Везенков сбъдна мечтата на хиляди български деца

Filed under: Други спортове by: ceco

По света има спортни клубове, които не са просто някакви си организации, а са достигнали до такова ниво, че спокойно могат да бъдат митологизирани. Всяко невръстно хлапе знае имената им и мечтае един ден да облече тяхната фланелка. Един от тези титанични грандове е съставът на Барселона. А единственият българин имал честта да облича фланелката на този велик клуб е легендата на българския футбол Христо Стоичков. Поне до скоро беше така, защото още един българин ще остане в историята, поставяйки със „златни букви” в спортната си биография, периода с „червено-синята” фланелка. Сигурно сте се досетили, че става въпрос за един от най-големите баскетболни таланти на Стария континент, в последните няколко години, Александър Везенков. Синът на Сашо Везенков промени тотално мнението на световните специалисти за съвременния мъжки баскетбол в България. Да, Филип Виденов също се докосна до върховете на Европа с Реал(М), но никога не е бил ключова фигура в състава на „белия балет”, докато 20-годишният Везенков загатваше за качествата си още на невръстна възраст. Не случайно на три пъти се превърна в най-добър реализатор на юношески имладежки първенства, награда за най-добър млад играч в гръцкото първенство бе абонирана за него. Не закъсня и признанието за най-полезен играч в първенството на Южната ни съседка, както и поканата за драфта на НБА. Въпреки това талантът предпочете да продължи кариерата си в Европа, къето да доразвие качествата си и да придобие още по-голямо самочувствие преди да направи следващата решителна крачка в кариерата си и да се превърне във втория роден играч, обличал фланелката на тим от космическата лига, след Георги Глушков. Нека преди това обаче спечели шампионската лига и ни накара да се гордеем, че сме живяли във времето на най-великия български бастболист за всички времена.

Кобрата се завръща на ринга срещу камерунец

Filed under: Други спортове by: ceco

Най-добрият български боксьор Кубрат Пулев отново ще сложи ръкавиците. Кобрата бе далеч от ринга цели 10 месеца, след злополучната загуба от световния първенец Владимир Кличко. На 15 ноември миналата година украинецът, нокаутира претендент номер за титлата в началото на 5-я рунд. В края на 2014 годината имаше огромна шумотевица, около бъдещето на софиянеца в Зауерленд, но в крайна сметка, след дълги преговори двете страни си стиснаха ръцете и бившият европесйки шампион поднови договора си. От немската промотърска компания обещаха на българския боксьор много по-добри условия и му осигуриха услугите на световноизвестния треньор Уве Зелер, който може да се похвали с факта, че е бил наставник на световните шампиони: Свен Отке, Маркус Байер, Артур Абрахам и Сесилия Бракус. Амбициозният специалист, не спести похвалите си по адрес на българина и обеща да направи всичко възможно, за да го доведе до световния връх. Първата стъпка към новата атака на титлата е галавечерта по случай 35 годишнината от създаването на Зауерленд, която ще се проведе на 26-ти септември в Берлин. Съперник на Кобрата ще бъде камерунецът Карлос Такам. Африканецът има в кариерата си 35 професионални двубоя, от които е спечелил 32, инкасирал е 2 загуби и е записал 1 равенство. 23 от успехите му са с нокаут. Такам е преодолявал съпротивата на трима боксьори побеждавани и от Кубрат Пулев. Това са Майкъл Спрот, Тони Томпсън и Ивица Перкович.  Габаритите на камерунецът не са толкова впечатляващи за тежка категория. Той е висок 189 сантиметра и вероятно ще е с 5-6 килограма по лек от Кобрата.

