сплав” обаче съдържа открояващи се „елементи” , изпъкващи над останалите. А когато говорим за ярки  индивидуалности в редиците на Лудогорец, няма как да не споменем един от лидерите на тима през този сезон и голмайстор на „орлите” в първенството – Даниел Абало. Бързоногият ибериец е поредното откритие на безпогрешното око на спортно-техническия директор Методи Томанов. Подобно на редица свои предшественици в „зеления лагер”, испанецът месеци наред бе наблюдаван от скаутското звено на шампионите, преди да акустира на „Лудогорец Арена”. Само година, след като парафира договора си, той не само оправда доверието, което му бе гласувано, но и преизплати инвестираните в него средства. Пътят му до „червения килим” на Шампионската лига, никак не е лесен, но за сметка на това Абало е идеален пример затова, че когато човек е упорит и целенасочен, качествата му не остават незабелязани. Всичко започва в малкото провинциално градче Вилагарсия де Ароуса, което никога не се е славело като сериозен футболен център. Въпреки това изявите на младока в юношеските формации на Камбадос, грабват окото на специалистите и още на 18-годишна възраст е привлечен в състава на Селта. Предвид огромната конкуренция в тима на „небесносините”, логично е изпратен  в дублиращия тим, където прекарва цели 3 години. По това време Селта Б се подвизава в аматьорската Сегунда дивизион – Б, а новодошлият тинейджър бързо се преборва за титулярната позиция в тима. В първия си сезон в мъжкия футбол Абало, записва 15 участия, в които се разписва 3 пъти. Много по-успешна е следващата му кампания със синята фланелка, когато е на терена в цели 34 двубоя, в които на три пъти поразява противниковата врата. Демонстрираното постоянство, впечатлява треньорското ръководство на първия тим, което позволява на крилото да запише първия си и до момента единствен двубой в Примера дивизион. Следва още един сезон в аматьорския ешалон, след което окончателно е привлечен в първия състав. За негово съжеление обаче тимът от Виго вече се подвизава във втория ешалон на испанския футбол. Там „острието” прекарва следващите 5 години от кариерата си, преди да бъде изпратен на „заточение” в аматьорския Химнастик. Въпреки че минава за един от най-големите таланти в школата Селта, Абало остава извън плановете на треньорското ръководство за сезон 2012-2013, когато съставът от Виго се завръща сред най-добрите в Испания. Тогава полузащитникът е командирован в португалския Бейра Мар, където прекарва една година, а тимът му изпада във втора дивизия на Португалия. Това не пречи на зоркия поглед на Методи Томанов, да забележи огромния талант на крилото, записало едва 8 срещи за португалците. Привличането му в Разград, не става безпроблемно. На преден план излиза действащият му договор с „малките келти”, които не искат да се разделят с един от най-обещавашите си кадри, който е имал откопуваща клауза от 10 милиона евро на 18-годишна възраст. Все пак абало успява да разстрогне договора си, отказвайки се от сериозна сума, за да стане част от българския шампион и да запише най-славната страница от кариерата си. Въпреки впечатляващата му визитка, изобщо не е абониран за титулярната позиция. Дори напротив почти през целия си дебютен сезон е резерва на холандеца Върджил Мисиджан и Михаил Александров. Това не му пречи да блесне на няколко пъти, вкарвайки изключително важни попадения, както в Европа, така и във вътрешното първенство. Макар да триумфира с титлата, купата и суперкупата на страната, испанецът е видимо недоволен от статута си на резерва. Не случайно на няколко пъти пред испанските медии заявява, че футбола в България е твърде бавен и неатрактивен,а неговото желание е да играе в родната Испания. В началото на този сезон обаче,нагласата на крилото тотално се промени. Той бе като прероден, още в подготвителния сезон, където блестеше с изявите си, а допълнителен импулс получи и след напускането на Йерон Луму, който системно нарувашаше дисциплината в отбора. Виждайки повече възможности за изява, ибериецът драстично повиши формата си и започна да загатва за огромния си потенциал. Потенциал, с който всички бяха наясно, но все още не бе разгърнат напълно. Абало се възползва „птичката” кацнала на рамото му и започна да демонстрира головия си нюх, изписвайки името си със „златни букви” в историята на Лудогорец, превръщайки се в първия футболист на „орлите”, отбелязал гол в груповата фаза на Шампионската лига и първият играч на български тим с две попадения в най-престижната клубна надпревара. „Острието” обаче не се ограничи с реализаторските си умения, а демонстрира комплексни качества през сезона. Ибериецът е изключително полезен по отношение на това че борави еднакво добре с двата крака, коетому позволява лесно да навлиза навътре в терена и да използва бързината си, за да преодолява централните бранители на противника, освобождавайки пространства на съотборниците си. Футболистът с номер 17, изумява и с друго свое качество. „Хирургическата точност”, типична за племейкърите и по-креатитивните футболисти е запазена марка за испанеца. Един поглед е достатъчен за голмайстора, за да изведе очи в очи с вратаря, някой от съотборниците си. Не трябва да се пренебрегват и качествата му в дефанзивен план. Впечатляващ е синхронът му с намиращия се зад него бек, независимо дали той се казва Кайсара или Минев. Крилото успява да дублира колегите си от отбрана, при многобройните им включвания в предни позиции, а освен това не веднъж е затварял ефективно и зоната на дефанзивните халфове, при контраатака на съперника. Единствено взаимодействиетому с Браян Ангул, все още не е на нужното ниво, но това е разбираемо, имайки предвид че колумбиецът рядко попада в титулярния състав. В дербито с Ливърпул широката общественост успя да се запознае и с друга негова силна страна. Явно нетипичния пост на „фалшива девятка” не е предизвикателство за него, щом успяваше да елеминира централните бранители на „мърсисайдци”, със завидната си подвижност. Може би единственото, по което отстъпва на лидера в предни позиции Роман Безяк е физическата издражливост. Неговите изяви в предни позиции бяха поредното доказателство за широкия спектър в състава на Георги Дерменджиев, където няма незаменими футболисти, когато притежаваш 26 бойци, готови на всичко, за да достигнат до победата. Настивникът на шампионите и колегите му от треньорския щаб, могат да се горедеят с факта, че намериха своя нов „снайперист” и то по време на „сухия режим”, в който се намират тримата централни нападатели: Безяк, Хамза и Кишада.

