Успешна 2015 година!

Filed under: Без категория by: ceco

Отиващата си 2014 година бе твърде противоречива, но безспорно оптимистична за българския спорт. Пожелавам на всички любители на спорта приятно посрещане на Новата година и успешна 2015, в която отново заедно да проследим най-вълноващите спортни прояви по света и у нас!

„Лъч светлина“ за спорта ни през изминалата година

Filed under: Без категория by: ceco

«Там, където е текло, пак ще тече». Тази популярна народна мъдрост се отнася с пълна сила за българския спорт. Този социален феномен, който издигна авторитета на страната ни до неподозирани висоти, достигайки своя апогей в края на 80-те години, изпадна в сериозна криза през новото хилядолетие. Изкривената ни демокрация не прости и на най-голямата ни гордост, превръщайки шампионите ни в «просяци» или скъпоплатени «наемници» за по-развитите страни. Оказа се обаче, че огромната «бездна», не е «бездънна яма». След «апокалипсиса», който преживяхме през последните 2-3 години, последва изненадващ катарзис. Далеч съм от мисълта да оприличавам 2014 като изключително успешна, тъй като фурорите, които предизвикваха нашите спортисти на големи първенства, все още са твърде пресни в съзнанието ми, но няма как да не отбележа, че прогресът, спрямо 2013, е сериозен. В тази фатална година за българския спорт година, достигнахме до една световна титла в олимпийски спорт, на бореца ни Иво Ангелов, но пошлият на успехи сезон се изчерпваше единствено с нея и с пробива в светония тенис елит на Григор Димитров. Не случайно българските спортни успехи през 2013 бяха отбелязани твърде скромно от организаторите на церемонията за «Спортист на годината» – «Нове холдинг», като за първи път от двайсетина години насам, събитието не бе излъчено директно по телевизията. Донякъде одобрявам това решение, тъй като, когато си на дъното, нямаш право да парадираш с показност. За щастие годината на «зеления дракон» бързо ни помогна да забравим 13-тото лето на новото хилядолетие, а защо да не остане в историята ни и като «Възраждането» на «пораждясалата» ни слава. Любопитното е, че пословичен спорт за България като борбата, претърпя истинско фиаско, за сметка на «Възкресението» за бокса и вдигането на тежести. На всеки един от тях ще обърна по-специално внимание, но няма как да не започна анализа с най-големия герой през годината Григор Димитров. Хасковлията продължи възходящата линия на развитието си и категорично затвърди мястото си сред най-добрите в световния тенис. Спортист номер едно на България записа 3 турнирни победи на всяка една от най-популярните настилки и загуби финала на «домашния» си турнир в Стокхолм, където триумфира през миналата година. Най-емоционалният момент за него през годината, обаче бе достигането до полуфинал на Уимбълдън. Григор смълча централния корт на «свещената трева» разгромявайки любимеца на домакините Анди Родик с 3:0 сета, за да напусне надпреварата след загуба от световния номер едно Новак Джокович. Григор бе близо до успеха и срещу сърбина, но опитът надделя над импулсивността на таланта. Въпреки това този безценен урок със сигурност е направил Гришо много по-силен. Повишената му класа през сезона, не изненада никого. Димитров бе подобрил всеки един от елементите на играта си. Най-голяма му пречка доскоро – психиката, се превърна в едно от най-силните му «оръжия». Именно психическата му устойчивост го изведе до титлата на «Куинс», дошла след епична битка с Фелисиано Лопес, а освен това 23-годишната ни ракета завърши годината, като тенесиста с най-много спечелени срещи, при загубен първи сет. Впечатляващо, на фона на неуверения «бейби Федерер», който грабваше публиката с ювелирната си техника и атрактивните изпълнения, но губешеица ре спечелени срещи. Друга негова голяма слабост – физическата подготовка, също се превърна в отживелица. Григор вече е абсолютен образец за атлетичност, противопоставяйки се по този елемент, дори на «машина» като Рафаел Надал. Това нямаше как да не стане факт, при наличието на Роджър Рашийд, който се слави като един от най-големите кондиционни специалисти в тенис средите. Освен това не трябва да забравяме че австралиецът постигна много по отношение на психологическото състояние и дисциплината на възпитаника си. Въпреки че напълно заслужено грабна приза за най-атрактивен удар през годината, Григор драстично намали колоритните отигравания по време на двубоите си. Топовният му сервис, с лифтирани разновидност, често е неуловим за съперниците му, но трябва много да се поработи над втория му начален удар, който често го поставя в трудна ситуация. Освен това малко повече лифт при дългите размени в играта на основната линия, няма да му навредят. Щабът от професионалисти, с които разполага българинът, със сигурност ще наблегне на тези недостатъци. Пречка за него може да се окаже и огромната му слава извън корта, както и медийният интерес, който предизвиква връзката му с Мария Шарапова. Нашенецът е амбициран веднага да се завърне в световния топ 10 и да стигне до така мечтаната първа титла от Шлема, още през тази година, което е напълно във възможностите му, ако следва възходящата линия, по която се движи. Успехите ни в тениса, през настоящата година, не се изчерпват единствено с възхода на Григор. Най-добрата ни състезателка Цветана Пиронкова записа един от най-силните си сезони, затвърждавайки максимата, че българите са най-силни, когато ги поставиш до «стената». След като преживя катастрофален сезон, година по-рано, и бе отписвана от повечето специалисти, Пиронкова се завърна на голямата «сцена» победоносно, стартирайки годината с първата си титла от веригата WTA. Пловдивчанката спечели