Тоталната доминация в България вреди на шампионите

Filed under: Без категория by: ceco

„Когато се постигат успехи, промени не са нужни”. Това „неписано правило” във футбола се приема за общовалидно, но явно не е пряко относимо към българския шампион Лудогорец. Въпреки превърналите се в традиция ежегодни треньорски смени, „орлите” не само продължават да са тотален хегемон по българските терени, но и успяват да покоряват все по-обширни територии на Стария континент. Какво превръща тима на Лудогорец в неудържим „болид”, след като основните „механици” рано или късно напускат „бокса”? Отговорът е простичък: „двигателят” е един и същ – високият професионализъм и непрестанен стремеж към самоусъвършенстване, а целта на новия „инженер” в отбора, е единствено да го доразвие. Това не е никак лесна задача и не случайно треньорското „кресло” в Разград, се превърна в едно от най-несигурните в родната А група. Шампионската титла в първенството отдавна не е предизвикателство, а преднина от 8 точки пред втория се прима за неубедително представяне.  Богатото наследството, което получава всеки следващ наставник, наред с огормния „арсенал” от „смъртоносни оръжия”, представлява и тежко „бреме”, което във всеки един момент може да  го изхвърли от „борда”. Едва ли има друг отбор, който да уволнява толкова често треньори, достигнали до „златен требъл”, 1/8 финал в Лига Европа, групова фаза в Шампионската лига и титли в юношеските формации и т.н.. И то при положение, че са допуснали една загуба или няколко неубедителни игри. Като прибавим към сериозната „тесла”  и нетрадиционния период за смяна на наставниците, който най-често са предварителните кръгове в Шампионската лига, всеки страничен наблюдател би нарекъл тази политика – безумна. Колкото и странно да звучи обаче, тя е изключително печеливша. Най-вече в психологически план, защото футболистите осъзнават огромните очаквания към представянето им по европейските терени и показват най-доброто от себе си в точния момент. Съвсем друг въпрос е дали „пренесените” в „жертва” наставници са най-подходящият начин, да бъдат постигнати високите цели. Едно е сигурно, Лудогорец дава, но и взима много от наставниците, които оглавяват новоизлюпения ни гранд. Не един и двама футболни специалисти се изказаха критично, относно компетентността на Кирил Домусчиев в спортно-техническо отношение, но босът на „орлите” не сбърка при нито едно от назначенията си на насравници. С кратка ретроспекция ще припомня престоя на тримата идеолози, допринесли за светкавичното развитие на тима от Лудогорието. Младият Ивайло Петев, който скоро бе приключил криерата си на футболист, получи мечтания тласък и израсна в треньорската професия, пред очите на фенове и специалисти. Бившият футболист на Литекс пое тима на „границата” между Б и В група, без да разполага със сериозни имена в състава си. Въпреки това още по време на зимната пауза постави основите на бъдещото „страшилище” Само в рамките на година и половина се говореше, за него като за един от „архитектите” на новите шампиони, въпреки че не липсваха и „доброжелатели”, които умаловажаваха качествата му, изстъквайки високия бюджет на „орлите”. Веднага след като напусна „оазиса” на българския футбол, затвърди способностите си и в първенството на Кипър, където бе на крачка от шампионската титла, с отбора на АЕЛ(Лимасол), който не е сред водещите тимове на „Острова на Афродита”. В последствие записа престижен успех над Зенит в предварителните кръгове на Шампионската лига и напълно заслужено достигна до националния отбор. Кмета използва по най-добрия начин силните страни на Лудогорец, за да придобие опит и самочувствие, но в един момент нямаше какво повече да даде на тима. Неговото „бойно кръщене” бе факт, но амбициозният проект се нуждаеше от някой, който да надгради постигнатото. Тогава, когато всички очакваха някое голямо име да замени Кмета, собственикът на клуба отново „хвърли бомбата” със скромния откъм „визитна картичка” Стойчо Стоев. Белокосият спец пое кормилото в изключително тежък и решителен момент, но демонстрира самообладание и характер, дебютирайки с историческа първа победа в евротурнирите. Няколко месеца по-късно подценяваният от мнозина наставник, доказа красноречиво, че няма да бъде „безгласна буква” и наложи философията си, пренебрегвайки, дори един от най-заслужилите за