Моци – „Гладиаторът на шампионите”

Filed under: Шампионска Лига by: ceco

Футболът отдавна не е просто спорт. Той представлява феномен, който успява да омагьоса милиони зрители по целия свят. Тайната на тази магия се крие в митологизацията на футболистите. На тях в повечето случаи се гледа, не като на обикновени хора, а на свръхчовешки същества, които са способни на чудеса. Подобно на всички останали и българските фенове, умело използват футболните страсти, за да удавят мъката от отруденото си ежедневие и да съпреживеят успехите на любимия си отбор. Защото едва ли има нещо, което повече би обединило българите от сериозните спортни постижения. Една територия, в която все още демонстрираме на останалия свят, че можем да се мерим с най-големите. Един от най-големите успехи на Българския спорт в последните години е явлението Лудогорец. Явление, чиито размери ежедневно придобиват мащаба на траен фактор по европейската „сцена”. Няма как тази мания, около „зелените”, да не роди и своите легенди. Несъмнено най-голямата такава е гладиаторът на шампионите Козмин Моци. Популярноста на румънеца в Лудогорието,  и останалите части на страната надвишава тази на всеки един чужденец, обличал екип на български клубен отбор в последното десетилетие. Няма да сбъркаме, ако кажем, че Моци е много по-популярен и от настоящите български национали, които с бездушието си изгониха феновете от националния стадион, който се пълни единствено за сблъсъците на „орлите”. Показателни са примерите, в които българите дори не знаят, че националният отбор играе с Малта, в деня на срещата, но се редят по касите, за да се сдобият с безценния билет за дербито Лудогорец-Ливърпул. Няма да се учудя и ако в следващите няколко години едно от най-често срещаните имена в Разградско е именно Моци. Любимецът на Кирил Домусчиев вече се превърна в „кръстник” на бившия сектор „Д” на „Лудогорец Арена”, където се подвизава агитката на тима, но това вероятно ще бъде само началото на поредица подобни прояви на уважение към него. И странно или не, в това „време разделно”, в което изключително рядко се намират личности като Григор Димитров, Кубрат Пулев и Крисия, с които да се гордее народът, един чужденец влезе в ролята на „проводник” на всенародната любов. Откъдето и да го погледнем Моци напълно заслужава „ореола” на национален герой, колкото и да тръбят спекулантите и враговете на Лудогорец, че клубният футбол не е национална кауза. Идолът на разградските фенове остана за винаги в клубната ни история с феномалните си прояви в сблъсъка с румънския гранд Стяуа. Всичко в тази съдбоносна вечер, вещаеше величието и безсмъртието на румънския бранител, който не можеше и да мечтае за по-драматичен „сценарий” на събитията. Срещу него бе „кръвният му враг” в решителен двубой за влизане в груповата фаза на Шампионската лига, а той можеше да се превърне в „кралския екзекутор” на балканския гранд, подобно на монарсите от средновековието, които са били съсичани единствено от достойни главорези. „Армейската звезда” може и да краси емблемата на европейските шампиони от 1986 година, но звездите определено бяха намигнали на лудогорци и централният им бранител в тази нощ, оказала се „Вартоломеева” за северните ни съседи. Ако няколко секунди, преди Влади Стоянов да извърши най-болезненото нарушение в кариерата, което го изпрати преждевременно в съблекалнята,това бе сторил Моци, никога нямаше да увековечи името си, но съдбата си знаеше работата. За да се превърне историческото попадане на шампионите в „лигата на богатите” в легендарно, именно бранителят трябваше да сложи вратарските ръкавици. И той го направи за изненада на сънародниците му, които гледаха втрещено. Много хора ще кажят, че нямаше какво да губи, в този момент. Да вярно е, до голяма степен аз също съм на това мнение, защото едва ли някой би го винил, при евентуална загуба, имайки предвид  екстремната ситуация и липсата му на опит. Въпреки това обаче се иска голяма смелост и мъжество, да се нагърбиш с отговорност в най-важния момент от досегашната история на клуба. И тук много хора биха опонирали, че водещ мотив за Моци е омаразата към „стелистите”, но само тя няма как да бъде достатъчна за чудовишния му подвиг, който смалча цяла Румъния и го превърна в съвременен Спартак, който не се страхува да излезе срещу врага, който го превъзхожда. Стъписаните гости, „друг път невидели, в едно да се борят защитник с ръкавици”, наведоха глави пред непреодолимото желание на Моци за победа. Виковете Моци, Моци,които огласяха целия стадион, се пренесоха и върху телевизионните екрани, за да не утекнат до призори в цяла България. България се сдоби със своите нови „будители”, които оставиха малки и големи будни цяла нощ, а свидетелите на това събитие с гордост ще разказват на децата и внуците си след години че са живяли по време на „Ерата на Лудогорец” и митичния Козмин Моци.