надпреварата в Сидни, елиминирайки по пътя си 3 тенисистки от топ 10. Това постижение, подплатено с няколко ¼ финала през годината я отведе до 38 позиция в света, само на 7 места от най-голямото постижение в кариерата и. От аристократичния тенис преминаваме към един друг спорт, в който състезателките със сигурност могат да бъдат сравнени с принцеси. Разбира се, че става дума за художествената гимнастика. Грациите ни от националния ансамбъл успяха да ни припомнят великите мигове, сътворени от «златните момичета» на Нешка Робева. Възпитаничките на Ина Ананиева достигнаха до световната титла в многобоя за първи от 18 години насам, а към епичния успех прибавиха още едно злато и сребро от Европейското първенство в Баку и Световния шампионат в Измир. Много по-важното е, че нежните ни създания демонстрират уникален дух и «желязна» дисциплина, с които се надяват да достигнат до върха на спорта, а именно Олимпийската титла, която още липсва във витрината на един от най-българските спортове. Други подобни спортове, носили това прозвище, напомниха за себе си през годината. Анатемосаното ни вдигане на тежести показа на целия свят, че въпреки наказанията, огромния натиск, скандалите и прочие, силните мъже на България отново могат да се мерят с най-добрите на планетата. Иван Марков приключи един от най-успешните сезони в кариерата си, достигайки до европейска и вицесветовна титла. Единствено малшансът на първенството в Казакстан му отне заслуженото злато от двубоя в категория до 85 килограма, но братът на славния ни щангист Георги Марков, все още е на 26 години и при всяко положение ще гони титлата в Рио де Жанейро. Още един позабравен шангист се окичи със злато, но от Европейско първенство. Исперихчанинът Ивайло Филев, който бе далеч от спорта цели 4 години, заради наказание за допинг бе далеч от най-добрата си форма, но това не му попречи да се изкачи на европейския връх. Голямата цел за щангистите ни през следващата година, ще бъде пълният комплект квоти за Олимпийските игри, след две години. Друг силов спорт, от семейството на бойните, обаче заслужава приза за най-успешен през изминалите 365 дни. Българският бокс се издигна до свеотовно равнище във всяко едно от направленията си. Цели 22 медала от различни международни прояви спечелиха родните «ръкавици» през тази година. Няма как да не отлича историческото постижение на Кубрат Пулев, който се превърна в първия роден професионален боксьор, спорил за световната титла в свръхтежка категория. Въпреки че не успя да се противопостави достойно на Кличко, софианецът представи по достоен начин родината си, заявявайки че няма да спре борбата за пояса на световен първенец. Появиха се леки спорове, около 5-тото му място в класацията за спортист на годината, но трябва да се има предвид, че до голяма степен, Кобрата достигна до сблъсъка с Кличко, благодарение на победите си от предишните сезони. Още един епохален прецедент беляза отиващата си година. Станимира Петрова се превърна в първата българска боксьорка със световна титла. Постижението и е с огромна тежест и поради факта, че до преди две години студентката в НСА се е занимавала с таекуондо. За съжаление категорията и до 54 килограма, не е в олимпийската програма, но 24-годишната съзтезателка има желание да премине в по-долната или по-горната, за да може да осъществи олимпийската си мечта. Личното тегло на Станимира, когато не се намира в режим, е около 57 килограма, което означава, че няма да е невъзможно да достигне до олимпийските 50 или 60 килограма. Ако предпочете да се насочи към по-леката категория, където ще има ръстово предимство пред противничките си, федерацията ни ще бъде изправена пред тежко решение. Конкуренцията там ще стане безпощадна, тъй като титулярката и капитанка на националния отбор Стойка Петрова е европейска шампионка през тази година и ¼ финалистка от Световния шампионат в Южна Корея. Освен това тя бе първата българска представителка в женския бокс на Олимпийски игри, достигайки до  ¼ финалите в Лондон. При всяко положение Станимира и Стойка ще запазят тегловите си категории за Европейските олимпийски игри в Баку, които са квалификации и за Игрите в Рио де Жанейро, а след това ще се изяснява ситуацията. Наистина ще е жалко, ако загубим една от двете си най-добри боксьорки за най-значимия спортен форум на планетата. Когато говорим за бокс няма как да не споменем и името на таланта ни Благой Найденов. Момчето, което не знае вкуса на загубата от големи първенства за младежи. Юношата на Славия вече има златни медали от Европейско, Световно първенство и Младежки Олимпийски игри. Заради отношението на държавата към него, обаче реши да се пренасочи към професионалния бокс. Дори имаше подписан предварителен договор с ирландски мениджър, но благодарение на Гриша Ганчев, който подсигури заплата на голямата ни надежда, възпитаникът на Мишо Таков остава при аматьорите, поне до Олимпийските игри в Рио. Няма как да не изкажа възхищението си към сосбтвеника на Литекс, който запази един от най-големите боксови таланти в последните години. Преди време отново благодарение на него, Кубрат Пулев запази аматьорския си статут до Олимпиадата в Пекин през 2008 година. Дойде време и за най-успешния български спорт за всички времена – борбата. Тя определено се компрометира през настоящия сезон. Явно ръководството на федерацията бе насочило усилията си в битката за запазване на олимпийски статут на една от най-старите дисциплини и остави на заден план подготовката на състезателите ни за Световното първенство в Иран. Сензационно или не записахме най-слабия си Мондиал от десетилетия напред, след като достигнахме до 1 бронзов медал