Григор Димитров под номер 17 на US Оупън

Filed under: Други спортове by: ceco

Тенисист номер едно на България Григор Димитров запази 17-тата си позиция в световната ранглиста, през тази седмица, След като стана ясно, че никой от челната 20-тица в подреждането на АТР, няма да пропусне надпреварата, хасковлията ще заеме същата позиция и в схемата на турнира. За съжаление това му отрежда евентуален сблъсък с играч от топ 16, още в 1/16 финалната фаза в Откритото първенство на САЩ. Лидер в сехамата е безспорният номер едно в света – Новак Джокович, следван от неостаряващия Роджър Федерер. Голямата четворка се затваря от Анди Мъри и Кей Нишикори. Шампион от миналата година е хърватинът Марин Чилич, който надделя във финалния сблъсък именно срещу японеца. Най-високо заплатеният турнир в света на тениса стартира идната седмица

Ивет с 5-та позиция в полуфиналната си серия в Пекин

Filed under: Други спортове by: ceco

Най-добрата българска спринтьорка за всички времена Ивет Лалова завърши безславно участието в дисциплината на 100 м. от Световното първенство по лека атлетика в Пекин. Лалова бе безкомпромисна в сериите, но силите и достигнаха, единствено за 5-та позиция в третата полуфинална серия на Мондиала. Столичанката пробяга „кралската” дистанция за 11.13 сек., което беше с 4 стотни по-бавно от най-доброто и постижение за сезона(11.09), регистрирано в сериите на шампионата. Дори да беше попаднала сред първите 4 състезателки в серията си, нямаше да има възможност да се класира за финала по време, тъй като нивото на първенството, бе изключително високо и последната класирала се за елитната компания от 8 бегачки, записа резултат от 10.97 сек. Все пак шампионатът не е приключил за 31-годишната ни състезателка, на която и предстои участие и на 200 м. Класиране в първите 24 е напълно реалистично, но нещо повече е малко вероятно.

Габи Петрова на крачка от медалите в Пекин

Filed under: Други спортове by: ceco

Човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Тази максима е повече от подходяща за едно младо, талантливо и изключително целеустремено момиче от Харманли. Това разбира се е не особено популярната, но изключително лъчезарна Габриела Петрова. Едно момиче, което до момента, винаги оставаше в сянката на Ивет Лалова, но сега напълно заслужено намери място „под светлината на прожекторите”. След 5-тата и позиция на Европейското първенство в Цюрих, през миналата годината, много специалисти с лека ръка я извадиха от „списъка” с претендетки за медалите от Световното първенство на открито в Пекин. „Железният” характер на 23-годишната ни представителка в тройния скок, обаче и позволи да се справи с контузията и липсата на обществена подкрепа и да докаже, че е иситнски боец. На летището, след завръщането и от Швейцария я чакаше една-единствена медия, година по-късно колегите се редяха на опащка, за да интервюират младата ни звезда. Нека си припомним хронологията на най-голямото състезание в кариерата и до момента, което бе увенчано и с най-силния и резултат на пистата. За късмет нашето момиче изтегли 12-ти стартов номер, което означаваше, че скача последна от претендентките, в първите си 3 опита във финала на надпреварата по троен скок. Сърцатото момиче започна с великолепен опит от 14,52 м., при пълно безветрие на стадиона. Този опит и вдъхна увереност и и позволи да рискува, при следващите си излизания на пистата. Последва 14.33 м., което означаваше , че е на прав път, но и трябваше малко по-голяма ефективност в летежната фаза. Петрова завърши първата част на състезанието с 14,47 м. и зае 4-тата позиция, благодарение на постижението си в пъррвия опит. Последва лек спад и 14.23 м. в 4-я и скок, но въпреки това продължаваше да се движи стабилно на 4-та позиция, след настоящата световна шампионка Катерин Ибаргуен от Колумбия, Хана Князева-Миненко от Израел и олимпийската шампионка Олга Рипакова от Казакстан. Възпитаничката на Атанас Атнасов успя да се събере в предпоследния си опит и да регистрира най-доброто постижение в кариерата си, изпращайки измерителните уреди на 14.66 м. Това и отреждаше бронзово отличие, но шампионката от Лондон 2012 Рипакова, не беше казала последната си дума. Опитната казакстанка успя да се приземи на 14.77 м. в последния си опит,  с което се върна на позиция за бронзовия медал. Въпреки болките, които почувства в опорния си крак, Габи „стисна зъби” и остави сърцето си на пистата, регистрирайки 14.44 м., при лек насрещен вятър. Стабилните и опити показват, че намира в отлична форма и определено има потенциал и за по-виоск резултат. Имайки предвид липсата и на опит, не трябва да бъдем максималисти, а да я поздравим за отличното представяне. Това 4-то място е най-доброто за български лекоатлет на планетарен шампионат от Осака 2007, когато Даниела Йорданова се окичи с бронзовото отличие в надпреварата на 1500 м. Ако продължава да се развива с тези темпове, Габи при при всяко положение, ще ни радва в продължение на много години.