развитието на Лудогорец – Георги Дерменджиев, който бе натирен в дублиращия отбор. Разградският специалист се възпозлва от предоставената възможност и работейки здраво над манталитета на тима, успя да го превърне в „екзекутор” на грандове, достигайки до 1/8 финалите в Лига Европа и гарнирайки европейския пробив с втори требъл на родната „сцена”. И за да потвърди поговорката, че „няма ненаказано добро”, бе осовободен, след една загуба от Хасково и равенство у дома, в третия предварителен кръг на Шампионската лига, срещу Партизан. Плелюдията, с която започнах анализа си, е добре позната на всички, но е необходима обосновка, за да изясним, защо напускането на Георги Дерменджиев бе напълно резонно. Бате Жоро винаги е бил „кардиналът в сянка” на „Лудогорец Арена”, но едва миналото лято получи дългоочакваното признание, поемайки шампионите. Угрозата от отпадане в третия предварителен кръг на най-авторитетната клубна надпревара, изискваше крупни мерки от страна на ръководството. Логично бе в този тежък момент, когато нямаше време за кардинални промени, да бъдат извършени „козметични”, но ефективни. Кой по-добре от Стратега на цялостната концепция в играта на БГ Барса, можеше да вземе нещата в свои ръце. Рискованият ход на Домусчиев се оказа гениален. „Зелените” не само отстраниха Партизан, след великолепен сблъсък на „ЮНА”, завършил при резултат 2:2, но в последствие оставиха имената си завинаги в аналите на българския футбол, достигайки до груповата фаза на Шампионската лига, след епичен трилър на „Васил Левски”, завършил с „безмъртния подвиг” на Козмин Моци, при изпълнението на дузпите. Румънецът бе митологизиран в жива легенда на клуба, а „вечният помощник” се трансофрмира в един от най-успешните български треньори на клубно равнище. „Приказката” обаче едва сега започваше. Типично за разградчани, „апетитът дойде с яденето” и амбициозното ръководство на тима обяви, че ще гони точки, победи, а защо не и втората позиция в групата, въпреки че бе определян за абсолютен аутсайдер, в компанията на европейски колоси като Реал(М), Ливърпул и Базел. Непреклонният дух на „балканските варвари” бе възнаграден и въпреки че отпаднаха от надпреварата, достигнаха до заслужени 4 точки и накараха цяла Европа да говори за тях с уважение. Още едно стъпало бе прекрачено, още една граница бе прескочена и мечтите се превърнаха в реалност, но най-важното бе, че благодарение на това се родиха, нови още по-смели. И тук идва въпросът, какво повече трябваше да направи Георги Дерменджиев, за да останае начело на тима. Отговорът е нищо. Кавото и да беше направил щеше да бъде освободен. Той изпълни това, което се очакваше от него, да легитимира тима в най-авторитетния клубен форум. От тук нататаък пред бързоразвиващото се „чедо” на братя Домусчиеви предстои ново предизвикателство, да затвърди успехите си. В един от миналогодишните ми анализи отбелязах, че Лудогорец е на път да се превърне в „българския Лион”. До няколко години лудогорци най-вероятно ще надминат успехите, които постигнаха французите на национално равнище, но сега по-важното е да се настанят трайно в „семейството” на големите европейски клубове, както направи никому непознатият доскоро – БАТЕ(Борисов). Да се върнем обаче на изминалия сезон и ръководството на Георги Дерменджиев.  Ако се вгледаме внимателно в детайлите, можем да открием много грешки в работата на пловдивчанина, но когато фактите говорят, всеки коментар е излишен. Все пак няма как да не обърнем внимание на най-често използваната дума в медийното пространство, когато ставаше въпрос за Лудогорец, през изминалия сезон, а именно „пренастройване”. В много от предишните ми анализи, аз също наблягах подробно на трудностите, които срещаха футболистите, когато трябваше да излизат срещу наглед непретенциозни тимове в първенството. Това обаче не беше толкова фатално, тъй като „орлите” се хвърляха тогава, когато имаше нужда от това и пестяха силите си във всеки удобен момент. „Неизбежното зло”, когато разполагаш с изключително качествени футболисти, превъзходащи по класа колегите си в първенството. Не трябва да забравяме и фактора „липса на мотивация”. Няма как да си пределно мобилизиран срещу Хасково и Марек, когато до преди няколко дена си играл със звезди от ранга на Роналдо и Бейл. Това разбира се не е оправдание за едни изключителни професионалисти, на