на Тайбе Юсеин. И всички това при положение, че борцовата ни федерация е една от най-добре обезпечените. Разбира се имаше и някои обективни причини затова. Голяма част от асовете ни лекуваха контузия, но откадето и да го погледнем 1 бронзов медал е чиста проба подигравка за една от най-големите сили в спорта. Европейските титли на Александър Костадинов и Станка Златева поизмиха огромния срам, но макар и да спечели 6-тата си европейска титла, спортист от ранга на Станка, няма как да е доволен от представянето си в изминалата кампания. Все пакпотенциалът ни в борбата е огромен и усилията са насочени към Олимпиадата в Рио. На Световното първенство през следващата година, както и на първите Европейски Олимпийски игри ще гонят максималния брой квоти. Черната сянка обгърна титулованата ни борба, но слънчето изгря на гребните ни канали. Българският кану-каяк излезе от миманса и показа, че все още конкурентноспособен на световната «сцена». Медалите на Мирослав Кирчев и Станилия Стаменова вдъхват сериозни надежди за успех в Рио, въпреки че бившата лекоатлетка, а специалистка в неолимпийските спринтове на 200 м. С основен акцент през отиващата си 2014 година бяха зимните спортове. Колосалната Олимпиада в Сочи се превърна в най-скъпата за всички времена, а руснаците демонстрираха че за тях няма невъзможни неща, след като превърнаха летен курорт в зимен център. Напълно в реда на нещата българското участие щеше да бъде напълно символично, ако едно момиче не бе обединило нацията, карайки всичките си сънародници да се гордеят с нея. Това е голямата Александра Жекова, която достигна до 5-тата позиция в сноуборд кроса, но си остава заслужилата медалистка в сърцата на всички българи. Софиянката достигна до върха в кариерата си, въпреки неприятните контузии, липсата на подкрепа от държавата и ограничения си щаб, състоящ се единствено от баща и. Подобни спортисти, но преди всичко хора с голямо сърце, които се борят с трудностите и не обвиняват останалите за несполуките си заслужават истинско възхищетение. Можем само да се надяваме, че лъчезарната Сани ибаща и ще стиснат зъби и ще останат до Олимпиадата в Пьонгчанг, за да вземат това, което им се полага. Още един преставител на белите спортове заслужи огромния респект на българите през 2014 година. Алпинистът Боян Петров се превърна в първия роден представител на спорта изкачил 3 8-хилядника, както и първият покорил втория по височина и считан за най-труден К2. Своето място под слънцето имаха и отборните ни спортове. «Цар Футбол» отново бе в центъра на събитията, но този път с положителен знак. Родният футбол за трета поредна година премина под доминацията на Лудогорец, който достигна до втория си требъл, в едва третия си сезон в елита. И докато домашната «сцена», отдавна не представлява трудност за «зелените», то «полетът на «орлите»» достигна до неподозираната орбита на Шампионската лига. Разградчани се превърнаха във втория и най-успешен български отбор, намерил място в груповата фаза на най-комерсиалния клубен турнир, завършвайки на 4-та позиция, с актив от 4 точки и голова разлика 5:14, в компанията на Реал(М), Ливърпул и Базел. На другия полюс бе представянето на националния ни отбор, който записа една победа 1 равенство и 2 загуби в европейските квалификации, намалявайки шансовете си за класиране до минимум. След скандалите между треньорското ръководство и БФС се стигна до рокадата на Любослав Пенев с Ивайло Петев. Младият специалист се раздели с вицешампиона на Кипър АЕЛ(Лимасол), след като през миналата година го отведе до сребърните медали в първенството. За разлика от футбола, най-успешният ни колективен спорт волейболът отстъпи сериозно от позициите си. Цветан Соколов и компания записаха най-слабото ни представяне в Световната лига, завършвайки на 4-та позиция в предварителната си група с актив от 1 победа и 11 загуби, което ни класира на последно място в надпреварата,изпращайки ни във втора дивизия. За капак на всичко записахме и 13-та позиция на Световното първенство с меко казано незадоволителна игра. Новият наставник на националния отбор Пламен Константинов има нелеката задача да вдъхне увереност на възпитаниците си, тъй катог и очаква изключително отговорен сезон. През 2015 година България и Италия са домакини на Европейският шампионат, а столицата ни ще организира финала на Световната лига във втора дивизия, където само победителят печели квота за първия ешалон. Освен това ни очакват и Олимпийски квалификации. Не по-различно бе и представянето на женската ни гарнитура. Там също настъпиха треньорски промени, но за разлика от мъжкото ни подразделение, дамите показаха по-сърцата игра на Световното в Италия. За баскетболът няма какво толкова да се каже, освен че тимът на Левски успя да наруши хегемонията на Лукойл, достигайки до титлата в шампионата. На международната сцена националният ни отбор, няма да бъде запомнен с нищо друго освен грандиозните пиянски скандали. Женският ни баскетбол продължава да е раздиран от сериозна финасова криза, а националният ни отбор, отдавна не е «магнит» за най-добрите ни състезателки. През 2015 година се очаква да бъдат решени някои сериозни казуси, около базите на Левски и ЦСКА, които отдавна занимават обществеността. Избирането на Красен Кралев за министър на младежта и спорта , който има сериозен организационен опит, вдъхва някакви надежди за развитието на спорта в училищата, тъй като именно той е с основен приоритет в платформата му. Ако се обърне по-сериозно внимание на масовия спорт и върнем учениците по залите, стадионите и спортните площадки, можем да се надяваме на бъдещи шампиони, за които държавата наистина ще има заслуга.