Исторически успех за женския ни бокс

Filed under: Други спортове by: ceco

Обратно пропорционално на политеческата криза в държавата ни и трагичното състояние на голяма част от спортовете ни, един традиционно силен за България спорт, процъфтява в последните 2 години. Повечето спортни фенове са се сетили, че става дума за бокса. Независимо дали говорим за професионалното му или аматьорското направление и в двете посоки често се говори с уважение за България. Майсторите на ръкавиците започнаха да оставят в сянката си борците и щангистите ни, от които бяхме свикнали да бъдат основният ни източник на медали. Най-големият „виновник” за това безспорно е Красимир Инински. Сърцатият президент на боксовата ни федерация, с огромен бизнез нюх, успя за отрицателно време да върне държавата ни в боксовия елит на планетата. Страната ни все по-често е домакин на големи събития, едно от които ще  бъдат и олимпийските квалификации за Рио де Жанейро, през следващата година. След олимпийските, световни и европейски титли за юноши и девойки, нямаше как да закъснее и първото ни злато от Мондиал при жените. „Нежният взвод” на българския бокс, изграден от бивши състезателки в различни бойни спортове, за пореден път доказва, е талантът на българите е неизчерпаем и може да пожъне огромни постижения, стига да му бъдат подсигурени нужните условия. Идеален пример, който потвърждава хипотезата ми е първата ни световна шампионка при дамите Станимира Петрова. 23-годишната студентка в НСА се занимава целенасочено с бокс едва от две години, но това не и пречи да е единственият ни първенец на годината в олимпийски спорт, през този сезон сезон. Бившата таекуондистка безапелационно надигра европейската шампионка в категория до 54 килограма – Марция Давиде във финалния двубой на планетарния шампионат в Джеджу. Името на българката изобщо не бе сред спряганите за медал, преди първенството, тъй като е дебютантка на форум от подобно равнище, а няколко месеца по-рано, отпадна още в първия кръг на европейското първенство в Букурещ, където защитаваше българския флаг в категория до 54 килограма. Петрова определено притежава сериозен потенциал, в изключително новия за нея спорт и ако продължава да се развива с тези темпове, можем да очакваме от нея и сериозно представяне и на Игрите в Бразилия. Най-важното в момента е да осъзнае какво е постигнала, но и да остане твърдо стъпила на земята и да осъвършенства уменията си с ръкавиците, за да докаже че титлата и съсем не е случайна.