които им се плаща да играят във всяка една среща. Едва ли обаче, което и да е било европейско „светило” би се справило по-добре от Дерменджиев с нагласата на футболистите, имайки предвид слабата конкуренция в А група. Тук няма как да не се върнем на екзестенциалната тема за нивото на първенството ни. „Орлите” не веднъж са доказвали, че и „сам войнът е войн”, но при всяко положение, кондицията на футболистите щеше да бъде на далеч по-високо ниво, ако всяка седмица имаха трудни сблъсъци. По никакъв начин не можем да определим представянето им в шампионата като блестящо, на фона на предходните три кампании, но показателното е, че „орлите” се научиха да печелят решителни сблъсъци с характер, дори когато не показваха най-доброто, на което са способни. Миналогодишната еуфория в евротурнирите бързо главозамая част от „зелените” звезди, които започнаха да се „облизват” за апетитни оферти от чужбина. Това при всяко положение ще окаже негативно влияние на концентрацията им по време на подготовката. Доказателство за това е шумотевицата около Роман Безяк, след великолепното му представяне в Лига Европа, през сезон 2013/2014. Словенецът не успя да запази високото си равнище през пролетта, тъй като главата му бе размътена от редица гръмки предложения от водещи европейски клубове. Именно централният нападател на „орлите” е един от напусналите през тази година. Бившата „голова машина” на тима бе „заточена” на резервната скамейка, след като не пожела да поднови договора си излгеда по-голямата част от пролетния дял на първенството, извън терена. Още трима от основните футболисти на „орлите” напуснаха „Лудогорец Арена”. Това са полузащитниците: Ешпиньо и Абало, както и колегата им от отбраната им Александър Барт. С първите двама се преговаряше в продължение на цяла година, но и двамата отказаха да парафират с нови контракти.Положението с французина бе малко по-различн, тъй като стоперът бе загубил титулярното си място, но след контузията на Георги Терзиев успя отново да се наложи и да се превърне в ключова фигура през пролетта. Лагера на „зелените” напуснаха още: Гилерме Шоко, Теро Мантула, Иван Чворович и Йерон Луму. Първите трима разтрогнаха по взаимно съгласие, след като загубиха доверието на треньорския щаб, докато последният бе уволнен дисциплинарно, заради поредица от нарушения на вътрешния правилник. За сметка на това има само две нови попълнения до момента. Бившият вратар на Раднички(Ниш) – Милан Борян, който записа уникален сезон в сръбското първенство и заслужено спечели приза за най-добър вратар и ексфутболистът на ЦСКА – Лукас Саша. Какандаският страж е страхотна алтернатива на Владислав Стоянов, особено имайки предвид факта, че футболист номер едно на България се възстановява от контузия.  Това е вторият период на „кленовото листо” в Разград.  27-годишният национал на Канада бе привлечен „на пожар”, преди първия сблъсък от груповата фаза на Шампионската лига, срещу Ливърпул, поради наказанието на Владислав Стоянов и контузията на Иван Чворович. Борян се представи на висото, не само на „Анфийлд”, но и в шампионатните срещи, в които заместваше титулярния страж на шампионите. След като Чворович се възстанови от претърпяната операция на ръката, ръководството не поднови договора на Боря, който изтече в края на календарната година. Бразилският халф Лукас Саша пък акостира на „Лудогорец Арена” като заместник на един от най-ефективните футболисти на шампионите – Ешпиньо. Кариоката трябва да засили конкуренцията в дефанзивния вал на полузащитата, където действат още: капитанът Светослав Дяков, Христо Златински и Абел Анисе. Южноамериканецът умее да задържа топката и при нужда може да се изявява и като плеймейкър. Въпреки многото напуснали ядрото на тима се запази,което не предполага драстичен спад в играта. И двете нови попълнения познават обстановката в България и няма да се нуждаят от аклиматизация. При всяко положение обаче ще са нужни поне още 2-3 качествени трансфера, за да не се получи вакуум в някои зони на терена и да се атакуват отново групите в Шампионската лига. Най-големите проблеми могат да дойдат от факта, че все още не се знае името на новия наставник, а това ще създаде значителни трудности по време на подготовката, тъй като спецът ще има нужда от време, за да се запознае с обстановката и да наложи методиката си на работа.