Приказка за журналистиката и още нещо

Filed under: Без категория by: ceco

Имало едно време свободна журналистика в България… Така би започнала някоя вълшебна приказка за родните ни медии, но действителността е доста по-различна. Не, че в другите обществени сфери сме цъфнали и завързали, но като част от пишещите братя се чувствам най-компетентен да коментирам именно тази област. Ще се запитате, за какво ли ми е? Хората сякаш не са наясно, с дереджето в страната, че да им пълня главите с допълнителнa излишна информация, но какво друго да прави една творческа личност, освен да пише. Така че сега ще ви запозная с моята мaлко закъсняла „емоционално-професионална изповед”. Закъснението се дължи на обективни причини, поради които имаше опасност да навредя на определени трети лица. Но да карам по същество, без повече лирически отклонения. По нашите географски ширини, особено в съвременното ни общество, думи като: морал, принципи, етика и лоялност се приемат като непознати чуждици. Може би ги срещаме, единствено в дебелите книги, но примерите за тях в ежедневието ни се броят на пръстите на двете ни ръце. Както сами се досещате най-големият носител на тези добродетели, би трябвало да са журналистите. Като съвременни български будители „господарите на словото” трябва да възпитават с тези добродетели и закърнялото ни общество. Но така ли е в действителност? Медиите в България, особено тези в онлайн пространството, се въдят като гъби, но това определено не е заради големия пазар и постоянно прогресиращата ни журналистика, а заради пране на пари, осигуряване на солидна арена за манипулация, изпълняване на определени поръчки и прочие. Не случайно думата „журналист”, се превърна в обида  и често е замествана от хората, с далеч по-престижната „драскач”. Аз лично на няколко пъти съм изпадал в ситуации да се срамувам от професията си и да обяснявам на хората, че не всички журналисти са „един дол дренки”. Цялостният пейзаж е следният: всичко, което се харесва на хората, благодарение на това, че гъделичка егото им или съвпада с техните възгледи, е качествена журналистика, а останалото са долнопробни драсканици. Всеки един журналист в различни периоди от кариерата си попада и в двете графи, а най-често в един и същи момент, е поставян от различни прослойки или институции, в двете едновременно. Тук изобщо не става въпрос за обективност, тъй като най-често и двете страни не вярват нея. Принципността и обективността са качества, които моментално трябва да захвърлиш, ако искаш да се развиваш в журналистическите среди. И как да бъде друго яче, след като тези, които прокламират независимостта, са най-зависимите институции в страната. На първо място трябва да внимаваш да не обидиш собственика на медията, за да не ви прати на борсата. Освен това зависиш от главния редактор, който определя редакционната политика, спонсорите, издатели, властта и т.н. Единствено не си отговорен пред Господ, защото той за разлика от другите не ти плаща. Автоцензурата е задължителна, ако искаш да видиш материала си в утрешния брой, но винаги могат да сложат в статията ти и думи, които не са твои, макар че носиш отговорност, благодарение на името ти под текста. Но, за да внеса повече яснота относно псевдонезависимостта, ще перефразирам заглавието на един от най-популярните романи на Джордж Оруел: „всички медии са независими, но някои са по-независими от другите”. Как се изразява тази по-специална „независимост” ли? Много просто, чрез определени привилегии и правомощия. Ако не засягаш хората от определен списък, ти е позволено да плюеш по всички останали.  