Швейцария грабна „Купа Дейвис“

Filed under: Други спортове by: ceco

Най-великият тенесист в световната история написа поредната „златна страница” в кариерата си. Роджър Федерер се сдоби в неделя с един от малкото големи трофеи, които липсваха в огромната му витрина с отличия. Идолът на Швейцария донесе историческа първа титла за страната си от неофициалното отборно Световно първенство – „Купа Дейвис”. Федерер за пореден път демонстрира непоклатимия си характер, след като преодоля болките в гърба и въпреки изнанадващата загуба от Гиел Монфис в петък успя да се събере и да донесе титлата в сблъсъка между първите ракети на Швейцария и Франция в неделя. 17-кратният шампион в турните от Големия шлем отнесе Ришар Гаске, който в последния момент замести 12-я в света Жо-Вилфред Цонга, след трисетов успех, дошъл при 6:4 6:2 6:2, с което оформи крайния резултат в отборния сблъсък -1:3. Няма как да не отчетем и огромната заслуга на Станислас Вавринка, който в първия ден от надпреварата се справи с лидера на „петлите” Жо-Вилфред Цонга, а на следващия ден спомогн аи за втория успех на „кръстоносците”, партнирайки на Роджър Федерер в сблъска на двойки, завършил при резултат 6:3 7:5 6:4.

Хамилтън с втора световна титла

Filed under: Други спортове by: ceco

Сезонът на бързите скорости приключи по феноменален начин. Британският топпилот Люис Хамилтън сложи край на тоталната доминация на Ред Бул в последние 4 години, след като извоюва втора световна титла в кариерата си. Състезателят на Мерцедес достигна до мечтания трофей в последния кръг от шампионата, който се проведе в Абу Даби. Хамилтън демонстрира високата си класа още на старта. Въпреки че започна състезанието от втора стартова позиция, зад основния си конкурент за титлата и съотборник – Нико Розберг, британецът се пребори за лидерскотомясто и не го изпусна до края на надпреварата. Интригата около титлата приключи още в средата на състезанието, когато техническа повреда в автомобила на Розберг, на практика го извади от битката със съотборника му. Въпреки това германецът прояви воля за победа и завърши състезанието на 14-та позиция, макар да бе приканен от щаба си да напусне състезанието, поради проблемите на автомобила си. Втората и третата позиция на почетната стълбичка заеха асовете на Уилямс Фелипе Маса и Валтери Ботас. Третата позиция в генералнотокласиране остана за австралиеца Даниел Рикиардо от състава на Ред Бул.В класирането при конструктурите титлата бе извоявана от състава на Мерцедес по безапелационен начин. Тимът на немския концерн завърши сезона със 701 точки, оставяйки далеч зад себе си подгласниците си от Ред Бул. Почетната трета позиция зае отбора на Уилямс, който демонстрира сериозно израстване през тази година.

Федерер на линия в битката за „Купа Дейвис”

Filed under: Без категория by: ceco

Великите спортисти са едни от най-уважаваните личности в света, не само заради многобройните си успехи, но и поради себераздването си за родната страна. Безспорно такъв е и живата легенда на световния тенис – Роджър Федерер. „Кралят на Уимбълдън” и 17-кратен победител в турнирите от Големия шлем демонстрира открито, че титлата в неофициалния световен отборен шампионат – „Купа Дейвис” е приоритет за него, отказвайки да участва във финала на заключителния Мастърс в Лондон. Въпреки че надпреварата в британската столица е най-престижната, след турнирите от Големия шлем, това не попречи на ФедЕкс да се задоволи с втората позиция, за да може да съхрани сили за един от най-важните уикенди в кариерата си. Смея да твърдя, че това е изключително трудно решение за роден победител като Роджър, но той красноречиво заяви, че националната кауза е на първо място. Разбира се, няма как да не отчетем и факта, че това е един от малкото престижни трофеи, които липсват в богатата витрина на швейцареса. „Терминаторът от Базел” поднови тренировки едва вчера, но предвид формата, в която се намира и свръхамбицията му да достигне до трофея, едва ли това ще е сериозна пречка пред него. В исторически план тимът на Франция е далеч по-успешен от „кръстоносците”. „Петлите” имат 10 титли от надпреварата, а освен това балансът им срещу Швейцария достига до стряскащите 10 успеха и 2 загуби. Сега обаче ситуацията е коренно различна. Французите не разполагат с играчи в топ 10, след като първата им ракета Жо-Вилфред Цонга заема 12-тата позиция, а Гиел Монфис е на 19-то място в световната ранглиста, докато звездите на „червено-белите”: Федерер и Вавринка са съответно 2-ри и 4-ти в световния елит. Освен това Вавринка достигна до първата си титла от Големия шлем, през този сезон, триумфирайки в надпреварата на „Аустрелиън опън”. Предимството на французите ще се изразява най-вече в екзлатираната подкрепа по трибуните и леките недоразумения между Федерер и Вавринка в Лондон, които внесоха известна доза напрежение в швейцарския щаб. При професионалисти на подобно ниво, обаче едва ли това може да е решаващо и най-вероятно „искрите” вече са потушени. Жребият за финалния сблъсък определи първи на корта да излязат Цонга и Вавринка, докато във втората среща сили ще премерят Федерер и Монфис. В утрешния ден ще се проведе сблъсъка на двойки, а в неделя са последните два сингъла между първите и вторите ракети на двата състава.