„Чудото от Лудогорието“ „омагьоса“ европейския елит

Filed under: Без категория by: ceco

В тези празнични дни е модерно да се казва, че се случват чудеса, но когато на футболния терен излязат „зелените магьосници” от Лудогорието, чудесата са гарантирани по всяко време на годината.  След като „зелената ударна вълна” категорично помете конкуренцията във вътрешното първенство, се пренасочи към европейските „брегове”. Преди „походът” на „орлите” през миналата година всички специалисти бяха единодушни, че лудогорци нямат необходимия опит, за да атакуват „лигата на богатите”. Това си пролича най-вече в сблъсъците им с Базел в плейофния кръг на най-авторитетния европейски клубен турнир. За разлика от прехвалените ни грандове обаче, „балканските орли” се възползваха по най-добрия начин от възможността да се включат в груповата фаза на Лига Европа и взеха „скалповете” на доказани бойци като: ПСВ Айндховен, Динамо(З) и Лацио, за да се стигне до достойното отпадане от надпреварата, след две поражения от Валенсия. Едва вторият допир до европейския футбол, доведе до исторически осминафинал и създаването на „марка”, за която ласкаво се изказаха най-големите футболни капацитети.  За да докажат на всички, че „крушата си има опашка”, „орлите”, не само затвърдиха отличните впечатления, оставени през миналата година, но и ги надхвърлиха многократно. Симпатичните „аутсайдери” от никому неизвестния Разград, за втора поредна година изхвърлиха сръбския гранд Партизан от предварителните кръгове на Шампионската лига, а от „лудостта” на „зелените” си изпати и най-реномираният балкански колос Стяуа. За епичната драма на „Васил Левски” се изписа на дълго и на широко, затова няма да се спирам подробно на нея, но няма как да не отбележа, че изявите на Козмин Моци го митологизираха в сърцата на феновете. Мъжеството и характера, които демонстрираха разградчани, напълно заслужено ги отведоха до неподозирана „орбита”. Бе написана нова „глава” в историята на българския футбол, страната ни можеше да се похвали с втори отбор в Шампионската лига. И тогава, когато мечтите, се превърнаха в реалност, амбициозните българи отправиха поглед още по-високо и не се задоволиха с ролята на „спаринг-партньор”. Те демонстрираха воля и желание за победа, въпреки липсата, на какъвто и да е било опит на подобно ниво и принудиха мултимилионните селекции на Реал(М) и Ливърпул да признаят класата им. А щом спечелиш уважението на най-големите в Европа, няма как да не си горд със себе си. 4-те точки в груповата фаза, епохалния успех над Базел, великолепната игра във всеки един от двубоите, избирането на Владислав Стоянов за вратар номер едно в груповата фаза и последвалите умопомрачителни оферти от редица реномирани тимове към играчите на тима, бяха звездните мигове от европейската приказка на „зелените”, които винаги ще се помнят. Всичко това обаче представлява само „опкаковката” на една уникална продукция, с основна „съставка” – колективът. Именно тимът от недолюбвания Делиорман показа на българите, че въпреки трудните ни характери и вроденият индивидуализъм, можем да се обединяваме, както по между си, така и с останалите националности и култури, заради една велика кауза. Не „националната кауза”, която всички оплюваха многократно, не каузата на Кирил Домусчиев или на Лудогорието, а каузата да гониш победата до последната секунда и винаги да се самоусъвършенстваш. Именно усъвършенстването и прогресът са основните „двигатели” довели до успехите на „орлите”. Няма по-добър пример за непрестанно професионално развитие в българския футбол от тима на Лудогорец. Много други на мястото на „зелените” щяха да превърнат грандиозния успех в „чудо за три дни”, да изхарчат спечелените средства и да потънат в „блатото на забвението”, в което „плува” родната футболна действителност, с натежалите си „златни ризници”. Лудогорец обаче е направен от друго „тесто”. Въпреки славата и успехите, „зелените” не се кипрят с „лавровите си венци”, а продължават непрестанното изкачване към „футболния Мон Блан”. „Орлите” демонстрират и устойчива психика, удържайки на непрестанните словесни атаки и на огромното напрежение. Съвсем в реда на нещата е „никой да не е пророк” в собствената си държава, но омаловажаването на „зелените” успехи премина всички граници. Смешно е да се твърди, че попадането в груповата фаза на най-елитния турнир, не е кой знае какво постижение, след като си завършил на последна позиция, все едно всяка година сме част от футболния елит на Стария континент, но подобни изказвания ще тежат на съвестта на нискообразованите футболни ръководители, които не крият завистта си. Важното е, че всички в клуба са обедени, че постигнатото до момента е едва началото на една дългосрочна политика, която да отведе българския първенец в „семейството на европейските титани”. Няма как да не повярваме, че това е възможно, тъй като последователността на „зелените” е пословична. Всичко, което до момента си поставяха като цел, бе изпълнено. Не случайно мотото на тима: „Най-доброто предстои” не се променя, въпреки непрестанните успехи. Как успяват да го постигнат? Тайната е в надграждането. Колко български отбора, могат да си позволят да задържат цели 3-4 сезона постоянно прогресиращи футболисти, към които всеки ден „летят” примамливи оферти? Когато искаш да си на върха трябва да запазиш гръбнака на отбора си. Ръководството обаче, не се задоволяваше с това, а закупуваше футболисти, които повишаваха класата на отбора, според завишените цели. Какви са основните разлики между тимът на Стойчо и този на Георги Дерменджиев? Може би най-голямата грешка на белокосия специалист бе, че отсрани Бате Жоро от щаба си и пренебрегна съветите на кондиционните треньори в началото на подготвителния сезон. Леко опиянен от бързия успех през миналата година, Стоев забрави, че треньорският пост в Разград е твърде „ветровит”. Спецът от Лудогорието имаше и нелеката съдба да бъде начело на тима по време на най-лошия старт на „зелените”, откакто са в елита. Загубата от Хасково и ремито с Черно море повишиха неимоверно „градуса на напрежението” в Разград, но „чашата преля”, след нулевото равенство с Партизан на „Лудогорец Арена”. Собственикът на клуба за втори път взе отговорното решение да уволни наставника си, преди важен реванш и за щастие ходът му отново се оказа уместен. Смяната със „сивия кардинал” на „Лудогорец Арена” имаше светкавичен психологически ефект, който изстреля лудогорци, не само в следващия етап на надпреварата, но и в груповата фаза. Никой не може да каже със сигурност, какво щеше да се случи, ако Стоев бе останал на чело, но това което се набиваше най-силно на очи по време на неговото ръководство, бе именно слабата кондиционна подготовка. Разбира се той няма как да бъде заклеймен като абсолютен виновник за това, тъй като тренировъчния процес по време на лагерите трябваше да доведо футболистите до върхова форма, именно за плейофната фаза на турнира. Липсата на комуникация между Стойчо и двамата испански кондиционни специалисти, не се понрави на Домусчиев и босът на „орлите” използва слабите резултати, за да го отстрани от поста му. „Който плаща, той поръчва музиката”, нищо изненадващо. Любопитното обаче бе, че начело застана именно един от либимците на сосбтвеника и идеолог на проекта – Георги Дерменджиев, който бе изпратен на „заточение” в дублиращия отбор. Пловдивчанинът не пропусна да „яхне” великолепната възможност и да се превърне във първия български треньор с победа в най-авторитетния клубен турнир. Но какво промени Дерменджиев в стила на игра? Отговорът е нищо значимо. Стилът на Лудогорец бе оформен още в „зората” на проекта, когато разградчани се подвизаваха в Б група. Единствено изпълнителите през годините бяха различни. Тогава къде се крие разковничето? Най-вече в правилните ротации и изключителната мотивираност на футболистите да се докажат на най-високо ниво. Не трябва обаче да обезценяваме и факта, че Георги Дерменджиев познаваше отлично качествата на всеки един от футболистите. Като негова заслуга може да се отчете великолепната форма на Дани Абало и Фабио Ешпиньо, които бяха налагани от него, за сметка на Върджил Мисиджан и Христо Златински. Нека обаче погледнем в детайли как се представиха различните звена в тима.