Просто трябва да изтеглите „печелившия билет” и собственикът ви да се окаже непредполагаем далечен роднина на депутат. Ако случайно го свържат по някакъв начин с въпросното лице, то винаги може да отрече обвиненията, но вие все пак трябва да имате едно на ум за него, за да не споменете „свещеното” му име не където трябва и да се наложи да си търсите работа, в малкото останали медии, които все още не са под юрисдикцията на неговото семейство. За да изглеждат, още по-автентични нещата, въпросните „непритежатели” на медии, на дълго и на широко ще обесняват, как непрестанно са „окалпазявани” от родните „словоблудници”, с които постоянно ги свързат. В този ред на мисли изключително интересен е фактът, че всеки се оплаква от медиите, но не може без тях. Навсякъде можеш да чуеш изрази от сорта на: „тея журналя само лъжат”, „да им нямаш доверие на тея жълти драскачи”, „тоя пак са му платили, да напише тези глупости”, но също така и: „казаха го по телевизията, значи е вярно”. Да, медиите не случайно са „четвъртата власт”, а дори още по-вярно е, че могат да бъдат и мощно „оръжие” за останалите 3 власти. Затова хората с възможности, често си осигуряват услугите им. Но нека стесним периметъра и да хвърлим един поглед на голямата ми слабост – спортната журналистика и на един особено „малтретиран” от нея футболен клуб, който в последните няколко години се превърна в „сертификат за качество”, както по родните терени, така и на европейската сцена.. На черното бяло, няма как да кажа и мисля, че с материалите ми през последните 4-5 години красноречиво съм доказал уважението си към успехите му. Старал съм се публикациите ми да са максимално компетентни и достоверни, макар неведнъж да съм влагал местен патриотизъм и патетизъм в анализите ми, когато въпросният клуб ги е заслужавал. Това няма как да не е така, след като не е тайна, че винаги съм бил фен на същия този отбор, поради факта че съм роден в града, в който е създаден, и баща ми е защитавал цветовете му на младини. Професионализмът и журналистическата етика(за тези колеги, които не знаят какво означава терминът, могат да погледнат в някой речник или учебник по журналистика) обаче, изискват да бъда обективен и не съм си спестявал критиките, когато съм смятал, че са уместни. Разбира се всеки греши, няма човек, който да е „застрахован” от това да сбърка, но липсата на смелост да изказваш свободно мислите си, е присъща на нисшите духом, а аз определено не се считам за такъв. Явно не добре запознат с „Кодекса на футболната политика”, изповядвана от клуба, неведнъж  извършвах „смъртния грях”, да „богохулствам” по адрес на „божествените създания” от Североизточна България. Естествено не закъсня и „анатемосването” ми като „еретик”. Без никакво логично основание, освен споделените ми мисли в национален печат, бях „любезно помолен” да напусна една пресконференция, която се оказа, че няма да започне с моето присъствие. Почувствах се леко поласкан, тъй като подобно отношение няма и към агентите на държавна сигурност, но също така и като закоравял престъник, осъден на заточение. Още по-лицемерното беше, че „присъдата” бе издадена от самозабравил се изпълнителен-директор, доскоро представител на медиите, който за да запази благоприличието си изпрати своя „лакей” да ме изпроводи, извън залата. Етикетът беше спазен по „европейски”, каквито претенции има клуба. Без много шум и патардия, но с демонстрация на върховна власт. Отзвук нямаше, защото повечето колеги или не разбраха нищо или не искаха да си развалят добрите отношения с клуба, заради подобна незначителна случка с човек от тяхната гилдия. Това разбира се не бе нито първият, нито последният пример за „високия професионализъм” по отношение на медийната политика в клуба. Изключително „отговорното” пресаташе, на клуба, което трябваше да информира медиите, за случващото се в тима, вероятно вдигаше телефона