Цветелин Петков

„Цирк Балкански” отново се пренася в спорта ни

Filed under: Без категория by: ceco

С абсурдите в държавата ни, може би вече са запознати и сомалийските деца, въпреки ограничения им достъп до интернет. Не може да се отрече обаче, че въпреки всичко сме изключително атрактивна дестинация. Да вземем например спорта ни. Тази „запазена марка” за страната ни до съвсем скоро, може да се конкурира по всички параметри с най-добрите циркови трупи по света. Лошото е, че ръководните органи у нас все по-често забравят за професионалните си задължения и се изявяват като артисти от много уважаваната трупа „Балкански”. Точно по нашенски превръщаме националните си отбори в „механи”, където да се напием, да се видим с приятели и да извадим на показ комплексарщината си, която трудно демонстрираме в „реномираните” си клубни отбори. И когато ни доскучае да изоставим евтиния „бърдак”, под предтекст, че „даваме път на младите”, за да се върнем в луксозната действителност, която ни очаква в странство. С изцепките на родните национали могат да бъдат издадени няколко алманаха, но за момента ще се огранича с няколко красноречиви и пресни примера. Повечето привъженици на родния спорт добре си спомнят „Епопеята на забравата”, в която се забъркаха баскетболните ни национали: Чавдар Костов, Павел Маринов и Александър Янев. Оказа се че „триото” е изградено от страстни почитатели на чашката, с високи градуси, а чартърите на представителния ни тим са изключително подходящи за „подвижен барплод”. Някои ще кажат: „Кавкво толкова млади момчета, спортисти, живее им се”. Да, но освен това са професионалисти, които защитават цветовете и името на родината си, а някъде между другото, би трябвало и да спазват и определен режим. Явно това важи, единствено там където има строги мерки, контрол и дисциплина, термини, които отдавна отсъстват в речниците на треньорските ни ръководства или просто въпросните щабове нямат смелостта да ги прилагат стриктно. Това не е световен прецедент, но във всички краища на планетата се вземат превантивни мерки, за да бъдат предодвратени подобни своеволия или поне провинилите се да си понесат последствията. Не, че „порядъчното” поведение на родните „звезди” остава несакционирано у нас, но обикновено това се случва, единствено когато гарнитурите ни са загубили теоритични шансове да се класират за голямо първенство или наказанията са формални. Какво ви говори това? На българските „принцове” със спортна екипировка могат да им бъдат опростени всички „грехове”, стига да достигнат до поставените им цели. Далеч съм от мисълта, че наставниците на представителните ни тимове трябва да влизат в ролята на възпитатели, но ако наблюдаваш безучастно „панаира”, неминуемо ставаш част от него. Но защо започнах с баскетболистите ни? Ако за футболните ни „корифеи” всички са наясно, че са бохеми, разглезени от високите си заплати, то широката общественост трябва да е наясно, че „содомията” в българския спорт върви ръка за ръка с манталитета ни. Скандали не липсват и в друг изключително популярен по нашите географски ширини спорт – волейболът. Играта с мрежата, която минава за дженталменски спорт, все повече заприличва на „арена” в шоуто „Кой е по-по-най”. То не бяха революции, абдикации, управления на „кардинали в сянка”, лични междуособици, че дори и превишавания на правомощията. Човек да се запита за спортно съревнование ли говорим или за история? Още по-любопитното е, че докато плуват в общото „блато”, на треньори и играчи „тинята” не им пречи, но когато излязат на брега и видят, че има живот и извън нея, осъзнават всичките и недостатъци. По традиция ще обърна по-подробно внимание на проблемите в различните спортове в годишните ми анализи, затова сега няма да се спирам на фактите. И за да не ми се разсърдят „главните герои” на „хайлайфа” в Абсурландия, че ги поставям на заден план ще им обърна по-сериозно внимание. Там са съсредоточени основните „клоуни” в цирковата трупа. „Репортоарът” на всеки един от тях е толкова богат, че заслужават поне по няколко страници, но няма да изземам фукциите на органите на реда или прокурата, които би трябвало да се самосезират за по-голямата част от изцепките им. Нека да се спра на така наречения ни национален отбор, в който единствената национална кауза е съпричастността към тежката криза, в която се намира държавата ни. Сполучливата метафора на Любослав Пенев за „отлепената ютия” го изстреля във висотите на българските медии, но противно на очакванията, се стовари върху главата му като „бумеранг”, около година след прослувутото и изричане. Няма как да се отрече фактът, че когато се захвана с „осиротялата каляска”, движена от „жребците”: Стилиян Петров, Мартин Петров и Димитър Бербатов, „трикольорите”, приличаха повече на махленски ритнитопковци, отколкото на истински отбор. Голеадора „отлепи ютията”, но на дневен ред бе по- трудната задача, да закърпи пораженията, които бе нанесла. От една страна липсата на колектив си бе огромно предизвикателство, но от друга липсата на стабилна основа, го предпазваше от напрежението и големите очаквания. Именно това бе основният му коз, приемайки ролята на Том Круз в „Мисията невъзможна”. И точно, когато всички започнаха да вярват в „чудото”, се оказа, че както повечето неща в държавата ни, е било само за 3 дни. Но каква е причината симпатичната команда на Любо, която радваше окото на футболния запалянко със сърцатата си игра, да претърпи „пълна промяна” в „бръшнян чувал”. Нали всички уважават, Чичовото? Нали той е големият авторитет, който да се справи с лагерите в тима? Нали всички го чувстват като баща? Тогава, къде е проблемът? По всичко изглежда, че добрият „татко” е изпуснал „юздите” на подопечните си и за да ги накара да се чувстват добре е правил сериозни компромиси с „желязната дисциплина”, която изповядва. А когато си предоставил на „синовете” си всичко от което имат нужда, боли много щом те предадат. Няма как да не спомена и най-големият „грешник” Ивелин Попов. Противно на прякора му(Попето), няма нищо „свято” в него. Несъмнено редица хора ще ме заклеймят, поставяйки ме в „стадото на вечно критикуващите”, които никога не изневеряват на типично българското „от Осанна до разпни го”, но