Вратарският пост

Къде на шега къде на истина, конкуренцията под рамката на вратата бе засилена неимоверно от великолепните изяви на Козмин Моци в решителния сблъсък от плейофната фаза на Шампионската лига, срещу Стяуа. Така че, стражовете на „орлите” трябва да имат едно на ум за бъдещите си изяви. Въпреки това безспорен лидер зад защитата си остава националът Владислав Стоянов. Любимецът на разградската публика затвърди отличните впечаления, които остави през миналия сезон и след като бе отличен от УЕФА като най-добър вратар в груповата фаза на Лига Европа, успя да стигне до това звание и в Шампионската лига. Макар да допусна няколко грешки в решителни сблъсъци като този с Левски, си остава един от лидерите на клуба, не само с изявите си, а и с влиянието, което има над съотборниците си. Неприятната контузия, която получи резервата Иван Чворович го извади от строя почти през целия есенен дял на първенството. Това предизвика сериозни опасения в ръководството на тима, тъй като Владислав Стоянов получи червен картон в реванша срещу Стяуа, а единствената опция Аргилашки, бе твърде неприемлива. Младият вратар нямаше никакъв опит, с двубои дори от първенството, а трябваше да се изправи срещу Ливърпул на „Анфилд” в историческия първи сблъсък на „орлите” от груповата фаза на надпреварата. В това „бедствено положение” бе осъществен трансфер „на пожар”. Новодошлият канадски национал Милан Борян, който нямаше клубен отбор от 9 месеца бе изключително рискован вариант, но зоркото око на „зелените” скаути отново се оказа безпогрешно. Футболистът с хърватски корени, не само успя да закърпи празнината, но и да убеди разградските фенове, че заслужава да остане на „Лудогорец Арена”. Ръководството на тима до последно умуваше за съдбата му, но в крайна сметка предложи нов договор на стража. Тъй като, с възстановяването на Чворович, тимът ще разполага с трима вратари, е твърде вероятно „героят от Анфилд” да бъде даден под наем.

Дефанзивният вал

Това определено не беше най-добрата година за лудогорската защита, но въпреки това бранителите на „орлите” се представиха на високо ниво. Безпорният „супергерой” в дефанзивния вал на шампионите е футболист номер едно на годината Козмин Моци. Румънецът се превърна в легенда на тима с изявите си на вратата, при изпълнението на наказателни удари в сблъсъка със Стяуа, а екзалтираният собственик на клуба обеща да кръсти една от трибуните на стадиона на негово име. Изявите на футболиста с номер 27 не останаха незабелязани и от Северните ни съседи и централният бранител отново бе повикан в националния отбор. Стожерът в центъра на отбраната се превърна в „константа” за добра игра и определено е безценен за разградчани. Като негов партньор най-често се изявяваше Георги Терзиев. Младокът претърпя редица контузии и се нуждаеше от известно време, за да възвърне формата си, но за кратко време успя да убеди треньорския щаб, че заслужава титулярно място. Не така стоят нещата с колегата му Александър Александров, който не се възпозлва от шансовете, които имаше и не бе убедителен във възловите европейски сблъсъци. Именно това му костваше мястото в единайсеторката. Бившият младежки национал на Финландия Теро Мантула бе „закотвен” на резервната скамейка и не успя да убеди спортно-техническия щаб, че има място в отбора. Скандинавецът си стисна ръцете с ръководството и пое към родината, за да продължи кариерата си. Не особено „розово” бе и положението с Александър Барт. Французинът отново бе застигнат от неприятна контузия, която му попречи да бъде на линия, почти през цялата есен. Ако не бъде закупен друг централен бранител, Барт ще остане в лагера на „орлите”, но при евентуален трансфер на Козмин Матей, най-вероятно „петицата” на „зелените” ще бъде дадена под наем. Не по-малко любопитна е и ситуацията при бековете. Като основни „заподозрени” в стартовия списък се отличаваха Кайсара и Минев, но рекордно скъпото попълнение Браян Ангуло, също демонстрира класата си, въпреки недоброто си кондиционно състояние. Ако е в оптимална форма в края на подготовката, е твърде вероятно именно колумбиецът да снове по левия фланг на отбраната. За Кайсара каквото и да се каже ще е малко. Може би най-добрият краен защитник, играл някого в българското първенство и определено притежаващ качества да подсили тим от топ 5 на европейските шампионати. При тази конкуренция Витиня и Шоко, така и не успяха да се преборят за титулярно място, а бразилецът, който се бе превърнал в емблема за разградската публика, прекрати договора си с шампионите.