си, само на преките си началници и роднините си до второ коляно. Професионалното му бездействие”, което по всяка вероятност беше провокирано от натоварения му график обаче, не му пречеше да звъни, няколко дена след това и да те упрекне, че публикуваш непроверена или конфиденциална информация, за която има устна договорка да остане тайна. А за да дръпна „завесата” и да разбуля мистерията ще си позволя да заявя, че  въпросната свръхсекретност се отанасяше до изиграването на закрита контрола с румънски тим, за която знаеха и децата в града. А ако, недай си, Боже, добронамерено опиташ да обясниш  на „информационния закрилник”, че няма как да се свържеш с него или не се знаел за подобно „тайно споразумение”, той ти отговаря, че „медиите близки до клуба са запознати”, каквото и да означава това. Същност гореспоменатият цитат ме навежда на мисълта, че има медии и медии. Елементарната логика ме отвеждастремглаво към хипотезата, че щом не пътуваш с чартъра на тима, не спиш в луксозните хотели, по време на лагер, и не пиеш кафе с футболистите, значи си дегенерат. По мои спомени с тези привилегии, до скоро се ползваха само 3 медии, а ръководството на клуба неведнъж е изразявало недоволството си към голяма част от представителите на „четвъртата власт”. О, вси светии и всемогъщи божества, когато нахраните само няколко „просяка” и оставите другите гладни, нормално е повечето да ви мразят. Но какво значение има това, след като така или иначе, всички които ви мразят са „олигофрени”. За да не се появяват въпросните „олигофрени” в медийното прстранство, може би трябва да се разшири „Лоби бара” на стадиона, за да събира повече „лоялни” журналисти по приятни поводи, като откриване на нови трибуни. Нещо върху, което трябва да помислите за в бъдеще. И като говорим за „лоялност”,  няма как да не отбележим, че за съжаление и тя е преходна, когато става въпрос за футбол. Когато разглезиш поданниците си, трябва да си наясно, че доскорошните „порции”,могат да им се сторят недостатъчни и да поискат повече. Така верният „Санчо Панса”, бързо може да се превърне в „Брут”,когато нуждите му не са задоволени. Именно на тази „метаморфоза” ставаме свидетели в последно време, наблюдавайки как любимият на един ловешки собственик, вестник „Лудогорче”, се преориентира към по тематичното заглавие „Завера срещу зеления враг”.  Поне в това отношение клубът демонстрира постоянство. Докато „канонизираш” успехите му, фалшифицираш резултата и статистиката от контролите и си затваряш очите за някои съдийски „тесли” – пиеш кола във „ВИП-ложата”, но покажеш ли неподозирани заложби на  „фурнаджийска лопата”, моментално се превръщаш в „персона нон грата”, по подобие на най-добрия приятел на футболистите в журналистическите среди. „Няма незаменими хора”, както една „нравственоизвисена” личност от клуба на милионерите лаконично коментира публикациите на определени колеги в местната преса. Има единствено неподходящи хора озовали се на неподходящото място. Често тези хора задават и „неподходящи” или иначе казано – „провокативни” въпроси, които са наказвани с мълчание или отказ на интервю от „височайшите господа”. Но на техни „величества” всичко е позволено, щом благодарение на тях, измъченият български запалянко става свидетел на качествена европейска продукция, с латиноамерикански привкус. Затова и телевизионните коментатори, операторите излъчващи срещите и репортерите от мястото на събитието, трябва много да внимават как се изразяват, а за да са сигурни, че няма да сбъркат могат да поискат и предварително раздадени „сценарии”, с написани на тях „подходящи” въпроси, подобно на протестите срещу енергийните монополисти, организирани с „любезното съдействие” на сосбтвениците на въпросния клуб.