това може да го направи само човек, който или не ме познава или не е чел предходните ми анализи. Не веднъж съм изтъквал в коментарите си, че Ивелин Попов е изключителен талант, който трябваше да напусне Литекс, много по-рано, за да разгърне огромния си потенциал, но това е друга тема на разговор. Смятам да наблегна на нравствените му качества, които сериозно противоречат на безспорните му футболни достойнства. По мое мнение, юношата на „сините” не бе готов за голямото бреме и отговорността, която носи капитанската лента, въпреки че се наблюдаваше сериозно израстване в бившия плейбой, който предпочиташе да се изфука с новата си кола, отколкото да присъства на тренировка. За да си капитан, не е достатъчно да си тартор в съблекалнята, да повишаваш тон, когато е нужно и да демонстрираш самочувствие пред новобранците. Трябва да си мъжкар в трудните моменти, а не с пачките в чалга заведенията. В корабоплаването има неписано правило, че капитанът напуска потъващия кораб последен, а не подвива опашка като мишка, която се опитва да избяга между капките. Именно това направи в неделя вечерта лидерът на „трикольорите”. Измъкна се „по терлици”, без да даде никакво обяснение, за липсата на характер в част от националите и най-вече от негова страна. Не можеш да позволяваш на емоциите да те завладеят в най-важния момент, когато трябва да демонстрираш професионализъм. Да, много по-големи звезди от Попов са изпускали дузпи в кариерите си, и то в много по-решителни срещи, но са имали доблестта да застанат пред хората и да се извинят. Така, както направи Светослав Дяков, в най-слабия си мач за Лудогорец, когато подходи несериозно при изпълнението на 11-метровия наказателен удар, отсъден на „Олимпико”, в 1/16 финалния сблъсък от Лига Европа, а в последствие си изпроси и директен червен картон, оставяйки съотборниците си с човек по-малко, около 30 минути. Съни застана пред камерите, извини се на феновете и съотборниците си и им благодари за разбирането. Ето това е достойно за уважение. Който и да е следващият наставник на националите, трябва сериозно да се замисли, над това, кой е най-достойният да носи капитанската лента. Не случайно подминавам слуховете за унизително отношение към хора от медицинския щаб, тъй като обичам да работя с фактологията, но ако това е истина, Ивелин никога не трябва да „помирисва” националната фланелка. Защото тя не е просто моден аксесоар, а светиня, носена от Христо Стоичков, Георги Аспарухов, Боби Михайлов, Георги Димитров, Наско Сираков, Красимир Балъков и други много по-заслужили от него. За десерт съм си оставил и „сладникавата трагикомедия” „Разград не вярва на сълзи”, в която Стойчо Младенов се справя блестящо с ролята на „многострадалната Геновева”.  За тези, които не знаят, това е едно от първите драматургични представления, поставяно на българска сцена, по време на Възраждането. Изключително се надявам изпълненията на наставника да достигнат до академичното жури, връчващо оскарите, тъй като са на световно равнище. Звезди от калибъра на Силвестър Сталоун и Жан Клод Ван Дам, определено биха завидяли на „смъртоносното му падане”, след удар със снежна топка. Не се и съмнявам, че прословутото загадъчно медицинско, което така и не видя бял свят, заради „благородността” на Стойчо, е издадено от личния му лекар, още докато го е гледал дербито с Левски по телевизията, тъй като едва ли са останали съмнения, че е загубил съзнание от „тежкия сблъсък”, макар и омекотен от качулката на якето му. Той обаче не се задоволява само с екшън сцените. Приоритет в последно време са му „моноспектатлите”. На всяка възможна пресконференция или интервю обяснява, колко тежък е живота на „Армията” и как теорията за световната конспирация, която дълги години преследваше Левски се е прехвърлила на „червените”. Излиза, че Александър Томов е един съвремен Христос, който с няколко „риби” храни целия отбор, а Стойчо успява да превърне „гладните дрипльовци” в лидери в първенството. да не говорим, че винаги, когато е замесен друг отбор в спора за титлата, БФС е на негова страна. Дори променената дата на дербито не успокои страстите. Емоциите се пренесоха върху главния съдия. Николай Йорданов се оказа „персона нон грата”. За да бъда акурактен – един от двамата „заклеймени” от „Армейците”. Кой е вторият, не стана ясно, може би, поради факта, че ще се изчака жребия, непосредтвено преди двубоя, за да бъде „анатемосан”, победителят в него. Не че да свириш това дерби е джакпот, но не са много качествените рефери, които могат да се нагърбят с това. Когато започнат да получават и смъртни заплахи, шансът да се справят с подобен „напечен” двубой намалява неимуверно. За да аргументирам тезата си, че претенциите на ЦСКА са абсурдни ще се спра на следните факти. „Чудовището” Николай Йорданов е ръководило 11 шампионатни срещи на ЦСКА, в които са записали 8 победи 1 равенство и две загуби. Още по-забележително е, че в домакинските си двубои под негово ръководство имат 4 победи в 4 изиграни срещи, при голова разлика 9:0. Колкото и да ги е „ощетявал” арбитърът, явно не е допринесъл за крайния изход. Но при положение, че статистиката е напълно в тяхна полза, а Йорданов е обявен за най-големия им „враг в черно”, не знам какво им е мнението за останалите съдии. На всичко отгоре Лудогорец има цели 5 равенства, в срещите си, когато Йорданов е бил на терена, но явно не го помнят с лошо. Всичко това е обаче е малка част от обемния „етюд” разиграван от Младенов и компания, още от мига, в който тимът му се откъсна от шампионите със 7 точки. Започна да се говори за предначертаност, въпреки че столичани се движат отлично в първенството. Какво означава това? Има две възможности. Едната е образно казано „връзване на гащите”, при евентуален неуспех в битката за първо място, докато другата е „наливане на масло в огъня” и повишаване на напрежението в противниковия лагер и в ръководните органи на родния футбол, които могат да повлияят на битката за шампионския трофей. Това са добре познати похвати, но в щаба на ЦСКА трябва да са наясно, че разликата в класите, не може да бъде компенсирана с всевъзможни спекулации и ако искат да покажат, че заслужават титлата, трябва да надиграят новия ни евробоец.