Халфовата линия

Най-силното звено на шампионите безспорно бе полузащитата. „Запазената марка” на „орлите” за трета поредна година се оказа непреодолимо препятсвие за тимовете от първенството и сложен „ребус” за европейските грандове. Впчечатление прави, че офанзивните халфове на „зелените”, не само че не предоставяха инициативата на далеч по-реномираните си съперници в Шампионската лига, а дори се надиграваха с тях. Вездесъщият Марселиньо за пореден път се оказа основният „двигател” на тима, който вдъхновяваше съотборниците си с ювелирните си отигравания. Бразилецът несъмнено е най-влиятелната фигура в тима на „зелените” и евентуалното му напускане, може да се окаже фатално. Предвид неуспешния експеримент със Себастиян Ернандес, едва ли треньорският щаб ще поеме този риск. За разлика от колумбиеца обаче сънородника на Марселиньо – Вандерсон записа отличен сезон. Не само, заради изключително ценния си гол срещу Стяуа, а най-вече заради цялостното си представяне. Кариоката е изключително универсален футболист, който може да се подвизава зад нападателя, да поема ролята на дефанзивен халф или да оперира по двата фланга на нападението. Освен това е изключително ефективен, когато влиза през втората част на срещата със свежи сили. Няма как да не отбеляжа и невероятния прогрес на Дани Абало. Испанецът се превърна в най-сериозното „острие” на „орлите”, демонстрирайки че може да наказва противниковите вратари и като „фалшива девятка”. Блестящите му изяви оставиха Върджил Мисиджан на резервната скамейка. Явно напускането на другите двама холандци Луму и Бургзорг е оказало психологическо влияние на крилото, тъй като в началот на сезона бе далеч от миналогодишната си форма. Все пак в края на сезона напомни за себе си, оформяйки головия си актив в първенството на 6 попадения. Михаил Александров отново бе на висота по десния фланг, въпреки леките болежки в края на есенния дял от шампионата. Юношата на „армейците” не спираше да създава голови ситуации за съотборниците си с бързите си пробиви и блестящите си центрирания, но така и не съумяваше да отблежи, възможностите, които му се откриваха. Дефанзивния вал в полузащитата, не отстъпваше по никакъв начин на по-офанзивните си колеги. Дяков и Ешпиньо покриваха огромен периметър по терена и не пропускаха да се включват в атаките на тима. Важните голове на Анисе в шампионата, пък определено ще му гарантират място в тима и през пролетта, но ще му бъде изключително трудно да се пребори за титулярно място. Разочарованието на сезона,  определено дойде от Христо Златински, който бе сред най-постоянните играчи на лудогорци през миналия сезон. Ако ръководството продължава да не му гласува доверие, нищо чудно да напусне столицата на Лудогорието.

Нападението

За съжаление „черешката на тортата” във футбола – нападението, приличаше повече на „безвкусно предястие” през есента. Въпреки гръмкия трансфер, който осъществиха шампионите, с привличането на Юнес Хамза, така и не успяха да спрат „головата суша” на нападателите си. Тунизиецът определено разочарова с изявите си и затвърди мнението, че не пасва на стила, който изповядват „орлите”. Безяк започна сезона с високото самочувствие на голмайстор, но остана далеч от миналогодишната си форма. Кишада бе изпозлван основно за вътрешна консумация, но и той не убеди, че заслужава титулярно място. Безспорно най-слабото звено на тима през есеннта се нуждае спешно от „свежа кръв”. Ако все пак Лудогорци не бъдат подсилени от класен нападател винаги съществува варианта, Даниел Абало да застане на върха на атаката. От съществена важност обаче ще бъде трансферната политика на „орлите”, защото футболистите, непрестанно са съблазнявани от различни европейски грандове. Ръководството на клуба трябва да помисли над „соломоновско решение”, което едновременно да повиши класата на отбора и да не демотивира пренаситените си звезди, които ще гонят 4-та шампионска титла.

Григор Димитров е спортист на годината

Filed under: Без категория by: ceco

Отиващата си 2014 бе далеч по-успешна от предходната 2013 за българския спорт. През рази година достигнахме до историческо класиране в топ 10 на световния тенис елит при мъжете, за първи път българска боксьорка грабна световната титла, освен това роден алпинист изкачи най-опасния връх на планетата – К2. Безспорно най-голям успех постигна първата ни ракета в тениса Григор Димитров. Един от най-популярните индивидуални спортове бе завладян от харизмата на чаровния хасковлия, който покоряваше сърцата на феновете, както с играта си на корта, така и с изявите си извън него. Съвсем друга тема е, че може би прекаляваше с ПР-кампаниите, но в огромния маркетингов пазар на аристократичния спорт, това е простено. Все пак да се съсредочим в спортните му постижения. Гришо бе единственият, който достигна до 3 титли на трите основни настилки в тениса(хард, клей и трева), загуби един финал в любимия си Стокхолм, където защитаваше титлата си от миналата година и стана първият българин играл на полуфиналната фаза на „свещената трева” на Уимбълдън, където бе спрян от световния номер едно Новак Джокович. Успехите на българина го изкачиха до рекордното 8-мо място в световната ранглиста в началото на август. За съжаление нашето момче, не успя да запази великолепната си форма докрая на гофината, което му попречи да попдане сред най-добрите 8 на финалния Мастърс в Лондон. Въпреки това личната му сметка от наградни фондове надмина 4 800 000 щатски долара, макар да е професионалист едва от 2008 година. 23-годишният българин подобри значително, както физическата си така и психическата си подготовка. Това се затвърждава от факта, че нашенецът е номер едно в класацията за най-много спечелени двубои, след загубен първи сет. Голямото му желание през следващия сезон е да спечели първата си титла от Шлема. Останалите родни спортисти в десятката са:

2. Иван Марков – вдигане на тежести

3. Александра Жекова – сноуборд

4. Станимира Петрова – бокс

5. Кубрат Пулев – професионален бокс

6. Цветана Пиронкова – тенис

7. Станилия Стаменова – кану-каяк

8. Боян Петров – алпинизъм

9. Мирослав Кирчев – кану-каяк

10. Александър Костадинов – борба

Отбор на годината заслужено стана националният ни ансамбъл по художествена гимнастика в състав: Михаела Маевска – капитан, Ренета Камберова, Християна Тодорова, Цветелина Найденова и Цветелина Стоянова. Грациите ни за първи път от 18 години насам достигнаха до световната титла в многобоя. Освен това спечелиха се окичиха с още един златен и сребърен медал от ев в Измир на отделните уредропейското първенство в Баку и световния шампионат в Измир. Напълно очаквано наставничката им Ина Ананиева грабна приза за треньор на годината. Най-добър спортист с увреждания отново стана лекоатлетката Стела Енева.