Националите ще „мият“ срама от контролата с Турция

Filed under: Без категория by: ceco

Всеки греши, но само силните духом, се учат от грешките си. Тази максима трябва да залегне дълбоко в съзнанието на всеки един от футболистите ни в националния отбор. Лимитът от слаби игри бе изчерпан и отсега нататък трябва да покажат характер и мъжество, ако не искат да се говори за тях, като поредното изгубено поколение. Цяла България видя, че притежават качества, в сблъсъка с Италия, но за да бъдеш сред най-големите не е достатъчно да демонстрираш силна игра само срещу фаворитите, а да печелиш двубоите си. Именно това е един от сериозните проблеми на националния ни отбор. Мобилизирането за важни сблъсъци никога не е било пречка, но постоянството и решителността във възловите моменти са съществените елементи, които ни оставят далеч от европейския елит. В двете контроли на „трикольорите” под ръководството на Ивайло Петев се видя, че умеем да диктуваме темпото и да създаваме положения, но ни липсва завършващият удар, който е есенцията на футболната игра. Не можем да се похвалим с наличието на изявен голмайстор от оттеглянето на Бербатов, но това няма да е оправдание, ако не успеем да спечелим втория си сблъсък от квалификациите за Европейското първенство, срещу Малта. Двубоят със средизменоморската страна е днес от 21:45 в малтийската столица Ла Валета. За разлика от родните национали, „кръстоносците” записаха престижен успех с 2:0 над Литва. Това несъмнено ще повиши самочувствието им, въпреки че заемат последната позиция в групата ни, с една спечелена точка. Спортно-техническият щаб на „лъвовете” трябва да обърне сериозно внимание на днешния съперник и поради факта, че „островитяните” сериозно измъчиха фаворита в потока ни Италия, а освен това показаха „зъби” и в двубоя си с Норвегия. На свой ред възпитаниците на Ивайло Петев се намират на 4-та позиция в класирането и трябва да гонят задължителни 3 точки в битката с Норвегия за третото място, даващо право на участие в баражите за европейския шампионат. „Викингите” имат солидна преднина от 4 точки, след като постигнаха 3 победи и две загуби в досегашните си сблъсъци. Българите не познават „вкуса на загубата” в 15 срещи с Малта, но за сметка на това, нито веднъж не са достигали до финалите на голям футболен форум, когато са били в една група с „рицарите”. Въпреки катастрофалната загуба от Турция, преди 4 дни, се очаква да започнем със същата титулярна единайсеторка. Под рамката на вратата ще застане повиканият „на пожар” Божидар Митрев, пред него в отбарана ше са Йордан Минев, Иван Бандаловски, Николай Бодуров и Александър Александров. Като двойка дефанзивни полузащитници ще се подвизават капитанът Светослав Дяков и Владимир Гаджев. „Диригентската палка” ще бъде поверена на „възродения” Ивелин Попов, който се представи отлично срещу Италия. По фланговете ще сноват Михаил Александров и Станислав Манолев, докато на върха на атаката ще застане героят от срещата в Баку – Илиян Мицански. Прогноза 0:2 за България.