Цветелин Петков

Джокович и Федерер определят „Шампиона на шампионите”

Filed under: Други спортове by: ceco

Сезонът в най-популярния индивидуален спорт в света – тениса е към своя край, но какъв по-добър завършек на годината от класически сблъсък между двамата най-големи в аристократичния спорт в последните години – Джокович и Федерер. Сърбинът и швейцарецът достигнаха до първите две места, както на годишната, така и на абсолютната световна ранглиста, въпреки огромната конкуренция през сезона. Напълно заслужено, именно те двамата ще определят краля на АТР през годината в титаничен сблъсък по между си в Лондон. Дори да загуби срещата, Джокера ще завърши годината под номер едно в света, но определено поредна победа над швейцареца ще затвърди доминацията му в тениса. На свой ред ФедЕкс премина през изключително труден сблъсък със сънародника си Стан Вавринка в полуфиналите. Маестрото успя да обърне изключително драматичния сблъсък, продължил близо 3 часа, спасявайки 4 мачбола. Любопитното е, че в края на другата седмица именно Федерер и Вавринка ще застанат един до друг в опит да се преборят за Купа „Дейвис”, срещу националния отбор на Франция. Въпреки изключително изравнените сили, любителите на прогнозите могат да заложат за победа на сърбина с 2:1 сета.