Светът обаче е устроен така, докато има „фигуранти”, които да бъдат контролирани ще има и гросмайстори, които да ги местят по шахматната дъска. И така до следващия „мат”, който може и да не е с „пешката”.

Грациите ни извоюваха 3 сребърни медала в София

Filed under: Други спортове by: ceco

Световна купа по художествена гимнастика се проведе за 5-та поредна година в София. Момичетата от ансамбъла ни за пореден път вдигнаха на крака зрителите в зала «Арена Армеец» с вдъновяващите си съчетания на 5 ленти и два обръча с 3 чифта бухалки. Въпреки великолепните им изпълнения, силите им стигнаха единствено за 3 сребърни медала, отстъпвайки в надпреварите на многобоя и отделните уреди, единствено на рускините. Силно бе представянето и на индивидуалните ни състезателки в столицата. Невяна Владинова, която все повече се оформя като титулярка на националния отбор извоюва 7-ма позция в многобоя, гарнирана с 5,6 и още две 7 места, във финалите на отделните уреди. Съотборничката и Мария Матева се отчете със 7-ма позиция във финала на топка. Последният кръг от веригата ще се състои в Казан(Рус), а седмица по-късно започва Световното първенство във Щутгарт, което ще представлява и квалификация за Олимпийските игри в Рио де Жанейро.

Тайсъна покори европесйкия връх

Filed under: Други спортове by: ceco

Традицията е спазена! България отново успя да излъчи европейски шампион по бокс на доманата „сцена”. За всеобщо изумление, това е най-младият ни състезател Даниел Асенов. Момчето от село Кукорево, сложи по-опитните си съперници в „малкия си джоб”, записвайки 3 категорични успеха в категория до 52 килограма на ринга в Самоков. Тайсъна отсрами българската школа и въпреки, че беше единственият ни финалист в първенството на Стария континент, демонстрира мъжество и преодоля конкуренцията на друга млада надежда Мохамед Али от Великобритания. Асенов имаше преимущество през цялата среща и въпреки, че се поизмори в края, не допусна обрат и заслужено се окичи със златния медал. Това бе „сладко отмъщение” за нашето момче, което на няколко пъти претърпя загуби от младежкия олимпийски шампион, по време на юношеската им кариера. Асенов имаше сили дори да направи шоу за публиката, сваляйки напълно своя гард в заключителните секунди на сблъсъка.

Силно начало за ансамбъла ни на Световната купа в София

Filed under: Други спортове by: ceco

Ансамбалът ни по художествена гимнастика не допусна груби грешки по време на първия ден от състезанията за Световната купа в София. Възпитаничките на Ина Ананиева очароваха препълнената зала „Арена Армеец”, с композицията си на 5 ленти и получиха оценка от 17.800. Резултатът им бе достатъчен да разделят втората позиция със състава на Беларус, след първия ден от надпреварата в многобоя. Лидерки в класирането са рускините, които получиха 18.450 точки за изпълнението си на ленти. Днес, след изграването на композициите с обръчи и бухалки ще стане ясна призовата тройка в генералното класиране. Утре пък са финалите на отделните уреди, в които по всяка вероятност участие ще вземат и „златните” ни момичета. Престижаната 7-ма позиция в многобоя от индивидуаланта напдрепвара, след първите два уреда, пък успя да заеме Невяна Владинова. 21-годишната ни прима си осигури място и във финала на топка, а има голяма вероятност да бъде сред най-добрите 8 и на обръч. Днес са последните два уреда от надпреварата в многобоя: лентата и бухалките. Утре ще станат ясни и медалистките на отделните уреди.

Тайсъна ще спори за златото в Самоков, малшанс попречи на Белберов и Димитров да достигнат до финалите