Игрите в Баку слагат начало на „нова ера“ в европейски олимпийски спорт

Filed under: Други спортове by: ceco

Първата крачка по «трънливия» път към успеха винаги е най-трудна, но без нея няма как да се достигне до мечтаните висини. Световната история показва, че налагането на иновациите е болезнен процес, през който трябва да се премине, за да се достигне до неизбежния и необходим прогрес. С този «неписан закон» са се сблъскали редица велики учени и откриватели, чиито идеи са приемани за налудничави и безмислени, преди да станат неизменна част от ежедневието ни. Рискът да поставиш началото на нещо ново и непознато е огромен, но успоредно с него получаваш удивителната възможност да оставиш името си със «златни букви» в световната обществена «христоматия». Тези мисли няма как да не минават през главите на организаторите на първите Европейски Олимпийски Игри в Баку 2015. Мащабното спортно мероприятие е една изключително противоречива идея, съпътсвана от множеството последователи и скептици. Един от най-съществените въпроси, които трябва да си зададат членовете на МОК, обществениците, политиците, спортните специалисти и феновете на спорта е: има ли нужда Стария континент от подобен форум? Спортът в повечето европейски страни е изключително популярен, непрестанно прогресиращ и дори поставен на пиадестал от зрителите, благодарение на солидните рекламни кампании от страна на медиите и спонсорските договори с компании – гиганти на пазара. Нима европейците не са пренаситени от големи спортни събития? Нима Шампионската лига, Лига Европа, баскетболната Евролига, националните футболни първенства и прочие не удовлетворяват нуждата от зрелища на претенциозния европейски фен? Може би да, но комерсиалната страна на спорта и олимпийските принципи, никога не бива да бъдат слагани под общ знаменател. Моралните норми, които проповядва олимпийската харта, не трябва да бъдат ограничавани от определени парадигми, нито да робуват на нарастващия комерсиализъм, а да обединяват хората, проповядвайки идеята за високи спортни постижения, в условията на взаимно уважение, респект и спортсменство. А кой, ако не Европа има нужда от припомняне на изконнните олимпийски възгледи. Земя превърнала се в дом на не една и две велики империи и множество гениални личности. «Майка» на демокрацията, Ренесанса, Просвещението, Романтизма и други епохални периоди от човешката история. Но въпреки всичко вечна конфликтна зона между редица етнически групи. Кое по-добре от всеобхватната магия на социален феномен като спорта, може да потуши страстите и да трансформира агресията в спортната злоба, която състезателите демонстрират по терените и залите. Създаването на Европейските игри, точно в този момент е изключително мъдър стратегически ход, както в политически план, така и в спортно-технически аспект. С други думи «с един коршум два заека», тъй като МОК ще има възможност да направи «генерална репетиция» за Олимпиадата в Рио де Жанейро, а същевременно с това ще получи политическата подкрепа на Европейски съюз, който има нужда от подобен катализатор на напрежението в региона. Нека обаче да се върнем на чисто спортния аспект. Множество специалисти подценяват Игрите, поради наситения спортен календар на редица федерации. Ако се вгледаме внимателно в програмата на форума, обаче ще видим, че провеждането му далеч надхвърля приятелския характер на състезанията. Всеки един национален комитет е концентриран в спечелването, на колкото може повече квоти за Бразилия, а азърбейджанската столица е идеална възможност за това. Квоти за събитие номер едно в света на спорта, ще се раздават в цели 11 от 29-те спорта на Игрите. В част от тях «билетите» осигуряват директен, докато в други индиректен достъп до бразилските плажове. Освен това някои спортове като борбата, официално обявиха че надпреварата в Баку ще бъде и със статута на Европейско първенство под егидата на съответната континентална федерация. Какво по-хубаво от това? Отиваш на Европейски шампионат в рамките на Обединени спортни игри, в които можеш да усетиш неповторимия олимпийски дух. Социалният ефект на събитието се засилва и от факта, че редица неолимпийски федерации подадоха заявки за участие на Игрите. Това е великолепна  реклама за десетки, нетолкова популярни спортове, които ще имат възможност да попаднат в «светлината на прожекторите» и да приковат вниманието на МОК, в стремежа си да станат част от Олимпийското «семейство». Да няма как да не отречем и факта, че някои от най-популярните спортове като футбола и баскетбола са извън програмата на мероприятието, но за сметка на това зрителите ще станат свидетели на «бойното кръщене» за две от най-бързо развиващите им се разновидности: плажният футбол и баскетболът – 3 х 3. Не трябва да забравяме все пак, че става въпрос за пионерство и може би тепърва ще се правят компромиси, за да бъде оптимизирано участието на водещите спортни федерации. В тази напрегната обстановка, която «цари» в Европа, огромно уважение трябва да бъде засвидетелствано на Азърбейджан, тъй като ентусиастите да се нагърбят с отговорността да организират Игрите, не бяха много. Въпреки това лидерът на континента в петролния бранш, красноречиво демонстрира, че притежава организационнен капацитет да се справи с високите очаквания. Само в рамките на две години Баку се превърна в красива европейска столица на спорта, готова да приеме 6000 състезатели от 50 страни, разпределени в 29 спорта които ще мерят сили на първия по рода си европейски спектакъл, а цели 35 000 души са ангажирани с организацията и провеждането на форума. Едни перфектно организирани