Реал(М)-Сан Лоренцо

Filed under: Без категория by: ceco

Една изключително динамична във футболно отношение година, неусетно се изниза. За да бъде обаче емоцията пълна, ни предстои последният световен шоу спектакъл. Финалният „акорд” на Световното клубно първенство ще бъде даден от шампионите на Европа и Южна Америка. „Титаните” от мултимилионния Реал(М) ще опитат да прибавят един от малкото липсващи трофея в разкошната им витрина, докато романтичният аржентински футбол, в лицето на столичния Сан Лоренцо, ще опита да се противопостави на най-големите световни звезди. Въпреки че са 3-кратни носители на междуконтиненталната купа мадричани, никога не са носили званието световен шампион. Това определено ще ги амбицира да докажат, че в момента нямат никаква конкуренция по „зелените терени”. Първото им и до момента единствено участие на този форум бе през 2000 година, когато шампионатът бе в Бразилия. Тогава представянето на „кралския клуб” бе катострофално. Испанците завършиха на 4-та позиция, губейки сблъсъка за бронзовите медали от мексиканския Некакса, след изпълнение на дузпи. Възпитаниците на Карло Анчелото остигнаха до решителния двубой за златото, след като разгромиха друг мексикански тим – Крус Азул, с 4:0 в първия полуфинал от Мондиала. Съставът на Сан Лоренцо е дебютант в надпреварата. Клубът от Буенос Айрес достигна до световния форум, печелейки „Копа Либертадорес”. Любимият отбор на Папа Франциск достигна до сблъсъка с Реал(М), остранявайки сензацията Оукланд Сити. Аржентинците срещнаха много трудности с непретенциозния си съперник, достигай до победа с 2:1, след продължения. Не без значение е и фактът, че шампионът в Мароко ще прибави 5 милиона евро на сметката си, докато подгалсникът му ще си тръгне с 4 милиона от европейската валута. Прогноза победа за Реал(М) в редовното време.

Крус Азул-Оукланд Сити

Filed under: Без категория by: ceco

Световното клубно първенство по футбол е към своя край. Днес предстои да се изиграят последните два сблъсъка от Мондиала. Първият от тях противопоставя съставите на Крус Азул и Оукланд Сити в спор за бронзовите медали от надпреварата. Безспорно най-голямата сензация в турнира е новозеландският Оукланд Сити. „Кивитата” достигнаха до 4-ката в надпреварата, отстранявайки двата африкански представители. В плейофния кръг на шампионата първенецът на зона „Океания” се справи с мароканския шампион Магреб Тетуан. Двубоят завърши при нулево равенство в редовното време и продълженията. По-точни при наказателните удари се оказаха „островитяните” и се класираха за ¼ финалната фаза, след резултат 4:3. Новозеландците доказаха, че успехът им не е бил случаен, изхвърляйки от надпреварата и алжирския ЕС Сетиф. Шампионите на Африка допуснаха поражение с 0:1 в редовното време. Устремът на Оуккланд Сити бе спрян едва на полуфиналите. Там новозеландците претърпяха първото си поражение, остъпвайки на Сан Лоренцо с 1:2, след продължения. Представянето на „сините” е историческо, тъй като до момента, нито един отбор от зона „Океания” не бе постигал успех в турнира. Великолепната защита на новозеландците, при всяко положение ще измъчи и днешния им съперник. Крус Азул също имаше не лек път в турнира. Мексиканците минаха през „иглени уши”, за да отсранят австралийския Уестърн Сидни Уондърърс на ¼ финалите. Северноамериканците изравниха в края на редовното време, за да се поздравят с крайния успех, след 3:1 в продълженията. На полуфиналната фаза имаха непосилната задача да се изправят срещу Реал(М). Разликата в класите се оказа решаваща и иберийците достигнаха до битката за златото, след убедително 4:0. Въпреки че фаворит на хартия са мексиканците, „джуджетата” от Океания доказаха, че не се страхуват от никого. Прогноза равенство в редовното време(по регламент в срещата за 3-4 място няма продължения, при равенство в редовното време, а се изпълняват дузпи) и победа за Оукланд Сити, след изпълнение на дузпи.

Сан Лоренцо-Оукланд С

Filed under: Без категория by: ceco

Тази вечер ще бъде определен вторият финалист на Световното клубно първенство по футбол. Съперникът на колоса Реал(М), ще бъде излъчен в сблъсъка между тимовете на Сан Лоренцо и Оукланд Сити. „Кивитата”сензационно стигнаха до 4-ката, отсранявайки последователно домакините от Магреб Тетуан с 4:3, след изпълнение на дузпи и африканския първенец ЕС Сетиф, след успех с 1:0. Това бяха исторически успехи за тима от зона”Океания”, тъй като никой представител на континента не бе записвал успех в надпреварата. Това обаче определено не е неочаквано. 4-кратните шампиони на Нова Зеландия, които съществуват едва от 2004 година, са най-опитният отбор на Световното клубно първенство. Те са абсолютен рекордьор по участия в надпреварата, след като през този сезон намериха място на световния форум за 6-ти път. На свой ред шампионът на „Копа Либертадорес” Сан Лоренцо за първи път ще се бори за световния „трон”. Това разбира ни най-малко не притеснява аржентинците. „Матадорите” са големият фаворит в двубоя и всичко освен убедителен успех ще бъде прието за сериозна изненада. Тимът от Буенос Айрес, който е 10-кратен национален шампион се намира на четвърта позиция във вечната ранглиста на аржентинския футбол, отстъпвайки единствено на грандовете Бока Хуниорс, Ривър Плейт и Индепендиенте. „Синьо-червената” фланелка са обличали звезди като: Чилаверт, Роджери, Д`Алесандро, Ледесма и други. Шампионите на Южна Америка ще запишат първата си среща на клубния Мондиал тази вечер, тъй като се включват директно от полуфиналната фаза на турнира. Прогноза победа за Сан Лоренцо в редовното време.