България-Малта

Filed under: Без категория by: ceco

Целта оправдава средствата, а спокойно можем да кажем и неуспехите, стига разбира се да бъде изпълнена. Треньорският щаб на българския национален отбор по футбол е напълно наясно с това и се опитва по всевъзможен начин да потуши напрежението и да опровергае ширещите се спекулациите. Едва ли изявленията на родните национали могат да обедят футболните фенове, че всичко в лагера е перфектно и едва ли не „трикольорите” са първи приятели, но определено могат да внесат известно спокойствие и да  позволят на футболистите ни да се концентрират в професионалните си задължения, а не в типичните за нашите географски ширини, изграждания на идеалния медиен образ. Работата на националите ни е да защитават цветовете на страната ни и да прославят родината си, а не да се оправдават. Най-добрият лек за народното недоверие са победите, домонстрирането на характер и манталитет. Когато това е налице, никакви странични фактори не могат да попречат на „лъвовете” да се борят за заветната цел класиране на Европейското първенство. На фона на всичко казано до тук, победата срещу Малта в предстоящата европейска квалификация тази вечер изглежда задължителна. Възпитаниците на Любослав Пенев се намират на 4-та позиция в групата, с актив от 3 точки, след като записаха 1 победа и 2 загуби в досегашните си сблъсъци от кампанията. Гостите от Малта на свой ред са предпоследни в потока, без спечелена точна, но по-добра голова разлика от „опашкаря” Азърбейджан. Определяните до скоро като футболно джудже, островитяни”, показаха зъби срещу фаворитите в групата, въпреки че усилията им не се увенчаха с успех. Несъмнено се наблюдава израстване в редиците им по отношение на тактическата подготовка и определено не трябва да бъдат подценявани, за да не объркат сметките на претендентите за континенталния шампионат. Добрите новини за българския тим са отсъствието на звездата на „червените” – Майкъл Мифсуд и завръщането на Николай Бодуров, който изтърпяваше наказание от една среща, заради получен червен картон. Очаква се Голеадорът да започне със следната единайсеторка: Владислав Стоянов, Йордан Минев, Станислав Манолев, Николай Бодуров, Георги Терзиев, Светослав Дяков, Владимир Гаджев, Ивелин Попов –капитан, Георги Миланов, Михаил Александров и Андрей Гълабинов. Останалите два двубоя в група Н на европейските квалификации са Италия-Хърватско и Азърбейджан-Норвегия. Прогноза 3:0 за България.

Кличко запази „трона“ си

Filed under: Други спортове by: ceco

Величието не се дължи единствено на постигнатите победи, а и на силата, да се изправиш и да се държиш достойно, дори когато си загубил. Тази максима категорично бе потвърдена от най-добрия български боксьор Кубрат Пулев. Кобрата демонстрира самочувствие и агресивност, изправяйки се срещу един от най-великите състезатели в тежка категория Владимир Кличко. Софиянецът се държа като равен с равен в „битката на титаните”, без да изпитва ни най-малко притеснение от „краля” на професионалния бокс и не се поколеба да го притисне, веднага след началния гонг. Друг въпрос е дали това беше най-правилната тактика или Кубрат прегоря във „вулкана” от невъобразима емоция, примесена със свръхамбицията, да завладее боксовия Олимп. Двата ногдауна, инкасирани в първия рунд, отрезвиха българина, но не го разколебаха. Възпитаникът на Мишо Такев бе наясно, че победата по точки е невъзможна и продължи стремително да гони нокаута с взривни „самоубийствени” атаки. Последва още един разрушителен ногдаун, за да се стигне до съкрушителното дясно круше в 5 петия рунд на срещата, довело до нокаут. Няма как да не отчетем високата класа на украиница, но въпреки поредната му категоричн защита на поясите, Пулев си остава моралният победител на България. Кубрат гони сблъсъкът с Кличко като „златно руно” в последните 2 години и първата му загуба на професионалния ринг, със сигурност няма да го откаже от мечтата да преследва световната титла в свръх тежка категория. Пулев успя да постигне много по-голяма победа от всички в досегашната си кариера, а именно да обедини изстрадалия български народ, който рядко има подобни поводи за радост. Когато успееш да накараш цялата нация, да застане зад гърба ти, няма как да загубиш, защото ти вече си шампион в сърцата на милионите си привърженици. Манталитетът, характерът и професионалните качества, които притежава българинът рано или късно ще го доведат до мечтите му, но сега е време за една дълга почивка и равносметка. Един цялостен анализ над постигнатото до момента, извличане на ползи от допуснатите грешки и план, по който да сте стигне до бленувания световен връх. Продължавай да се бориш за мечтите си, Кобра, всички сме с теб.