Filed under: Други спортове by: ceco

Европейското първенство по бокс в Самоков навлезе в заключителната си фаза. Родните боксьори записаха едно от най-добрите си представяния в последните няколко години, печелейки 5 медала и 6 квоти за Световния шампионат в Доха. До отличията на  Стария континент достигнаха: Тервел Пулев, Петър Белберов, Тинко Банабаков и Елиан Димитров, които ще се окичат с бронзови медали, докато Даниел Асенов ще спори за титлата, днес следобед. Всеки един от тях заслужи мястото си на Мондиала в Катар, където ще участва и отпадналият в ¼ финалната фаза на надпреварата – Симеон Чамов. Младият български дебютант на състезание от подобен ранг- Даниел Асенов, затвърди великолепната си форма и записа най-големият успех в кариерата си, достигайки до спора за титлата. Тайсъна не остави никакво съмнение в превъзходството, по време на полуфиналния си сблъсък с унгареца Нандор Джака, и го изхвърли от надпреварата, след пълно съдийско единодушие. Поставеният под номер едно в схемата състезател от с. Кокорево, ще спори за златото срещу добре познатият му Мохамед Али, с който неведнъж се е срещал в юношеските първенства под егидата на АИБА. Талантливият британец е едно от открията на Острова и качествата му не останаха незабелязани по време на Младежките Олимпийски игри в Нанджанг, където триумфира с титлата. Двубоят им в Самоков е идеална възможност за разчистване на сметките, вече на ниво мъжки бокс. В досегашните два европейски шампионата, които сме приемали, родната федерация неизменно излъчва поне един шампион, така че да се надяваме традицията да бъде спазена и на първенството в Самоков. Възможност да достигнат до финалите имаха също така: Елиан Димитров и Петър Белберов, но и при двамата липсата на късмет се оказа решаваща за крайния изход на срещите им. При 60-килограмивите, Димитров демонстрира амбициите си за нещо повече от бронзов медал, печелейки първия рунд от полуфиналния си двубой, срещу Отар Ераносян, с 3:0 съдийски гласа. Агресията на грузинеца обаче го върна в играта, по време на втория рунд, в който определено имаше превъзходство. Така интригата остана за решителния трети рунд, който се движеше равностойно. Некоректното  отношение на Ераносян, който си служеше повече с глава ,отколкото с ръце, доведе до множество аркади по лицето на българина. Последва малко закасняло официално предупреждение от рефера на ринга, което не се отрази на изхода от срещата. В крайна сметка медицинските лица не успяха да спрат кръвотечението на Димитров и мачът трябваше да бъде прекратен. Логично и тримата съдии отсъдиха равен резултат, но за съжаление всеки един от тях даде предпочитание за грузинеца, което го класира за финалния сблъсък. Още по-нелепа бе ситуацията със свръхтежкия ни боксьор Петър Белберов. Младият ни състезател бе на път да сътвори поредния си подвиг на първенството, но липсата на опит му изигра лоша шега и го изхвърли от битката за титлата. Далеч по-ротинираният съперник на българина, Флориян Шулц взе инициатива в началото на срещата и убедително записа първия рунд на сметката си. Последва съживяване в играта на Белберов, който показа «железни нерви» и изравни общия резултат в двубоя, след много силна втора част на срещата. Заключителната «партия» се превърна в апотеоз на атрактивния бокс, а разнообразните удари от двете страни не оставиха зрителите да си поемат дъх. Изключително трудно бе да се определи, кой от двамата състезатели има предимство, до самия край на срещата, когато Белберов допусна груба тактическа грешка, сваляйки гарда си, в непосредствена близост до германеца, което доведе до изненадващ нокаут, 10 секунди преди финалния гонг. При малко по-голяма съобразителност от страна на българина, имаше напълно реална възможност да достигне до сблъсъка за златото, тъй като впечетляваше с разнообразните си серии от чисти удари. Все пак трябва да отчетем,че това е първият голям форум за надеждата ни и представянето му беше повече от отлично, а неточностите му все още могат да бъдат отнесени в графа «грешки на израстването». Останалите ни двама представители в полуфиналната фаза на турнира: Тервел Пулев и Тинко Банабаков оставиха добри впечатления по време на шампионата, но бяха категорично надиграни от руснаците Евгени Тишченко и Василий Егоров. Междувременно стана ясно и че представителят ни в категория до 81 килограма Спас Генов, няма да получи възможност за преиграване на двубоя си от професионалните серии на АИБА, който бе прекъснат, поради аркада на бургазлията. По този начин единствената възможност на Генов да се бори за олимпийска квота, остава последната квалификация за Игрите, която ще се проведе на родна земя, през май 2016 година.