ЕС Сетиф-Уестърн Сидни Уондърърс

Filed under: Без категория by: ceco

Световното клубно първенство по футбол навлезе в заключителната си фаза. След като фаворитът в надпреварата Реал(М) се разправи със съперника си в полуфиналите – Крус Азул, очаква съперника си в битката за титлата. Преди това обаче ще се проведе двубоят за 5-6-то място между африканския първенец – ЕС Сетиф и шампионите на Азия – Уестърн Сидни Уондърърс. Алжирците претърпяха поражение от абсолютния аутсайдер в надпреварата Оукланд Сити, с 0:1 в редовното време, докато „кенгурата” отстъпиха на мексиканския Крус Азул с 1:3, след продължения, в ¼ финалните си двубои. Имайки предвид домакинския фактор и представянето на африканските отбори през изминалите шампионати, няма как да не отбележим че тазгодишното им участие е пълен провал. Все пак „пустинните лисици” ще опитат да защитят реномето на алжирския футбол, който остави добри впечатления на Световния шампионат в Бразилия тази година. На свой ред австралийците са дебютанти в надпреварата. Те едва за втори сезон участват в азиатската Шампионска лига, но доказаха, че футболът на острова е на изключително високо ниво и може да съперничи на азиатските си противници. По регламент, при евентуално равенство в редовното време, победителят се излъчва, след изпълнение на наказателни удари, без провеждането на продължения. Прогноза победа за ЕС Сетиф в редовното време на двубоя.

Реал(М)-Крус Азул

Filed under: Без категория by: ceco

Световното клубно първенство по футбол достигна до полуфиналната си фаза. В първия сблъсък, който ще определи един от двата претенда за титлта, един срещу друг излизат Реал(М) и Крус Азул. Това е второ участие за „Белият балет” на клубния Мондиал. Испанците бяха част от първия исторически турнир, проведен в Бразилия през 2000 година. Тогава напреварата все още бе с експериментален характер, тъй като в същия сезон се състоя и традиционният двубой за Междуконтиненталната купа. Мадридчани се представиха доста под очакванията, завършвайки на 4-та позиция в крайното класиране. Любопитното е, че европейският клубен шампион губи битката за бронзовия медал от друг мексикански тим – Некакса. Първенецът на Северна Америка успява да надделее над европейския гранд с резултат 4:3, след изпълнение на дузпи. Тимът на Крус Азул е дебютант в надпреварата. „Кактусите” достигнаха до полуфиналната фаза, отсранявайки шампиона на Азия – Уестърн Сидни Уондърърс. Мексиканците изхвърлиха „кенгурата” от надпреварата, след победа 3:1. Тя обаче никак не бе лесна. Крус Азул достигнаха до изравнителен гол в редовното време в 88-та минута, въпреки че дълго бяха с човек повече на терена. Вторият червен картон, който получиха австралийците в продълженията се оказа фатален за крайното 3:1. Голмайстор на турнира до момента е представителят на мексиканците херардо Торадо, който отбеляза две попадения в ¼ финалния двубой на тима си. Интересен е фактът, че звездата на Реал Кристиано Роналдо има Световна клубна титла във витрината си. Португалецът достигна до ценния трофей през 2008 година, когато носеше фланелката на Манчестър(Ю). В индивидуалната надпревара за най-добър футболист на Мондиала, обаче бе изпреварен от съотборника си Уейн Рууни, който стана и голмайстор на турнира. Това със сигурност ще амбицира звездата да прибави още една „златна топка” в колекцията си. На фона на нестихващата конкуренция между него и другата голяма световна звезда – Лионел Меси, няма как да не отбележа, че аржентинецът вече има два индивидуални приза за най-добър футболист на шампионата, спечелени през 2009 и 2011, когато Барселона превзе световния връх. Прогноза победа за Реал, в редовното време.

Новозеландци „хвърлиха бомбата“ на клубния Мондиал

Filed under: Без категория by: ceco

Края на календарната година е време за анализи и равносметки. За да бъде обаче шоуто по празниците пълно, ФИФА за десети пореден и общо 11-ти път(през 2000 година бе дадено началото на Световното клубно първенство, но през този сезон, успоредно с турнира се състоя и традиционният двубой за Междуконтиненталната купа) организара Световния клубен шампионат. Както и през миналата година, домакин на събитието е Мароко. За разлика от предходния шампионат обаче, африканците се представят много под очакванията. Представителят на домакините Магреб Тетуан напусна напреварата, губейки квалификационния плейоф от аутсайдера – Оукланд сити. Шампионите на Мароко завършиха при нулево равенство в редовното време и продълженията, срещу съперника си от Нова Зеландия, но „кивитата” достигнаха до ¼ финалите, след като показаха по-здрави нерви, при изпълнението на дузпи, за да се поздравят с крайното 3:4. Това бе исторически успех за отбор, представляващ „зона Океания”. До момента нито един тим от тази конфедерация не бе достигал до победа в надпреварата. Походът на  „сините” обаче не спря до тук. Новозеландците сътвориха ново „чудо” в ¼ финалите на първенството. „Кивитата” изхвърлиха от надпреварата другия представител на „Черния континент” – ЕС Сетиф. Алжирците отпаднаха от битката за медалите, след 0:1 в редовното време. Слабото представяне на африканците е доста изненадващо на фона на предишните им участия. Именно тимовете от африканския континент са единствените, които са нарушавали доминацията на Европа и Южна Америка в световния форум, достигайки на два пъти до финалния сблъсък. През 2010 конгоанският Мазембе загуби битката за златото, след поражение с 0:3 от Интер, докато през миналата година Раджа Казабланка се окичи със сребърните медали, въпреки че стартира надпреварата от плейофната фаза. Представителите на домакините записаха три успеха и отстъпиха единствено на колоса Байерн Мюнхен, с 0:2, в заключителния двубой от надпреварата. В другият ¼ финален двубой, на тазгодишния Мондиал, първенецът на Северна Америка – Крус Азул се добра до 4-ката след драматичен сблъсък с Уестърн Сидни Уондърърс. Мексиканците и австралийците завършиха редовното време, при резултат 1:1. В продълженията обаче, двата червени картона, които получиха „кенгурата”, натежаха сериозно на крайния изход и мексиканците се поздравиха с успеха, надделявайки с 3:1. Утре предстои да се изиграе първият полуфинален сблъсък между Реал(М) и Крус Азул, докато за сряда са предвидени две срещи. Във вторият полуфинален двубой един срещу друг се изправят първенецът на Южна Америка – Сан Лоренцо и Оуклнд сити, а 5-тата и 6-тата позиция в крайното подреждане ще си разпределят съставите на ЕС Сетиф и Уестърн Сидни Уондърърс. Битката за бронзовия медал и финалния сблъсък ще се състоят в събота, 20 декември.