Игри ще се превърнат в идеалната «визитна картичка» на Азърбейджан, при евентуалната им кандидатура за домакинство на същинска Лятна Олимпиада. Предизвикателството е невероятно и въпреки подмятанията на множество «доброжелатели», че Европа за пореден път е изпреварена от превърналите се в традиция Панамерикански и Азиатски игри, това не е съвсем така. В самото си начало другите два континентални форума подходиха твърде плахо, залагайки само на 10-тина спорта в програмата си, докато Стария континент смело прегърна идеята за формат, доближаващ се до размерите на истинските Олимпийски игри. Нека не забравяме и че редица състезатели, чийто спортове нямат толкова натоварен календар, ще имат великолепната възможност да си «сверят часовниците». В този ред на мисли високото равнище на Игрите се затвърждава от участието на 150 олимпийски шампиони и още 200 световни първенци. Разбира се, налице е и другата страна на монетата. Не са малко спортовете и националните комитети, които не изпращат първите си отбори и дори разчитат изцяло на младежки формации. Това също не е толкова голяма драма, тъй като, къде ако не тук и сега, тези млади състезатели ще осетят «опяняващата» атмосфера на олимпизма, която да ги мотивира да достигнат до мечтания от всеки спортист – подиум на Олимпийските игри. Когато говорим за олимпийски игри, няма как да не анализираме и предстоящото българско участие. Форум на подобно ниво винаги концентрира медийното внимание и е великолепна възможност за «симулатор на напрежение» в естествена среда. За разлика от големите Олимпийски игри, България може да се похвали с авторитетните 127 квоти в 23 от спортовете в Баку. Забележителна цифра, която не трябва да ни главозамайва, поради отсъствеието на редица спортни светила в различните дисциплини. Това не умаловажава труда на спортистите ни, които в продължение на година и половина се бориха за изява в Баку. Логично знаменосец на делегацията ни е най-успешната българска олимпийка Мария Гроздева. Двукратната ни олимпийска шампионка и 5-кратна медалистка от Игрите, вече има опит в тази роля, макар и «горчив». Нека припомня, че през 2008 година, Гроздева развяваше флага на Олимпийския стадион в продължение на 4 часа, след което не успя да възстанови силите си в сутрешните квалификации на «коронната» и дисциплина. Сега участието и в церемонията по откриването е съобразено с изявите и в залата, за да не се отрази на резултатите и. Именно с нея са свързани едни от най-големите ни надежди за олимпийско злато, което ни обегна на последната Олимпиада в Лондон. Титла в Рио ще превърне в Мария Гроздева в най-великата ни спортистка на всички време и единствен троен олимпийски шампион. Несъмнено най-високите ни очаквания за добро представяне в Баку са свързани със състезателите ни по борба. Звездата ни в женското направление Станка Златева продължава да мечтае за златното отличие от най-авторитетния спортен форум и при всяко положение ще се опита да се представи по най-добрия начин, година преди най-важното състезание в кариерата си. Медали се очакват и от гимнастичките ни, които продължават да жънат успехи, след спечелването на световната титла в многобоя. Предолимпийската година е изключително важна за тях, тъй като ще представят съчетанието, с което ще гонят титлата в Рио. Очаквания има и към волейболните ни национали, въпреки експерименталния състав и съчетаването на квалификациите в група Б на Световната лига. Женският ни тим също ще гони престижно класиране, но спечелването на медал изглежда нереалистично. Отличия могат да се спечелят в бокса, където въпреки отсъствието на Благой Найденов имаме сериозна плеяда от млади даровити състезатели, които искат да се докажат при мъжете. Силно присъствие имаме и в бадминтона, където Петя Неделчева и Линда Зечири ще опитат да стъпят на почетната стълбичка в сингъла, а сестри Стоеви ще гонят класиране в тройката, при дуетите. Можем да очакваме качествено представяне, още в самбото, каратето, кану-каяка и леката атлетика. Любопитното е, че до достигнахме до квоти в нетрадиционни за нас спортове като: синхронното плуване, тениса на маса и триатлона. Положителното на тези Игри е, че Министерството на спорта и Олимпийския ни комитет се обединиха над тезата, че не трябва да се правят генерални изводи, независимо от резултатите, а единствено да се анализират грешките, които да бъдат поправени в следващата една година.

Барселона-Ювентус

Filed under: Шампионска Лига by: ceco

Края на напрегнатия футболен сезон настъпи. Отличниците през настоящата кампания, напълно заслужено се оказаха тимовете на Барселона и Ювентус. Двата гранда бяха безпогрешни по пътя си към мечтания финал в Шампионската лига. Въпреки че не бяха спрягани за основен фаворит италианците развенчаха прогнозите, достигайки до Берлин, след отстраняване на настоящия първенец Реал Мадрид. Барелона на свой ред не остави никакво съмнерние в огромната си класа, надигравайки категорично, друг основен фаворит за титлата – Байерн(М). И двата състава си осигуриха предсрочно титлите в първенствата, което говори красноречиво за представянето им през сезона. „Старата госпожа“ опроверга мита, че италианските тимове печелят срещите си с дефанзивна игра, демонстрирайки изключително офанзивен футбол, но тази вечер рискът няма да бъде приоритет за тях. Великолепната форма на „каталунците“ и липсата на каквито и да е било кадрови пропблеми ги превръща в основен „заподозрян“ за трофея. Зрелището е гарантирано, когато един срещу друг се изправят ударното трио на Барса и „желязната стена“ на торинци. Прогноза победа за Барселона в редовното време.